Глава 6
ИЗИ
Усетих присъствието му в бара, преди да го видя. Саботаж умееше да привлича вниманието към себе си, без да се опитва. В момента, в който в бара настъпи някакво затишие, разбрах, че е тук.
А в момента, в който зърната ми се втвърдиха под ризата и усетих изгарящия му поглед върху себе си, нямаше никакво съмнение, че е наблизо.
– Изабел. – Измърмори той, като се облегна на бара, изпращайки кимване към Тор, който стана от мястото си, кимвайки веднъж обратно на своя президент.
– Не сега, Саботаж. – Казах му, докато пълнех чаша за шот с Джак и я поставях пред човека, който я беше поръчал. – Работя.
– Вече не работиш. – Гласът му беше толкова остър, че можеше да прониже стомана. Вдигнах поглед към него, яростта озари лешниковите ми очи.
Как, по дяволите, се осмели да дойде на работното ми място и да ми каже, че напускам? Кой, по дяволите, си мислеше, че е той?
– Какво, по дяволите, имаш предвид, че вече не работя?! – Изригнах срещу него. – Не можеш да диктуваш живота ми, Саботаж. – Изригнах, като се насилих да сниша гласа си.
Той ме хвана за брадичката и дръпна главата ми към другия край на бара. Страхът завладя гърдите ми и затрудни дишането ми, тъй като цялата кръв се изля от лицето ми. Смъртоносен студ се спусна по гръбнака ми, като почти замрази кръвта във вените ми.
Очите на Родни се срещнаха с моите, пълни със злоба и омраза, докато ме гледаха.
– Докато животът ти е в опасност, Изабел, аз ще диктувам живота ти, както си поискам, по дяволите. – Изсъска тихо в ухото ми Саботаж.
Родни слезе от бар стола си и Тор моментално го пресрещна. Дръпнах глава, за да се вгледам в Саботаж, от страх ми беше трудно да дишам – трудно ми беше, по дяволите, да мисля.
Трябваше да се измъкна.
Той взе бледото ми лице в ръцете си и притисна нежна целувка към устните ми. Извлякох от тази целувка толкова утеха, колкото беше възможно.
– Смяната ти тук приключи. – Кимнах веднъж. – Ще те заведа до задната част, за да можеш да говориш с този, който управлява тази вечер, и да си вземеш чантата и якето. Трябва да тръгваме. Тор ще се справи с всичко останало.
Кимнах отривисто и замаяно заобиколих бара до Саботаж. Той притисна твърда ръка в долната част на гърба ми и ме поведе през тълпата. Излъчваше сила и мощ, всички мигновено отклоняваха погледи от него, докато той минаваше през масите, като основно му беше направена свободна пътека.
– Вземи си нещата. – Каза ми той грубо, след като стигнахме до задната част и се отдалечихме от цялата силна музика, смях и разговори. – Ще бъда тук.
Кимнах, бутнах вратата към женската баня/съблекалня и взех нещата си от определеното ми шкафче, като при това наметнах якето си на раменете. Когато излязох обратно в коридора, Саботаж вече говореше с Боб, дежурния мениджър тази вечер.
– Намери си друг работник за момента. – Каза му Саботаж директно. – Изи си взима отпуск, докато не преценя, че е готова да се върне на работа.
– Този бар не работи за това, от което се нуждае Изабел, Саботаж. – Каза Боб, а лицето му почервеня от гняв. Преглътнах нервно. Наистина не бях в никакво състояние да гледам конфронтация. – Тя излиза от тази врата с теб, Саботаж, и е шибано, уволнена. – Заяви направо той.
Саботаж обгърна с голямата си ръка гърлото на Боб и притисна тежкия възрастен мъж към стената, сякаш той не тежеше нищо. Изпищях, ръцете ми се забиха в устата ми, докато с ужас се взирах в сцената пред мен. Саботажът се взираше в Боб, а очите му блестяха опасно.
– Ебати, още веднъж да ме пренебрегнеш, и ще изтегля всяка проклета част от парите и защитата, които съм вложил в тази шибана закусвалня, разбираш ли? – Лицето на Боб пребледня значително. – Прави каквото ти кажа. Казах, че Изи си взима отпуск. Ще се увериш, че шибаните документи ще бъдат подадени.
Боб кимна отривисто с глава, а очите му се разшириха от страх, докато гледаше Саботаж.
– Аз не чувам шибани кимания с глава, Боб. – Изръмжа Саботажът.
– Да, сър. Разбирам. – Задави се Боб. – Тя ще си получи работата, когато е готова да се върне.
Саботаж го пусна и се отдръпна, позволявайки на мениджъра ми да се свлече на пода, докато кашляше и разтриваше врата си.
– Добре. Приятно ми е както винаги да работя с теб, Боб. – Отвърна саркастично Саботаж.
С това Саботаж ме хвана за ръка и ме изведе през задната врата към мотора си. Подаде ми каска, докато ме целуваше, а езикът му мигновено се плъзна между устните ми и погали моите. Изстенах тихо, мозъкът ми се стопи, докато извивах тялото си в неговото, исках да съм по-близо до него, отчаяно се нуждаех да се опра на него за някаква проклета сила.
– Това ще остане за по-късно. – Измърмори тихо той, докато се отдръпваше и поставяше каската на главата ми, закопчавайки ремъка под брадичката ми. – Ще те заведа в клуба. Трябва да свикам църква – да съобщя на момчетата какво, по дяволите, се е случило тази вечер, а после ще те заведа при мен. – Каза ми той.
Кимнах в знак на разбиране. Преди да успее да се плъзне по мотора, хванах елека му в юмрук, което го накара да се обърне и да ме погледне назад.
– Саботаж, съжалявам за предишния случай. – Прошепнах.
Той поклати глава към мен.
– Имам много да уча, когато става въпрос за теб, Изабел. – Призна той и това накара сърцето ми да се разтупти от любов към него. Боже, понякога той можеше да бъде толкова съвършен. – Ще приемаме всичко ден по ден, ясно? В никакъв случай не съм търпелив човек, но ще те чакам толкова дълго, колкото е необходимо.
Усмивка разтегли устните ми. Той притисна целувка към челюстта ми, преди да се качи на мотора си. Аз се плъзнах след него и обвих ръце около кръста му, усещайки как мускулите на корема му се вълнуват под допира ми.
***
Рейна беше в кухнята и бъркаше огромна тенджера със спагети, когато влязох. Тя ми се усмихна.
– Имам чувството, че вече не те виждам. – Засмя се тя, докато ме прегръщаше. Веднага я прегърнах обратно. – Как вървят нещата? Инк каза, че в момента преминаваш през някакви неприятности.
Кимнах, когато тя ме пусна.
– Да, напоследък е истинско гадно шоу. – Признах. – Но аз не искам да говоря за това. – Казах ѝ, знаейки, че тя ще разбере. Рейна беше дошла от собствения си ад. Единственият човек, който наистина знаеше подробности за това, през което е преминала, беше Инк. Дори брат ѝ, Призрак, не знае какво наистина се е случило с нея.
Ако някой е знаел какво е адът и е доживял да разкаже за това, това е Рейна.
И въпреки това тя беше един от най-невероятните хора, които познавах.
Тя сви рамене.
– Разбира се. – Каза. Поклати вежди. – Как е Саботаж?
Засмях се тихо, като мека руменина оцвети бузите ми.
– Това е шибано влакче в увеселителен парк. – Казах ѝ честно. И наистина беше така. Със Саботаж бяхме шибано горещи и студени, но Боже, когато бяхме горещи, пламъците ни горяха високо.
– Обзалагам се. – Каза Джеса, докато влизаше в кухнята, обявявайки ни присъствието си. Джеса идваше от същите гадове като Рейна. Нито една от двете жени не говореше за случилото се. Единственото, което някоя от нас знаеше, бяха основните факти – те бяха взети и използвани от по-големия брат на Инк, Джордан. Никой от нас не знаеше какво всъщност се е случило в килиите, в които ги държаха.
Но тези две жени? Бяха силни като дявол, за да изберат да видят светлината на деня всяка сутрин.
– Този мъж е достатъчно секси, за да искаш да впиеш зъбите си в него. – Коментира Джеса. Свих ръце отстрани, устоявайки на желанието да ѝ затворя устата за това, че говори за Саботаж. – Изглежда ли задникът му толкова добре гол, колкото и в дънките?
Свих очи към нея, усещайки как ревността рязко се надига в мен. Рейна моментално удари Джеса по рамото.
– Джеса, овладей се. – Изцепи се тя.
Джеса ми се усмихна сърцераздирателно. Аз леко се отпуснах.
– Съжалявам. Не исках да прекрачвам границите, Изи, но трябва да признаеш, че имаш един от най-добрите мъже в този клуб.
Принудих се да изтласкам ревността, която изпитвах, докато премятах дългата си руса коса през рамо, а устните ми се накланяха с усмивка.
– Обзалагам се, че имам. – Казах ледено.
Джеса и Рейна се засмяха. Във въздуха се разнесе остър бебешки плач и Рейна въздъхна уморено.
– Цял ден е нервен. – Измърмори Рейна, докато разкопчаваше престилката около кръста си.
Поклатих глава към нея и се насочих към изхода на кухнята.
– Ще се справя. – Казах ѝ.
Тя ми се усмихна с малка, благодарна усмивка.
– Благодаря, Изи.
Излязох от кухнята и се насочих към детската стая, където Илайджа се дереше, а ръцете и краката му яростно ритаха във въздуха. Протегнах ръка и внимателно го вдигнах, за да гушна малкото му телце в ръцете си, усмихвайки му се, когато силните му викове утихнаха до малки хленчения.
– Гладен ли си, мъниче? – Попитах го тихо, докато търсех в чантата му за пелени шише с кърма.
– Това е шибано красива гледка, ако някога съм виждал такава. – Заговори Саботаж тихо, като се приближи до мястото, където се намирах, докато най-накрая извадих шише с кърма от чантата за пелени.
Усмихнах се към него.
– Рейна готвеше и изглежда малко уморена. – Казах му.
Саботаж погледна към Инк, който се беше свлякъл на един стол и беше затворил очи.
– Инк също изглежда малко зле. – Коментира той.
Погледнах надолу към Илайджа и се усмихнах, докато той тихо гукаше.
– Тъй като сега имам малко свободно време, мисля да поговоря с Рейна за детегледачка на нея и на Инк за няколко дни и нощи, за да им дам време да се възстановят, да прекарат известно време заедно и да си починат.
Саботаж се засмя.
– Остави тези двамата сами за няколко нощи и дай един месец, Инк отново ще обяви, че очакват друго бебе.
Извъртях очи, но не можех да не се засмея и аз, знаейки, че е прав. Не беше тайна, че откакто се беше родил Илайджа, Инк искаше още едно дете.
– Да, ама все още има няколко седмици, преди да започнат да се чукат отново, така че ще мине известно време, преди да направят подобно съобщение. – Информирах го.
Саботаж се наведе и притисна целувка към върха на главата ми.
– Ще отида да поговоря с Инк за това, че ще вземеш Илайджа за няколко дни – нека знаят, че през нощта той ще бъде при мен с теб, а през деня най-вероятно тук. Сигурен съм, че той ще се съгласи и също така ще ти бъде изключително благодарен.
Усмихнах му се, докато той си тръгваше. Очите ми се спуснаха покрай елека му с емблемата на клуба на него надолу към дупето му, докато той вървеше към Инк, и усмивка разцепи устните ми.
Джеса беше права. Саботаж наистина имаше страхотно шибан задник.
Назад към част 5 Напред към част 7
