Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 28

* ДЖАКСЪН *

Нещата бяха. … спокойни, откакто се бях прибрал у дома, освен новината, която бях получил за Братвата. Според Джаксън, след като съм бил в затвора, мексиканският картел се бил погрижил за това. Не знаех как и не попитах за подробности. Доверих се на Джеймс. Когато казваше, че се е погрижил за нещо, знаех, че е направено.
Инес изстена, тялото ѝ се сви, за да срещне моето, докато я целувах, а пръстите ми работеха в стегнатата ѝ кухина. Вече седмици наред се чукахме без прекъсване. Не можех да и се наситя и, честно казано, бях сигурен, че тя се чувстваше по същия начин.
– Господине – промърмори тя, а ръцете ѝ се дръпнаха за белезниците, които я приковаваха към леглото. – Имам нужда…
– Свърши за мен, зайче – изръмжах срещу кожата на врата ѝ.
Тя извика, но после изведнъж се задави. Грабнах кошчето за боклук и го поставих пред лицето ѝ точно преди да повърне. С едната си ръка държах контейнера, а с другата работех върху белезниците ѝ. Когато я развързах, тя дишаше тежко, а очите ѝ бяха затворени.
Прибрах я близо до себе си, сърцето ми биеше силно в гърдите, като притисках главата ѝ към гърдите си, докато поставях кофата за боклук до леглото.
– Говори ми, момиченце. Как се чувстваш?
– Стомахът ми се свива – промълви тя. – Искам да се прибера вкъщи.
Докоснах с устни горната част на главата ѝ.
– Нека те облека – казах ѝ нежно. Станах от леглото и ѝ подадох кошчето за боклук, докато работех по събирането на дрехите ѝ. Бяхме толкова нетърпеливи да се съблечем в частната стая в клуба, че дрехите ни бяха разхвърляни навсякъде. Дори не я бях наказал за това, че не ги сгъна и не ги сложи на стола, както се предполагаше.
След като се облякох, се заех с обличането на Инес, като бях бавен и нежен с нея, за да не бутам толкова много корема ѝ. За щастие, тя носеше рокля, така че беше въпрос на това просто да и сложа сутиена и бикините и да нахлузя роклята през главата и.
Повдигнах я в ръцете си и тя сви ръце около рамото ми, опирайки лицето си в тила ми. Докато излизах от стаята, хванах обувките ѝ в ръката си.
– Джема – обадих се, когато я забелязах да излиза от офиса, – имаш ли нещо против камериера да ми докара колата? – Попитах я. – И трябва да осигуриш поддръжката в тази стая възможно най-скоро. На Инес и стана лошо.
Тя кимна, докато вадеше телефона от джоба на кожените си панталони.
– Разбира се.
Излязох навън и изчаках камериера да спре с колата ми. След като го направи, настаних Инес на пътническата седалка и нагласих вентилационните отвори, за да я облеят със студен въздух, преди да заобиколя от моята страна и да изпратя съобщение на Емалин, като я помолих да постави тест за бременност в банята ми.
Исках да проверя дали е бременна, преди да я заведа на редовен лекар. Честно казано, все още не бях готов за бебе, не и толкова скоро след излизането от затвора, но знаех, че това отново е възможно. Инес и аз не бяхме използвали защита, а тя не беше на противозачатъчни. Освен тренировките, служебните срещи или храненето, цялото ми време беше прекарано с нея.
Все още не ѝ бях дал възможност да отиде на лекар, за да си вземе противозачатъчни. И със сигурност не бях имал време да отида да си направя вазектомия. Бяхме прекалено дълбоко един в друг.
По средата на пътя към дома тя изстена и потропа по вратата. Бързо спрях и паркирах колата точно когато тя отвори вратата си. Придържах косата ѝ назад, докато тя повръщаше. След това тя започна да плаче.
– Изпуснах го върху колата ти – проплака тя.
– Нищо страшно, зайче – уверих я аз. – Ще намеря някой, който да я почисти изцяло – обещах ѝ, докато затваряше вратата, а сълзите все още се плъзгаха по бузите ѝ.
Тя подсмърчаше. Вмъкнах се обратно в движението, а след това хванах ръката ѝ в моята и я държах, докато стигнем до къщата. Занесох я нагоре по стълбите и я поставих на крака в спалнята. Очите ѝ веднага се спряха на теста за бременност на леглото и без да каже и дума, тя го грабна и влезе в банята.
Като гадняр се облегнах на стената пред банята и я изчаках да направи теста. Струваше ми се, че е цяла вечност, но накрая тя отвори вратата и поклати глава към мен.
– Не съм бременна – промълви тя.
И след това се върна в банята, за да повърне. Веднага бях до нея, държейки косата ѝ далеч от лицето ѝ и разтривайки гърба ѝ, за да я успокоя.
– Аз съм тук, зайче. Просто дишай – убеждавах я, след като тя изпразни стомаха си.
Тя изстена и се облегна на гърдите ми. Протегнах ръка напред, за да пусна водата в тоалетната, преди да я задържа близо до себе си. Тя се отпусна в прегръдката ми и затвори очи. Подпрях брадичката си на върха на главата ѝ. След като заспа, я пренесох в леглото и я сложих да легне, преди да изпратя SMS на Джеймс, за да го уведомя, че утре сутринта няма да съм на разположение.
Трябваше да я заведа на лекар, за да се уверя, че няма нищо сериозно. Надявах се, че има само малка стомашна болест или може би нещо, което е яла, просто не ѝ е подействало добре.
Не се отделих от нея до края на деня и нощта. Просто стоях до нея и се грижех за нея по най-добрия възможен начин.

* * *

Инес се беше опитала да задържи нещо леко за закуска, но то веднага се върна обратно. Затова пропуснах собствената си закуска и я заведох на лекар.
– Чувствам се зле, че не си ял – промълви тя.
Поклатих глава и стегнах ръце около нея. Чакахме докторът да влезе, за да я прегледа и да види дали знае какво става с нея.
– Момиченце, ти си моят първи приоритет – казах ѝ, имайки предвид това. – Мога да ям, когато се приберем вкъщи, ако наистина имам нужда.
– Но ти ставаш намръщен без храна – промърмори тя.
Засмях се тихо и поставих целувка в слепоочието ѝ.
– Престани да се тревожиш за мен, зайче.
На вратата се чу леко почукване и след миг влезе докторът. Той ни се усмихна и след като нежно стиснах бедрото на Инес, аз се смъкнах от леглото, за да може лекарят да стигне до нея. Тя се намръщи към мен, но не каза нищо.
– Добре, да видим дали ще успеем да разберем какво те е разболяло толкова – започна лекарят. Слушаше дишането ѝ и проверяваше за подуване на корема. – Няма подуване. Кръвните ви изследвания показват малко по-висок брой на белите кръвни клетки, което предполага просто малък стомашен вирус. Ще ви предпиша някакво лекарство за гадене. Останете хидратирана. Ако след четиридесет и осем часа все още се чувствате зле, елате отново при мен, добре?
Инес кимна. Той ѝ подаде рецептата и тя се смъкна от леглото. Хванах ръката ѝ в своята, преди да я изведа от малката стая, и след като я изписаха и платих сметката, я изведох до колата ни.
Тя беше заспала, преди да излезем от паркинга. След като изпълних рецептата ѝ, я заведох вкъщи и прекарах остатъка от деня, грижейки се за нея и грижейки се за нейното здраве. За щастие, лекарствата за гадене не ѝ позволиха да се разболее повече, а аз успях да я хидратирам. Все още не ѝ се ядеше много, а аз не исках да я насилвам. Стига да беше хидратирана и да можех да вкарам поне бульон в организма ѝ, бях доволна от това.
– Как е? – Прошепна Емалин, когато надникна в стаята.
Погледнах я и свих рамене, преди да погледна отново надолу към съпругата си, прокарвайки ръка по косата ѝ, докато спеше.
– Опитва се да се оправи – казах тихо. – Стискам палци за утре.
Емалин кимна в знак на разбиране.
– Ще съобщя на Джеймс, за да ти даде още малко време.
Кимнах веднъж.
– Благодаря, Емалин.
Тя ми се усмихна мило, преди да затвори вратата отново. Погледнах надолу към Инес и въздъхнах тихо.
Оздравей скоро, малко зайче.
Мразех да я виждам болна и отпаднала по този начин.

Назад към част 27                                                                    Напред към част 29

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!