Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 3

ДЖУЛИАНА

Захлипах, докато коленете ми се удряха в пода, а мъжът пред мен хвана косата ми и я издърпа толкова силно, че скалпът ми пулсираше. Сълзите се забиха в очите ми, а сърцето ми заби силно в гърдите.
Бях дошла тук, за да избягам от това. Бяха ми казали, че тук ще бъда в безопасност.
Исках само една стая. Не ми харесваше да ме водят на публично място по този начин. Това дори беше записано в договора ми със собственика.
Това не трябваше да се случва.
– Ей, какво, по дяволите? – Чух някой да изръмжава. Изпищях от шок, когато един мъж, почти три пъти по-голям от този, който ме държеше, го хвана за китката. – Пусни шибаната дама – изръмжа звярът. – Една секунда, или ще ти счупя шибаната китка.
Мъжът ме избута далеч от себе си, като ме прати да се строполя на пода. Ударих главата си силно в настилката и едва сдържах вика си от болка.
Мъжът, който ми се беше притекъл на помощ, изхвърли човека през половината стая и оттам нататък настъпи шибан хаос.
Едно от момичетата дойде да ми помогне да се изправя, а друго изглади ръцете си върху косата ми, като извади косата ми от плитката, за да може да ми я оправи.
Не можех да откъсна очи от кървавата сцена пред мен.
Мъжът, който ме държеше, който напълно бе пренебрегнал това, което беше в договора ми, сега беше напълно в безсъзнание, лицето му беше кървава каша, гърбът му беше огънат под неудобен ъгъл.
Искаше ми се да повърна.
Сведох очи към пода, когато мъжът, който ми се беше притекъл на помощ, внезапно се втурна към мен, като при това извади телефона си от джоба.
– Проклети глупости с парола – изръмжа той. Гневът му заради паролата щеше да е забавен, ако не изглеждаше толкова ужасяващ. Той ме погледна надолу.
– На крака – нареди той.
Разтреперано се изправих на крака с помощта на двете жени. Без да каже нито дума, той коленичи и ме вдигна на ръце, като се запъти към задната част, където се намираха стаите. Щом влязохме в една стая, той ритна вратата и ми нареди да седна на дивана.
– Добре ли си? – Попита ме, щом останахме сами.
Кимнах. Той ми се намръщи, но изненадващо не коментира факта, че не му отговорих устно. Вместо това отново се съсредоточи върху телефона си, като измърмори проклятие, докато го придърпваше към ухото си.
– Първо, искам проклет мобилен телефон. – Не можех да си помогна. Засмях се, което не беше нещо, което правех често, затова беше по-скоро гърлен, отколкото по-лекия смях на нормалните жени. Той ме погледна изненадано и устните му се наклониха леко, което накара сърцето ми да прескочи един удар в гърдите. Не изглеждаше толкова ужасяващ, когато се усмихваше. – Второ, имаш проблем в клуба си. Току-що открих един от доминантите да държи едно от момичетата против волята ѝ. Гръбнакът му е счупен. – Преглътнах силно при тази новина. Той обиколи стаята, като спираше да се взира в стената. – Не ми пука, Джеймс. Прибери се.
Той измърмори и след миг затвори, преди да хвърли телефона си на най-близкия стол и да се обърне с лице към мен.
– Първо, няма да те нараня – каза той тихо. Гласът му беше нисък и грапав, сякаш не беше свикнал да говори с такъв тих тон. – Никога не бих сложил шибаните си ръце върху жена която не иска, както направи онзи кучи син там.
Останах безмълвна. Той направи жест към дивана, на който седях.
– Имаш ли нещо против да седна при теб, или предпочиташ да остана тук?
Премигнах от изненада, че всъщност ми дава избор, и бавно поставих ръката си на дивана, за да покажа, че може да седне до мен. Той кимна веднъж и се приближи, като седна до мен. Отблизо беше още по-голям. Мъжът беше чист мускул, раменете му бяха широки, а ръцете му – дебели, напрягащи се срещу ръкавите на тениската му.
Той отвори уста да каже нещо, но на вратата се почука. С ръмжене той се изправи и се приближи, като отвори вратата.
– Какво, Джема? – Изръмжа той.
Тя му пробута договора ми, преглъщайки силно.
– Не разбрах, че си излязъл – прошепна тя, като не откъсваше очи от него. – Добре дошъл у дома, господин Джаксън.
Той изтръгна договора ми от нея.
– Оставете ни – нареди той точно преди да се отдръпне и да затвори вратата пред лицето ѝ.
Гледах как стои за момент, прелиствайки договора, преди да го постави на масата и да седне отново до мен.
– Не говориш много, нали? – Попита ме той, а тези сини очи бяха толкова умислени, сякаш виждаше право в душата ми.
Облизах си устните и поклатих глава. Отдавна бях научила, че да си държа устата затворена е съществена част от моето подчинение. Мъжете не обичаха да ме слушат да говоря. Единственият момент, в който устата ми трябваше да е отворена, беше, когато ми вкарваха пенис в гърлото.
Той посегна и прокара палец по долната ми устна. Дъхът ми застина в гърлото и преди да успея да се спра, плъзнах език срещу палеца му, а зърната ми се втвърдиха под тънкото горнище, което носех.
И той го забеляза.
Той изръмжа тихо, а очите му потъмняха до почти сив цвят. Сърцевината ми се сви, гърдите ми натежаха, молейки се за докосването му, за устата му.
– Малка палавница, нали? – Изръмжа той. Проследи ме с очи. Въпреки че бях напълно облечена, се чувствах напълно гола и изключително уязвима пред него. – Искам да се погрижа за теб, момиченце – о, Боже, това име – но първо трябва да знам името ти.
Мигнах с очи към договора, като безмълвно му казах къде може да го намери. Устните му се наклониха в лека усмивка, толкова шибано гореща, че тялото ми потрепери.
– Искам да го чуя от тези устни, скъпа.
Страхът ме върна на земята.
– Шшшт – успокои той, плъзна ръце нагоре по бедрата ми, а дланите му бяха груби срещу гладката ми кожа. – Погледни ме. – Мигновено вдигнах очи към него. – Няма причина да се страхуваш от мен, момиченце. Никога няма да те нараня, разбираш ли? – Бавно кимнах с глава, като по някаква причина му се доверих. – Добро момиче – изръмжа той. – Кажи ми името си и аз ще те възнаградя като добро момиче, каквото знам, че можеш да бъдеш.
Облизах си устните и се насилих да образувам думата, като говоренето ми беше изключително чуждо.
– Джулиана – успях, гласът ми беше груб и дрезгав от това, че не го бях използвала толкова дълго време.
Очите му светнаха и изведнъж ми се прииска да направя всичко възможно, за да го накарам винаги да ме гледа така, макар да знаех, че това най-вероятно ще бъде само веднъж между нас.
– Това е моето добро момиче – изръмжа той. Сърцевината ми се сви от похвалата му. Той хвана ръба на късите ми панталони и бавно ги смъкна надолу. – Това добре ли е?
Кимнах и повдигнах бедрата си, за да може да ги свали напълно от мен. След това свали обувките ми и ги пусна на пода заедно с късите ми панталони. Приближи се и плъзна блузата ми през главата, като от гърдите му се чу доволно ръмжене, когато видя, че нямам сутиен.
– Легни по гръб – заповяда той, като постави ръка на гърдите ми. Докато бавно се облягах на дивана, ръката му се плъзгаше надолу по гърдите ми, между гърдите ми, по корема ми и накрая се спря точно между краката ми. Дъхът ми се накъса, а тялото ми се нуждаеше от докосването му толкова силно, че почти ме болеше.
– Толкова си шибано мокра – изръмжа той. Погледна ме, а тъмните му очи ме засмукаха. – Коя е безопасната ти дума? – Попита ме той.
Никой досега не ме беше питал това. Намръщих му се, знаейки, че това е в договора ми, но той искаше да чуе думите от устните ми.
– Черно – прошепнах аз.
Той притисна палеца си към клитора ми като награда. Изстенах и очите ми се затвориха. Той махна палеца си. Захлипах и го погледнах, чудейки се какво съм направила погрешно.
– Добро момиче. Винаги гледай към мен – каза ми той. Кимнах в отговор. Той издаде бръмчащ звук, обикаляйки с палеца си по клитора ми. Устните ми се разтвориха, гърбът ми се изви. – Знам, че не си толкова тиха, скъпа – каза той тихо, а очите му все още бяха върху моите.
Шегата беше за негова сметка. Винаги можех да бъда мълчалива.
Сякаш можеше да прочете мислите ми, очите му светнаха в предизвикателство. Коремът ми се сви. Имах чувството, че този мъж е на път да ме накара да се замисля за всичко, което мислех, че знам за себе си.
И бях права.
В момента, в който главата му се спусна между краката ми и онези вълшебни устни се увиха около клитора ми, а два пръста се плъзнаха вътре в мен и се извиха точно както трябва, извиках, като гласът ми ме шокира адски много. Хванах го за косата.
– Не – нареди той, а гласът му вибрираше в клитора ми и изпращаше тръпки право нагоре по гръбнака до мозъка ми. – Ръцете са над главата ти през цялото време. Ти си моя.
Тази вечер бях негова.
Бях негова точно сега.
Бях негова, докато съм в тази стая.
Просто сега бях негова.
Нещо странно и чуждо се раздвижи в гърдите ми при тези думи.
Извивах се на дивана, а масивната му ръка крепеше долната част на тялото ми точно там, където искаше. Хлипах, от устните ми се изтръгваха молби и призиви. Той продължаваше да ме привлича към ръба, стимулираше ме достатъчно, преди да забави темпото, да ме отдръпне отново от него, като все още не ми позволяваше да свърша.
– Моля те – умолявах, а в очите ми горяха сълзи. – Моля те.
– Моля те за какво? – Изръмжа той.
Вече нямах представа какво, по дяволите, казвам. Устата ми се отвори, преди да успея да помисля.
– Моля те, татко – извиках аз.
– Добро момиче. – С това той засмука силно клитора ми, а светът ми шибано експлодира около мен.

Назад към част 2                                                                 Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *