Т.О. Смит – ИНК – Част 5

Глава 5
ИНК

Преглътнах трудно, когато Рейна слезе по стълбите с дрехите на Пени. Дънките, които беше облякла, обгръщаха леките ѝ извивки и подчертаваха формата на дупето ѝ. Усетих как пенисът ми се размърда в дънките.
Ебаси, тя винаги е имала горещо тяло и задник, а с израстването ѝ в зряла възраст очевидно то само се е подобрявало. Нямах търпение да се върне към здравословното си тегло; знаех, че когато това стане, няма да мога да си държа ръцете далеч от нея.
Оставих погледа си да се движи по тялото ѝ, погледа ми премина през вдлъбнатината в талията ѝ и нагоре към гърдите ѝ, които бяха изпънати от сутиена, който Пени ѝ беше дала, а горнището, което беше облякла, ми даваше прекрасна гледка към набъбването им.
Майната му на пениса ми, който се раздвижи. Членът ми стоеше нащрек.
Исках я толкова силно, колкото и когато бях хормонален осемнайсетгодишен.
Хатчет нададе ниско свистене откъм съседната стая, което ме накара да се намръщя и да свия ръце отстрани.
– Опитваш се да ми кажеш, че не си пипал това, когато си бил по-млад? – Попита ме той, като изви невярваща вежда към мен.
Обърнах яростния си поглед към него. Той се усмихна и отстъпи крачка назад от мен, вдигайки ръце в пораженски жест.
– Опитваш ли се да поискаш това, братко? Защото ако не го направиш, някой друг ще го направи. – Предупреди ме той.
– Опитваш ли се да намекнеш нещо, братко? – Изръмжах му, като направих заплашителна крачка към него. Никой друг мъж нямаше да я докосва или да претендира за нея, ако аз имах нещо общо с това.
Хатчет изръмжа от смях и поклати глава.
– Инк. – Рейна заговори иззад мен.
Мускулите ми се отпуснаха малко, докато се отдръпвах от Хатчет, обръщайки се да я погледна, проклинайки тихо в главата си, когато погледнах адски добре ризата ѝ.
Да ме ебеш.
Може и да е адски дребна от това, че не се е хранила много, но по дяволите, ако тези гърди не бяха сбъдната мечта на почти всеки мъж.
– Готова ли си? – Попитах, като гласът ми звучеше задушено дори в собствените ми уши. Знаех, че братята го чуват.
Тя кимна. Поставих ръка на гърба ѝ и я изведох от клуба, като знаех, че Хатчет и Тор ме следват, без да се обръщам. Рейна моментално се изнерви, като погледна към портите.
– Не искам да си тръгвам, Инк. – Пошепна Рейна, докато напрежението се стрелкаше горещо и бързо по тялото ѝ, а очите ѝ нервно се стрелкаха из територията на клуба.
– Ще се справиш. – Казах ѝ грубо. – Ще бъдеш в добри ръце, обещавам. Няма да допусна да ти се случи нито едно шибано нещо.
Изправих се на мотора си и ѝ подадох каската си.
– Закопчай я. След като се качиш, сложи краката си на колчетата и обгърни ръцете си около мен. Помниш ли как се кара? – Попитах я. Когато бяхме по-малки и аз се бях сдобил с първия си мотор, я бях возил насам-натам до училище и навсякъде, където имаше нужда или искаше да отиде. Обичах да я качвам на мотора си, а още повече обичах, когато тя обгръщаше тялото си около моето.
Тя кимна веднага. След като стройните ѝ ръце се увиха около мен, ми трябваше всичко, за да не я завъртя, за да се разположи върху мен и да вкарам члена си в топлия ѝ, влажен център.
Майната му.
Имах нужда от путка – и то скоро.

***

Когато по-късно върнах Рейна в клуба, тя без думи отиде направо на бара и взе бутилка текила. Беше мълчалива, откакто напуснахме разпита, а очите ѝ бяха затворени за мен, което не ми позволяваше да видя какво изпитва. Мразех, че се е научила да прави това. Не исках тя да се крие от мен. Исках да знам какво, по дяволите, се случва в ума ѝ.
Когато стигнахме до стаята, тя всъщност беше решила, че не иска да съм с нея в стаята. Нямах представа какво е казала на онези агенти, нито какво са я попитали.
Но каквото и да е било казано в тази стая, явно я е прецакало отвътре.
– Какво стана? – Попита ме Саботаж, като се приближи до мен, а очите му за миг се преместиха към Рейна, преди да ги насочи отново към мен.
Аз свих рамене.
– Не съм сигурен, През. – Отговорих грубо. – Тя не искаше да съм в стаята за разпити, когато стигнахме там. Трябваше да чакам отвън с Хатчет и Тор, докато тя говореше с агентите.
– Нещо я е разстроило, Инк. – Каза ми той.
Лицето ми се изкриви в гримаса.
– Мислиш, че не знам това ли? – Ядосано се нахвърлих върху моя президент.
Поклатих глава, отдалечих се от президента си и тръгнах към жената, която бързо си проправяше път обратно под кожата ми, където наистина нямах нужда от нея. Но не можех да я спра. Знаех, че винаги ще искам да е моя, колкото и да се опитвах да се боря с това.
– Хайде да се разходим. – Казах ѝ, като взех бутилката от ръката ѝ и я подадох на Изи.
Рейна поклати глава.
– Не искам да ходя никъде, Инк. – Измърмори тя.
– Нямаш голям избор. – Спуснах се към нея, като я хванах за ръката и я издърпах от бар стола. – Хайде да вървим.
– Махни шибаните си ръце от мен! – Изкрещя тя срещу мен, опитвайки се да изтръгне ръката си от ръката ми.
Придърпах я към себе си, като се насилих да не обръщам внимание на гърдите ѝ, които се притискаха към гърдите ми. Майната им, усещането беше невероятно.
– Когато ти дам шибана заповед, Рейна, от теб се очаква да я изпълниш. Казах да се поразходим. – Изръмжах към нея.
В очите ѝ проблесна страх и с проклятие я пуснах, отдалечавайки се от нея. Не исках да я накарам да се страхува от мен. Аз не бях шибаният ми брат.
Трябваше тя да ми се довери.
Изведнъж в клуба се разнесоха изстрели и аз моментално сграбчих Рейна, хвърлих ни и двамата на земята, като моето по-голямо тяло покри нейното по-малко.
Изплашеният ѝ писък беше единственото, което чувах над силния звън в ушите си. Едва чувах как братята ми крещят около мен. Знаех, че основната ми грижа в този момент ще бъде да отведа Рейна на безопасно място.
Нищо не можеше да ѝ се случи. Обещах ѝ, че ще я защитя, и възнамерявах да спазя обещанието си.
Хванах лицето на Рейна в ръцете си и я разтърсих нежно.
– Погледни ме. – Заповядах грубо, като накарах паникьосания ѝ поглед да се впие в моя. – Пазя те. – Уверих я. – Ще се справиш, но трябва да изпълняваш заповедите ми. – Инструктирах я. – Разбираш ли?
Тя кимна отривисто, а по бузите ѝ се плъзнаха уплашени сълзи.
– Обърни се по корем. Аз ще бъда точно зад теб. Трябва да пълзиш ниско до вратата там. – Инструктирах я, обръщайки главата ѝ към посоката, която показвах. – Направи го сега. – Заповядах.
Цялото ѝ тяло трепереше от страх, тя се претърколи по корем и запълзя към вратата, както ѝ наредих, докато около нас продължаваха да валят изстрели. В този момент вече не можех да определя кой по какво стреля. Знаех само, че се разнасят множество автоматични пушки, и знаех, че ако скоро не заведа Рейна в паник-зоната, не знам дали ще успея да я защитя, както бях обещал.
Прикривайки тялото ѝ със своето, щом стигнахме до вратата, въведох кода и бързо я напъхах вътре. Затворих вратата обратно, заключвайки я вътре. След това извадих собствения си пистолет и изтичах обратно при братята си.
– Тя в безопасност ли е? – Попита ме Саботаж, когато стигнах до него.
Кимнах веднъж и се скрих зад обърнатата маса точно когато над главата ми прелетя куршум. Когато стрелбата най-накрая спря и някой извика „всичко чисто“, всички се изправихме от местата си.
– Някой да направи шибана проверка на периметъра. Вижте дали можете да идентифицирате кой, по дяволите, току-що е разстрелял шибания ни клуб. Искам църква след петнайсет минути! – Изкрещя Саботаж.

***

Рейна беше под грижите на Скраб и Волт в стаята си, докато аз бях в параклиса. Не им се доверявах да се грижат за нея, но в момента нямах кой знае какъв избор. Всички ние бяхме нужни в шибаната църква.
– Мъжете носеха символа на Джордан. – Заговори Саботаж, като премина направо към същината. Тор моментално стисна ръка на рамото ми, задържайки ме вкоренен на стола. – Той знае, че Рейна е тук.
– Казвах ти, че е шибана неприятност. – Изръмжа Призрака, гледайки право в мен. Във вените ми нахлу ярост. Сега не беше шибаното време да ме изпитва. – Погледни какви гадости е навлякла в този шибан клуб в рамките на четиридесет и осем часа, откакто е тук.
– Стига! – Изръмжа Саботаж на Призрака, преди да успея да кажа или направя нещо. – Рейна заслужава малко проклето уважение! Тя е тук, защото Инк я иска тук, и всички на тази шибана маса ще уважат решението на Инк! Някой има ли проклет проблем с това – изръмжа той, гледайки директно към нашия капелмайстор, – ще изтръгна онова парче от шибания ти гръб и ще ти отрежа проклетия език. Ясно ли се изразих?
Всички на масата отговориха утвърдително.
– Добре. – Саботаж ме погледна. – Инк, трябва да я закараш до шибаното убежище. Избираш двама мъже на тази маса, на които имаш най-голямо доверие, за да ти помогнат да я опазиш, и ги взимаш със себе си.
– Не е честно да искаш да се изтеглят човешки ресурси от клуба, През. – Измърморих. Особено не след това, което току-що се беше случило. Джордан нямаше да се откаже, докато не си върне Рейна. – Аз ще взема Волт и Скраб. Имаш нужда от жива сила тук.
– Братко, всички виждаме, че изпитваш нещо към тази жена. – Изказа се Блинк. Стиснах челюстта си, мразех, че всички ме четяха толкова лесно. – Тя вече е семейство, братко. Дали вече си я поискал, или не, няма никакво значение в нашите очи. Сега тя е шибано семейство. Избери двама мъже на тази маса и след това си вдигнете задниците на път възможно най-скоро. Останалите тук ще се погрижим да задържим нещата. Основният ти приоритет е да държиш тази жена в безопасност и защита, разбираш ли ме?
– Разбирам те. – Измърморих, като почувствах съвсем ново уважение към клуба си. Това е, което бях търсил през целия си живот – цялата шибана причина, поради която бях търсил работа в този клуб, бях търпял всичките им гадости, за да получа място на масата. Исках усещане за семейство – нещо, което нямах, докато растях.
И знаех, че всеки от мъжете, които седяха на тази маса, щеше да положи живота си за мен и щеше да положи живота си за жената, която в момента беше горе и за която ме беше грижа.
– Кого взимаш? – Попита ме Саботаж.
– Грим и Тор. – Измърморих.
Саботаж кимна.
– Събери си багажа. Тъмнината ще падне през следващите трийсет минути. Хатчет ще подготви джипа, с който да тръгнете четиримата. Не искам да знам местоположението ви. Не споделяш местоположението си с нито един проклет човек. Правиш това, което трябва да направиш, за да я предпазиш. Движете се само когато е необходимо. Ще ви се обадим, когато проблемът тук бъде отстранен. – Каза ни Саботаж.
Кимнах веднъж.
– Приключихме ли тук? – Попитах.
Саботаж ми кимна, докато удряше с чукчето си по масата. Станах от стола си, сега с мисия да стигна до Рейна.
Беше време да я изведем на безопасно място, а това означаваше да я отведем възможно най-далеч от шибаният Хоуп.

Назад към част 4                                                                    Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!