Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 15

* ДЖЕЙМС *

Погледнах нагоре, когато Ейдриън влезе в кабинета ми. Изглеждаше изтощен, а косата му беше разбъркана. От рамото му се разливаше кръв, която капеше върху кремавия ми килим. Очите ми се разшириха от шок, когато скочих от стола си, като случайно събудих Емалин със звука от удара на стола ми в стената зад мен.
– Братко, какво, по дяволите, стана? – Избухнах. Той се поколеба, а аз се втурнах напред и го хванах, преди да се удари в пода. Коленете ми се свързаха с отвратително силен удар в пода.
– Баща ти е в мазето – измърмори той и очите му се присвиха.
– Ейдриън! – Изръмжах. Майната му! Какво, по дяволите, се беше случило? Ейдриън беше перфектен в тази част от работата си. Никога досега не е бил улучван от куршум.
Погледнах към Джона, един от охранителите на кабинета ми.
– Повикайте д-р Уилямс! – Излаях му.
Той кимна и се втурна от позицията си до вратата. Емалин падна на колене до мен и разкъса ризата си. Погледнах я за това, че излага тялото си на показ, но тя ме пренебрегна, притискайки ризата си към раната му. Ейдриън се събуди, ревейки от болка, а Емалин отскочи от пътя точно навреме, едва избягвайки ръцете му, които се издигаха, за да се увият около гърлото ѝ.
– Спокойно, братко – изръмжах аз, обуздавайки темперамента си, за да не довърша работата и да го убия дори за опита да я докосне. – Тя се опитва да помогне.
– Ужасно боли – промълви той.
– Защо, по дяволите, не отиде в някоя проклета болница? – Поисках да знам.
– Имах работа – изръмжа той. Намръщих се. – Разочаровах жена ти, като не поставих подходяща охрана пред стаята ти, за да я предпазя. Нямаше да спра, докато не го докопам.
– Господи Боже – проклех и затворих очи.
– Ейдриън – преглътна шумно Емалин, в очите ѝ звънна нервност, докато поглеждаше към стиснатите му юмруци, – трябва да приложа натиск върху раната ти. Кървиш много.
Той стисна зъби и кимна. Наблюдавах как тя бързо постави ръцете си обратно върху ризата на рамото му. Той изстена от болка, но държеше ръцете си в скута.
– Малката, изглеждаш малко бледа – коментирах, докато прокарвах очи по лицето ѝ. Изглеждаше така, сякаш е на ръба да повърне из целия ми офис.
Тя поклати глава.
– Добре съм – каза тихо. Стиснах зъби. Знаех, че не е, и имах чувството, че всичката кръв ѝ напомня за нощта, в която не бях тук, за да я защитя – нощта, в която я бях провалил. Красивите ѝ кафяви очи се свързаха с моите, а в дълбочината им се четеше молба. – Джеймс, моля те, не сега – помоли ме тя. – Той има нужда от помощ.
Стиснах зъби и отвърнах поглед от нея, като забелязах д-р Уилямс и Джона да се втурват нагоре по стълбите.
– Трябва да го закараме в лазарета – каза ми д-р Уилямс.
– Няма да мърдам – изръмжа Ейдриън. – Правете каквото трябва точно тук. Ако се помръдна, ще изгубя съзнание.
– Емалин, трябва да се дръпнеш – казах ѝ, като промених тона на гласа си, за да не я изплаша.
Тя бързо се изправи и взе една възглавница от дивана, като ми я подаде. Кимнах ѝ веднъж в знак на благодарност, докато я поставях под главата на Ейдриън и го слагах да легне на пода. След това се изправих, като се отдалечих от пътя на д-р Уилям. Без да кажа нито дума, разкопчах ризата си и я подадох на Емалин. Тя се изчерви, като бързо нахлузи ризата ми и я закопча. Тя я погълна, но това щеше да попречи на мъжете ми да я зяпат.
Говорейки за мъже, които я зяпат, хвърлих мрачен поглед към Джона и той бързо отклони погледа си от нея. Хванах я за шията, чувствайки се шибано нестабилен за всеки, който я гледа, придърпах лицето ѝ към гърдите си и се наведох, така че устните ми да са до ухото ѝ.
– По-късно ще бъдеш наказана за това – прошепнах толкова тихо, че само тя можеше да ме чуе.
Тя вдигна глава нагоре, а в погледа ѝ искреше гняв, което ме изненада до смърт.
– Аз само се опитвах да помогна…
– Моят блейзър не би ли бил достатъчен? – Попитах я. Тя се намръщи към мен. Аз само свъсих вежди надолу към нея. – Не обичам някой да гледа това, което ми принадлежи, Емалин – напомних ѝ аз.
В кафявите ѝ очи пламна и се търкулна гняв, а болката също проблесна, преди да я задуши. Но това, по дяволите, ме заля. Тя никога не се ядосваше. Винаги приемаше това, което и се поднасяше.
Но не можех да отрека, че ми беше приятно най-накрая да я видя ядосана за нещо, вместо винаги да лежи и да приема това, което и подхвърлят. Тя растеше и ставаше все по-сигурна в себе си и в позицията си в моя живот.
Това беше адски хубаво нещо. Една кралица се нуждаеше от силна, твърда глава на раменете си.
– Не мога да повярвам – тихо изсъска тя. – Той кървеше, Джеймс – изхлипа тя към мен. – Съжалявам, че в този момент бях по-загрижена да се опитам да му помогна, отколкото за твоите глупави шибани правила.
Хванах я за брадичката, грубо дръпнах лицето ѝ към моето, а другата ми ръка я хвана за бедрото и я дръпна към мен. Тя ме погледна с тези красиви кафяви очи, в които искреше огън, който ме накара да се вкопча в нея.
– Винаги трябва да помниш моите правила – напомних ѝ аз. – Аз се справях с Ейдриън.
Тя стисна челюстта си, преди да се отскубне от хватката ми. Присвих очи към нея.
– Не приемам наказанието ти – изсумтя тя, преди да се обърне и да изхвръкне от стаята.
– Емалин! – Изръмжах. Всички в стаята настръхнаха и отвърнаха очи от мен. Излязох от стаята след нея. Тя спринтираше нагоре по стълбите, като напълно ме игнорираше. – По дяволите, жено, върни си шибания задник обратно по стълбите! – Изкрещях.
Тя отново ме игнорира. Тръгнах нагоре по стълбите, като ги изкачвах по две наведнъж. Тя затръшна вратата на спалнята пред лицето ми, което само подсили гнева ми. Изръмжах, докато я избутвах обратно и затръшвах вратата зад себе си.
Но не очаквах жената пред мен.
Емалин беше на колене, раменете ѝ се тресяха от ридания, нямаше и на две крачки до спалнята ни. Тя търкаше ръцете и краката си, а ноктите ѝ раздираха кожата.
– Мамкам му, малката – издишах, а целият ми гняв се изпари. Сега гневът и бързата промяна в настроението ѝ имаха много повече смисъл. Бързо паднах на колене до нея и хванах китките ѝ, като ги стиснах заедно. С другата си ръка я придърпах към себе си и притиснах главата ѝ към гърдите си. – Аз съм тук, мила – прошепнах. Притиснах устни към върха на главата ѝ. – Всичко е наред.
– Съжалявам – прошепна тя. Ръцете ѝ се разклатиха в моята. Притиснах я още малко, за да я държа на земята. – Просто – кръвта – тя ме задейства.
– Знам, малката – успокоих я аз. – Хайде. Трябва да измием ръцете ти и да ги превържем – казах ѝ. – Кървиш.
Тя извърна глава и погледна надолу към ръцете си. Долната ѝ устна трепереше.
– Дори не осъзнавах…
– Всичко е наред – изръмжах аз. – Хайде.
Помогнах ѝ да се надигне от пода и я поведох към банята, където измих ръцете и мишниците ѝ вместо нея. Разсейвах я, като натисках леки целувки по гърлото и челюстта ѝ, задържайки вниманието ѝ върху мен и далеч от кръвта, която се отмиваше от кожата ѝ.
След като подсуших ръцете ѝ, сложих мехлем и лепенки на частите от ръцете ѝ, които все още кървяха. След това я заведох до гардероба и свалих ризата си от нея, като вместо нея сложих една от нейните блузи с дълги ръкави. Бързо облякох чиста черна риза и я закопчах.
Протегнах ръка към нея, хванах лицето ѝ в ръцете си и се наведох, за да притисна мека, нежна целувка към устните ѝ.
– Ще те заведа обратно в офиса. Джаксън ще дойде и ще върви с теб, където и да решиш да отидеш – казах ѝ аз. – Трябва да се погрижа за баща си.
Тя ми кимна. Отново допрях устните си до нейните.
– Усмихни се за мен, малката.
Малка, пречупена усмивка наклони устните ѝ, но все пак това беше една от най-красивите гледки на света.
– Ето я – въздъхнах, а стягането в гърдите ми се отпусна. Тази усмивка можеше да върже ръцете и на най-опасните мъже. – Хайде.
Държейки ръката ѝ в моята, я поведох обратно надолу по стълбите към второто ниво, където се намираше кабинетът ми. Д-р Уилямс работеше по изваждането на куршума от рамото на Ейдриън. Ейдриън беше паднал в безсъзнание на пода.
– Анестезия – обясни д-р Уилямс. – Той не искаше да седи спокойно, затова го упоих.
Кимнах веднъж. Насочих Емалин към дивана, преди да извадя телефона си и да изпратя съобщение на Джексън, като му наредих да дойде в кабинета ми. Емалин ме погледна.
– Моля те, вземи си душ, преди да се върнеш – тихо помоли тя.
Кимнах веднъж и се наведох, за да притисна устни към върха на главата ѝ.
– Ще го направя, обещавам. – Знаех, че точно сега тя не може да се справи с гледката на кръв. Не бих я подложил на това. Никога не бих подложил тази моя жена на нещо, което я кара да се чувства неудобно.
– Все още ли ще ме наказваш? – Попита тя тихо.
Поклатих глава към нея.
– Не, малката. Ти отказа наказанието. – Въздъхнах. – Освен това, дори и да не го беше направила, аз нямаше да ти го дам. Ти се опитваше да му помогнеш. Аз се държах като кретен – признах си. Позволих на очите си да срещнат нейните, като лесно се засмуках в дълбочината им. – Съжалявам – извиних се аз.
Малка усмивка наклони устните ѝ, когато тя се протегна и хвана ръката ми в своята, а пръстите ѝ си играеха с моите.
– Всичко е простено – каза тя тихо.
Устните ми се присвиха в ъглите с усмивка.
– Прекалено си снизходителна, малката – подразних я аз.
Тя сви рамене.
– Всички правим грешки, Джеймс. Важното е как се учим от тези грешки.
Повдигнах ръката ѝ до устните си и я целунах по дланта. Джаксън влезе в кабинета ми. Той погледна Ейдриън и поклати глава, преди да погледне към мен.
– Получих твоя SMS, шефе – каза ми той.
Кимнах веднъж.
– Трябва да си охраната на Емалин, докато се върна – информирах го. Той наклони глава към мен. – Нетрябва да и се случи нито едно шибано нещо, Джексън. Ако стане нещо, ще ти прережа шибаното гърло, ясно ли е?
– Кристално ясно, шефе – каза ми той с едно кимване.
Коленичих пред Емалин.
– Ще се оправиш ли, малката?
Тя кимна, докато си поемаше дълбоко дъх.
– Да – сви рамене. – Поне засега.
Повдигнах ръка и обхванах шията ѝ.
– Увери се, че ще вечеряш, когато стане време – наредих. – След това искам да отделиш малко време за себе си, да се потопиш в гореща вана и да си починеш. Имала си дълъг ден – напомних ѝ аз. – И едва ли си успяла да подремнеш.
Тя кимна.
– Ще го направя – обеща тя, винаги моето послушно, добро момиче.
Наведох се напред и я целунах, като улових устните ѝ в целувка, толкова бавна и чувствена, че ми беше нужна огромна сдържаност, за да не я наведа над дивана и да не я изчукам безсмислено пред всички в стаята. Честно казано, единственото нещо, което ме спираше, беше, че не исках никой друг да вижда колко шибано невероятна е моята жена.
– Бъди добро момиче за мен, а аз ще те възнаградя по-късно – обещах с лукава усмивка, накланяйки устни.
Бузите ѝ пламнаха, но очите ѝ се озариха. Майната му, обичах да ме гледа така, сякаш осветявах целия ѝ свят.
– Обещаваш ли? – Попита тя.
Усмихнах се.
– Обещавам, малката. – Целунах я отново, този път много по-кратко и сладко. – Ще се видим довечера. Обади ми се или ми пиши, когато пожелаеш. Ти си моят приоритет номер едно – напомних ѝ.
– Ще се обадя – увери ме тя. – Джеймс – извика тя, когато се обърнах от нея. Погледнах я през рамо. – Моля те, пази се – помоли ме тя, докато ставаше от дивана.
Усмихнах ѝ се.
– Винаги, мила.

Назад към част 14                                                                 Напред към част 16

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!