Т.О. Смит – САБОТАЖ ЧАСТ 13

Глава 13
ИЗИ

– Искам да го видя. – Казах на Саботаж, докато лежахме в леглото, а главата ми беше опряна на голите му гърди, докато той прокарваше върховете на пръстите си нагоре-надолу по гърба ми.
Ръката му спря движението си по гърба ми, а тялото му се напрегна под моето.
– Не. – Каза грубо той.
Въздъхнах.
– Саботаж, той не може да ми направи нищо. – Напомних му. Саботаж измърмори в знак на несъгласие. – Той е вързан, а ти и останалите момчета ще бъдете там. Просто трябва да го видя в същото положение, в което държеше мен. – Умолявах го. Имах нужда от това приключване.
Саботаж въздъхна, като остана безмълвен. Аз също останах безмълвна, знаейки, че той обмисля отговора си.
– Не ми харесва, по дяволите. – Каза той накрая. – Ти си бременна и този шибаняк те нараняваше в продължение на проклети години. Но ако наистина е нещо, което искаш – ще ти го дам. Но ще стоиш далеч от него, в случай че нещо се случи, разбираш ли? – Нареди ми той. – Няма да рискувам да ти се случи нещо, Изи.
Притиснах целувка към тонизираните му гърди.
– Благодаря ти. – Прошепнах.
Той стегна ръце около мен в отговор, без да си прави труда да каже нещо друго.

***

– Сигурен ли си за това, През? – Попита Грим Саботаж, докато изпушваше цигарата си, преди да влезем вътре.
Саботаж измърмори.
– Това е нещо, което тя иска. – Информира го грубо Саботаж, но по гласа му разбрах, че не е доволен от решението.
Но той се грижеше за мен достатъчно, за да ми позволи това приключване. Потупах Грим по гърба.
– Не се притеснявай толкова много. – Казах му.
Грим сведе невротичните си, почти безчувствени очи към мен.
– Изи, всички те познаваме от две години – наблюдавахме как от жена, която се стряскаше при най-малкото неочаквано движение, се превърна в жена, която може да се раздава, както си му е редът. Това не беше лесен подвиг за теб. И така, сигурна ли си, че наистина можеш да го направиш? – Попита ме Грим.
Наклоних предизвикателно брадичката си нагоре към него. Грим сви рамене, приемайки това за мой отговор. Саботаж защитно постави ръка на долната част на гърба ми, докато Грим ни водеше надолу в мазето, където вече ни чакаха Инк, Тор, Грейв, Хатчет и Призрак.
– Наистина ли доведе тази пикла тук – сякаш ме е страх от нея? – Засмя се Родни. Стиснах челюстта си, като се принудих да блокирам страха си. – Не се чувствам зле за нито едно шибано нещо, което съм ѝ направил.
Саботаж стисна ризата ми в ръката си за момент, преди да се принуди да отпусне хватката си. Призрак отправи удар към лицето на Родни, от който столът се преобърна настрани. Инк го изправи отново, когато Родни изплю кръв на земята.
– Гледай си шибаната уста, когато говориш с нея. – Каза му Призрака.
– Всичко, което искам, е да те нараня толкова, колкото ти нарани мен. – Казах на Родни, очите ми бяха студени и плоски, докато го гледах.
– Не можеш да ме нараниш, скъпа. – Усмихна се той. – Нямаш го в себе си. – Подиграваше се.
– Не? – Попитах тихо, докато грабвах стоманената бейзболна бухалка, която беше опряна до стената. Родни ме погледна предпазливо, внезапна нервност изпълни очите му. Грейв понечи да пристъпи напред, но Саботаж поклати глава и даде знак на всичките си хора да се оттеглят. – Мислиш ли, че не мога да те нараня, Родни? Наистина ли си мислиш, че след като прекарах две години със „Дивите врани“ – превръщайки се в старата дама на Саботаж – не мога да се справя с това да те нараня, ебати? – Попитах го.
Гневът изкриви чертите му, докато се взираше в човека, който стоеше точно зад мен, а силата на Саботаж ме обгръщаше, без дори да се налага да ме докосва физически.
– Винаги си била шибана курва. – Изръмжа Родни срещу мен. Устоях на желанието да се отдръпна от него. Никога не съм била курва. – Ти просто не знаеш как да държиш шибаните си крака затворени, нали? Никой друг мъж никога няма да задоволи желанията, които имаш, скъпа.
Изстрелях към него студена усмивка.
– Точно в това грешиш, Родни. Защото само снощи крещях името на Саботаж, докато той ме чукаше отново и отново, без да се налага да ме наранява. – Подиграх му се.
– Ти, шибана курва. – Изръмжа той, а чертите му се изкривиха от чиста, неподправена ярост.
– Развържи го. – Наредих.
– Изи… – Започна Призрак, но аз го загледах, карайки го да стисне челюст, докато чакаше заповедта на своя президент, който или щеше да му заповяда да направи това, което казах, или щеше да му каже да не го прави.
– Направи, каквото е казала. – Заповяда Саботаж. – Ако се опита да направи някоя глупост, всички ще стоим тук и ще реагираме. Няма да успее да се добере до нея. – Уверено заяви Саботаж.
Грейв пристъпи напред и развърза Родни. Саботаж му даде знак да се отдръпне, щом Родни бъде развързан.
– Ставай. – Извиках на Родни.
– Не приемам заповеди от теб, кучко. – Ухили се той.
Грейв го издърпа от стола в изправено положение.
– Гледаш старата дама на нашия президент, мамка му. – Изръмжа Грейв, а студенината в гласа му накара тръпки да преминат по собствения ми гръбнак. – Съветвам те да направиш, по дяволите, каквото тя казва, защото мъжът, който стои зад нея, няма да приеме неуважение, разбра ли? – Изръмжа Грейв.
Грейв отстъпи назад.
– Застани на шибаните си колене. – Изръмжах на Родни.
Той не помръдна, но и не отвори уста. Саботажът ме заобиколи, бутна Родни на колене и хвана косата му, като дръпна главата му назад, за да го погледне нагоре.
– Последно предупреждение. – Изръмжа му Саботаж. – Още веднъж, копеле, не я послушай и ще ѝ дам нещо по-лошо от шибана бухалка, която да използва върху теб.
Когато Саботаж се отдръпна от него, замахнах с бухалката в ръцете си по гърба на Родни, пращайки го на пода, докато от устните му се изтръгна вик на болка. Не спрях дотук. Продължих да замахвам, без да ми пука, че ме моли да спра, без да ми пука за извиненията му.
Защото когато го молех да спре, виках, че съжалявам, той никога не спираше. Той само продължаваше да ме наранява все повече и повече, докато едва бях в съзнание, докато едва се държах за живота си на шибаната нишка.
Когато от болка той беше изпаднал в безсъзнание на пода, а кръвта покриваше бухалката и пода около него, изпуснах бухалката от ръката си и се отдръпнах. Ръцете на Саботаж се настаниха на бедрата ми, докато натискаше целувка в горната част на главата ми.
– Сега правете с него каквото искате. – Казах на мъжете, като изведнъж се почувствах изтощена и изцедена. – Аз ще си взема нещо за ядене и ще подремна.
Саботаж ме обърна с лице към себе си.
– Добре ли си? – Попита грубо той, като посегна да притисне лицето ми в ръцете си.
Кимнах към него.
– Добре съм. – Уверих го. – Просто съм гладна и уморена.
Саботаж постави ръка върху корема ми и се наведе, като притисна устни към моите.
– Иди да нахраниш малкото. – Каза ми той, когато отдели устните си от моите. – Ще дойда след няколко часа.
– Малкото? – Попита Хатчет, гласът му беше изпълнен с шок, докато местеше очи между мен и президента си.
Аз само се усмихнах на Хатчет, преди да се отделя от Саботаж и да се запътя нагоре по стълбите, насочвайки се право към кухнята.

***

– Това звучеше доста брутално. – Коментира Рейна, докато ме следваше в кухнята, а Илайджа спеше в ръцете ѝ.
Повдигнах рамене.
– Трябваше да се направи. – Казах ѝ, като свивах рамене. Зяпнах. – Как е Илайджа?
Рейна се усмихна на спящото си момченце.
– Той се справя чудесно. Сега спи много по-добре. – Информира ме тя. – Инк и аз сме проклето благодарни за това.
– Вие сте страхотни родители. – Казах ѝ честно, а те наистина бяха такива. Имаха прекрасна динамика заедно, а любовта, която Инк изпитваше към Илайджа, въпреки че биологично Илайджа не беше негов, беше невероятна.
Тя ми се усмихна, а в очите ѝ се четеше познание.
– Ти и Саботаж също ще го направите. – Тя каза, докато се обръщаше да излезе от кухнята.
– Хей! – Извиках след нея. – Откъде знаеш? – Попитах.
Тя ми се усмихна през рамо.
– Един добър приятел винаги може да знае, Изи. – Информира ме тя.
Аз само ѝ врътнах очи, докато си довършвах сандвича.

***

Беше много по-късно през този ден, когато усетих как Саботаж се плъзна в леглото до мен, мускулестите му ръце се увиха около мен, докато ме галеше отзад.
Усещах, че току-що е взел душ, и имах чувството, че знам защо. Но една стара дама никога не пита, макар че ние винаги знаем в червата си.
Не бях глупава. Знаех, че е довършил Родни, и знаех, че в крайна сметка се е покрил с кръв, докато го е правил. Бях виждала Саботаж в действие преди малко повече от година, когато някой от съперничещ клуб реши да се опита да открадне пратката оръжия, която Саботаж очакваше.
Когато Саботаж се върна онази вечер, той беше целият в кръв. Не бях задала никакви въпроси – не беше моя работа. Но определено бях чула разговора на мъжете.
Саботаж не е получил името си без причина. Той саботираше глупости. Винаги се уверяваше, че посланието му е ясно и силно, без да му се налага да казва и дума.
Никой не се ебава с Дивите Врани MC и не му се разминава.
И знаех, че ще намери начин да изтекат новини за Родни като предупреждение, че и ти не се ебеш със старата му дама и не ти се разминава.
– Обичам те. – Прошепна в ухото ми Саботаж.
Престорих се, че продължавам да спя, но не можех да спра усмивката, която разтегли устните ми.
Аз също те обичам, Саботаж, помислих си тихо.

Назад към част 12                                                                    Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!