Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 15

* ИНЕС *

Изплакнах ръцете си, още един кръвен съсирек се втурна в канала. Стиснах очи, опитвайки се да дишам през болката, свиваща корема ми.
Искаше ми се да умра.
– Някой, просто да ме убие – помолих тихо.
Не можех да се справя с това.
Погледнах нагоре, когато вратата на банята се отвори. Емалин стоеше на вратата, а очите ѝ бяха разширени от ужас.
– Инес! – Изкрещя тя, втурвайки се към мен, докато хвърляше телефона си на плота в банята. Тя се измокри в момента, в който влезе под душа с мен. – О, не, скъпа. Това ли е, което се е случило? – Попита тя, забелязвайки кръвта, която се стичаше в канала.
Изплаках още по-силно, кимайки с глава. Тя прокара ръка по косата ми.
– Скъпа, трябва да се обадя на Джаксън. Той е единственият, който може да ти помогне с това. Не би трябвало да изпитваш толкова силна болка и определено не би трябвало да кървиш толкова силно. И цялата тази кръв не е нормална. Чувстваш ли се отпаднала?
– Винаги – измърморих аз, а гърлото ми беше сурово от всички викове и ридания, които бях направила.
Тя бързо излезе от душа, капейки вода върху плочките на пода. Миг по-късно я чух да говори с Джаксън.
– Хей, трябва да дойдеш тук сега. Лошо е.
След миг тя затвори слушалката и се върна под душа заедно с мен. Приклекна до мен на пода и ме придърпа близо до себе си, като дори не се стресна от голотата ми. А аз изпитвах твърде силна болка, за да ме е грижа за скромността.
– Той идва, шшшт. – Тя прокара ръка по мократа ми коса. – Той ще ти помогне.
Изплаках.
– Не исках да ме вижда в този вид – изхлипах.
Емалин отново прокара ръка по косата ми.
– Той е твой съпруг и твой господар, Инес. Той иска да се грижи за теб, но не може да го направи, ако не му позволяваш да разбере какво се случва. Комуникацията е всичко. Тя е в основата на цялата ви връзка. Просто му позволи да ти помогне.
Джаксън влезе в банята и се приближи до нас, като дори не помръдна при вида ми. Прехапах устните си, за да сдържа риданието си. Емалин бързо се изправи, след като ме подпря с гръб към стената.
– Трябва ми тампон – каза ѝ той. – И бикини. Най-удобният чифт, който можеш да намериш.
Тя кимна и се втурна от банята, насочвайки се към гардероба ни. Джаксън ме придърпа към себе си, а водата все още пръскаше върху мен.
– Горещата вода помага ли? – Попита той.
Кимнах.
– Съжалявам – извиках, чувствайки се наистина гадно за начина, по който съм говорила с него. Той не беше заслужил режещите ми думи. Бях ги казал от някаква извратена нужда за самосъхранение.
Той притисна устните си към върха на главата ми и ме накара да се разплача. Дори след това, което му бях казала сутринта, той продължаваше да бъде мил и да се грижи за мен, сякаш нищо от това не се е случило.
– Недей – успокои ме той. – Знам, че болката може да накара всеки да избухне, момиченце. Просто дишай. Аз ще се погрижа за теб.
Емалин се втурна в банята и донесе тампон и бикините ми, Джаксън ми помогна да се изправя на крака, изключвайки водата. Краката ми бяха слаби, а аз бях малко замаяна, затова той държеше ръката си върху мен през цялото време, докато работеше по подсушаването ми. Той дори не трепна, когато кръвта попадна върху кърпата, докато подсушаваше краката ми.
Емалин държеше раменете ми, докато Джаксън ми помагаше да си вдигна бикините. После ме насочи към тоалетната и уви чиста кърпа около раменете ми.
– Остани с нея – каза той на Емалин. – Трябва да се преоблека и да ви взема дрехи.
Емалин държеше ръцете ми в своите, позволявайки ми да ги стискам, докато болката разкъсваше долната част на корема и гърба ми. Когато Джаксън се върна, беше облечен в панталон и блуза с дълъг ръкав, на краката му бяха обути сухи обувки. Той подаде на Емалин чифт от моите шорти и блуза, като тихо ѝ благодари за помощта, преди тя да излезе от банята и да се вмъкне в гардероба ни, за да се преоблече.
Джаксън навлече върху главата ми свободна рокля в стил тениска, преди да ме вдигне на ръце и да ме понесе надолу по стълбите.
– Ще те заведа в спешното отделение – каза ми той. – Губиш твърде много кръв и имаш нужда от лекар.
– Никакъв лекар – промълвих аз. Винаги са ми казвали, че ще се справя сама. Ами ако родителите ми разберат?
– Не вярвам да съм питал какво искаш, зайче – каза ми той, наричайки ме с този познат прякор. При този звук в очите ми се появиха още сълзи. – Имаш нужда от медицинска помощ и ще я получиш. Това не подлежи на обсъждане.
С това той влезе в гаража и ме настани на пътническата седалка на един джип. Закопча ме, преди да притисне целувка към устните ми. Подсмърчах.
– Просто дишай, бебе.
С това той затвори вратата и не след дълго излязохме от гаража и се отправихме по дългия път към магистралата.

Назад към част 14                                                                 Напред към част 16

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *