Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 12

* ЕМАЛИН *

Бях сама, когато се събудих. Намръщих се, докато сядах, и огледах стаята. Леглото от страната на Джеймс все още беше постлано.
Той все още не си беше легнал.
Взех телефона си от нощното шкафче и го отключих. Пред очите ми се появи съобщение от Джеймс.

Трябваше да се погрижа за нещо. Ще се върна късно.
Джеймс

В момента беше три сутринта. Преглътнах силно, тревогата се въртеше в стомаха ми. Притеснявах се за него. Беше изпратил това съобщение около девет вечерта.
Вдигнах глава нагоре, когато вратата на спалнята се отвори. Алфонсо влезе в стаята, а устните му бяха изкривени в гримаса. Той присви очи към мен. Преглътнах уплашено, внезапно осъзнавайки, че съм само по една от тениските на Джеймс и чифт бикини.
– Мога ли да ти помогна? – Попитах го, като накарах гласа си да звучи силно въпреки страха, който се въртеше в корема ми.
Нещо не беше наред.
– Разсейваш шефа, а това не се харесва на господин Франк – каза той, гласът му беше нисък и опасен. Затегнах хватката на телефона в ръката си, а сърцето ми се блъскаше болезнено силно в гръдната ми кост. – Наредено ми е да се отърва от теб.
Бързо скочих от леглото, като се отдръпнах от него, докато той се запъти към мен. Краката ми трепереха толкова силно, че беше цяло чудо, че коленете ми все още ме държаха права.
– Алфонсо, моля те, нека просто да преосмислим това – помолих го. – Ще си тръгна, обещавам.
– Проблемът е, че ако те оставя да си тръгнеш, Емалин, господин Джаксън ще те намери. Той ще унищожи този свят, за да се добере отново до теб; ти си с нашийник – напомни ми Алфонсо. – В това семейство това е равносилно на брачен обет и единственият изход е смъртта.
Страхът заби нокти в гърлото ми. Завъртях се и се затичах към гардероба, тъй като той ми препречваше пътя към вратата. Вече бях почти вътре, когато той ме хвана за фанелката и ме дръпна назад, запращайки ме на пода. Главата ми болезнено се удари в скрина зад мен. Черни петна затанцуваха в погледа ми и аз изстенах от болка, докато отчаяно се опитвах да се съсредоточа върху случващото се.
Алфонсо коленичи над мен и хвана брадичката ми, а пръстите му болезнено се впиха в кожата ми. Изстенах от болка, а ръцете ми се вдигнаха, за да се вкопчат в ръцете му. Той се усмихна развеселено.
– Мисля обаче, че първо ще се позабавлявам с теб – да видим какво вижда в теб господин Джаксън.
– Не – промълвих, а зрението ми се размиваше. Борех се с всяка частица от себе си, за да остана будна.
Нямаше да умра тук днес.
– Не? – Попита той тихо. Примигнах, опитвайки се да се съсредоточа и да не се поддам на дърпащия ме мрак. – Не мисля, че си в позиция да ми казваш какво мога и какво не мога да правя с теб, Емалин.
Гневът избухна в мен.
– Ти си жалък – казах му, докато очите ми се затваряха. Принудих се да ги отворя обратно точно в момента, в който обратната страна на ръката му попадна върху лицето ми. В очите ми се появиха горещи сълзи, които се стичаха по бузите ми.
Главата ме болеше толкова силно.
– Внимавай какво ми говориш – изръмжа той, като изведнъж извади нож и го опря в гърлото ми.
Нямаше да умра тук днес – не и по този начин.
Изплюх се в лицето му, за да го разсея за момент. Той посегна да избърше слюнката от лицето си, а аз използвах този момент, за да изтръгна ножа от ръката му, като при това разрязах ръката си, тъй като бях хванал острието. Болката пробяга по ръката ми, но аз я пренебрегнах, макар че почти ме повлече напълно под себе си.
Прободох Алфонсо във врата. Кръвта му се изля върху ръцете ми, докато той падна напред върху мен. Примигвах яростно, хлипове раздираха гърлото ми, но този мрак най-накрая победи, засмуквайки ме под себе си.
Но аз не му позволих да ме убие.

~*~*~

– Емалин? – Попита смътно познат глас. – Емалин, по дяволите, моля те, събуди се и ми отговори.
Бавно отворих очи. Главата ми се блъскаше, а кожата ми беше лепкава. Болката проблясваше в дланта и отстрани на лицето ми. Отново затворих очи, но човекът, който говореше, ме разтърси и ме принуди отново да отворя очи.
Лицето на Ейдриън бавно се фокусира.
– Свята работа – прошепна той. – Господи Боже. Имаш нужда от болница.
– Джеймс – промълвих аз. Протегнах ръка, за да се хвана за главата, а от устните ми се откъсна хленч от болка.
– Той е на път, Емалин. Вече му се обадих – увери ме Ейдриън. Той обви ръка под раменете ми и внимателно ме придърпа в седнало положение. Пред мен коленичи мъж в дънки и бяла лабораторна престилка.
– Можем ли да я преместим долу? – Попита го Ейдриън.
– Емалин, какво се случи с главата ти? – Попита ме лекарят, игнорирайки Ейдриън .
– Ударих я – промълвих аз, а стаята започна да се върти. Изстенах ниско в гърлото си, докато отново затварях очи, а тялото ми увисваше срещу това на Ейдриън . Гаденето се завихри в червата ми и се надигна в гърлото ми.
– Със сигурност има тежко мозъчно сътресение – заговори докторът. – Трябва да я заведем долу в лазарета. Трябва да направя няколко скенера – да проверя за оток. И трябва да зашия дланта ѝ. Тя все още кърви.
– Къде, по дяволите, е тя?! – Чух Джеймс да реве от долния етаж.
– Джеймс – промълвих аз. Сълзите се плъзнаха по бузите ми. Исках Джеймс.
– Спокойно. Ще те заведем долу – увери ме Ейдриън. Той нежно ме вдигна в прегръдките си. Задъхах се, повръщаното ме задуши още повече.
– Бързо – призова докторът.
Ейдриън се спусна по стълбите и срещна Джеймс по средата на пътя.
– Джеймс – прошепнах аз. Главата ми пулсираше. Хлипах, а по бузите ми се плъзгаха сълзи от болка.
– Тук съм, мъничка – успокои ме Джеймс, като бързо ме взе от ръцете на Ейдриън . – Всичко ще бъде наред.
Примигнах, опитвайки се да фокусирам, но лицето му се замъгли. С тих стон положих глава на рамото му, като отново се върнах под водата.

~*~*~

 

 

* ДЖЕЙМС *

– Кажи ми какво, по дяволите, се е случило – изръмжах на Ейдриън веднага след като д-р Уилямс заведе Емалин за компютърна томография. – Как, по дяволите, това изобщо се случи?! – Изръмжах.
Когато Ейдриън ми се обади и ми каза, че вратата на спалнята ми е отворена, че Алфонсо е мъртъв върху Емалин, а тя е в безсъзнание, едва не се превих от ужас. Единственото нещо, което ме задържаше да не си изгубя ума, беше притеснението за Емалин.
Тя щеше да има нужда от мен, за да бъда силен и стабилен за нея.
– Спокойно, Джеймс – каза Ейдриън спокойно. – Наредих да поставят охрана пред вратата ѝ – точно както ти нареди – увери ме той. – И двамата бяха мъртви, когато отидох да я проверя. Алфонсо беше върху нея, когато влязох в стаята, но той вече беше мъртъв. Тя го е пробола в гърлото.
– Господи, дявол да го вземе. – Прокарах ръце през косата си и тръгнах по дължината на коридора и обратно, а тялото ми вибрираше от ярост. – Значи, не само че почти е била изнасилена и убита, но сега има и убийство в ръцете си, по дяволите! – Изкрещях. Ейдриън направи крачка назад от мен, когато се втурнах към него. – Моята жена е загубила шибаната си невинност! Доверих ти се да я държиш под око!
Ейдриън замълча. Отново се разхождах по коридора, преди да се завъртя обратно, за да се изправя срещу него.
– Кой, по дяволите, изпрати на вратата на спалнята ни? – Попитах го.
– Рекс и Тай – каза ми той.
Трябваше да се шегува с мен.
Обвих ръката си около гърлото му и го запратих към стената, като вдигнах краката му от пода. Той се задави, а очите му се разшириха.
– Новобранци?! – Изръмжах. – Сложил си новите момчета в охраната ѝ?! Казах ти, че ще се случи някаква тъпотия; баща ми не я иска тук, а ти сложи двама от най-слабите ни звена – двама, които все още се обучават – за нейна охрана?! Ума ли си си изгубил?!
Встрани от нас се чува прочистване на гърлото. Обърнах убийствения си поглед към доктора и отпуснах хватката си върху врата на Ейдриън. Той се сгромоляса на пода.
– Какво? – Изръмжах.
– Сър, тя продължава да мърмори името ви.
Без да кажа нито дума, се промуших покрай него и влязох в стаята ѝ. Тя едва беше в съзнание, но присвитите ѝ очи веднага ме намериха, когато влязох в стаята.
– Джеймс – издиша тя, а очите ѝ трептяха.
Хванах ръката ѝ с двете си ръце и я вдигнах към устните си, като притиснах нежни целувки към кокалчетата ѝ. Можех да я изгубя, по дяволите. Ако не беше намерила някаква проклета сила в себе си, тя щеше да умре, по дяволите.
– Това никога повече няма да се повтори – заклех се, когато дишането ѝ се изравни, а сънят най-накрая я завладя, като болкоуспокояващите ѝ подействаха. – И той ще си плати за това, че е поръчал да те убият.
Погледнах другата ѝ ръка, стомахът ми се сви.
– Изглежда сякаш е грабнала ножа за острието, сър – каза ми тихо медицинската сестра. – И съдейки по малката резка на врата ѝ, предполагам, че го е сграбчила, когато той е държал ножа срещу гърлото ѝ. – Тя ме дари с малка, нервна усмивка. Аз само се взирах в нея, толкова много ярост и страх пълзяха през мен, че ме караха да се чувствам нестабилен. – Тя е силна – боец, сър. Тя ще се справи с това.
Обърнах очи обратно към Емалин. Наведох се и притиснах устни към челото ѝ.
– Толкова съжалявам, че си загубила невинността си – прошепнах аз. – Толкова съжалявам, че си станала една от нас.
Ейдриън тихо влезе в стаята. Погледнах го през рамо, преди да погледна отново надолу към Емалин.
– Ти отговаряш за довеждането на баща ми при мен – наредих аз.
– Джеймс…
– Недей – предупредих го аз. – Не ми пука ни най-малко какво е направил този кучи син за теб. Той ме престъпи погрешно. – Обърнах гневните си очи към него, като ги свих предупредително. – И ако решиш да ме предадеш, Ейдриън – ако решиш да се опиташ да го защитиш – ще ти наложа наказание, по-лошо от смъртта – обещах аз. – Намери го и го доведи при мен.
Той кимна и излезе от стаята. Спуснах се на стола до леглото ѝ.
Бях направил грешката да поверя безопасността на Емалин на някой друг, но нямаше да направя тази грешка отново. И докато тя не се събуди и не дойде в съзнание, нямаше да я напускам.
А когато тя се оправи и аз трябваше да отида да се справя с тази гадост, моят началник на охраната щеше да е този, който щеше да я пази – нито една друга шибана душа. Джаксън беше също толкова опасен, колкото и аз – ако не и повече – и знаех, че ще защити кралицата ми.
И всеки, който застане на страната на баща ми в тази работа, щеше да умре от бавна, мъчителна смърт. Това беше проклето обещание.

Назад към част 11                                                                    Напред към част 13

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *