Глава 11
ИЗИ
Две седмици по-късно Саботаж все още не се беше върнал у дома. Всяка вечер той се свързваше с мен, за да ме информира докъде са стигнали в търсенето на Родни, но нямаха особен късмет. Проследяваха всяка една следа, но винаги закъсняваха само с част от секундата. Саботаж дори накара хората, които бяха тук, в клуба, да претърсят нашата територия и околните, но никой не откриваше нищо.
И на всичкото отгоре бях шибано бременна.
Изплакнах устата си с вода за уста и плиснах малко студена вода върху лицето си, като отчаяно се опитвах да овладея свиването на стомаха си. Сега ми беше толкова зле през цялото време. Чувствах се така, сякаш винаги ми се гади.
Как, по дяволите, щях да кажа на Саботаж, че ще бъде шибан баща? Дали изобщо щеше да иска това бебе? Дали изобщо искаше да има семейство с мен?
Нямаше да се откажа от детето си. Щях да унищожа всичко между мен и Саботаж, ако той се опита да ме накара да направя аборт. Нямаше да загубя още едно бебе.
По дяволите, защо просто не му бях казала да си сложи шибан презерватив? Бяхме толкова глупави и небрежни. Честно казано, бяхме възрастни. Неочакваната и непланирана бременност нямаше никакво проклето извинение.
До ушите ми достигна звукът на мотоциклети, които се качваха на паркинга на клуба. Сърцето ми скочи в гърлото, когато се втурнах към прозореца на банята и погледнах навън, виждайки как Саботаж се качва на площадката, а зад него се качват Грим и Призрак. Нахлузих джапанките на краката си и се втурнах надолу по стълбите, като се усмихнах, когато видях Саботаж да влиза в клуба, а в помещението се разнесоха радостни възгласи, докато останалите мъже приветстваха Саботаж, Грим и Призрак обратно у дома.
Ебаси, толкова се радвах да го видя отново.
Очите му се спряха върху мен, а устните му се наклониха в стопляща сърцето усмивка, от която сърцето ми затрептя в гърдите. Той се приближи до мен и хвана лицето ми в ръцете си, устните му се плъзнаха по моите, а брадата му леко почеса брадичката ми.
Изстенах тихо и се извих в него, като усуках ръце около врата му и отворих устни под неговите. Когато се отдръпна, той сложи нежна целувка на челото ми. Сърцето ми се завъртя в гърдите от този нежен жест.
– Много ми липсваше, скъпа. – Заговори грубо той.
– И на мен ми липсваше. – Нежно му казах, докато отварях очи, за да го погледна. – Щастлива съм, че се върна у дома.
Той притисна още една силна целувка към устните ми, преди най-накрая да се изправи в пълния си ръст и да хване ръката ми в своята.
– Трябва да събера църквата, да сложа клуба на една и съща страница. Мислиш ли, че можеш да накараш околните да помогнат за подготовката на голяма вечеря? – Попита ме, визирайки Трикси и Пени.
Наведох се и го целунах по бузата.
– Разбира се. Правя това от две години, Саботаж. – Напомних му.
Той ми намигна с бърза усмивка, преди да вдигне китката ми към устните си, притискайки целувка към пулса ми, преди да се наведе напред и да притисне още една целувка към челото ми. Замижах. Ебаси, понякога той можеше да бъде толкова съвършен.
Той допря палеца си до пулса на китката ми, преди неохотно да пусне ръката ми и да се насочи към параклиса, в който се бяха втурнали всички останали мъже от клуба.
Пени се приближи до мен, облечена в къси панталонки, които показваха бузите на дупето ѝ, и горнище, от което гърдите ѝ на практика се разливаха отгоре. Беше обула чифт черни кожени ботуши с четирисантиметров ток, които се връзваха чак до средата на бедрото ѝ. Честно казано, на всеки друг това облекло щеше да изглежда шибано, но Пени имаше нещо в себе си. Тя наистина можеше да накара всичко да изглежда стилно.
– Чух, че правим вечеря. – Коментира тя, докато усукваше дългата си руса коса в небрежен кок на върха на главата си.
– Така изглежда. – Потвърдих. – Не съм те виждала скоро тук. – Коментирах, докато вървяхме към кухнята. Тя не се беше върнала твърде дълго, преди да влезе Саботаж.
Тя сви рамене.
– Занимавах се с някои семейни проблеми. – Уклончиво ме информира.
Изучавах я за момент.
– Знаеш, че ако имаш нужда от помощ, този клуб ще ти помогне, нали?
Тя ми се усмихна бързо, но това беше принудително.
– Нека не се преструваме, че означавам нещо за тези мъже, Изи. – Каза ми тя. Сърцето ми се разби за нея. Знаех, че тя мечтае да стане мъжка старица – искаше го повече от всичко на света. – Аз съм просто една клубна курва и това е добре. Имам стая и храна, а Саботаж се грижи да получавам заплащане за услугите си към мъжете в този клуб. Това е всичко, от което се нуждая в момента. – Каза ми тя, но гласът ѝ се пречупи, издавайки истинските ѝ чувства.
Усмихнах се тъжно.
– Пени, за мен ти си семейство. – Казах ѝ тихо. Тя преглътна трудно. – Ако имаш нужда от нещо, кажи ми.
– Благодаря, Изи. – Отговори тихо тя.
Усмихнах се над рамото ѝ на Рейна и Джеса, като дадох на Пени момент да се съвземе. Рейна ме прегърна за кратко.
– Съжалявам, че не бях много наоколо. – Извини ми се тя.
Поклатих глава към нея.
– Не се притеснявай за това. – Уверих я. – Ти си нова майка. Сигурна съм, че Илайджа те държи нащрек.
Тя се засмя тихо, но това беше уморен смях. Всички влязохме в някакъв ритъм, когато започнахме да приготвяме шунка, картофена салата, зелена салата, царевичен хляб и печени макарони със сирене. Трикси беше в неизвестност, но тя имаше склонност да прави това често. Никой никога не се питаше къде е изчезнала. Преди време Саботаж си беше поставил за правило да не я безпокои, когато не е наоколо.
Смеех се на Рейна, докато ни разказваше историята за това как Инк е напсувал Илайджа преди няколко нощи, когато е сменял памперса му, когато телефонът ми започна да звъни в джоба ми.
Извадих го и веждите ми се свъсиха от объркване, докато се взирах в непознатия номер на телефона.
– Ало? – Попитах, когато отговорих.
– Можеш да се криеш, принцесо, но аз винаги ще те намирам. – Изръмжа Родни в телефона, когато звук от почукване насочи вниманието ми към прозореца в кухнята.
Родни ми се усмихна и ми махна с ръка. Издърпах пистолета от бара и започнах да стрелям към прозореца, а кръвта ми се превърна в лед във вените. Смътно чувах виковете на мъжете и писъците на жените, но докато някой стигне до кухнята, вече бях изпуснала пистолета и се поклащах над кухненската мивка, повръщайки стомашни киселини, тъй като този ден не бях яла нищо. Пени държеше косата ми назад, докато повръщах.
– Движи се. – Изръмжа Саботаж на Пени, докато се втурваше към нас. Тя бързо се махна от пътя му.
Саботаж зае нейното място, а голямата му, топла ръка се настани на долната част на гърба ми, като силата му ме обгръщаше като одеяло за сигурност. Отпуснах лице в ръцете си, след като приключих с изпразването на стомаха си, вдишвайки треперещо, докато се опитвах да успокоя бушуващото си сърце. Кожата ми се бе покрила със студена пот, а главата ми се замая.
– Някой да ми каже какво се е случило, по дяволите. – Изръмжа Грим, когато всички останаха безмълвни.
Свалих ръцете от лицето си и ги погледнах надолу. Те трепереха и смътно различавах пулса в китката си, който биеше със сърцебиенето ми.
Свих ги в юмруци, отчаяно опитвайки се да овладея треперенето в тях.
– Изи получи телефонно обаждане. – Каза Пени на Грим. – Тя се обърна да погледне към прозореца по средата на телефонното обаждане, а там стоеше мъж и я гледаше. Тя пусна телефона и започна да стреля.
Саботаж нежно хвана брадичката ми, принуждавайки очите ми да се срещнат с неговите.
– Той ли беше? – Попита ме тихо Саботаж, а тъмните му очи се впиха в моите.
Кимнах безмълвно. Все още се чувствах зле в стомаха си и бях почти сигурна, че лицето ми е пастелно бяло, очите ми бяха твърде широки в момента.
– Трябва да седна. – Казах му, когато адреналинът ми започна да се изчерпва, а коленете ми започнаха да треперят от усилието да ме държат на краката си.
Саботаж безшумно ме вдигна от краката ми, изнесе ме от кухнята до един от диваните и внимателно ме положи на него.
– Никой не напуска този шибан клуб. – Избухна Саботаж, когато се изправи в пълния си ръст. – Искам охрана по периметъра. На всеки 1 – 2 часа се сменяме. Нямам никакво съмнение в проклетия си ум, че знае, че сме го търсили. Не искам той да е толкова близо до нея отново, ясно ли се изразих? – Изръмжа той.
– Инк, Скорпион – на портите. – Заповяда Грим. – Тор – в задната част на имота. Грейв, Куршум – всеки от вас да заеме страна.
Гледах как Инк притиска нежна целувка към челото на Рейна, преди да провери оръжията си и да излезе през вратите на клуба. Затворих очи, изтощението натежа върху раменете ми. Исках само да спя, но наистина не исках да съм сама.
Саботаж грабна стол от една от масите и го настани до главата ми, като седна на него.
– Аз съм тук. – Каза ми грубо той, знаейки от какво имам нужда, без да се налага да казвам и дума. – Почини си малко.
Хванах ръката му в моята и позволих на очите ми да се затворят отново, изпадайки в неспокоен сън, изпълнен със спомени за това как бях заключена в тази шибана стая.
Назад към част 10 Напред към част 12
