Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 11

ДЖУЛИАНА

На вратата на стаята се чу леко почукване. Намръщих се, без да помръдна от леглото, несигурна какво ми е позволено да правя, докато Дарен го няма. Вече беше изнервящо да съм извън клуба без него до мен, за да ме защити.
За толкова кратко време бях станала зависима от Дарен. Сигурно беше лошо, че вече бях толкова привързана, но не можех да си помогна. Той беше толкова добър в това да ме извади от черупката ми и винаги се чувствах изключително сигурна с него.
Беше се превърнал в моя опора и бързо се влюбих в него.
Беше ли нормално да се влюбвам в моя господар?
– Джулиана? – Обади се дълбок мъжки глас откъм вратата ми. Смътно разпознах, че това е Джеймс. – Дарен ме помоли да се уверя, че си вечеряла – обади се той.
Бавно станах от леглото и се запътих боса към вратата, като бавно я отворих, за да видя Джеймс и съпругата му Емалин. Синът им Картър се беше настанил на бедрото на Джеймс и си играеше с яката на ризата му.
Посочих краката си, опитвайки се да им кажа без думи, че трябва да се обуя. Емалин ми се усмихна топло.
– Давай – подкани ме тя. – Тази вечер ще се храним като семейство, а не в основната трапезария. Знам, че сега е малко страшно за теб без Дарен тук.
Загледах се в нея за миг. Откъде знаеше това?
Тя само ме дари с малка, разбираща усмивка.
– Знам – каза тя и махна с ръка към Джеймс. – Дори години по-късно е трудно да бъда без собствения си дон.
Погледнах между нея и Джеймс. Джеймс просто мълчаливо срещна погледа ми, лицето му не се промени. Но аз се отпуснах малко в тяхно присъствие.
Те разбираха как се чувствам без Дарен до себе си.
Влизайки обратно в стаята, но оставяйки вратата отворена, бързо се втурнах да грабна обувките си, обувайки ги на краката, преди да се върна при тях. Джеймс вървеше зад нас, докато Емалин ме извеждаше от стаята и ме водеше към стълбите.
– Дарен спомена, че имаш нужда от дрехи – каза Емалин. Погледнах към нея, преди да върна погледа си на пода. – Не можем да пазаруваме заради обстоятелствата, но можем да пазаруваме онлайн и аз мога да ги сложа на кредитната си карта. Ако ги изпратя по спешност и Джеймс се обади по телефона – тя стрелна съпруга си с усмивка, – съм сигурна, че ще можем да ги доставим по спешност някъде утре.
Поклатих глава. Не исках да харчат парите си за мен.
– Джулиана, вече си семейство – заговори Джеймс зад гърба ми. Изтръпнах от внезапния баритон на гласа му, макар да знаех, че говори нормално. – Ти си на брат ми. Това е, което правим за семейството.
Гърдите ми се свиха. Наистина ли беше толкова лесно? Защото единственото, което семейството ми беше направило, беше да ме разочарова отново и отново, да ме използва и малтретира, докато най-накрая не намерих възможност да избягам.
Тръпка разтърси тялото ми при спомена за онова студено, запустяло мазе – веригите около врата, китките и глезените ми.
Една вечер дясната ръка на баща ми слезе в мазето адски пиян. Беше небрежен и ме отвърза от веригите. Използвах силата, която имах, за да го поваля в безсъзнание, и избягах, като някак си се измъкнах от къщата, без да срещна никого.
А след това побягнах с пълен спринт към гората. Нямах никакви дрехи. Без обувки. Кожата ми се беше разкъсала в гората и ме ухапаха повече буболечки, отколкото мога да преброя.
Но бях избягала. Бях оцеляла. И оцелях, докато стигна до клуба в Ню Йорк.
Преди да стигна до Ню Йорк, бях чувала от различни хора за клуба. Говореха тихо, шепнешком, нещо за мястото, което изглеждаше табу, но аз все пак отидох.
И това беше перфектното убежище. Познавах секса. Знаех как да се подчинявам. Знаех как да изпълнявам заповеди. И това щеше да е последното място, където баща ми щеше да се сети да ме търси.
Но поне този път сексът, в който участвах, щеше да бъде по моите собствени условия.
– Добре ли си? – Попита ме тихо Емалин. Ръката ѝ кацна на ръката ми. Отдръпнах се и вдигнах очи към нейните. Тя бързо отдръпна ръката си. – Съжалявам – прошепна тя. – Не исках да те плаша. За минута се загуби в главата си и аз се притесних, това е всичко.
Преглътнах силно и кимнах. Тя се намръщи, но се обърна и ме поведе към малка трапезария на първия етаж. В центъра имаше малка маса. Джеймс и дръпна стола и преди да успее да направи същото за мен, аз бързо седнах.
Знаех, че Дарен му се доверява, но аз не можех – не още.
Госпожа Джуди ни донесе храната, като внимаваше да не допре тялото си до моето, за което ѝ бях изключително благодарна.
Не можех да понасям, когато случайни хора ме докосваха. Честно казано, беше изключително изненадващо, че винаги позволявах на Дарен да ме докосва толкова лесно.
Но му се доверявах. Трудно беше да отблъснеш нечие докосване, когато знаеш с всяка фибра на тялото си, че той никога няма да те нарани. Той беше доказал лоялността си към мен и моето благополучие още първия път, когато го видях в клуба.
Дарен ме беше защитил. Беше се уверил, че този човек никога повече няма да може да ме докосне.
Взирах се в чинията си, мръщейки се. Дори в клуба Джема винаги беше достатъчно любезна да ме нахрани. Ужасявах се, че ще ме порицае, ако се опитам да се храня сама. Никога не ми е било позволено, а няколкото пъти, когато се бях опитала да се нахраня сама от безумния глад, който изпитвах, ме бяха пребили и ми бяха отнели храната.
Отскочих назад, когато Джеймс изведнъж постави телефона си пред мен. Екранът беше черен, но чувах гласа на Дарен, което ме успокои.
– Ебаси, чакай, Джеймс. Наистина се обаждаш в най-лошото шибано време. Човекът вече не може дори да си вземе проклетия душ на спокойствие.
Захилих се, без да мога да се сдържа. Телефонът бързо светна, а лицето на Дарен запълни екрана. Той ми се усмихна.
– Мислех си, че това е твоят сладък смях, момиченце. Добре ли си?
Кимнах и бузите ми се затоплиха. Той видя чинията с храна пред мен и се намръщи за миг, преди да насочи отново погледа си към мен.
– Ако остана с теб на телефона, ще ядеш ли храната си за мен като добро момиче, каквото знам, че можеш да бъдеш?
Прехапах долната си устна, несигурна. Той изстена.
– Пусни я – изръмжа той. Бързо пуснах долната си устна, а путката ми пулсираше за него. Всеки нерв в тялото ми изтръпна при звука на заповедта му. – Изяж храната си за мен, момиченце. Никой няма да те нарани; обещавам. Ще ги убия, ако го направят.
Преглъщайки нервно, но в желанието си да му угодя, взех вилицата си и бавно отрязах парче пилешко, като го вдигнах към устните си. Дарен ми се усмихна.
– Това е моето момиче – похвали той.
Усмихвайки се, със свит стомах, бързо изядох остатъка от вечерята, докато той ме насърчаваше. Джеймс и Емалин говореха тихо помежду си, без да обръщат внимание на мен и Дарен.
– Благодаря ти, че ядеш, скъпа – каза Дарен тихо, когато приключих. – Нямаш никаква шибана представа колко се гордея с теб. Можеш ли да продължиш да бъдеш доброто ми момиче, докато ме няма, и да прекараш известно време с Емалин – да пазаруваш онлайн?
Намръщих се, несигурна. Все още не ми харесваше идеята те да харчат пари за мен.
– Джулиана – каза Дарен тихо, – имам нужда от теб да направиш няколко покупки, момиченце.
– Не ми харесва да харчиш пари за мен – казах му тихо.
Той нежно ми се усмихна.
– Това, което е мое, сега е твое, Джулиана. Не съм ти се явил само за малко. Аз те оковах завинаги. Сега си моя. Искам да се грижа за теб, момиченце. Позволи ми да го направя.
Въздъхнах, кимнах, но сърдечният ритъм се ускори в гърдите ми при сладките му думи. Той се усмихна, преди да погледне надолу към часовника си.
– Трябва да тръгвам, бебе, но ако имаш нужда от мен, кажи на Емалин или на брат ми, чуваш ли ме?
– Добре – прошепнах аз.
Джеймс взе телефона си обратно и бързо излезе от стаята, като каза нещо тихо на Дарен, което не можах да чуя. Емалин ми се усмихна, в очите ѝ имаше надежда.
– И така, пазаруване? – Попита тя.
Усмихнах се съвсем леко и кимнах.

~*~*~

Бях почти заспала, когато Емалин ме събуди отново. Въздъхнах и я погледнах с присвити очи. Тя ми подаде телефона си.
– Дарен иска да говори с теб, преди да заспиш – прошепна тя.
Бавно взех телефона от нея, като го вдигнах до ухото си. Издадох бръмчащ звук в знак на потвърждение.
– Спиш ли, момиченце? – Попита ме Дарен.
– Да – прошепнах аз и се измъкнах от леглото, за да отида до гардероба, за да мога да говоря с него насаме. Днес бях казала няколко думи на Емалин, но все още се притеснявах да говоря с някой друг освен с Дарен.
– Тогава няма да те задържам дълго, бебе. Просто исках да ти се обадя и да ти кажа лека нощ и че скоро ще се прибера – увери ме той. – Липсваш ми адски много.
Усмихнах се леко, а гърдите ме боляха от липсата му.
– И на мен ми липсваш – прошепнах аз.
– Когато се прибера, ще оближа сладкото ти телце за това, че беше толкова адски добра за мен, докато ме нямаше – обеща той. Всяка част от тялото ми започна да ме боли за него. – Членът ми е твърд само като си помисля за това, момиченце.
– Мислиш за мен? – Попитах го Смело.
Той изръмжа.
– Винаги – изрева той.- Върни се в леглото, бебе. Заспи бързо. Ще се видим скоро.
– Лека нощ – прошепнах аз.
– Лека нощ, момиченце.
Подадох телефона обратно на Емалин, когато се върнах в стаята. Аз пропълзях под завивките, а тя легна върху тях със собственото си одеяло. По заповед и на Дарен, и на Джеймс, тя спеше тук, в стаята, с мен, и честно казано, бях благодарна за това.
Чувствах се изключително самотна и несигурна без Дарен до мен, но присъствието на Емалин ми помогна да успокоя това.
Но все още нямах търпение моят дон да се върне у дома при мен. Имах нужда от него.

Назад към част 10                                                                 Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *