Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 13

* ЕМАЛИН *

Болезнен стон се изплъзна покрай устните ми, докато бавно обръщах глава. Болката пулсираше в задната част на черепа ми и аз изсъсках, протягайки ръка, за да го притисна.
– Спокойно, мъничка. – Мекият глас на Джеймс прозвуча до мен. – Имаш травма на главата.
Бавно отворих очи. Осветлението в стаята беше слабо – светеше само една лампа в ъгъла – за което бях благодарна. Облизах сухите си устни.
– Вода? – Попитах, а гласът ми беше малко дрезгав.
Джеймс бързо се изправи от стола, на който седеше, и се запъти към мивката, където взе бутилка вода и сламка. След като пъхна сламката вътре, той се приближи до мен и постави сламката до устните ми. Жадно изпих водата, а гърлото ми беше толкова възпалено, че го чувствах като раздрано.
След като свърших, Джеймс изхвърли празната бутилка и сламката в кофата за боклук, преди да седне на ръба на болничното легло, на което лежах, и да обърне тялото си с лице към мен.
– Как се чувстваш? – Попита ме той.
Повдигнах рамене.
– Главата ме боли – казах му честно. – Но иначе се чувствам добре.
Челюстта на Джеймс се сви, но докосването му беше нежно, когато протегна ръка към косата ми.
– Баща ми е наредил да те убият – каза той тихо.
– Знам. – Поех си дълбоко дъх. – Алфонсо ми каза, когато дойде да ме убие. – Преглътнах трудно. – Той искаше да…
Не успях да довърша изречението си. Затворих очи, вдишвах успокояващо, опитвайки се да забавя бушуващото си сърце. Страхът и отвращението се плъзнаха по вените ми.
– Знам, малката ми – каза Джеймс тихо. – И ако не беше убила първа кучият син, щях да го направя заради теб – закле се той. – Никой не те докосва и не се отървава от това. – Той прокара пръсти по бузата ми, успокоявайки ме. – Един крал винаги защитава своята кралица. – Той хвана брадичката ми. Отворих очи и го погледнах нагоре. – Съжалявам, че не успях да те защитя, малка.
– Ти все пак дойде – казах тихо. Протегнах ръка, за да прекарам върховете на пръстите си по челюстта му. – Ти се върна у дома заради мен.
Той кимна.
– Винаги ще се прибирам заради теб, мъничка. Винаги, когато имаш нужда от мен, ще бъда тук – закле се той. – Но баща ми? Той ще си плати за това – обеща Джеймс, а в думите му се долавяше ниско, заплашително ръмжене.
Взирах се в него с ужас. Той не можеше да се обърне срещу семейството си за това.
– Джеймс, не можеш да убиеш баща си.
Очите му блеснаха опасно.
– Гледай ме, малката. – Преглътнах. – Той се изгаври с теб изгаври се с това, което е мое. Осмели се да ме прескочи и ще си плати. – Той се наведе, докато лицето му се оказа само на сантиметри от моето, а ръката му все още държеше брадичката ми. – Аз не съм добър човек, Емалин – напомни ми той. – Ръцете ми са изцапани с кръв, макар че не можеш да я видиш. Убивал съм хора и за по-малко. – Страхът заседна в гърлото ми. – Когато приключа с баща си, ще изглеждам така, сякаш съм се къпал в кръвта му.
Никога няма да те нараня. Предишните му думи към мен звучаха в главата ми и аз се вкопчих в тях с отчаяние.
Прокарах очи по лицето му.
– Все още ли обещаваш, че никога няма да ме нараниш? – Попитах го тихо.
Той ми кимна, като се наведе и леко допря устните си до моите. Въздъхнах доволно, а тялото ми се отпусна още повече в болничния матрак под мен.
– Това е обещание, което винаги ще спазвам, мъничка. Дори и да ме предадеш, никога няма да те нараня – закле се той.
Намръщих се към него. Никога не бих могла да предам този човек. Той ми беше дал живот.
Протегнах ръка нагоре, докоснах бузата му и прокарах палец по скулата му.
– Джеймс, никога не бих ти обърнала гръб и не бих могла да ти обърна гръб – казах му честно. Устните му потрепнаха от малка усмивка. – Ти си ми дал толкова много. Най-накрая съм свободен и мога да бъда себе си. – Преглътнах трудно, следващите ми думи почти заседнаха в гърлото ми, но никога нямаше да скрия нищо от него, дори ако това можеше да го накара да си тръгне от мен. Но нямаше връзка между една подчинена и нейния господар, ако тя не беше сто процента честна с него. – Почти съм сигурна, че се влюбвам в теб – признах хрипливо.
– О, малката ми – въздъхна той, докато улавяше устните ми със своите и ги поемаше в бавна, дълбока целувка, която разкъсваше душата ми, но същевременно я събираше отново. – Ще пазя тези думи завинаги – обеща той.
– Моля те, не се чувствай така, сякаш трябва да ми го отвърнеш заради мен – помолих го аз. Предпочитах да не каже нищо, отколкото да ме излъже, за да защити чувствата ми. – Аз просто – честността е важна и исках да знаеш това.
Джеймс хвана ръката ми в своята и целуна дланта ми.
– Не съм сигурен дали съм способен да обичам някого, Емалин – каза ми честно той, а сините му очи се спряха на моите. Аз облизах устните си. Очите му се фокусираха върху тях за миг, преди отново да се фиксират върху моите. – Но обещавам винаги да те ценя и да се грижа за теб – да бъда това, от което имаш нужда, по най-добрия начин – закле се той. Той си пое дълбоко дъх. – Възпитан съм да бъда хладнокръвен убиец, малката – нищо повече. Толерирам майка си от уважение, но ти си първият човек, към когото проявявам някаква грижа и чувства, откакто бях малък.
Намръщих се към него, тъгата обиколи сърцето ми, докато гледах съкрушения, закоравял мъж пред мен.
– О, Джеймс, те са отнели детството ти.
Той сви рамене.
– Не мога да пропусна нещо, което никога не съм имал възможност да изпитам – каза ми честно той. Преглътнах, толкова много болка и мъка към този мъж пред мен разкъсваха душата ми. – Ето защо не искам деца – каза ми откровено той. Усетих как сърцето ми се изтръгва от гърдите, когато той ми отне тази мечта. – Не знам как да бъда истински баща, Емалин.
Принудих се да запазя неутрално лице и му кимнах.
– Разбирам – казах му, благодарна, че гласът ми излезе силен.
Нямаше смисъл да му казвам, че всъщност съм искала деца, откакто се помня. И не бях осъзнала, че съм хранила тази надежда с него, докато той не я разкъса на парчета. Сега за деца не можеше да става и дума. Защото бях с каишка. Единственият изход от това с него беше смъртта.
Дали щеше да е от него или от мен, не се знаеше, но това беше единственият изход с него, а аз не можех да го загубя.
На вратата се почука леко. Джеймс се изправи и отиде до нея, като я отвори, за да открие доктора. Смътно си спомнях, че той влезе в спалнята с Ейдриън, но това беше неясно, тъй като тогава главата ме болеше толкова много.
– Радвам се да те видя будна, Емалин. – Той погледна към Джеймс. – Имаш ли нещо против да и направя преглед?
Джеймс кимна. Лекарят се приближи до мен.
– Как е главата ти? – Попита той.
Повдигнах рамене.
– Определено можеше да е по-добре – признах. – Малко ме боли.
– Ами, със сигурност сте си докарали доста тежко сътресение на мозъка – започна да обяснява лекарят. – Имаше някакъв оток на мозъка ви, затова се наложи да ви поставя в медикаментозна кома, за да намаля този оток. От около седмица сте в безсъзнание. – Взирах се в него с широко отворени очи. Седмица? – Главоболието ти вероятно ще остане още седмица-две. Предлагам да останете хидратирана, да се уверите, че се грижите изключително добре за себе си, и да не извършвате никакви напрягащи дейности. – Той погледна към Джеймс и след това ме погледна обратно. – Сексът е допустим, но нищо напрягащо – нареди той.
Изчервих се и посегнах да прикрия лицето си с ръце. Чух дрезгавия смях на Джеймс, докато го правех.
– Ще се погрижим за нея, докторе. След колко време ще може да бъде освободена?
– Емалин, можеш ли да ми отговориш на няколко въпроса? – Попита ме докторът. – Това е само за да проверя паметта ти – да видя дали не си забравила нещо.
Бавно свалих ръцете си от лицето.
– Мога да опитам – казах му.
Той кимна.
– Какво е пълното ти име? – Попита той.
– Емалин Луиз Арнолд – отговорих аз.
– Добре. – Кимна той. – А сега, кога е рожденият ти ден?
– Пети април – казах му, като след миг изброих и годината. – Аз съм на двадесет и една години. На рождения ден на Джеймс ще стана на двадесет и две.
– Много добре. Изглежда функционираш нормално. – Той си пое дълбоко дъх. – А сега, спомняш ли си как се озова тук?
Изтръпнах.
– Да – отговорих тихо. Преглътнах. – И ако нямаш нищо против, предпочитам да не говоря за това.
Д-р Уилямс кимна в знак на разбиране, а в очите му проблесна тъга за мен.
– Тогава добре. – Той погледна към Джеймс. – Ще подпиша и ще я пусна, но искам да я видя утре за контролен преглед – просто за да се уверя, че няма някакви пречки във възстановяването ѝ.
– Ще я доведа – каза му Джеймс. Той се приближи до мен и ми помогна да седна. Стаята се завъртя малко и аз издадох тих стон, стиснах очи, докато протягах ръка, за да се хвана за главата. – Спокойно, мъничка – успокои ме Джеймс. – Не бързай. Мислиш ли, че можеш да ходиш?
– Да – просто ми трябва малко време – му казах.
Той търпеливо изчака, като ме остави да не бързам. След като главата спря да ме боли толкова силно от движението, бавно отворих очи.
– Добре. – Поех си дълбоко въздух. – Помогни ми да се изправя.
Джеймс ми помогна да стигна до ръба на леглото, а след това обви ръка около кръста ми и постави другата си ръка на бедрото ми, като ми помогна да се изправя. След като стъпих стабилно на краката си, направих крачка напред. Джеймс обви ръка около кръста ми и с моето темпо излязохме от стаята, като от време на време спирахме, когато в тила ми се появяваше болка.
– Искам да се изкъпя – казах му. Погледнах към стълбите пред нас и се провикнах. – Защо трябва да останем на горния етаж?
Джеймс се засмя тихо, преди да се наведе и да ме вземе на ръце, носейки ме нагоре по стълбите.
– За да мога да направя това – леко се засмя той. Аз се изчервих. Той допря устните си до горящата ми буза. -Толкова си шибано очарователна. – Джеймс бутна вратата на стаята ни. – Ще те сложа на леглото и ще приготвя банята да те изкъпя. Имаш ли нужда да остана с теб? – Той поклати глава, докато ме слагаше на леглото. – Няма значение. Аз оставам.
– Джеймс, ако имаш работа… – Започнах, но той поклати глава, като ме спря да продължа изречението си.
– Имам, но тя може да почака, докато се изкъпеш, за да те заведа в кабинета си. Мислех, че ще се справя да те оставя сама, но само от тази мисъл ми се иска да повърна – призна той. Очите ми се разшириха от шок. – Така че ще се изкъпя с теб, ще те оставя да си починеш, а след като приключиш, ще те взема със себе си в кабинета ми, за да мога да те наблюдавам и да се грижа за теб.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Понякога той наистина можеше да бъде толкова съвършен.
– Джеймс – обадих се аз. Той се обърна да ме погледне, след като приключи с пускането на водата. – Знаеш, че ще се оправя, нали?
Джеймс поклати глава.
– За Алфонсо може и да си се погрижила, но никой от моите хора не може да намери баща ми. – Намръщих се, като не ми харесваше идеята той да убие един от родителите си. – Няма да рискувам, дали той е поръчал още едно убийство срещу теб. Така че, не, точно сега няма да те оставя да се оправияш. – Той се запъти към мен. – Това означава, че докато не се погрижа за тази гадост, няма да те изпусна от погледа си. Ще бъдеш навсякъде, където отида.
Той допря устните си до моите, преди да хване подгъва на удобната рокля, която носех, и да я вдигне над главата ми. Намръщих се надолу към роклята, като изведнъж си спомних, че бях облечена само с тениска и бикини, когато Алфонсо влезе в стаята.
– Преоблякох те, след като д-р Уилямс те стабилизира – обясни Джеймс. – Беше покрита с кръвта му, малката.
Преглътнах уплашено, взирайки се в ръцете си. Изведнъж ми се стори, че почти виждам червената кръв, оцветила ръката ми, където го бях пробола. Сълзите се разляха по бузите ми.
– Убих човек – промълвих аз. Черепът ми заби, докато в главата ми преминаваше гледката на кръвта му, която се изливаше върху ръката ми.
Джеймс бързо седна на леглото и ме изтегли в скута си.
– Ти си оцеляла, малката. Не класифицирам убийството на някого и шибаното оцеляване като едно и също нещо. Ако не беше направила това, което направи, той щеше да те изнасили и убие. Ти си шибана оцеляла.
– Имам нужда от баня – прошепнах аз, стискайки очи. – Джеймс, моля те, аз просто…
– Знам. – Той допря бузата си до моята, успокоявайки измъчената част от мен. – Хайде.
Той ме вдигна и ме отнесе в банята. След като ме постави на плота и свали бикините от мен, той ме отнесе до ваната. След като се настаних във водата, Джеймс съблече собствените си дрехи и обувки и се вмъкна във ваната зад мен, като ме придърпа между краката си. След това хвана ръката ми в своята и я разтри леко.
– Съжалявам, че си станала една от нас, мъничка – извини се Джеймс. – Толкова много съжалявам. Но ти не си го направила хладнокръвно, Емалин. Направила си го, за да живееш – за да оцелееш. Винаги имай това предвид.
Останах безмълвна, но се облегнах още повече на гърдите му, затваряйки очи. Джеймс уви ръката си около мен, а другата му ръка все още държеше тази, с която бях пробола Алфонсо.
– Ти все още си моята сладка, невинна Емалин – каза Джеймс тихо. – Никога няма да те погледна по друг начин – закле се той.

Назад към част 12                                                                 Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!