Глава 8
ЛЕЙЛА
Наблюдавах Хатчет от другия край на стаята, докато играеше футбол на PS4 срещу Матю, а Тор и Грейв му се караха, че е загубил срещу седемгодишно дете. Дори аз трябваше да призная, че беше смешно. Но знаех, че Хатчет никога не е бил голям геймър, докато растеше, и това очевидно не се беше променило.
Но беше хубаво да го видя да прекарва време с Матю, правейки нещо, което Матю харесва.
Джеса се настани на стола до мен на масата, очите ѝ огледаха момчетата, когато Хатчет изпсува, а Матю скочи на крака, подскачайки от вълнение, че е спечелил. Тор и Грейв дадох пет на малкото ми момче, докато Матю изплези език на баща си. Хатчет се засмя, преди да протегне ръка и леко да погъделичка Матю, като го накара да изпищи от смях.
– Тези мъже са мекушави по душа, а са страховити външно. – Коментира Джеса. Погледнах към нея, знаейки, че не е дошла за светски разговори. Джеса – по някаква причина – не ме харесваше толкова много. – Изи говори с всички нас. Явно Саботажът е искал тя да изясни на всички ни, че трябва да те уважаваме и да те караме да се чувстваш добре дошла.
Вдигнах леко брадичката си, като срещнах погледа ѝ непоколебимо. Знаех, че това няма да е приятен разговор.
– Предпочитам да изразиш неприязънта си към мен, отколкото да бъдеш фалшива. – Казах ѝ честно, имайки предвид това.
Джеса леко се усмихна.
– Радвам се, че можем да се съгласим с нещо. Защото, ако трябва да бъда честна с теб, в момента дължа живота си на всеки мъж в тази стая за това, че спаси моя. Ние, жените, сме лоялни към мъжете от този клуб и ако направиш нещо, за да съсипеш Хатчет, знай, че това няма да свърши добре за теб. – Предупреди ме тя.
С това тя стана от стола си и се запъти обратно към кухнята, като се върна, държейки студена бира. Стиснах челюстта си, наблюдавайки Джеса, която отправи кокетно намигване към Хатчет, докато му носеше бира.
Стиснах ядосано челюстта си и грабнах бирата от масата, като отпих дълго от нея. Той ѝ кимна с глава в знак на благодарност, когато тя леко го хвана за ръката, но той просто отметна ръката ѝ от ръката си, като на практика я игнорира. Ако погледът можеше да убива, Джеса щеше да е мъртва десет пъти повече.
Пени облегна бедрото си на масата ми. Носеше чифт скъсени дънкови шорти, които показваха извивката на бузите на дупето ѝ, с дантелени бикини. Косата ѝ беше навита около раменете, грима ѝ беше безупречно направен с изкуствени мигли на клепачите.
Като гледах Пени, ми се искаше да имам и половината от нейната увереност. Беше красива и безупречна, но именно тази увереност, която носеше, я правеше толкова зашеметяваща.
– Жени като нея трябва да бъдат поставяни на мястото им. – Коментира тя. – Ще я оставиш да флиртува с твоя мъж така? – Попита ме тя, като повдигна вежди към мен.
– Имам доверие на Хатчет. – Казах ѝ хапливо.
Тя повдигна перфектно направена вежда към мен.
– Не е мъжът, за когото трябва да се притесняваш, скъпа. – Напомни ми тя.
Поклатих глава на Пени.
– Аз няма да съм тази, която ще започне да създава проблеми, Пени. Никога не съм била такъв тип жена.
Пени въздъхна.
– Време е да се научиш да бъдеш такава жена, Лейла. Това е почти задължително условие, ако искаш да бъдеш старата дама на Хатчет. Жените ще се нахвърлят върху твоя мъж наляво и надясно и ако не напомняш на тези жени на кого, по дяволите, принадлежи той, ще бъдеш адски мрачна.
Аз само поклатих глава отново. Пени сви рамене и се изпъна, отивайки да се просне в скута на Грим. Той остави бирата си настрана и плъзна ръка по гърба ѝ, преди бързо да хване бедрата ѝ и да я премести така, че да е опъната върху него. Отвърнах поглед от тях, станах и излязох навън, като отчаяно се нуждаех от малко свеж въздух.
Поставих бирата си на една от масите за пикник, като наклоних глава назад, за да погледна луната. Тази нощ тя беше пълна и светеше ярко на площадката.
Представете си как се изненадах, че някой беше достатъчно смел, за да се появи на площадката.
– Такава изненада, че са пуснали принцесата без охрана. – Зад гърба ми прозвуча дълбок, познат глас.
Всички косъмчета по тялото ми се изправиха, а в корема ми се появи страх. Знаех кой стои зад мен, без дори да ми се налага да се обръщам.
Надявах се и се молех, че Дивите врани ще се отърват от него, преди да имам шанса да се сблъскам с него.
Молитвите ми не бяха получили отговор.
Бавно се обърнах с лице към Линкълн, а юмруците ми бяха стиснати отстрани, за да се опитам да спра треперенето им. Насилих се да се държа смело пред него.
– Какво искаш? – Попитах, благодарна, че гласът ми излезе спокоен и събран. Една част от мен ми казваше, че трябва да крещя за помощ, но тъй като бях отзад, беше съмнително, че някой ще ме чуе така или иначе.
Той ми се усмихна.
– Знаеш какво искам, Лейла. – Каза той. Преглътнах трудно. – Не трябваше да се връщаш в града. Знаеше какво ще се случи, ако го направиш.
– Не знам за какво говориш. – Изсъсках, правейки се на глупачка. Но си спомнях заплахата му много ясно.
– Не си спомняш? – Попита ме той, докато се приближаваше към мен. Инстинктивно отстъпих крачка назад от него, защото твърде добре си спомнях на какво е способен.
Поклатих глава.
– Пуснах те на свобода онази сутрин с обещанието, че няма да обезкуражиш Блейк от това, което, по дяволите, трябваше да направи. Но ти все пак го направи, нали, Лейла? – Попита той, но вече знаеше отговора.
Дни наред се криех при баща ми, чакайки синините ми да избледнеят достатъчно, за да мога да ги скрия от Хатчет. А Линкълн беше дал обещание да направи всичко това отново, ако се осмеля да се опитам да откажа Хатчет от този живот.
Но аз обичах Хатчет твърде много, за да се опитам да го загубя заради наркотиците. Така че, разбира се, глупаво бях опитала отново, но избягах, когато разбрах, че е безполезно.
Преглътнах трудно.
– Всичко, което Хатчет е направил, е било негов собствен избор. – Казах, като гласът ми трепереше, издавайки страха, който изпитвах.
– Грешка, Лейла. – Ухили се той.
Изведнъж с едно движение на китката си някой уви парцал с хлороформ около носа и устата ми. Изкрещях срещу парцала, но звукът беше заглушен. Бях толкова шибана глупачка.
Трябваше да изкрещя за помощ при първия удобен случай.
Направих всичко по силите си, за да не вдишам хлороформа, но това не помогна.
Тялото ми се свлече на земята и всичко потъмня.
***
Китките ми бяха оковани с белезници зад гърба ми, почти под неудобен ъгъл, а гърбът ми се опираше в един стълб. В устата ми беше натъпкана запушалка, за да ми попречи да издавам каквито и да било звуци. Не можех да движа краката си, тъй като бяха здраво оковани за пода.
Сърдечният ми ритъм се ускори двойно в гърдите ми, тъй като паниката се настани във вените ми. Сълзи напълниха очите ми и се разляха по бузите ми. Последният път, когато бях в такава ситуация, бях пребита толкова жестоко, че едва оцелях.
Погледнах нагоре, когато познатата голяма метална врата се отвори, а точно над мястото, където се намирах, светна ярка светлина, която ме накара да мигна яростно, за да се опитам да настроя очите си към яркостта.
Линкълн влезе в студеното бетонно помещение, а зад него вървяха още двама мъже, като всички държаха някаква форма на мъчение. Борех се срещу оковите си, сълзите ми оставяха солени следи по лицето ми, за да изчезнат в завързаният около лицето ми парцал, който заглушаваше писъците и молбите ми.
– Ще видим къде е лоялността на Блейк, щом види какво, по дяволите, правя с теб. – Коментира Линкълн. От гърлото ми се изтръгна писък, когато той прехвърли лоста в ръката си през средата на тялото ми.
Назад към част 7 Напред към част 9
