УОКЪР
Винсънт спеше на дивана, когато се събудих малко по-късно. Бавно измъкнах ръцете си от Нова, без да искам да я събудя. Миришех на путка и пот и имах нужда от шибан душ.
Мразех да се чувствам нечист.
Колко нощи бях изкарал без душ, когато растях? Твърде много, за да ги преброя, честно казано.
Чистотата беше нещо много важно за мен.
Миех си косата, когато чух завесата на душа да се открехва.
– Какво? – Измърморих, очите ми все още бяха затворени, докато изплаквах последната пяна от тъмната си коса.
Очите ми се отвориха, когато усетих топла, влажна уста да се увива около члена ми. Нова беше на колене под мен, пръстите ѝ работеха с путката ѝ, докато ме смучеше, а езикът ѝ се въртеше около върха ми, преди да ме вземе в задната част на гърлото си.
– Майната му – изхриптях, а главата ми падна назад.
Точно срещу гърдите на Винсънт.
Той захапа рамото ми, а пръстите му се плъзнаха между бузите на дупето ми.
– Мислех, че можеш да използваш това – промърмори той. Главата ми падна напред, брадичката ми се облегна на гърдите ми. – Наслаждавай се, бейби.
Прилепих ръце към стената, за да се подсиля, докато Винсънт се впиваше в мен отзад. От устните ми се изтръгна задушен стон, а тялото ми трепереше. Отпуснах ръка и я заплетох в мократа коса на Нова, като пръстите ми дърпаха тъмните кичури.
Тя изстена и звукът вибрира чак до топките ми.
– Не свършвай, докато не ти кажа – предупреди ме Винсънт.
Кимнах, вече задъхан, когато той започна да ме чука, едната му ръка бе залепена за коремната ми преса, за да ме държи стабилно, за да не задуша Нова.
Блаженство.
Чисто шибано блаженство премина през тялото ми. Чукаха ме и от двете страни и никога не бях усещал нещо по-хубаво. Удоволствието беше почти прекалено голямо и нямаше да мога да издържа дълго.
– О, Боже – изпъшках и дръпнах косата на Нова, опитвайки се да я откъсна от члена си, но тя продължи жадно да смуче, без да ми позволи да я откъсна. Работеше с пръстите си по-усилено, стенейки около мен, а очите ѝ бяха приковани в моите, докато го правеше.
– Винс, шибам…
– Сега, Уокър.
Задушен рев напусна устните ми, когато се изпразних в устата на Нова, а тя погълна всяка капка, без да позволи на нито едно парченце от нея да се изплъзне от ъгълчето на устата ѝ. Задъхвах се, докато Винсънт се разливаше в задника ми, в същото време Нова извика, идвайки на пръсти, докато ме измъкваше от шибаните си устни.
Коленете ми се поддадоха, но Винсънт ме сграбчи по-силно, притискайки ме към себе си, а членът му все още пулсираше в задника ми.
– Спокойно. Държа те – изръмжа Винсънт.
Сърцето ми се блъскаше толкова силно в гръдната ми кост, че чак ме болеше. Винсънт се втренчи във врата ми отзад.
– Просто дишай. Нека тялото ти се отпусне.
Погледнах към Нова, а тя ми се усмихна, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли колко шибано невероятно може да бъде, ако просто ме пуснеш в себе си?“
Погледнах встрани от нея, все още не бях готов да я допусна до себе си. Исках я – дявол знаеше, че я исках като дявол, но не бях готов.
Не бях сигурен дали някога ще бъда готов.
Всички скочихме, когато телефонът в стаята иззвъня. Винсънт присви очи, преди да стане от дивана и да махне ръката си от мен. Нова погледна към мен, прибрана под мишницата ми, с ужасен поглед в очите.
– Ако е нещо опасно, ще те измъкнем оттук – обещах ѝ аз.
Тя кимна, доверявайки ми се. Пуснах целувка на върха на главата ѝ. Винсънт остана безмълвен, докато говореше, преди раменете му да се отпуснат.
– Как, по дяволите, изобщо разбра къде се намираме? – Попита Винсънт.
Сведох очи към него, но той само поклати глава. Не изглеждаше притеснен – всъщност изглеждаше облекчен, така че и аз се отпуснах.
– Да. Ще се върнем още сега.
Той постави слушалката и ни се усмихна.
– За всичко се е погрижил. Можем да се приберем у дома.
Опрях глава назад, благодарен като дявол. Но когато Нова се напрегна до мен, аз също го направих.
Прибирането у дома означаваше, че и Нова се прибира у дома, а домът не беше с мен.
Трябваше да я пусна да си тръгне.
Преглътнах дебело, сърцето ми беше смазано. Когато тя се изправи от дивана и тръгна към банята, почти я последвах, но се задържах на дивана. Нямаше смисъл да ходя там, за да се опитам да оправя нещата, защото това, което беше необходимо, за да се оправи всичко, не можех да направя.
Винсънт коленичи пред мен и хвана тила ми. Бавно привлякох очите си към неговите.
– Когато си напълно готов за нея и за всичко, което тя може да ти предложи, Уокър, ще разбереш. Не се насилвай да правиш нещо, за което не си готов.
Избърсах с ръцете си лицето и опрях глава на гърдите му, като си поех треперещ дъх.
– Не знам дали ще мога да се сбогувам с нея – признах.
Винсънт обви ръцете си около мен.
– Прави каквото ти е удобно, бейби. Нищо друго.
Едва бяхме излезли от джипа, преди целият клуб да ни заобиколи, прегръщайки и мен, и Винсънт, и дори Нова. Тя се смееше на някои от нещата, които момчетата казваха, но можех да кажа, че я боли.
Майната му, на мен също ми беше болно, но не можех да бъда с нея.
Не бях достатъчно добър.
Стиснах челюстта си, отвърнах поглед от нея и отидох до бара. Пени ми подаде бутилка уиски.
– Изглежда, че можеш да се възползваш от него – каза тя и погледна Нова за момент, преди да ме погледне. – Искаш ли да поговорим за това?
– Не – измърморих аз.
С това се отдалечих към Винсънт. Той ме потупа по гърба и се намръщи на питието ми, но аз само го надигнах, преглъщайки няколко глътки, а уискито изгаряше гърлото ми. Той поклати глава към мен.
– Ако изпиеш тази бутилка, няма да направиш нищо, освен да добавиш още един проблем в чинията си по-късно.
– Не ми пука – отвърнах аз.
Той поклати глава към мен, а на устните му се появи неодобрителна гримаса. Тази гримаса почти ме накара да оставя бутилката, но не съвсем. Болката от загубата на Нова беше малко по-дълбока от страха ми от неодобрението му.
В този момент влезе Алехандро и очите му веднага откриха Нова. Сърцето ми се сви в гърдите, когато тя избухна в сълзи и се сгромоляса върху него, а ръцете ѝ го обгърнаха плътно. Той въздъхна тихо и я придърпа към себе си, като ни кимна веднъж от другия край на стаята.
Без да каже нито дума, той прегърна Нова и я отведе със себе си у дома. Затегнах хватката си около бутилката в ръката си. Хален улови погледа ми от другия край на стаята и дръпна глава към вратата, от която току-що бяха излезли, но аз му поклатих глава и тръгнах към стълбите.
Не исках проклето парти.
Това, което исках, беше да се потапям в шибаното си нещастие.
Назад към част 17 Напред към книга 7
