Т.О. Смит – ЛЕЙЛА ЧАСТ 4

Глава 4
ХАТЧЕТ

След като накарах Лейла да се събуди с ръка между краката ѝ, бавно довеждайки я до четвъртия ѝ оргазъм за деня досега, успях да я измъкна от леглото и след дълги опити най-накрая я накарах да облече червените бикини, които толкова много обичах.
Изглеждаше толкова добре. Знаех, че се срамува от тялото си, но на мен не ми пукаше как някой си мисли, че изглежда, защото за мен тя изглеждаше като шибана богиня.
Тръгнах от бара с бира в едната ръка и с плодово питие в другата, което мислех, че може да се хареса на Лейла. Тя никога не пиеше много, но докато бяхме далеч, исках да се отпусне.
Знаех, че е само въпрос на време глупостите в главата ѝ да се появят, но щях да съм готов за тях, когато се появят. И не ми пукаше колко силно ще ме отблъсне в крайна сметка. Щях да се притисна с още по-голяма сила, принуждавайки я да ме задържи при себе си.
Лейла беше моята жена. Когато се ожених за нея, имах предвид всяка една от клетвите си към нея. Те не бяха празни думи.
Бях с нея докрай.
Докато смъртта не ни раздели.
А единственият начин да ни раздели смъртта беше старостта. Нищо друго.
Знаех, че поемам риск всеки ден, когато съм част от MC, но също така знаех, че братята ми винаги ще ме подкрепят.
Лейла никога нямаше да ме изгуби, точно както знаех, че никога няма да изгубя жена си. И ако можех да помогна, тя щеше да мине преди мен, защото не исках да се справя с болката, че не съм до нея.
Лейла ми се усмихна от позицията си на шезлонга, когато ѝ подадох поръчаното питие. Тя отпи глътка от него и очите ѝ се разшириха от изненада.
– О, това е наистина хубаво – каза ми тя. Седнах на малкото оставено място на шезлонга, ръката ми се плъзна по гладкото ѝ бедро, а бирата висеше от пръстите ми.
– Надявах се да е така. Знам, че не обичаш да пиеш, но си помислих, че ако е достатъчно плодова и не усещаш алкохола, може би ще ти хареса малко повече.
Очите ѝ се затоплиха, част от живота се върна в тях.
– Благодаря ти, Хатчет.
Усмихнах ѝ се, наведе се и я целунах нежно, облизвайки ръбовете на устните ѝ. Ебаси, това питие наистина беше плодово. Вкусът ѝ беше шибано вкусен.
– По всяко време, бейби.
Преместих се на шезлонга до нейния и затворих очи, вслушвайки се във всичко около нас. Това, че бяхме на почивка и не носех елека си, не означаваше, че все още няма да съм напълно наясно с всичко, което се случваше около мен.
Опасността дебнеше отвсякъде. Бях научил това по трудния шибан начин и никога повече нямаше да допусна тази грешка.
Тя почти ми беше струвала старата ми дама.
Седяхме там достатъчно дълго, за да може бирата ми да стане топла, тъй като всъщност не я пиех. Лейла си допи и успя да прочете кратка книга, докато на мен най-накрая ми беше достатъчно да седя там.
Изправих се и поставих бирата си на земята до нейната вече празна чаша.
– Хайде – подканих я, протягайки ръка към нея. Тя ме погледна изненадано. – Хайде да влезем в басейна.
Тя сложи ръката си в моята и ми позволи да ѝ помогна да се изправи от шезлонга. След като вече бяхме в басейна, я придърпах към себе си и продължихме навътре, докато водата се оказа над гърдите ѝ. Наведох се и взех устните ѝ в нежна целувка, като изръмжах тихо, когато усетих как зърната ѝ се втвърдяват през горнището.
Тъй като беше делничен ден, басейнът беше празен, освен нас. През уикенда нямаше много хора, а с проучването, което бях направил за този хотел, преди да го избера, знаех, че се използва предимно от корпорации, когато техни представители трябваше да дойдат в града за среща.
Бях избрал добре.
Обърнах ни встрани от бара, така че да съм с гръб към тях. Завъртях Лейла, придърпах я с гръб към гърдите си и плъзнах длан по корема ѝ и между краката ѝ. Не влязох в долнището на банския ѝ, а само я обгърнах с длан над него.
– Хатчет – измърмори тя, а главата ѝ се отпусна на рамото ми.
Разтърках я над долнището на банския.
– Когато те върна в стаята ни, момиченце, ще те чукам до такава степен, че няма да можеш да ходиш – изръмжах в ухото ѝ. Тя изстена. – Ще изкарам тялото ти извън границите на възможностите му и ще обичаш всяка шибана минута от това.
Притиснах с ръка устата ѝ, докато тя викаше, сърцето ѝ биеше, а очите ѝ почти се въртяха в главата.
След това допрях устни до бузата ѝ и я обърнах с лице към себе си. Усмихнах ѝ се.
– Това е номер пет – изръмжах. Повдигнах ръка и прокарах палец по долната ѝ устна. – Чудя се колко ли още мога да измъкна от теб днес?
– Ще изпадна в кома – засмя се тя.
Усмихнах се, обичайки звука на смеха ѝ. Не го бях чувал толкова отдавна.
– Просто ще изкарам от теб поне още един – подиграх се аз.
Знаех, че глупостите в главата ѝ ще се върнат; просто се надявах да не е толкова скоро.
Когато се прибрахме в стаята, Лейла беше изтощена, затова оставих обещанието си към нея на заден план и легнах в леглото при нея, държейки я в прегръдките си.
Тя се събуди с викове.
Звукът от този писък щеше да ме преследва завинаги. Беше изпълнен с болка и ужас.
Тя се разпадна в ръцете ми, ридаеше толкова силно, че едва дишаше. Аз просто я държах здраво, свих тялото си около нейното, правейки всичко възможно да я държа заедно, докато тя напълно се съсипваше.
Светлината, която се беше появила в очите ѝ по-рано в басейна, напълно я напусна. Замени я леденостудена тъмнина, която замъгли хубавите ѝ сини очи – направи ги да изглеждат призрачни.
– Помогни ми – просъска тя. – Хатчет, накарай го да спре – извика тя.
Притиснах я по-силно. Не знаех как да ѝ помогна. Не знаех как да ѝ отнема тази гадост.
След като се поуспокои малко, я занесох в банята и заедно седнахме във ваната с джакузи. Не я изпусках от ръцете си. Винаги я държах.
– Обичам те – казах ѝ. Тя подсмърчаше и хълцаше. – Лейла, бейби, обичам те толкова много, по дяволите.
Тя отново хълцаше.
– Може би трябва просто да ме оставиш, Хатчет. – Тялото ѝ трепереше в ръцете ми. – Не можеш да ме спасиш.
Поклатих глава и я обгърнах с ръце.
– Няма шанс и в ада, бейби – изръмжах. Тя трябваше да е полудяла. Нямаше да я изоставя – никога.
Тя изхлипа.
– Защо?! – Изкрещя, гласът ѝ беше дрезгав и хриптящ. Раменете ѝ се тресяха от сълзите. – Прекалено съм прецакана за теб – за това! – Извика тя.
Обърнах я с лице към себе си, така че да се разположи на бедрата ми. Хванах лицето ѝ в ръцете си, принуждавайки призрачните бебешко сини очи да се впият в моите. Червата ми се изкривиха от ужаса, който се настани в тях.
– Защото те обичам, Лейла. – Тя поклати глава, но аз леко я разтърсих, принуждавайки я да ме погледне отново. – Няма да те пусна, независимо колко мрачна става тази гадост, чуваш ли ме? Завинаги, Лейла. Винаги, по дяволите.
Тя рухна върху гърдите ми, а риданията раздираха гърдите ѝ. Аз просто я държах, оставяйки я да се отърси от това. Тя плака толкова силно, че накрая изгуби съзнание, тялото ѝ беше твърде уморено, а умът – твърде изтощен.
И дори тогава продължих да я държа, без да я пускам.
Внимателно я обърнах, за да мога да я повдигна на гърдите си, и станах от ваната, като внимавах, докато излизах, изнасяйки я от банята. Внимателно я положих на леглото и я покрих, като се вмъкнах точно зад нея.
Притиснах голото ѝ тяло до себе си, като опрях брадичка на върха на главата ѝ.
Не можех да спя – не можех да спя, по дяволите. Всеки път, когато затварях очи, в мозъка ми звучеше онзи писък.
При всяко нейно движение я стисках по-здраво, за да уверя подсъзнанието ѝ, че не е сама – че я имам. При всеки звук, който издаваше, шепнех в ухото ѝ, че я обичам – че не е сама. Аз все още съм тук.
Тя вече не се събуждаше с викове. Доколкото знаех, тя не сънуваше кошмари.
Но през цялата нощ лежах буден, загледан в звездното небе зад балконската врата, и се молех на който и да е Бог да ми даде някакъв знак как да помогна да върна Лейла при мен – този път за добро.

Назад към част 3                                                Напред към част 5

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!