Глава 7
ТОР
Хванах Лекс за ръцете и придърпах тялото ѝ към моето, като долепих устни до нейните, целувайки я по начин, който атакуваше всяко едно от сетивата ми и почти унищожи душата ми.
Всичко, което усещах, дишах, вкусвах и за което мислех, беше тя. Всичко в мен сякаш беше заменено от всичко, което беше Лекс.
Прокарах загрубелите си ръце под ризата ѝ, плъзгайки ги по меките ѝ извивки. Тя изстена тихо срещу устните ми и аз се впуснах по-дълбоко в целувката, като взех от нея всичко, което беше готова да ми даде, и все пак ѝ дадох толкова много и от себе си.
– Тор! – Изръмжа Грим от долния етаж, изтръгвайки ме от предизвиканата от Лекс мъгла.
Изръмжах тихо, докато я държах здраво и бавно се отдръпнах от нея. Устните ѝ бяха подути и зачервени, а очите ѝ потъмнели от похот.
Беше шибано красива. Как, по дяволите, можеше да си мисли, че е нещо друго?
– Тор, довлечи си задника тук! – Изръмжа Грим.
– По дяволите. – Проклех, докато се взирах в Лекс, която ме наблюдаваше в очакване на следващия ми ход. – По дяволите, жено, не искам да те оставям – не и по този начин – измърморих, като посегнах да я погаля по врата. Исках да остана, да се заровя дълбоко в нея, да ѝ покажа колко проклето съвършена и красива е тя.
– Президентът ти има нужда от теб. – Каза тихо тя.
– Майната му на Грим. – Изръмжах, докато придърпвах устните ѝ към моите.
– Тор, ако не те чуя да слизаш по стълбите, докато стигна до пет, ще ти набия задника, братко!
– Господи Боже! – Изръмжах, като се отдръпнах напълно от Лекс и се запътих към вратата, отваряйки я в яростта си. – Намали гледането на деца, Грим! – Изкрещях надолу по стълбите. – Аз не съм Александра и Сторм!
При тези мои думи долу се разнесе смях. Обърнах се, за да погледна Лекс.
– Ела тук – извиках тихо, протягайки ръка към нея.
Тя мълчаливо се приближи до мен и доверчиво постави ръката си в моята, позволявайки ми да я придърпам към себе си.
– Ще приключа с това по-късно – обещах ѝ.
Тя се изчерви, а аз се усмихнах, обичайки ефекта, който имах върху нея. Тя определено беше приятна промяна в сравнение с всички, които се мотаеха в клуба. Лекс имаше потенциал на стара дама.
Заведох я долу и я оставих на грижите на Трикси, докато влязох в параклиса и заех мястото си на масата. Грим ме погледна.
– Крайно време. – Коментира той.
Повдигнах рамене.
– Занимавах се с нещо – съобщих му.
Алекс изръмжа от смях, когато Грим удари с чукчето по масата, въвеждайки ред на заседанието.
– Имаме проблем. – Заяви той. – Горящите дяволи подпалиха бара.
– Господи, дявол да ги вземе! – Изръмжа Алекс, като скочи от мястото си и изпрати стола си да се търкулне в стената със силен трясък.
– Бъди спокоен, Алекс – каза Грим на вицепрезидента си и също се изправи.
– Трикси можеше да е бъде там. – Изръмжа Алекс, а тялото му се тресеше от ярост. Всички ние бяхме на крака, готови да попречим на нашия вицепрезидент да унищожи нещо. Когато ставаше въпрос за Трикси, Алекс щеше да унищожи всеки и всичко, което се изпречеше на шибания му път.
– Наясно съм с това, Алекс, но ако загубиш самообладание точно сега, ще си навредиш повече, отколкото да си помогнеш. Бъди спокоен, братко.
Със стисната челюст и принудително спокойствие, което знаех, че не изпитва, Алекс грабна стола си и седна обратно на масата, а очите му съдържаха хиляди обещания за болка.
– Какви са щетите? – Попитах, когато Грим отново беше седнал.
– Само предната част на бара. – Информира ни той. – Би трябвало да е лесно да се поправи – до няколко седмици ще бъдем отново в бизнеса. Но засега Трикси и Лекс трябва да са в този клуб, където могат да бъдат защитени. Същото важи и за малките ти момичета, Алекс. – Каза Грим. Алекс стисна челюстта си. Грим въздъхна. – Братко, знам, че не ти харесва да поставяш семейството си тук, в клуба, и да изтръгваш Трикси по този начин, но щом не се страхуват да се насочат към нейния бар, значи не се страхуват да се насочат и към твоя дом. – Алекс сковано кимна, стискайки челюстта си.
– Каква е следващата ни стъпка? – Попита Хатчет. – Вече сме чисти, През. Бяхме чисти в продължение на месеци. Ръцете ни са шибано вързани в момента.
– Не, майната му. – Отвърнах. Всички мъже на масата ме погледнаха. – Майната му на чистотата. Ще си изцапам проклетите ръце с това. Няма да се изтъркалят тук в Хоуп, мислейки си, че могат не само да прецакат Лекс, но и да прецакат бизнеса ни – да поставят живота на Трикси на шибаната линия – и да си тръгнат обратно.
– Тор, това трябва да е решение на клуба. – Напомни спокойно Грим.
– Ебаси клубното решение. – Изръмжах на моя президент. – Ще го направя със или без подкрепата на този клуб.
– Неприятно ми е да го кажа, братко, но съм с Тор по този въпрос – каза Алекс на Грим. – Можех да загубя жена си днес, ако не я бях помолил да дойде тук, за да се чувства Лекс комфортно. Децата ми можеха да останат без майка. Искам кръв.
Грим въздъхна, като огледа масата и мълчаливо погледна всеки от нас.
– Добре. – Измърмори той. – Нека да гласуваме. Който е „за“, да вдигне ръка и да каже „за“.
Всички, които седяха на масата, вдигнаха ръка. Грим кимна и удари с чукчето си по масата.
– Добре. Алекс и аз ще обсъдим плана и ще съобщя на всички кога да се съберем в църквата, за да го обсъдим. Дотогава църквата се разпуска. Пътувайте безопасно до вкъщи. – Нареди той.
Алекс пръв излезе от стаята, а аз бях горещо по петите му. Той моментално се отправи към Трикси и я придърпа в прегръдките си. Седнах до Лекс на бара и поставих безмълвно ръката си върху нейната, знаейки, че Алекс е на път да съобщи на Трикси новината за бара и Лекс ще може да подслуша.
– Бейби, трябва да ти кажа нещо – каза Алекс тихо, като хвана ръката ѝ и я постави върху сърцето си. Веждите ѝ се свъсиха, а по чертите ѝ се появи въпросителна физиономия, докато тя насочваше вниманието си към него. – „Горящите дяволи“ подпалиха бара. Никой не е пострадал, но предната част на бара е повредена.
– О, Боже. – Задави се Лекс, а ръката ѝ се вдигна, за да покрие устата ѝ, докато очите ѝ се пълнеха със сълзи. – Трикси, много съжалявам, че съм причинила това.
Изправих се и обгърнах Лекс с ръце, притиснах главата ѝ към гърдите си, зарових устни в косата ѝ и я държах здраво.
– Лекс, всичко е наред – тихо ѝ каза Трикси.
– Не е наред. – Заплака тя. – Аз донесох всички тези гадости тук, в града.
– Скъпа, погледни ме – заповядах нежно. Тя вдигна пълните си със сълзи очи към моите. Поех бузите ѝ с ръце и прокарах палци по тях. – Радвам се, че ти избяга тук. Знаеш ли защо? Защото можем да те защитим, скъпа. И всички в тази стая ще направят всичко необходимо, за да те предпазят.
– Не трябва да е така. – Хлипаше тя. Ебаси, изглеждаше толкова разкъсана – толкова съкрушена. Изглеждаше изпълнена със съжаление и болка.
Беше забележителна жена – самоотвержена. Предпочиташе да остане в болка, отколкото да причини ад на някой друг.
Коленичих така, че да съм на нивото на очите ѝ.
– Не ми пука колко предприятия ще изгорят, нито колко от нашите бизнеси ще саботират, Лекс. Сега ти си моята жена – не тяхната. – Очите ѝ се разшириха от шок. Майната му, бях също толкова изненадан, колкото и тя, от думите, които току-що излязоха от устата ми. – И ще те защитавам до последния си дъх. – По бузите ѝ се стичаха още сълзи, докато ме гледаше. – Тъй като се опитвам да предявя претенциите си към теб, всеки мъж в тази стая ще ме подкрепи за всяко решение, което взема по отношение на теб. Всички ние ще те защитим, Алексис. – Заклех се. – Или ще умра, като се опитам.
Тя хвърли ръце около врата ми, докато заравяше обляното си в сълзи лице в извивката на шията ми, а раменете ѝ се тресяха от ридания. Веднага увих ръцете си обратно около нея, притискайки я плътно до себе си.
– Винаги ще те защитавам и ще се грижа за теб, скъпа. Никога не се съмнявай в това и не го изпускай от поглед. – Казах ѝ тихо.
И щях да го направя. До последния ми дъх Лекс щеше да бъде моя.
А това, че е моя, означаваше, че никога няма да ѝ се случи нищо.
Назад към част 6 Напред към част 8
