Т.О. Смит – САБОТАЖ ЧАСТ 8

Глава 8
САБОТАЖ

Мълчаливо застанах настрани, докато Хатчет правеше магията с инструментите си, за да отключи вратата на къщата на Родни. Бях в гадно настроение. Около три часа сутринта, след като най-накрая бях припаднал, след като бях наебал Изи в нещо, което изглеждаше като малка проклета кома, Илайджа беше започнал да плаче.
Това не беше и малък сладък бебешки плач. Беше висок писък и единственото нещо, което изглеждаше, че го успокоява, беше Изи да го сложи на гърдите си.
Така че снощи тя спа на лежанката, а Илайджа седеше на гърдите ѝ. И двамата спяха спокойно.
Аз не успях да заспя нито за миг, тъй като се настаних на дивана, отказвайки да я оставя сама. Трябваше ми тя на една ръка разстояние. Не исках да рискувам да ѝ се случи нещо, не и след като Родни беше толкова близо до нея вчера.
– И… влизаме. – Прошепна Хатчет, докато тихо буташе вратата.
Хатчет се вмъкна пръв в къщата, като негова задача като мой оръжеен сержант беше да ме защитава и да ми пази гърба. Претърсихме цялата къща, но никой не си беше вкъщи.
– Изглежда никой не е идвал тук от известно време. – Изръмжа Грим, когато се върнахме навън. Той бързо запали цигара, а очите му пробягаха по имота.
Стиснах челюстта си.
– Обади се на Скорпиона. Кажи му да направи няколко разкопки. – Наредих му.
Грим кимна, извади телефона си от джоба, за да се обади на Скорпиона. Телефонът ми изсвири и го извадих, за да видя името на Тор на екрана.
– Да. – Намръщих се.
– Шибаните ченгета са при теб. – Уведоми ме Тор, преминавайки направо към същината. Стиснах челюстта си. Полицията в този град и аз имахме добра динамика, но това не означаваше, че ги харесвам или че им се доверявам.
– Родни е изчезнал – майка му се обадила в полицията тази сутрин, съобщила им, че е изчезнал от нощта, когато го хванах на работа при Изи. Задържат Изи като заподозряна. – Каза ми Тор.
– Майка им да еба! – Изкрещях, докато се втурвах към мотора си. – Обади се на Инк – кажи му да вземе Илайджа. Аз съм на път към проклетия участък.
Погледнах към Грим.
– Върви в шибания клуб. – Казах му. Той кимна веднъж. – Ще се обадя след малко, за да събера всички за църквата. Шибаните ченгета са хванали Изи. – Изръмжах.
Той кимна и посочи с пръст към Хатчет.
– Ти – с него. – Нареди Грим. – Ако нещо се случи с президента, ще ти пусна куршум в гърдите. – Изцепи се той.
Хатчет кимна веднъж, преди бързо да закопчае каската на главата си и бързо да тръгне след мен.

***

– Какво, по дяволите, става?! – Изкрещях, когато нахлух в кабинета на началника Йоланд.
– Успокой се, Саботаж. – Каза Йоланд, докато ставаше от стола си. – Те просто разговарят с нея – задават ѝ няколко въпроса. – Информира ме той, като се опитваше да ме успокои.
– Къде, по дяволите, е тя? – Изръмжах му, без да съм в настроение за игрите му.
Той ме погледна предпазливо.
– Конферентната зала. – Каза ми накрая.
Тръгнах по коридора и бутнах вратата на конферентната зала, без да ми пука какво мислят за това полицаите в стаята. Изи скочи от стола си и хвърли ръце около врата ми, обгръщайки ме със сладкия си аромат. Притиснах целувка към слепоочието ѝ, а тялото ми вибрираше от едва сдържана ярост.
– Добре ли си? – Попитах я грубо, като се облегнах назад и я проследих с очи.
Не вярвах на тези шибани ченгета, че ще я опазят – че ще я защитят. Тя беше принудена да напусне попечителството на моя клуб, което я изложи на опасност.
Тя ми кимна.
– Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Саботаж? – Попита Шериф Куин, като се изправи от масата.
– Обвиняваш ли я в нещо? – Попитах, като продължавах да държа ръцете си върху нея, без да я пускам.
– Ами, не… – Започна той, но аз го прекъснах.
– Добре. – Погледнах към Хатчет, докато внимателно бутах Изи в неговата посока. – Изведи я оттук и я заведи в клуба. – Наредих. – Ще бъда там след малко. Кажи на Грим, че това са моите шибани заповеди. – Казах му, знаейки как може да се държи Грим. Моят вицепрезидент беше страшен ебач, когато искаше да бъде такъв.
Изи ме погледна с разтревожени очи.
– Саботаж… – Започна тя.
Притиснах пръста си към устните ѝ.
– Скъпа, точно сега просто трябва да направиш това, което ти казах, и да отидеш с Хатчет, ясно? Ще се справя. – Успокоих я.
Тя стисна челюстта си, но успя да потисне борбата, която се надигна в нея. С отривисто кимване тя ме заобиколи и отиде при Хатчет. След като се отдалечиха от ушите ми, обърнах гневен поглед към Куин и Йоланд.
– Позволете ми да изясня нещо шибано тук. – Изръмжах тихо. И двамата мъже преглътнаха нервно. – Ако още веднъж посегнете на шибаната ми жена, целият този проклет град завинаги ще съжалява, че двамата бяхте назначени за шеф и шериф, разбрахте ли?
– Това е протокол, Саботаж, и ти го знаеш. – Заяви Йоланд. Свих очи към него. – Тя е единственият човек в този град, който някога е имал контакт с него, преди да влезе в затвора. Трябваше да покрием всички бази. – Каза ми той.
– На първо място, откакто Родни беше освободен, Изабел беше или в клуба ми, или с мен. – Извиках му. Шериф Йоланд стисна челюст. – Тя не е имала нито един шибан момент сама. – Принудих се да отпусна ръцете си, преди да се стегнат в юмруци. – И ще ти издам една шибана тайна – нещо, което само моят клуб знае. Преди да влезе в затвора, той я е пребил до смърт.
Очите и на двамата мъже се разшириха от тревога.
– Тя го е пробола с нож при самозащита и аз я намерих пред моя клуб, пребита и шибано окървавена, едва крепяща живота си на косъм.
Куин преглътна трудно, лицето му леко пребледня. Йоланд въздъхна тежко.
– Още сега ще ти кажа, че той никога не е изчезнал заради нея, защото няма да я допусна достатъчно близо до него, за да се случи това, по дяволите. – Казах на двамата мъже. – Така че започнете да търсите причината за изчезването му някъде другаде.
С това излязох от офиса на шерифа.

***

Когато стигнах до клуба, Изабел седеше отвън на една от масите за пикник. Куршума седеше до нея, обгърнал с ръка раменете ѝ. Главата ѝ беше опряна на ръката му.
Чиста ярост и ревност пулсираха във вените ми. Куршума знаеше по-добре, отколкото да прави крачка към моята жена, само защото си мислеше, че не съм наблизо.
Заради тази гадост можеше да му изтръгнат проклетата лепенка.
Паркирах мотора си и слязох, като се втурнах към тях. Изабел се изправи първа и тръгна към мен, като по чертите ѝ се появи облекчен поглед, но аз го игнорирах. Обгърнах я с ръка и я избутах леко зад себе си, докато изпращах юмрука си срещу лицето на Куршума.
– Майната му, През! – Изкрещя Куршума, докато се просваше на земята.
– По дяволите, Саботаж! – Изкрещя Инк, докато се измъкваше от клуба, но аз вече бях коленичил над Куршума и удрях с юмруци лицето му, без дори да му дам шанс да отвърне. – Саботаж, махай се от него! – Изръмжа Инк.
Инк ме дръпна назад, преди да успея да нанеса повече щети, отколкото вече бях нанесъл.
– Дръж шибаните си ръце далеч от старата ми дама. – Изръмжах на Куршума.
– Ебаси, През, не беше така. – Каза Куршума, докато плюеше кръв. Той се избута в седнало положение. – Тя се притесняваше за теб. Намерих я тук да плаче.
Усетих как меките ръце на Изабел стискат бицепса ми. Раменете ми се отпуснаха донякъде при нежното ѝ докосване.
– Не ти пука, Куршум. – Нахвърлих се върху него. Вече ми беше минало през ума да ми пука. – Знам, че имаш слабост към нея. Дръж шибаните си ръце настрана. Ако още веднъж ги хвана на моята стара дама, ще ти счупя всеки един пръст един по един, ебаси. – Предупредих го.
– Разбирам, Саботаж. – Изръмжа Куршума.
Погледнах надолу към Изабел.
– Мислех, че снощи ясно показах, че ти си моя? – Изръмжах надолу към нея. Тя преглътна нервно, като направи малка крачка назад от мен. – Това означава, че никой мъж не те докосва, разбираш ли? – Изръмжах.
Тя повдигна вежди към мен, като вдигна предизвикателно брадичката си.
– Прекаляваш, Саботаж. – Предупреди ме тя.
Повдигнах я и я прехвърлих през рамо. Тя изкрещя и заби юмруци в гърба ми.
– Зад борда, проклетият ми задник. – Изръмжах, докато нахлувах в клуба и се качвах по стълбите.
– Саботаж, свали ме, копеле! – Изкрещя тя.
Игнорирах я. Възнамерявах да ѝ напомня на кого, по дяволите, принадлежи.
Нямаше да спра, докато целият ми гняв не се оттече от системата ми. Надявах се Изи да е готова за това.

Назад към част 7                                                                        Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!