Т.О. Смит – САБОТАЖ ЧАСТ 7

Глава 7
САБОТАЖ

– Родни почти успя да влезе в контакт с Изи тази вечер на работното ѝ място. – Уведомих мъжете, седящи на масата ми. Около масата се чу шумолене на ядосани гласове, но аз ударих юмрук, за да накарам всички да замълчат. Не бях в настроение за мърморенето и роптаенето. Трябваше да си тръгна от този шибан ад.
– Тя си взима отпуск, докато не се погрижим за този шибаняк. Утре искам ти – казах, сочейки с пръст Грим – и ти – казах, сочейки с пръст Хатчет – да пътувате с мен до шибаното му място. Време е да му покажа, че с проклетите Дивашки врани не се ебава – да му дам да вкуси от това, което ще му се случи, ако посмее още веднъж да се доближи до жена ми. – Изръмжах.
– Разбрах, През. – Изръмжаха и двамата.
Погледнах към Инк, знаейки, че той ще има някаква информация от Съдията. Съдията беше президентът на „Учениците на краля“ – самият шибан крал на всички чартъри. Беше безмилостен, проклет дивак, ако питате мен. И не беше човек, на когото искаш да попречиш или да го подведеш.
Беше един от най-опасните мъже, които познавах, но винаги осигуряваше защита на мъжете от моя клуб, когато отиваха в затвора. Този клуб му е завинаги задължен.
– Съдията иска пратка оръжия – 30 АК. Казах му, че ще го донеса на масата – върни се при него. – Каза ми Инк.
Кимнах.
– Ще видя какво имаме да постъпва – да видим какво можем да освободим. – Казах му.
Инк кимна.
– Ще му кажа.
Направих пауза за момент, опитвайки се да се сетя на кого мога да се обадя за доставка на оръжия.
– Кога можем да получим пратка от картела? – Попитах го, знаейки, че Инк ще е в течение на всичко това като мой пътен капитан. Той отговаряше за това всички курсове да вървят гладко.
– След една седмица. – Информира ме Инк. – Трябва само да се свържеш с Алварадо, да му кажеш, че имаме нужда от пратка.
– Информирай Съдията, че ще получи оръжията си след две седмици от днес. – Наредих му.
Инк кимна в знак на разбиране.
– Има ли нещо друго, което трябва да представим на масата? – Попитах.
Блинк измърмори.
– Линдзи иска да направим клубна сбирка – всички да са наоколо за храна и напитки – да отпразнуваме раждането на детето на Инк и Рейна. Казах ѝ, че ще го предложа на масата, да видим как ще се отнесат всички към това.
Огледах масата и погледнах всички мои мъже.
– Неделя звучи ли добре? – Попитах ги. Нямаше да откажа на осиновената си майка, когато искаше да направи нещо за клуба. Тя и Блинк се бяха прегърбили, за да ми осигурят добър дом.
Във въздуха се разнесе хор от съгласия. Погледнах към Блинк.
– Уведоми я, че всичко е готово. Кажи ѝ да се свърже с Изи и Джеса – те би трябвало да могат да ѝ помогнат с всичко, от което има нужда.
Блинк кимна. Огледах се около масата си.
– Има ли нещо друго? – Попитах.
В стаята се разнесе тишина. Ударих с чукчето си по масата, прекратявайки заседанието на църквата.

***

Гледах Изи, която седеше в леглото ми и нежно люлееше Илайджа, за да заспи. Усетила погледа ми върху нея, тя ме погледна, а на устните ѝ се появи малка усмивка.
– Винаги съм се чудила дали някой ден ще стана добра майка. – Съобщи ми тя, като погледна надолу към Илайджа, който отваряше и затваряше очи, борейки се със съня, който го дърпаше.
Когато я видях да държи Илайджа, гърдите ми се свиха. Ебаси, исках всичко с тази жена – семейство и деца – цялата проклета работа.
– Ти ще бъдеш добра майка, скъпа. – Казах ѝ честно, докато отпивах от бирата си. И знаех, че ще стане. Начинът, по който се грижеше за мъжете в моя клуб, като се грижеше да са добре нахранени, да имат винаги това, от което се нуждаят?
Майчинството щеше да е разходка в парка за Изи.
Тя сви рамене, а на лицето ѝ се появи болезнено изражение, което после изчезна. Седнах по-изправен на стола си, сваляйки краката си от масичката за кафе, докато я изучавах. Но тя не вдигна поглед от Илайджа, въпреки че знаех, че усеща как я гледам. Изи можеше да успее да скрие всичко, което чувства, от всички останали, но не и от мен. Никога не беше успявала да ме заблуди.
– Изабел. – Извиках тихо.
Тя ме погледна, с онова познато празно изражение в очите, което слагаше, когато се опитваше да скрие нещо от мен. Шибано мразех този поглед – исках да го изтрия. Може би бях гадняр и знаех, че имам навика да прекрачвам много граници, когато ставаше въпрос за нея, но, по дяволите, просто исках да ми се довери напълно.
– Знаеш, че можеш да говориш с мен, нали? – Попитах я тихо.
Тя преглътна трудно.
– Направих спонтанен аборт в нощта, когато попаднах в клуба. – Информира ме тихо тя. Във вените ми нахлу гняв. Ако преди си мислех, че искам да убия Родни, сега исках да го разрежа на парченца. Той ѝ беше отнел детето. – Бях бременна в десетата седмица. Той разбра, че съм го крила от него – опитвах се да избягам от него. И се изгуби в бутилка водка, докато не се напи твърде много, за да мисли покрай яростта си.
Скочих от стола си, като стисках и разпусках юмруците си. Имах нужда да освободя част от натрупания си гняв – имах нужда да избия Родни, както той беше направил с Изи.
– Саботаж. – Обади се тихо Изи откъм гърба ми.
Обърнах се към нея. Илайджа беше в леглото до лежанката, а до нея беше включен бебефонът. Обърнах челюстта си, като юмруците ми се свиваха и разпускаха отстрани. Тя уверено тръгна към мен, ръцете ѝ кацнаха върху бицепсите ми, щом се озова пред мен, и ме погледна през тези красиви лешникови очи.
– Не излизай и не прави нищо ирационално точно сега, Ерик. – Помоли ме тихо тя, а истинското ми име прозвуча от устата ѝ. Почувствах част от гнева си да се топи. Майната му, обичах звука на името ми, когато се изтъркулваше от устните ѝ.
– Искам да го убия, Изи. – Изръмжах.
Тя плъзна ръцете си нагоре по бицепсите ми, през раменете и надолу по гърдите, докато не започна да сваля елека от раменете ми. От гърдите ми се разнесе тихо ръмжене. Обичах, когато тя ме докосваше.
– Знам, че го искаш, но защо просто не ме накараш да се почувствам по-добре за тази вечер? – Попита ме тихо тя.
Никога не бих отхвърлил подобна молба от нейна страна.
Наведох се и поисках устните ѝ с моите, като я вдигнах в ръцете си. Тя мигновено обви краката си около бедрата ми и се стовари върху члена ми. Изръмжах, докато я целувах по-силно, което я накара да издаде тих стон, а пръстите ѝ ме дръпнаха за косата.
– Ще бъде ли добър до края на нощта? – Попитах я хрипливо, докато с горещи целувки с отворена уста се спусках по шията ѝ.
– Поне за няколко часа. – Отвърна тя, а от устните ѝ се откъснаха тих дъх и стон, когато започнах да смуча кожата точно под ухото ѝ.
Не губих време, за да сваля дрехите ѝ веднага щом я вкарах в спалнята си. Положих я по гръб на леглото и я хванах за бедрата, като я издърпах до ръба на леглото.
– Няма да бъда нежен, скъпа. – Предупредих я, като оставих тъмните си очи да срещнат нейните.
– Чукай ме, Саботаж. Направи ме своя. – Умоляваше тя, докато прокарвах очи по тялото ѝ, забелязвайки всяка вдлъбнатина и красива извивка.
Майната ѝ, беше съвършена.
При тези думи вдигнах очи към нейните, но вече не се взирах в тялото ѝ.
Дали току-що я чух правилно?
– Такива глупости не се говорят леко, Изабел. – Предупредих я. Тя кимна. – Ако те поискам точно тук, няма да има връщане назад. – Напомних ѝ. – Правя това и ти си моя завинаги. Няма измъкване от тази работа.
Тя преглътна нервно.
– Искам да бъда твоята стара дама, Ерик. Направи ме своя стара дама. – Издиша тя.
Напъхах се дълбоко в нея и хванах ръцете ѝ, като ги притиснах към леглото до главата ѝ. Тя изстена, докато извиваше гърба си.
– Кажи ми на кого принадлежиш, Изабел. – Прошепнах в ухото ѝ, докато бавно се изтеглях.
– Твоя съм, Саботаж. Аз принадлежа на теб. Само на теб. – Изстена тя, докато се връщах нежно вътре.
– От това няма връщане назад, скъпа. – Напомних ѝ.
Тя обви бедрата си около бедрата ми, привличайки ме по-дълбоко в себе си. Изстенах, докато нежно захапвах ключицата ѝ, извличайки името си от нея с бездиханен стон.
– Винаги съм била твоя, Саботаж. От момента, в който се събудих преди две години и очите ми попаднаха на теб, седящ до това легло, винаги съм искала само теб.
Издърпах се и отново се забих силно в нея.
– Възбуди ли се от мислите за мен, скъпа? – Попитах я хрисимо, докато започнах да навлизам и излизам от влажната ѝ путка с равномерно темпо. Чувствах как гърдите ѝ се поклащат върху гърдите ми при всеки тласък. Тя се задъхваше при всеки тласък, ноктите ѝ се впиваха в гърба на ръцете ми, докато извиваше гръб, а бедрата ѝ се стягаха около бедрата ми.
– През цялото време. – Каза ми тя, а гласът ѝ бе задъхан. Аз изръмжах. – Сънувах главата ти между краката си. – Изстена тя, а дишането ѝ се учести, докато се приближаваше все повече към оргазма си. Усетих, че се опитва да премести ръцете си, за да ме докосне, но аз затегнах хватката си. – Мечтаех за това какво ще е усещането от твоя член в мен.
Въздъхнах при думите ѝ и се измъкнах от нея. Тя отвори уста, за да говори, но аз я бутнах по корем и бързо се вкопчих отново в нея отзад, като ръцете ми хванаха здраво бедрата ѝ.
– Майната му, Ерик! – Изкрещя тя, а ръцете ѝ се вкопчиха в одеялото ми. – О, Боже!
– Кажи ми, че си моя. – Изръмжах, докато се навеждах над нея, напъхвайки се още по-силно и бързо. Трябваше да я чуя още веднъж да каже, че е моя, преди да ѝ позволя да свърши.
– Твоя съм. – Извика тя. – Майната му, Саботаж, твоя съм!
Протегнах ръка под нея и притиснах палеца си към клитора ѝ, търкайки го яростно. Усетих как стените ѝ се свиват около мен, докато тя крещи от сетивното претоварване, тялото ѝ се опитва да се издигне от леглото, докато изживява оргазма си, гърбът ѝ бързо се издига и спуска, докато си поема въздух, ноктите ѝ почти разкъсват чаршафите на леглото, докато се опитва да се приземи на земята.
Аз не спрях да се движа. Продължавах да се вмъквам и измъквам от нея.
– Саботаж, моля те, майната му, моля те, не мога. – Задави се тя.
– Още малко, скъпа. – Вдишах. Майната му, бях толкова близо. – Можеш ли да издържиш още малко заради мен?
Тя кимна, а ноктите ѝ се забиха в дланите ѝ. Хванах ръцете ѝ и ги изравних на леглото, като ръцете ми покриха нейните.
– Моя си, скъпа. – Прошепнах в ухото ѝ.

Назад към част 6                                                                       Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!