Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 24

* ЕМАЛИН *

Джеймс държеше ръката ми в своята, когато влязохме в клиниката. В чакалнята седяха много жени, някои от тях бяха бременни, други не бяха или все още не се забелязваха. Някои имаха деца със себе си, а други седяха с половинките си.
Честно казано, беше доста шумно за чакалня. Винаги съм си мислела, че клиниките са тихи места, но тази чакалня разчупи този стереотип.
– Човек би си помислил, че хората не могат да говорят по-тихо – недоволно измърмори Джеймс.
Аз се засмях тихо.
– Честно казано, и аз си мислех същото – признах аз.
Той ми хвърли усмивка, докато се придвижвахме на опашката до рецепцията.
– Здравейте; имате ли среща? – Попита ме рецепционистката.
– Да – отговорих и. – Емалин Арнолд. Срещата ми е в три и петнадесет.
Тя грабна клипборда и ми го подаде заедно с химикалката. Джеймс мълчаливо и върна химикалката и извади една от джоба на ризата си, подавайки ми я. Бузите ми почервеняха.
– Хм – запъна се за миг рецепционистката, – просто попълнете тези документи и когато приключите, ги върнете при мен заедно със застрахователната си карта.
– Аз не…
– Ще го направим – каза и Джеймс, докато ме водеше. Намръщих се към него.
– Джеймс, аз нямам застраховка – напомних му аз. – Това ще бъде изключително скъпо.
Той извади портфейла си, като ми направи жест да седна, и извади застрахователна карта.
– Всъщност имаш – каза ми той. Аз го зяпнах учудено. – Добавих те към застраховката си в деня, в който подписа името си под договора ни. – Сърцето ми се сви в гърдите. Той хвана брадичката ми. – Аз се грижа за това, което е мое. – Притисна устни към моите. – Попълни си документите – нареди той. – Аз ще ти помогна да попълниш частта със застрахователната информация.
Заех се да попълня цялата си лична информация, макар че се спрях на частта, в която питаше за медицинската история на родителите ми. Намръщих се.
– Как да го попълня? – Попитах, чувствайки се изключително смутена и глупава.
Джеймс погледна въпроса и взе клипборда от мен, като за всеки един от тях написа „N/A“. Той ми върна клипборда обратно.
– Нищо друго не можеш да напишеш, тъй като не знаеш нищо за тях – напомни ми той. Започнах да попълвам останалата част от документите си. – Чудила ли си се някога кои са били те? – Попита той.
Поклатих глава.
– Не. – Когато напуснах системата за приемна грижа, един от социалните работници, с които се познавах, ми каза, че родителите ми винаги са имали възможност да си върнат попечителството над мен; просто са избрали да не го правят. – Повдигнах рамене. – Това е врата, която предпочитам да държа здраво затворена – казах му честно. Не можех да бъда наранена от изоставянето им повече, отколкото вече бях, така, че оставях тази кутия с червеи на мира.
Подадох му клипборда, когато стигнах до раздела за застраховки. Той извади картата си и започна да попълва информацията за мен. След като приключи, аз попълних няколко формуляра за HIPAA и за защита на личните данни. Джеймс натисна целувка на челото ми и го занесе отпред за мен, като ми каза просто да остана седнала. Наблюдавах как той предаде застрахователната си карта на рецепционистката, а след няколко мига извади портфейла си и подаде на рецепционистката пари. Намръщих се объркано, докато гледах.
– За какво бяха парите? – Попитах го, когато се върна.
– Имам приспадане – обясни той. При объркания ми поглед той продължи да се задълбочава. – В общи линии това означава, че трябва да платя определена сума пари за медицински разходи, преди застраховката ми да започне да покрива каквото и да било.
– Тогава какъв е смисълът на застраховката? – Попитах го, без да разбирам какво става. Бях израснала на държавна застраховка, защото бях приемно дете, така че не разбирах, че трябва да плащаш за медицински услуги, когато имаш застраховка.
Той се засмя.
– Понякога си задавам същия въпрос, малката. – Той хвана ръката ми в своята и свърза пръстите ни. – Притесняваш ли се? – Попита ме, когато се пресегна и постави другата си ръка на коляното ми, спирайки го да подскача.
Дори не бях осъзнала, че съм го правила.
Кимнах.
– Изключително – признах. Преглътнах притеснено. – Наистина ли мислиш, че нещо не е наред с мен, Джеймс? – Попитах го. Винаги съм си мислела, че кървенето ми е нормално.
Устните му се изтъниха в плоска линия, докато кимаше с глава.
– Да, мила, мисля. Това, което преживяваш, не е нормално. Разбирам репродуктивната система на жената достатъчно, за да знам това – направих така, че да я разбирам заради вида сексуален живот, който предпочитам – информира ме той.
Стиснах ръката си около неговата.
– Съжалявам за вчерашния ден – извиних се аз.
Той вдигна ръката ми до устните си и притисна нежна целувка към кокалчетата ми.
– И двамата направихме някои глупости вчера, така че и аз съжалявам – извини се той. – Не позволявай това да те притеснява. Права си – това е твоето тяло. Напълно уважавам това. – Той си пое дълбоко дъх. – Но в същото време, малката, никога няма да ти позволя да пренебрегваш тялото си. Ако това означава, че трябва да поема контрола над него, тогава ще го направя.
Преди да успея да отговоря, една медицинска сестра извика името ми. Изправих се от стола и с Джеймс до себе си тръгнах към медицинската сестра. Тя ме дари с топла усмивка.
– Името ми е Шелби. Аз ще бъда вашата медицинска сестра днес. Добре ли сте?
– Добре съм – казах и. – А вие?
– Просто чудесно. – Тя се усмихна. – Следвай ме. Ще ти проверя жизнените показатели, а после ще те заведа в стаята, в която ще бъдеш, когато се срещнеш с д-р Франклин.
Поех си дълбоко дъх. Джеймс нежно стисна ръката ми. Погледнах към него. Той се наведе и допря устни до слепоочието ми, преди да спусне устни до ухото ми.
– Бъди силна, кралице моя. Аз все още съм до теб – винаги – успокои ме той.

~*~*~

Чувствах се така, сякаш цял ден съм била в лекарския кабинет. Между изследванията на кръвта, урината и ултразвука, Джеймс и аз бяхме тук от почти пет часа.
Джеймс говореше тихо на телефона си, докато поглеждаше часовника си.
– Знам, че имаме среща, но в момента съм по средата на някаква друга глупост, която е малко по-важна. Прехвърли я за утре – нареди той.
Той затвори телефона и се обърна да ме погледне, изглеждайки също толкова уморен, колкото се чувствах и аз.
– Добре ли си, малката?
– Искам да подремна – измърморих аз. Да не говорим, че бях адски гладна, така че бях намръщена.
Той тихо се засмя.
– Пропуснала си дрямката си днес, а?
Изчервих се. Той се усмихна.
– Толкова си шибано очарователна. – И двамата погледнахме към вратата, когато за пореден път днес се чу леко почукване и д-р Франклин влезе в стаята. Тя се намръщи в документите си и в стомаха ми се настани лошо чувство.
Тя се приближи до мен и ми показа една снимка.
– Виждаш ли това? – Попита ме тя. Кимнах с глава към това, което тя показваше. – Имате миома на матката. Твоите са по-близо до шийката на матката, което обяснява кървенето и болката по време на полов акт – обясни тя.
Остави ме да държа снимката, докато си взе табуретка и седна. Джеймс постави ръка на рамото ми.
– Тъй като фиброидите са доста големи, искам да започнем и да лекуваме това възможно най-бързо. Ако се спука, ще ти причини непоносима болка – обясни тя. – Искам да избегнем това на всяка цена.
Кимнах в знак на съгласие.
– Така че ще ви запиша час в болницата в четвъртък за неинвазивна процедура. Няма да бъдеш рязана. Това няма да ти причини и капка болка – увери ме тя.
Въздъхнах с облекчение, отпускайки се малко сега, когато знаех, че няма да ми се наложи да премина през още една операция.
– Това, за което ще ви запиша, се нарича FUS – операция с фокусиран ултразвук под ръководството на ЯМР. Ще лежите по гръб, напълно неподвижна, в МРТ скенера. Ще определим точното място на фибромиома и след това звуковите вълни ще бъдат фокусирани върху фибромиома, където ще се нагреят и ще унищожават малки участъци от фибромиома, докато той изчезне.
– Това е много за усвояване – изпищях, чувствайки се претоварена. Вероятно не помогна и това, че бях уморена и гладна.
Тя ми се усмихна.
– Всичко, което наистина трябва да знаеш, е, че можеш и да спиш.- Тя се засмя.- Това изобщо няма да ти навреди, няма да усетиш нищо. Дори няма да разбереш, че нещо се е случило, когато всичко свърши.
– Толкова ли е лесно? – Попитах я невярващо.
Тя се усмихна и кимна.
– Толкова е лесно – потвърди тя. Тя погледна между мен и Джеймс. – Ще поискам от вас двамата да се въздържате от секс до края на процедурата – каза ми тя. – Не искам да рискуваме да раздразним допълнително този фибром.
– Няма проблем – каза и Джеймс без колебание. Погледнах към него, не знаейки как може да се справи с това. Той прокара палеца си по бузата ми, неговият мълчалив начин да ме увери, че ще се справи. – Аз ще се погрижа за нея. Трябва ли да се обадя и да и уредя среща, или ти ще го направиш?
– Вече имам медицинска сестра, която работи по въпроса – информира го тя. – Когато приключа консултацията с вас, на излизане ще спрете на сестринското място, където ви измериха жизнените показатели – каза тя, като отново заговори на мен вместо на Джеймс – и ще вземете документите. Не ги губете – нареди тя. – Няма да те пуснат за процедурата, ако нямаш тези документи.
Кимнах в знак на разбиране. Тя ми се усмихна.
– Не се притеснявай, Емалин. Всичко ще бъде наред. Поеми си дълбоко въздух. Имаш ли някакви въпроси към мен?
Нямах. Погледнах към Джеймс. Той леко поклати глава към мен. Погледнах обратно към д-р Франклин.
– Всичко е на ред – уверих я аз.
Тя се усмихна и се изправи, протягайки ръка към мен. Стиснах я с лека усмивка на лицето си.
– Тогава ще се видим на следващата ни среща. Приятна почивка през останалата част от деня, и на двамата.
Тя излезе от стаята. Погледнах към Джеймс. Той хвана брадичката ми и наклони главата ми назад, покривайки устните ми със своите.
– Не се притеснявай, малката. Всичко ще бъде наред – увери ме той. Хвана ръката ми в своята. – Хайде. Трябва да те нахраня.
В отговор на това стомахът ми се обади. Изчервих се, когато Джеймс се засмя.
– Да – определено трябва да ти взема някаква храна. Хайде, малката.

Назад към част 23                                                                  Напред към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *