Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 25

– Толкова съм уморена – промърмори Джулиана. И аз знаех, че е така, защото тя не беше от хората, които се оплакват.
– Знам, момиченце – успокоих я и допрях устни до челото ѝ. – Хайде. Ще те кача на самолета. След като се качим във въздуха, ще те сложа да спиш, докато кацнем, добре?
Тя само изстена, но излезе от колата. Веднага щом краката ѝ стъпиха на земята, я подхванах в прегръдките си и кимнах веднъж в знак на благодарност на Джексън, когато той грабна чантата ми и ме последва в самолета.
Джулиана в повечето случаи изпълняваше това, което ѝ казвах, след като я настаних на мястото ѝ в самолета. Тя се държеше намръщено и ако не разбирах колко е уморена, щях да я прегъна през коляно.
Но въпреки че се опитвах да проявя разбиране, тя изпитваше търпението ми.
– Не искам нищо – изръмжа тя и уморените ѝ очи се вдигнаха към моите. – Искам само да ме оставиш на мира.
Хванах брадичката ѝ и се наведох над стола ѝ, като приближих лицето си до нейното. Дъхът ѝ застина в гърлото.
– Няма да заспиш, докато не изядеш нещо, малко момиченце – предупредих я аз. – Опитвам се да бъда мил и разбиращ, защото знам, че си изтощена, но търпението ми се изчерпва.
Очите ѝ се замъглиха от сълзи, преди тя внезапно да повърне върху мен и върху себе си. Тя избухна в сълзи. Чувствайки се като първокласен кретен, бързо я вдигнах от седалката и я отнесох в задната част на самолета, за да почистя и двама ни.
Сложих я в банята и бързо се заех с дрехите ѝ.
– Дишай, бебе – успокоих я аз. – Аз съм тук. Всичко ще бъде наред.
– Съжалявам – извика тя. – Не исках… просто не се чувствам добре.
Притиснах устни към челото ѝ и ги задържах там, докато тя не спря да се паникьосва. Никога нямаше да ѝ се разсърдя за това, че е повърнала. Тя не можеше да си помогне, а и беше бременна.
– Ще се изкъпем – успокоих я аз. – А след това, когато се издигнем, ще те заведа в леглото, за да можеш да се наспиш, добре?
Тя подсмъркна.
– Добре – промълви тя.
Целунах я в слепоочието, преди да приключа със събличането на дрехите ѝ. Натъпках дрехите ни в случайна найлонова торбичка, която намерих в едно от чекмеджетата, преди да вляза с нея под душа и да измия тялото ѝ със сапун. Лицето ѝ беше бледо, а очите ѝ бяха хлътнали.
Тревогата се настани в стомаха ми и се молех да е болна само заради бебето. Мразех да я виждам друга, освен здрава и в добро състояние.
След като и двамата бяхме чисти, я подсуших и я облякох в чифт панталони, които намерих в спалнята, и една от обикновените бели тениски. Знаех, че дрехите са на братята ми, но преглътнах раздразнението си, че я виждам в дрехи на друг мъж.
Докато се чувстваше удобно и се грижеше за нея, щях да се справя.
Изнесох я обратно в основната част на самолета и я настаних на друга седалка, като я закопчах, преди да седна до нея. Джаксън ми подаде крекери и джинджифилова бира. Кимнах му веднъж в знак на благодарност, преди да се обърна към Джулиана.
– Искаш ли да опиташ да ги изядеш? – Попитах я.
Тя кимна, взе ги от мен и започна да отхапва от крекера със затворени очи, а главата ѝ се облегна на рамото ми. Обгърнах я с ръка, като нежно прокарах върховете на пръстите си нагоре и надолу по ръката ѝ, докато започнахме да се издигаме.
След като вече бяхме на пределна височина, аз я откопчах и я заведох в стаята в задната част на самолета, като внимателно я положих на леглото. След като събух обувките си, се покатерих на леглото до нея и я придърпах в прегръдките си. Целунах я в горната част на главата.
– Спи, момиченце. Татко е с теб.
– Обичам те – прошепна тя. – Съжалявам, че бях толкова лоша. Не се чувствах добре.
Докоснах с устни тила ѝ.
– И аз те обичам, бебе. Но защо просто не ми каза, че не се чувстваш добре? Не мога да ти помогна, ако се държиш като хлапачка и криеш нещата от мен.
– Ти и без това се справяше с много неща…
– Аргх – спрях я аз. – Не ми вади тази карта, Джулиана. Знаеш, че винаги можеш да ми кажеш как се чувстваш. Ти винаги си ми на първо място.
– Съжалявам, татко – прошепна тя. – Няма да го направя отново.
В отговор притиснах устни към рамото ѝ. Бях почти заспал, когато тя започна да търка дупето си обратно към мен, очевидно не беше заспала. Въздъхнах, като притиснах ръката си върху бедрото ѝ.
– Жена, ти си болна – напомних ѝ, гласът ми беше дрезгав от съня.
– Но ме боли – промърмори тя.
В отговор от гърдите ми се разнесе ръмжене.
– Нима малкото момиченце на татко заслужава да му се облекчи тази болка? – Попитах я. Тя хленчеше и се търкаше в мен още малко. – Ти беше лошо момиче, Джулиана.
– Знам, но съжалявам – извини се тя. – Моля те – помоли тя.
– Моля те какво? – Изръмжах в ухото ѝ.
– Моля те, татко.
Плъзнах ръката си вътре в панталоните, които беше облякла, и веднага открих влажната ѝ топлина. Потопих два пръста в нея и разтърсих бедрата си срещу дупето ѝ, като движех тялото ѝ срещу ръката ми точно така, че дланта на ръката ми да търка клитора ѝ, докато вкарвах и изкарвах пръстите си от нея.
– Искам да си в мен – помоли тя.
– Ти си болна – напомних ѝ аз. Но Боже, толкова силно исках да се заровя в нея.
– Знам, че ще бъдеш нежен. Моля те – молеше тя.
С ръмжене я обърнах по гръб и я съблякох от дрехите. Без да си правя труда да се събличам, извадих члена си от панталона, който бях облякъл, и се вмъкнах в нея, като нежно поклащах телата ни едно в друго.
Целувах я по кожата, правейки сладка любов с нея.
– Ти си изцяло моя, момиченце – прошепнах срещу кожата ѝ. – Всяка част от теб е моя. – Винаги щях да подсилвам това за нея, защото с мен знаех, че моята жена се чувства свободна.
– Да – промълви тя, а ръцете ѝ се обвиха около раменете ми.
– Обичам те, момиченце – просъсках аз.
Тя потърка бузата си в моята.
– Аз също те обичам, татко. – Тя въздъхна, гърбът ѝ се изви под мен, а циците ѝ се търкаха в гърдите ми. – Толкова съм близо – прошепна тя.
Не ускорих темпото си, но при всеки тласък притисках бедрата си към нейните малко по-силно, търкайки клитора ѝ.
– Свърши за татко, бебе.
Тя извика, а ноктите ѝ се забиха в гърба ми, разкъсвайки кожата ми. Люлеех ни заедно, докато тя не се свести от този всеобхватен оргазъм, а малкото ѝ тяло трепереше под мен във вълните на вторичните трусове.
Претърколих се настрани и я придърпах в прегръдките си, като издърпах одеялата обратно върху нас.
– Спи, момиченце.
– Не си свършил – промълви тя, а сънят вече я дърпаше.
Притиснах устни към челото ѝ.
– Не е нужно, бебе. Грижата за теб ми е достатъчна. А сега спи, преди да напляскам сладкото ти малко дупе до червено.
Тя се изчерви, но се сгуши по-близо до мен и се прозя. Стиснах ръце около нея и затворих собствените си очи, като си отбелязах да я заведа на лекар, когато се прибера у дома.

~*~*~

Назад към част 24                                                                 Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!