УИЛА НАШ (Девни Пери) – Братята Холидей Книга 2 ЧАСТ 4

ГЛАВА 3
СТЕЛА

– Това е фантастично – каза Кийт.
Излъгах за похвалите му.
– Благодаря ти.
– Гласувам да го купим. – Той почука с кокалчетата на пръстите си по масата в конферентната зала. – Всички ли са съгласни с това?
Хийт, Тобиас и другите двама ръководители на проекти, които бяха гледали презентацията ми, се съгласиха.
– С нетърпение очаквам да изпробвам този софтуер – каза Тобиас, погледна телефона си и отмести стола си от масата. – Страхотно предложение, Стела. Трябва да се измъкна, за да се обадя.
– И аз имам среща с моята прекрасна съпруга, така че и аз се изнасям – каза Кийт. – Ще отсъствам през по-голямата част от следващата седмица. Мадокс се прибира у дома, така че ще се придържам близо до къщата. Но ако имаш нужда от нещо, съм на едно телефонно обаждане разстояние.
Кийт се изправи и се запъти към вратата, а мениджърите на проекта се изнизаха плътно зад него.
Остави Хийт и мен сами.
Поех си дъх за пръв път от час насам.
– Добра работа, Стел.
– Добре ли се справих? Бъди честен.
– Справи се страхотно. – Усмивката му беше заразителна.
Често срещах погледа на Хийт, докато изнасях презентацията си днес. Не само защото сините му очи бяха най-съблазнителните във всяка стая, но и защото през последните две седмици нещо между нас се беше променило.
Нервите, които обикновено идваха при срещата с него, бяха спаднали. Може би защото се виждахме всеки ден, или в стаята за почивка, или когато се срещахме по коридорите. Може би бях преодоляла влюбването си – вероятно не. Каквато и да беше причината, роякът пчели в стомаха ми, който обикновено придружаваше усмивката на Хийт, се беше преместил и си беше намерил нов кошер.
На тяхно място се бяха настанили пеперуди. Деликатни и прекрасни пеперуди, които трепваха всеки път, когато ми кимаше уверено, докато демонстрирах софтуера, за който му бях казала през първия ден.
– Мислех, че ще отнеме повече време. – Погледнах часовника на стената. – Лошо ли е, че нямаше много въпроси?
– Презентацията ти беше солидна. – Той опря лакти на масата. – Имах въпроси, но ти отговори на всички.
– Добре, добре. – Затворих капака на лаптопа си. – Тогава ще го нарека победа.
– Голяма победа. – Той се избута от стола си. – Трябва да празнуваме. Искаш ли да отидем в центъра за едно питие?
Ооо… лоша идея. През последните две седмици бях успяла да избегна други неловки моменти с Хийт, но беше само въпрос на време проклятието да се върне. Добавянето на алкохол към сместа със сигурност щеше да ускори неизбежното.
Кажи „не“.
– Разбира се.
– Вземи си нещата. Срещаме се във фоайето след пет минути. – Той излезе от конферентната зала, а аз ударих ръка в челото си.
Слабост. Толкова съм слаба. Но беше твърде късно да го върна назад – а и не исках да го връщам, защото това беше Хийт, – така че се запътих да събера материалите от презентацията си и да се кача горе в офиса си, където прибрах всичко. С навлечено палто от камилска вълна и сив шал, увит около раменете ми, грабнах чантата си и я преметнах през рамо.
Като изгасих осветлението в кабинета си, се отправих към стълбището, чувайки познат глас, който отекна от фоайето.
– Гай, по-добре спри да флиртуваш с мен – предупреди ме гласът Гретхен. – Достатъчно възрастна съм, за да ти бъда майка.
– Казваш го всеки път, когато дойда тук.
– А ти никога не слушаш.
– Не. – Брат ми се засмя и със смеха му настроението ми спадна. Толкова за празничното питие с Хийт. Гай щеше да превземе вечерта и да открадне най-добрия му приятел.
По дяволите.
Тропотът на токчетата ми, докато се спусках по стълбите, привлече вниманието му и той се усмихна, когато ме забеляза.
– Здравей, Стела Белс.
– Здравей. Какво правиш?
– Мислех да видя дали Хийт не иска да отидем в центъра. Да пийнем по нещо.
– О, чудесно, – излъгах аз.
– Здравей. – Хийт излезе по коридора от кабинета си, намятайки черното си палто. В комбинация с тъмната му коса и суровия му глас, това палто беше по-секси, отколкото трябваше да бъде. О, какво ли не бих направила, за да го смъкна от широките му рамене.
Да, влюбването ми не беше съвсем мъртво.
– Готов ли си за едно питие? – Попита го Гай.
– Всъщност тъкмо отивахме към центъра. Празнуваме успешната презентация на Стела днес.
– Няма нужда. – Махнах му с ръка. – Вие, момчета, вървете без мен.
– Хайде, Стел. – Хийт побутна лакътя ми с неговия. – Едно питие.
– Или три, – закани се Гай. – За мен. Можеш да ми бъдеш назначена за шофьор.
Да бъда третото или четвъртото колело не ме притесняваше като дете. Но сега се чувствах… жалка. А и нямах никакво желание да бъда шофьор на Гай.
– Или… – Хийт го погледна с присвити очи. – Можеш да извикаш такси.
– Просто се шегувам. – Гай вдигна рамене. – Най-вече ми харесва, когато Стела шофира, защото тя е най-безопасната шофьорка в окръг Галатин.
Да, обикновено шофирах с пет мили в час под ограничението на скоростта, но никога не бях имала фиш или не бях попадала в катастрофа.
– Ела с нас, Стела, – помоли Гай. – Не бъди скучна.
– Добре, – промълвих аз. Обичах брат си. Обожавах Хийт. Но двамата заедно невинаги бяха лесни за общуване. Не заради Хийт, а заради Гай.
Той нямаше филтър и обичаше да ме дразни. През повечето време забравяше, че не съм едно от момчетата. Последният път, когато излязохме, група от братята му от колежа бяха в града за футболния мач по случай празника на града. Беше ме принудил да изляза с тях и групата с часове си разменяше истории за жените, които са прекарали.
Докато пиехме, историите ставаха все по-измислени и накрая, след три часа, казах на Гай, че може да си намери друг път до вкъщи. Единственото хубаво нещо в тази нощ беше, че Хийт не беше там. Не мисля, че щях да издържа да го слушам как описва сексуалните си забежки с други жени.
Макар че се съмнявах, че той все пак щеше да сподели. Хийт никога не е бил такъв тип мъж.
Поне не около мен.
Но Гай умееше да изважда на показ грубостта си и винаги, когато двамата с Хийт пиеха заедно, аз се стараех да стоя настрана. Една чаша вино и после се прибирах вкъщи, за да сменя дънките си с пижама.
Карахме отделно към центъра. Паркирането беше кошмар, защото Главната беше популярно място за празнични работни срещи и партита, но успях да намеря място на две пресечки от бара, където се срещахме. Оставих колата си на покрития със сняг паркинг, след което се отправих към бара.
Тъкмо бях заобиколил ъгъла на тротоара, когато един ръмжащ глас извика името ми.
– Стела.
Погледнах през рамо и видях Хийт, който бързаше да ме настигне.
Дългите му крака изминаха разстоянието между нас. Под слабите улични лампи той изглеждаше невероятно секси. Челюстта му беше изваяна. Косата му се сресваше с пръсти от челото. Устните му бяха меки и еластични.
Използвах мига, в който той стигна до мен, за да спра сърцето си да се върти на колела. Нямаше да има акробатика. Бяхме колеги. Приятели, може би? Нищо повече.
– Здравей – По дяволите. Дъхавият ми глас се беше върнал след двуседмично прекъсване в офиса. Не ми беше липсвал.
– Готова ли си?
– Наистина ли някой е готов да отиде да пие с Гай?
– Вярно. – Той се засмя. – Може би си мислиш, че си готов. Но никога не си.
Усмихнах се и пристъпих в крачка до него, обръщайки лице към украсата, окачена по улицата.
– Харесва ми, че все още нанизват същия гирлянд, който нанизваха, когато бях малка.
– И при нас е така. Мама и татко всяка година ни водеха тук за коледната разходка. Толкова много неща в Бозман са се променили, но ми харесва, че тук е същото.
Зелената, златна и рубинена гирлянда се стелеше над Главната улица на дебели, блестящи нишки. На вратите на повечето предприятия бяха окачени венци. Златни блещукащи лампички осветяваха дърветата, като ги караха да блестят на фона на черното зимно небе.
Температурата се приближаваше към нулата, но в центъра на града беше по-топло, а във въздуха се носеше аромат на ябълки, канела и бор.
Толкова бях заета да се оглеждам наоколо, че пропуснах едно ледено петно на тротоара и петата ми се закачи за него, като едва не ме събори на колене. Само че една силна ръка се уви около кръста ми и ме притисна към също толкова силно тяло.
– Уау. – Хийт спря, като ме задържа, докато краката ми се стабилизираха.
– Виждаш ли? Ти си прокълнат. От години не съм се подхлъзвал на лед.
Той се засмя и отпусна хватката си.
– Да. Беше моя грешка, че не внимаваш.
– Точно така.
– За да сме в безопасност. – Той хвана предмишницата ми и я прибра до ребрата си, като държеше ръката ми, докато тръгваше отново по тротоара.
Улових отражението ни във витрината на един магазин и дъхът ми секна. Приличахме на двойка. Гореща двойка. Прехапах устните си, за да скрия усмивката си, и продължих да вървя. Нямаше нищо лошо да се преструваме за един квартал, нали?
Пътуването ни приключи твърде скоро и когато стигнахме до бара, Хийт пусна ръката ми, за да отвори вратата.
Гай чакаше на една маса с вече подредени три шота. Познавайки брат ми, всички те бяха за него.
– Това ще бъде интересно – промълвих аз.
– Брат ти не е нищо друго освен забавление. – Хийт докосна лакътя ми. – Мислиш ли, че можеш да стигнеш сам до масата, или подозираш, че ще ти изкълча глезена?
– Хар-хар – отвърнах аз, след което се присъединих към брат си. След като свалихме палтата си, той ме изненада, като плъзна един шот към мен и Хийт.
– Наздраве. – Той вдигна чашата си и изчака достатъчно дълго, за да може нашата да се допре до неговата, преди да подхвърли текилата в гърлото си. – И така, Мел и аз скъсахме днес.
– О, Гай. – Притиснах ръка към сърцето си. – Съжалявам.
Той сви рамене.
– Няма страшно.
Лъжец. Беше голяма работа. Двамата с Мел се срещаха от време на време в гимназията, но се разделиха за последен път, преди да заминат за колежа. През годините бяха поддържали връзка и когато тя се върна в Бозман преди няколко месеца, започнаха да се срещат отново.
Гай постоянно говореше за Мел. Дори ми беше казал, че този път може да е истински.
– Какво стана? – Попита Хийт.
– Тя искаше да приключим, така че сега сме приключили. – Той се смъкна от стола си. – Искате ли още по един шот? Защото аз искам.
Без да чака да отговорим, той се запъти към бара и подаде сигнал на бармана. Този път трите му шота бяха само за него. Той ги изсипа в гърлото си в бърза последователност, след което запляска и се усмихна прекалено широко.
– Вижте я. – Брат ми дръпна брадичката си над рамото ми.
Преместих се, следвайки погледа му към брюнетката, която стоеше на бара, облечена в тясна жълта рокля и ботуши над коляното. Не беше точно зимно облекло, но пък се изразяваше. Червенокоса в подобна рокля, но розова, се присъедини към приятелката си и двете сканираха бара.
Лов. Те ловуваха.
А Гай с удоволствие щеше да стане тяхна жертва.
Технически погледнато, бях изпила питието си. Мога ли да си тръгна сега?
Трябваше да знам, че това ще се случи, когато Гай ми предложи бар „Рокинг Р“. Това беше любимият му бар и подозирах, че там е събирал повечето си жени. Обикновено това беше колежанско място, но толкова близо до Коледа повечето студенти бяха на финала и в бара имаше предимно хора на нашата възраст, възрастни на двайсет и трийсет години.
– Онази брюнетка те чука с очи, Холидей. – Гай се усмихна. – Иди там.
И беше време да си тръгвам.
– Не. – Хийт не погледна към жените. – Тук сме, за да отпразнуваме успешните първи две седмици на работа на Стела.
– Не бъди куц – каза Гай.
Челюстта на Хийт се сви.
– Не се дръж като задник.
– Както и да е. Значи работата е била добра? – Попита ме Гай.
– Да, харесва ми.
– Тя върши адски добра работа. – Хийт ми се усмихна леко.
– Разбира се, че е така. – Гай потупа ръката си по рамото ми. – Имали сте късмет, че сте я откраднали. Стела е рок звезда.
– Благодаря. – Да, Гай можеше да бъде огромен, тъп идиот. Но той също така имаше толкова голямо доверие в мен, че това ми вдъхна увереност в себе си. Винаги, когато не бях сигурна, той ми казваше, че мога да направя всичко, което си намисля.
– Добре дошли. – Брат ми кимна, после огледа бара. – Хей, виж. Това е онова момче, в което беше влюбена, Стела.
– К-какво?
Единственото момче, в което бях влюбена, беше Хийт. Но Гай нямаше как да ме извика тук, нали? Няма как. Гай понякога беше гадняр, но това би било жестоко.
– Джоел? Не е ли това името му? – Гай посочи към другата страна на бара.
Забелязах за кого говори и сърцето ми излезе от гърлото.
– Да, той се казва Джоел. Но не, никога не съм се влюбвала в него.
– Да, влюбена.
– Сигурна съм, че не съм. – С Джоел бяхме ходили заедно в колежа, а това влюбване, за което Гай си мислеше, беше обратното. – Той ме харесваше. Аз не се интересувах.
– Точно така. Защото си била твърде заета да пускаш слюнки по Хийт. – Гай се засмя, забравяйки какво е казал току-що.
Междувременно сърцето ми се пръсна на масата. Ой. Тази вечер унижението беше дело на брат ми.
– Господи, Гай, – отвърна Хийт. – Какво, по дяволите?
Брат ми се подигра.
– Не е като всички да не знаем, че тя си падаше по теб от десетина години. На кого му пука?
Челюстта на Хийт се сви.
– Замълчи, Гай.
– Какво не е наред с вас двамата тази вечер? – Брат ми се подигра. – Мислех, че сме тук, за да се забавляваме.
– Мисля, че съм се забавлявала достатъчно. – Станах от стола, грабнах палтото, шала и чантата си, след което тръгнах към вратата, без дори да си правя труда да се облека заради студа.
Сълзите се забиха в ъгълчетата на очите ми, докато излитах през вратата. Спуснах се по един квартал, навличайки палтото си, докато вървях, а когато стигнах до втория, щипенето в носа и паренето в гърлото ми затрудниха дишането.
Защо каза това? Сега, в най-подходящия момент. С Хийт вече не бяхме просто познати, а колеги. Защо брат ми беше такъв кретен? Гай винаги ми се е подигравал, но никога не ми се е подигравал за влюбването ми в Хийт. Никога, нито веднъж. Защо тази вечер? Заради раздялата му с Мел ли? Беше наранен, и какво, щеше да разпространи болката? Аз бях негова сестра, за бога.
– Козел – измърморих аз, отказвайки да плача.
Хийт никога нямаше да се влюби в мен. Знаех, че Хийт никога няма да се влюби в мен. Знаех го от петнайсет години. Нямаше нужда Гай да ми го натрапва.
Обикновено след смущаващ инцидент можех да избягвам Хийт в продължение на седмици. Месеци. Не и този път. Трябваше да го видя в понеделник сутринта. Нямаше да мога да избегна това, а сега, благодарение на несъществуващия филтър на Гай, щеше да е неловко в офиса.
Хийт щеше да ме гледа с искрящия си поглед и да ме съжалява за глупавото ми влюбване. Не исках съжалението на Хийт.
– По дяволите. – Една сълза се отрони и потече по бузата ми. Отмахнах я и закрачих по-бързо зад ъгъла, който щеше да ме отведе до паркинга.
– Стела.
Не свалях очи, фокусирах се върху тротоара, въпреки че гласът на Хийт се отразяваше от сградите в центъра на града.
– Стела, почакай.
Краката ми се движеха по-бързо.
– Стела. – Проклетите му дълги крака. Хийт ме хвана точно преди да успея да отворя вратата на колата, хвана ме за лакътя и ме принуди да спра.
– Какво? – Гласът ми се пречупи, докато пусках брадичката си.
– Съжалявам.
– Защо? – Повдигнах рамене. – Всичко е наред. Просто Гай си е Гай.
– Не е добре.
Не, не беше.
– Нека забравим за това, ясно?
– Стела. – Този глас. Беше ми трудно да не се разплача. Защото в гласа му имаше съжаление. – Погледни ме.
Поклатих глава.
Той освободи лакътя ми, но преди да успея да се отскубна, закачи пръст под брадичката ми и наклони лицето ми, за да се срещне с неговото.
– Наистина ли си се влюбила в мен?
– Знаеш, че бях, – прошепнах.
Той трябваше да знае. Изтънчеността никога не е била сред талантите ми, особено като тийнейджърка.
– Знаех. Но искам да ми кажеш.
– Защо? За да удължа унижението? Нима не можем да не говорим за това? Моля те.
– Да. – Той ме пусна и аз се завъртях, протягайки ръка към колата, но той отново ме спря, като постави ръка до прозореца, затискайки ме между вратата и високото си тяло. – Стела.
– Продължаваш да повтаряш името ми.
– Обичам името ти.
– Аз… какво? – Текилата трябваше да ме е подлудила, защото нямаше как да съм чула правилно. Извърнах се, за да го погледна, а изражението на лицето му ми открадна дъха.
В сините му очи нямаше и грам съжаление.
– Мисля, че Гай е гадняр, защото това е неговият начин да каже, че знае.
– Какво знае?
Очите му потърсиха моите.
– Че и аз съм влюбен в теб.
Устата ми се отвори.
Което, изглежда, устройваше Хийт. Защото в един момент той стоеше там и се взираше в отворената ми уста. В следващия момент устните му покриха моите и езикът му се плъзна между зъбите ми.

Назад към част 3                                                                           Напред към част 5

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!