Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 13

ДЖУЛИАНА

Двете с Емалин се изтръгнахме от съня си по едно и също време. Телефонът ѝ изсвири до нея, а някой почука силно на вратата.
– Малката, стани – обади се Джеймс.
Емалин се измъкна от леглото и се втурна към вратата, като я отвори. Беше очевидно, че нещо не е наред. Нещо ми подсказваше, че Джеймс не буди често жената си сутринта по този начин.
Тя пробяга с очи по лицето на Джеймс. Сърцето ми падна в стомаха. Джеймс беше напрегнат, очите му бяха студени и твърди, дори когато гледаше надолу към жена си.
Нещо определено не беше наред.
– Джеймс? – Попита тя тихо.
– Дарен трябваше да се върне тази нощ – каза и той, но сега очите му бяха насочени към мен. Стиснах ръце в одеялото, а сърцето ми лудо биеше в гърдите. – Телефонът му отива направо на гласова поща. Проследяващото устройство на колата му все още показва същото място, на което беше снощи.
Дишането ми се ускори. Това не можеше да се случи. Не и Дарен. Моля те, не той – никога той.
Гърдите ми се свиха. Джеймс влезе в стаята и приседна до леглото, а очите му се впиха в моите.
– Джулиана, дишай – заповяда той, а гласът му се задълбочи с нареждането. – Ще намеря брат си и когато го направя, той ще бъде жив. Всяка частица от душата ми казва, че той все още диша някъде. Просто трябва да го намеря. Но имам нужда да дишаш и да се съвземеш, за да мога да се съсредоточа върху това, чуваш ли ме?
Поколебах се и кимнах с глава, а по бузите ми се стичаха сълзи. Той се изправи.
– Облечи се. – Обърна се към Емалин, като се протегна към нея, за да подхване лицето ѝ с ръце. Нежното движение ме накара да усетя липсата на Дарен още повече и ми се прииска да изкрещя за първи път от години. Той не заслужаваше това.
– Увери се, че е взела душ и се е облякла, а след това и двете слезте долу за закуска. Джаксън ще се грижи за Картър, докато успея да прибера Дарен.
Той постави целувка в горната част на главата ѝ, преди да се измъкне от стаята и да извади телефона си от джоба. Емалин нежно хвана ръцете ми в своите. Но аз не можех да се успокоя.
– Дарен – извиках и гърдите ми отново се стегнаха. Повръщане се надигна в гърлото ми. Ако Дарен попаднеше в ръцете на баща ми, нямаше да е жив за дълго.
Скочих се от леглото и се втурнах в банята, като паднах на колене пред тоалетната чиния. Повърнах, като стисках тоалетната чиния. Емалин се опита да разтрие гърба ми, но аз отблъснах ръцете ѝ, побесняла.
Не исках тя да ме докосва.
В съзнанието ми се завъртя ретроспекция, която ме измъкна от настоящето. Последното нещо, което чух, беше паникьосаният глас на Емалин, която крещеше името ми.
Борех се упорито, докато татко слагаше веригата на врата ми, а аз не го улеснявах.
Нямаше да се предам без бой.
Мама беше починала преди три дни и в деня на погребението ѝ той се беше появил, влачейки ме със себе си. Ритах и крещях, викайки му да ме пусне. Трябваше да се прибера вкъщи при леля ми и чичо ми.
Никой не го спря. Вместо това всички гледаха със страх. Никой не направи и едно движение, за да ми помогне.
Двама от мъжете му ме бяха хвърлили на задната седалка на джипа на татко, като след това се качиха от двете ми страни. Татко замина за къщата си в провинцията, някъде в Тексас. Крещях през цялото време, но никой не каза и дума.
И сега бях тук.
– Замълчи! – Изкрещя ми накрая той. – Майка ти те пази достатъчно дълго, но сега принадлежиш на мен, Джулиана – изръмжа той в лицето ми. Горещи сълзи се стичаха по бузите ми.- Дойде твоето време, скъпа.
– Не – изхлипах. Знаех какво се случва в тази стая. Когато татко не можеше да накара никого да ме пази, той ме завличаше тук със себе си, докато изнасилваше някаква случайна жена, която беше оковал във вериги. – Татко, не – извиках аз.
– Жените не стават за нищо друго – издекламира той. – Може би ако се беше родила момче, нещата щяха да са различни. Но ти принадлежиш на това семейство и ще изпълниш своята част.
Той закопча веригата около врата ми, а след това завърза китките и глезените ми. Продължавах да се боря, макар да знаех, че опитът да се освободя е безсмислен.
Сега бях пленник – затворник.
Сега бях заклещена в този тъмен, жесток свят, от който майка ми бе направила всичко възможно да ме предпази, докато ракът не отне последния ѝ дъх.

~*~*~

Когато дойдох в съзнание, бях на бяло болнично легло. Стаята беше решена в тъмни, наситени цветове, но миришеше стерилно. Емалин седеше до леглото ми, вперила поглед в телефона си. Възрастен, белокос мъж преглеждаше жизнените ми показатели.
Той ми се усмихна, когато забеляза, че очите ми са отворени. Страхът замъгли мислите ми. Къде, по дяволите, бях?
– Радвам се да ви видя будна, мис Гарсия. Как се чувствате?
– Тя е неговореща – заговори Емалин до мен.
Погледнах към нея. Тя ми се усмихна леко.
– Чувстваш ли се добре? – Попита ме тя.
Докоснах главата си с надеждата, че ще разбере, че се опитвам да и предам, че ме боли глава. Тя се намръщи.
– Боли те главата? – Кимнах. Тя погледна към лекаря. – Можете ли да ѝ дадете някакво обезболяващо лекарство, което да помогне за главоболието? – Попита го тя.
Той кимна.
– Разбира се, веднага ще се върна.
Скоро след това той излезе от стаята. Емалин ме дари с малка усмивка.
– Джеймс и няколко от хората му заминаха преди няколко часа, за да вземат Дарен. Намериха го, жив. – Горещи сълзи на облекчение се плъзнаха по бузите ми. Намерили са го. – Джеймс ще дойде да те вземе веднага щом може – обеща ми тя.
Докторът се върна в стаята няколко минути по-късно, държейки бутилка с вода и малка чашка с лекарство. Емалин бързо се изправи и взе двете неща от него, като сама ми ги подаде.
– Тя не обича да я докосват неочаквано – обясни Емалин на лекаря, когато той я погледна объркано.
Седнах и взех хапчетата, като ги преглътнах. Допих и бутилката с вода, бях много по-жадна, отколкото си мислех, че съм. След като приключих, Емалин изхвърли бутилката заради мен.
– Изглежда, че сте припаднали от пристъп на тревожност – каза ми лекарят. Не си направих труда да го поправя. Знаех от какво съм припаднала.
Спомените ми обикновено ме прецакваха.
– Мога да ви препиша лекарство за тревожност… – Бързо поклатих глава. Не исках хапчета за тревожност. Баща ми ги използваше, за да ме приспива постоянно, когато не сътрудничех. Само при мисълта за тях кожата ми настръхна.
– Добре – каза той, без да задълбава по темата. Отпуснах се мъничко. – Ще подпиша и ще те пусна да се върнеш в стаята си. Би трябвало да се чувстваш добре. Просто се опитай да направиш каквото можеш, за да поддържаш нивата на тревожност ниски, добре?
Кимнах. Той ми се усмихна и излезе от стаята. Емалин ми подаде един комплект дрехи.
– Ще изляза, за да можеш да се облечеш – тихо ми каза тя. – Джеймс ще бъде тук след няколко минути, за да те вземе. Той току-що ми изпрати съобщение. Те са взели Дарен. Той е жив.
Тялото ми увисна от облекчение, още сълзи се плъзнаха по и без това мокрите ми бузи.
Той беше жив.

~*~*~

Джеймс почука леко на отворената врата на стаята ми, преди да влезе. Бях я оставила отворена, за да мога да го видя, когато се появи. Днес вече не бях в състояние да се изненадвам.
– Готова ли си? – Попита ме той.
Кимнах и слязох от леглото, а обувките ми вече бяха на краката. Той натисна целувка на върха на главата на Емалин, когато тя тръгна към него.
– Иди да си починеш малко, малката – тихо ѝ каза той. – Денят ти беше адски тежък.
Тя се наведе и притисна устни към неговите, преди да се промъкне покрай нас и да тръгне нагоре по стълбите. Джеймс мълчаливо ме поведе надолу по стълбите и влезе в гаража. Държеше вратата ми отворена, докато се плъзгах на пътническата седалка на джипа му, като ми даде възможно най-широко разстояние. Той изчака да седна и да закопчая колана, преди да затвори вратата и да заобиколи до шофьорската седалка.
– Искам да те предупредя за това, което ще видиш, когато стигнем до болницата – каза ми Джеймс, докато потегляше по пътя. – Дарен е в лошо състояние. В момента му дават успокоителни, за да му помогнат да се справи с болката. Не знам как, по дяволите, брат ми е оцелял, но е така. – Джеймс погледна към бледото ми лице. В червата ми се завъртя гадене. Какво се беше случило с него? – Имам чувството обаче, че всичко това е свързано с теб. Брат ми е боец, когато става въпрос за хората, на които държи.
Исках да задам толкова много въпроси, но когато отворех уста, нищо не излизаше – почти като че ли имаше блокаж. Това беше естественият защитен механизъм на ума ми около хора и места, които не познавах.
И въпреки че вече няколко пъти бях около Джеймс и знаех, че той би трябвало да е безопасен за мен, все още не можех да говоря с него.
– Той ще се оправи – каза ми Джеймс, като някак си разбра какво исках да попитам. – Няма счупени кости. Има доста голяма загуба на кръв, но ще се възстанови напълно.
Въздъхнах с облекчение, въпреки че червата ми се свиха при споменаването на загубата на кръв.
Баща ми беше нарънил Дарен.
Когато стигнахме до болницата, Джеймс ме поведе към един асансьор. Той застана от противоположната страна на малкото, затворено пространство, за да ми даде място, за което му бях благодарна.
Стигнахме до частен етаж и Джеймс показа личната си карта на стоящия там охранител, преди да ни пуснат да влезем. Джеймс ме поведе към втората врата вдясно и влезе пред мен, преди да задържи вратата отворена.
В очите ми се появиха сълзи, когато се спряха на Дарен.
Тялото му беше необичайно бледо. По откритата му кожа имаше синини, а в откритите му ръце бяха врязани дълбоки рани и дори имаше рана на врата, която беше зашита.
– Дарен – извиках аз и се втурнах напред. Хванах ръката му в своята, докато падах на колене до леглото му, а в гърдите ми се разнасяха ридания. – Не си виновен ти – изхлипах.
Никога не съм искала това да му се случи и изведнъж се намразих за това, че съм избягала, че съм въвлякла Дарен в тази каша.
Защото болката от това, че виждам такъв силен мъж, прикован към това болнично легло, ме нараняваше повече от това да бъда изнасилвана и пребивана ден след ден.
Не исках нищо повече от това да заема мястото на Дарен, за да може той отново да е жив и здрав. Моят свят не трябваше да помрачава неговия по този начин.
– Толкова съжалявам – извиках аз. – Толкова, толкова, толкова шибано съжалявам.

Назад към част 12                                                                  Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *