Глава 10
САБОТАЖ
Двамата с Купър ударихме ръце, като се прегърнахме с една ръка. Купър беше биологичният син на Блинк и мой брат чрез осиновяване. Беше си скъсал задника, за да стане президент на майчината харта, което официално го правеше крал на Дивите врани MC.
– Мина твърде много време, братко. Неприятно ми е, че трябваше да пътуваш дотук при тези обстоятелства. – Каза ми той.
– Къде е той? – Попитах го.
Купър поведе Грим и мен навътре към една от празните си задни стаи. В стаята имаше едно-единствено легло и Волт лежеше на него. Безжизнената му форма беше бледа и напълно неподвижна. Купър го беше облякъл в черна риза и чифт дънки, на раменете му имаше нова перспективна жилетка, тъй като старата беше намерена разкъсана до тялото му.
– Майната му. – Измърморих. Мразех да губя член на клуба, без значение какъв е рангът му. Дори и да беше новобранец, той вече се смяташе за семейство. – Скоро щяхме да го закърпим, Купър. – Информирах брат си.
Купър стисна рамото ми.
– Съжалявам, братко. – Каза ми той и аз чух искреността в гласа му.
Обърнах се към Грим.
– Приготви микробуса, за да закараме Волт у дома. – Наредих му тихо.
Грим кимна, очите му бяха напълно празни откъм каквото и да било, докато вадеше телефона от джоба си. Без да кажа и дума повече, излязох от стаята и намерих Блинк на бара с чаша с кехлибарена течност пред себе си.
– Минаха години, откакто бяхме губили такъв член. – Заговори грубо Блинк.
Кимнах в знак на съгласие и тихо благодарих на Джорджия, когато тя сложи пред мен бутилка бира.
– Имам нужда ти, Тор и Куршума да се върнете с когото и да е, когото Купър изпрати да прибере Волт у дома. Да организираме погребение. Аз ще остана тук горе, ще се опитам да намеря шибаняка, който се е осмелил да направи това с един от нашите хора. – Уведомих го.
Блинк кимна.
– Разбрах, момче. Дръж главата си изправена, разбираш ли? – Каза ми той, като ме погледна многозначително. Знаех, че може да разбере, че с Изи сме на нож – бях сигурен, че всеки член на моя клуб знаеше.
Кимнах веднъж на Блинк. Умът ми се насочи към Изи и аз въздъхнах, като прокарах ръка по лицето си.
– Единственото нещо, което може да придаде такава физиономия на един мъж, е жена. – Джорджия се наведе над бара и подпря ръка на брадичката си. – Да чуем, Саботаж.
– Това е Изи. – Уведомих я.
Веждите ѝ се изстреляха на челото.
– Ти се майтапиш, нали? – Попита тя. Поклатих глава. Тя се засмя тихо. – Ебаси, сигурно ти е адски трудно в момента. Тази жена е адски упорита и има огнена душа. Никога не съм я спрягала за жена, която да се установи и да бъде старата дама на някой член на клуба.
Въздъхнах.
– Сигурно затова съм в това шибано затруднение. – Признах. – Вчера тя беше шибано притеснена за мен и когато се върнах в клуба, намерих Куршума да я утешава. Изгубих си курвата. Тя ми каза, че съм прекалил, а аз ѝ казах, че с нея сме приключили, докато не реши, че наистина е готова да бъде моя стара дама.
Джорджия поклати глава към мен, докато издаваше цъкащ звук.
– Един президент не се нуждае от стара дама, която се скатава и прави всичко, което той каже, Саботаж. – Каза ми Джорджия честно. Помрънках. – Мислиш ли, че Блинк някога е основал този клуб и е поставил началото на три други хартии с обикновена стара дама до себе си? Мъжете като теб имат нужда от жена, която не само да бъде твоята сила, но и да държи задника ти под контрол. – Тя почука с ръка по бара. – Обади ѝ се, Саботаж. Гарантирам ти, че тя няма да направи първата крачка. Ти си този, който се е прецакал – не тя. – напомни ми тя.
Извадих телефона от джоба си и излязох навън, като оставих бирата си недокосната на бара. Изи отговори на третото позвъняване.
– Няма да лъжа, бях наполовина изкушена да не отговоря. – Каза тя веднага щом вдигна, без дори да си направи труда да поздрави нормално.
Но, честно казано, не бях очаквал нещо различно от нея. Огненото ѝ отношение беше една от причините, поради които я обичах толкова много, по дяволите.
Въздъхнах.
– Съжалявам, скъпа. – Извиних се грубо. – Не бях на място и прекалих. – Казах ѝ честно.
Знаех, че наистина съм се прецакал с нея. Изи не беше жена, която прецакваш, за да се подчини, а когато се опитах да го направя, вероятно бях провалил всичко между нас.
Почти си я представях как прехапва долната си устна, докато обмисля думите ми.
– Искам да бъда твоята стара дама, Саботаж. – Въздъхнах с облекчение. Не я бях изгубил напълно. Не можех да го приема ако тя реши, че официално е приключила с мен. – Но не и ако това означава, че трябва да бъда мълчалив партньор. Няма да се задоволя с това, Саботаж.
– Знам, скъпа. – Казах ѝ. – Съжалявам, че някога съм те накарал да се чувстваш така. Имам още много да работя, много да уча, но ще направя всичко възможно, Изабел. – Казах ѝ честно. И щях да го направя. Не можех да си представя бъдещето без нея.
Но знаех, че то ще бъде мрачно и безсмислено.
– Тогава имаш мен, Саботаж. – Каза ми тя. Усмивка разтегли устните ми. – Бъди внимателен и се върни у дома при мен, ясно?
– Винаги, скъпа. – Казах ѝ честно. Преглътнах трудно, докато си мислех за Волт. Изи имаше връзка с всеки мъж от клуба. Тя беше барманка за тях от години, познаваше различна част от всеки мъж от моя клуб. – Хей, Изи? Имам лоши новини.
Тя вдиша рязко въздух, подготвяйки се за следващите ми работи.
– Блинк, Тор и Куршума се връщат – трябва да се върнат утре. Волт беше убит.
– Не. – Прошепна тя. Подсмърчаше. Мразех да не съм там, за да я утеша, но тя трябваше да чуе това от мен, а не просто да види как го носят в клуба. – По дяволите, Саботаж, не Волт.
– Страхувам се, Изи. – Казах ѝ. Тя си пое треперещ дъх. – Имаш ли нещо против да съобщиш новината на Джеса и Рейна вместо мен? Грим би трябвало вече да е информирал Инк, Грейв и Скорпион. – Казах ѝ.
– Да. – Тя отново подсмръкна. – По-добре се върни вкъщи благополучно, Саботаж. – Каза тя, а гласът ѝ трепереше.
– Винаги. – Казах ѝ грубо и го казах сериозно. Нито едно проклето нещо не ме отдалечаваше от нея.
Приключих разговора и въздъхнах, чувствайки се малко по-добре сега, когато с нея бяхме в по-добри отношения.
Сега просто трябваше да стигна до проклетите ръце на човека, който уби перспективата ми, за да мога да се върна у дома при жена си.
***
– Ето записите от охранителните камери. – Купър обърна лаптопа си към мен. – Дженсън е успял да се включи в потока. Не мога да различа никакви черти на лицето. – Каза ми той. – Определено не е някой, когото да разпознавам лесно. Може би ти можеш да видиш нещо, което аз не мога.
Натиснах пауза, като сведох очи към екрана. Бих разпознал това проклето тяло навсякъде.
– Майната му. – Изръмжах. Погледнах към Грим. – Той говори ли ти нещо? – Попитах го, за да видя дали е доловил същото нещо като мен.
Грим го изучаваше за миг, преди да изругае.
– По дяволите, това шибаният Родни ли е, който следи Изи? – Попита ме той. Стиснах челюстта си и кимнах с глава към моя вицепрезидент. – Това е било снощи. Значи знаем, че шибанякът не е мъртъв. Той все още е много жив. – Изръмжа Грим.
Извадих телефона от джоба си, като се обадих на Инк.
– Да? – Попита той, когато отговори. Чух Илайджа да гука на заден план, а Рейна да се смее.
– Искам да наблюдаваш Изи през цялото време. – Казах му грубо. – Ще свършим нещата тук възможно най-бързо и ще се върнем обратно. На записите от охранителните камери се вижда бившият на Изи, Родни. – Информирах го.
– Тя ще бъде в безопасност, През. – Потвърди Инк и знаех, че няма да ме разочарова.
Свърших и прокарах ръце по лицето си. Купър изви вежди към мен.
– Искаш ли да ме запознаеш с това кой е този шибаняк, братко? – Попита ме Купър. Ако имаше нещо, което знаех за Купър, то беше, че не обичаше да не е в течение, особено когато на територията му се появяваха гадости.
– Изи е моята стара дама. – Информирах го аз. Той кимна. – Родни е шибанякът, от когото тя бягаше, когато се озова в моя клуб преди две години. – Очите на Купър леко се разшириха при тази новина, спомняйки си ясно какво се беше случило онази нощ, тъй като той всъщност беше там, в клуба, като спирка за нощувка по време на един от курсовете на чартъра си. Беше видял състоянието, в което се беше намирала, също като мен.
– Защо не си се погрижил за него? – Поиска да знае Купър.
Свих очи към брат си. Той ме познаваше по-добре от това – знаеше по-добре, отколкото да предполага, че не се грижа за такива неща.
– Ебачът беше в затвора през последните две години. – Грим се застъпи за мен. – Съвсем наскоро излезе.
– И се свърза с нея не след дълго. Появи се на работното ѝ място няколко вечери след това. – Казах на Купър.
– Ще направим обиск на тази територия. – Каза ми Купър. – Ще се свържа с Адските кучета, да видя дали ще ни позволят да претърсим и тяхната територия.
– Благодаря, братко. – Казах му грубо.
– Всички обичаме Изабел, Саботаж. – Информира ме той. Стиснах челюстта си. – Тя е сестра на този клуб и е твоята стара дама. Всеки мъж в моята харта ще се наведе шибано назад, за да ти помогне да вкараш този шибаняк в земята. Никой не се ебава със семейството.
Назад към част 9 Напред към част 11
