Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 20

* EMAЛИН *

Когато се събудих на следващата сутрин, Джеймс липсваше. И изненадващо, в стаята го нямаше и Джаксън, който беше на пост като охрана. Бавно се надигнах и се избутах в седнало положение, като покрай устните ми се плъзна слаб стон на болка. Джеймс излезе от гардероба и погледна ризата си, докато я закопчаваше.
– Добре ли си, малката? – Попита ме той, като вдигна поглед.
Кимнах.
– Трябва да ям, за да мога да си взема лекарствата – казах му. Изпъшках, докато се опитвах да се настаня по-удобно.
Той се наведе над леглото и нежно притисна устните си към моите.
– Ще пиша на госпожа Джуди и ще я помоля да ти донесе чиния с храна. Аз трябва да отида долу в офиса. Закъснявам с някои неща. – Той прибра косата ми зад ухото. – Джаксън е на път да се качи.
Проследих с очи лицето на Джеймс.
– Ще се опиташ ли да говориш с него за детството си? – Попитах го.
Джеймс въздъхна и поклати глава.
– Не точно сега, малката. В момента имам твърде много неща, с които трябва да се справя. – Намръщих се. Той сви рамене. – Така или иначе няма да си спомня, така че не е високо в списъка ми с приоритети. – Въздъхнах тихо. Той отново целуна устните ми, когато на вратата се чу почукване. – Наистина трябва да тръгвам. Пиши ми или ми се обади, ако имаш нужда от мен – нареди той.
С това той тръгна към вратата, като кимна веднъж на Джексън, преди да се измъкне от стаята. Намръщих се след него.
– Тежка сутрин? – Попита ме Джаксън.
Поклатих глава, като погледнах към бодигарда си.
– Не, но снощи му разказах, че ти си най-добрият му приятел от детството. – Джексън се намръщи неодобрително към мен. – Той знае, че е имал инцидент, но майка му го е накарала да повярва, че това се дължи на баща му.
Джаксън поклати глава.
– Тя мрази да бъде опетнена в очите на децата си – информира ме той. – Това е начинът, по който винаги е било с нея. Тя е… сложна жена, казано по-просто.
Протегнах ръка, за да разтъркам слепоочията си, внезапно усещайки, че ме боли глава.
– Ако толкова се е страхувала от баща му, тогава нямаше ли да каже истината? – Въздъхнах. – Всичко е толкова объркващо. Притеснявам се за него. Толкова много са го лъгали.
Джаксън седна на стола в другия край на стаята.
– Джеймс е труден за поваляне – увери ме той. – Просто се моля за всички, които са му се изпречили на пътя, когато най-накрая се пречупи. – Джаксън срещна очите си с моите. – Защото той ще се пречупи, Емалин. Джеймс е възпитан да бъде хладнокръвен убиец. Той не се разкайва за нещата, които върши. Той не е човек, с когото хората искат да се разминат.
Преглътнах силно, а умът ми се върна към онзи ден, когато Джеймс беше застрелял човека, който ръководеше клуба му. По гръбнака ми полазиха ледени тръпки. Знаех, че Джеймс никога няма да ме нарани, но да го видя в този вид? Беше малко ужасяващо.
Грабнах телефона си и бързо натиснах контакта на Джеймс, написвайки му бързо съобщение, нещо, което се надявах да го успокои и да облекчи поне малко съзнанието му.

Обичам те.
Емалин

Не минаха и десет секунди и телефонът ми изпищя с обратно съобщение. Не можах да спра усмивката, която се изписа по устните ми, докато четях простичкия му отговор.

И аз те обичам – винаги.
Джеймс

Само се надявах, че когато се счупи, ще се върне при мен все още като същия Джеймс, в когото се бях влюбила.

~*~*~

 

 

* ДЖЕЙМС *

Седнах пред майка ми, кимнах веднъж на госпожа Джуди в знак на благодарност, когато тя ми подаде бутилката с вода, която бях поискал. След като тя се измъкна от стаята, аз се облегнах на стола си, наблюдавайки как майка ми се премести леко на дивана, а очите ѝ нервно се стрелкаха из стаята.
Първият признак, че е разбрала, че знам нещо.
– И така, разбрах нещо интересно – започнах аз.
– Какво? – Попита тя, опитвайки се да излезе безгрижна, но не ме заблуди. В гласа ѝ се долавяше лек уплах, почти като че ли знаеше, че съм наясно с всичко, което е направила – всичко, за което е излъгала.
– Явно съм бил в автомобилна катастрофа с теб, когато получих мозъчната си травма. – Тя замръзна за част от секундата, но аз я улових. Стиснах челюстта си, като се насилих да не свивам ръцете си в юмруци. Останах отпуснат – безгрижен. – Но въпреки това ме накара да повярвам, че баща ми ме е пребил до краен предел, заради което съм загубил по-голямата част от детството си.
– Джеймс… – започна тя, очите ѝ ме молеха да ѝ позволя да обясни, но аз бях приключил с обясненията. Беше ми писнало да ме лъжат.
Ако имаше нещо, което ценях най-много на този свят, то това беше честността.
Единственото нещо, което исках да направя с лъжец, беше да го погреба в шибан немаркиран гроб.
– Недей – тихо я предупредих, а в гласа ми се долавяше опасна нотка. Тя стисна устни. Поставих бутилката с вода на масата между нас и се наведех напред на седалката си, като присвих сините си очи към нея. – Знаеш ли, ти беше единственият човек в семейството ми, на когото мислех, че мога да се доверя, освен на Дарън. – В очите ѝ се натрупаха сълзи, но на мен не ми пукаше. Не изпитвах никакво шибано съчувствие към нея. – И въпреки това години наред ти ме лъжеше.
– Джеймс, правех го, за да те защитя…
– От какво?! – Извиках и. Тя се отдръпна от мен, а в очите ѝ се появи страх. Блъснах ръцете си върху масата. Тя подскочи. – От какво, по дяволите, се опита да ме предпазиш, като ме излъга?! – Изригнах. – Да ме излъжеш за причината, поради която получих шибана мозъчна травма, беше твоя защита!
– Баща ти…
Скочих от стола си.
– Не ми пука! – Изкрещях. По бузите ѝ се плъзнаха сълзи. Искаше ми се да я ударя за шибаната наглост да плаче в тази ситуация. – През всичките тези шибани години се опитвах всячески да убедя себе си, че просто прекалено много се страхуваш от него, за да бъдеш това, от което Дарън и аз се нуждаехме, но ти беше просто шибан егоист. Винаги си била загрижен само за себе си. – Поклатих глава. – Ти си заслужаваше всичко, което татко ти направи. – Тя се просълзи, но аз мислех тези думи с всяка фибра на тялото си.
– Джеймс, сине, моля те – проплака тя.
– Защо излъга? – Попитах я. Свих очи към нея. – Шибаната истина – изръмжах, когато тя отвори уста да говори.
– Исках да намразиш баща си толкова, колкото и аз – каза тя тихо. Намръщих се. – Аз бях нещастна, а ти и брат ти толкова много го боготворяхте, въпреки че той беше толкова гаден баща за вас.
– Лъжа – поправих я аз. – Мразеше го, защото те беше вкарал в капан, защото не можеше да се разведеш с него. Пребиваше те до смърт, защото всеки път, когато се обръщаше, ти го предаваше, като спеше с пазачите, с помощниците и със собствените му шибани врагове. – Хванах брадичката ѝ. Тя хлипаше от болка. – Търсеше си всяка шибана причина да го разкъсаш и да съсипеш всичко, което му се беше удало, защото той беше съсипал твоя живот. Не въвличай мен и Дарън в тази гадост. Всичко това е за твоя сметка.
От два часа тази сутрин правех проучвания, говорех с моите хора, които бяха част от Семейството още от детството ми. Те бяха разказали всичко, а някои от тях дори бяха спали с майка ми.
Тя дори беше платила на някои мъже да убият самия ми баща
– Той уби семейството ми и ме принуди да се омъжа за него, Джеймс! – Изкрещя тя накрая.
– И за това, ти смяташ, че е нормално той да се опита да убие Емалин?! – Изригнах срещу нея. – Да не забравяме тази част! – Тя се разплака. – Днес ще умреш тук, независимо какво, по дяволите, ще кажеш – предупредих я аз. – Не ме интересува какви гадости сте имали с татко между вас двамата. Години наред се опитвах да ти дам предимство, че може би той просто е забил ноктите си в теб толкова дълбоко, че си се чувствала в капан – сякаш неговата команда е единственият начин да останеш жива.
Пуснах я и се отдалечих, клатейки глава.
– Но после тази сутрин се разрових – открих, че си имала връзки, че си му поръчвала удари зад гърба му – макар че не си успяла да се справиш с това.- Отново насочих бурния си поглед към предателското ѝ лице. – И така, нека видим дали сега съм разбрал правилно. – Тя само ме гледаше със страх в очите си. – Дарън и аз означаваме света за теб, нали? Ние сме единственото хубаво нещо, което излезе от брака ти с татко. – Сключих ръце зад гърба си и бавно закрачих по пода пред нея. – Ти симулираше щастието си с Емалин, карайки я да повярва, че всъщност ти пука. – Поклатих глава с безпощаден смях, а яростта ме накара да се изчервя. Беше си играла с чувствата на моята жена. Само това беше достатъчно, за да подпиша смъртния ѝ акт. – Знаеш ли, че тя всъщност донякъде се опита да защити действията ти снощи? – Попитах я. – Жена ми има толкова невинна душа – старае се да вижда доброто във всеки и се опита да види доброто и в теб.
– Джеймс, обичам те – помоли майка ми. Аз се изсмях. – Знам, че съм направила много гадости, но моля те, просто ми дай шанс да поправя това.
Поклатих глава.
– Не давам втори шанс, мамо – напомних ѝ. – Особено след като си си играла с чувствата на моята жена. Да не говорим, че през целия ми живот си била съмнителна кучка. Имаше години, след като поех управлението, за да приемеш предложението ми да те спася, а ти остана. Престорила си се на щастлива от връзката ми с Емалин, само за да можеш да и забиеш нож в гърба и накрая да излезеш победител – или поне така си се надявала. Вероятно щеше да дойдеш тук, да се грижиш за мен и да ми помогнеш да отмъстя на баща си. – Безгрижна, студена усмивка изкриви устните ми. Лицето ѝ побеля при вида ѝ. – Но нещата не се развиха по план, нали? Ти очакваше Алфонсо да изпълни заповедите си. Не си очаквала аз да разбера за това и Емалин да избяга. Знаеше, че гадостите ще излязат наяве, затова се опита да убиеш Ейдриън, за да му затвориш устата.
Пристъпих към нея.
– Точно тук се прецака. Само малко не ти достигна, за да уцелиш артерията и да убиеш завинаги втория ми командир. – Тя преглътна шумно. – Необходима е тренировка, за да уцелиш там, където си го направила, но предполагам, че не е било точно мястото, към което си се стремяла, нали? Искала си да се прицелиш малко по-високо, но Ейдриън се е движил, така че ти е било по-трудно да уцелиш идеалното място. – Усмивката ми се разшири. – И тогава той се върна и ми разказа всичко.
Извих врата си.
– Всичко, което се прави на тъмно, накрая излиза на светло, майко. И всичките ти малки мръсни тайни най-накрая излязоха наяве. Аз знам всичко, а Дарън в момента го информират, докато говорим. – Повдигнах рамене. – Жалко, че няма да успее да го направи сам, като се има предвид, че съм сигурен, че е наистина шибано ядосан, че са го изпратили в затвора заради твоята грешка.
Това беше още едно нещо, което бях разбрал. Тя беше саботирала размяната на оръжия в доковете, мислейки, че баща ми ще бъде там, но вместо това беше Дарън и той пое вината за нейната грешка.
– Не знаех, че той ще бъде там – прошепна тя.
Повдигнах рамене.
– Трябваше да помислиш за това, преди да подготвиш размяната да бъде саботирана. Баща ми беше болен в този ден; трябваше да знаеш, че вместо него щеше да изпрати или мен, или Дарън, а ти все още не си го отменила. И имаше наглостта да седиш там в съдебната зала и да си изцъкляш очите, сякаш наистина си го съжалявала. Засмях се, като поклатих глава. – Ти си предала всички ни, майко. – Извадих пистолета от сакото си. – И ти сериозно се прецака, когато се съгласи с убийството на Емалин. Може и да съм намерил сърце да ти простя за всичко останало, но ти прецака кралицата ми. Това има сериозни последствия.
Пъхнах цевта на пистолета си под брадичката ѝ. Тя извика, ръцете ѝ се увиха около китките ми, за да издърпа пистолета, но аз бях много по-силен от нея.
– Някакви последни думи, мамо?
– Тази твоя жена ще бъде твоята гибел, Джеймс. Тя също ще те предаде – прошепна тя, а в думите ѝ се прорязваше злоба към Емалин.
Усмихнах се надолу към нея, тих гняв кипеше под маската ми, докато срещах очите ѝ.
– Тя е единственият човек на този свят, на когото с удоволствие бих позволил да ме предаде. Дори бих я оставил да живее след това – казах ѝ, като имах предвид всяка дума от това. Тя имаше дързостта да ме погледне. Усмихнах се, докато пъхах цевта на пистолета в устата ѝ, а очите ми се взираха неотклонно в нейните. Тя започна да се паникьосва.
– Гори в ада.
С това натиснах спусъка и разпръснах черепа ѝ по стените, а кръвта ѝ опръска лицето, ръцете и ризата ми.

Назад към част 19                                                                  Напред към част 21

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!