УИЛА НАШ (Девни Пери) – Братята Холидей Книга 2 ЧАСТ 7

ГЛАВА 6
ХИЙТ

Само още една целувка. После щях да спра. Такъв беше планът.
Но в момента, в който езикът на Стела се плъзна по моя, изгубих всякаква надежда за сдържаност. Истината беше, че я бях загубил в момента, в който я видях да танцува с друг мъж.
– Стела – изстенах аз, притискайки лицето и в ръцете си.
Тя се вкопчи в мен, езикът и се преплете с моя и, по дяволите, можеше да целува.
Стела можеше да се целува.
Без нежелание. Никакъв шок или сдържаност. Това не беше същата жена, която бях целунал миналия уикенд до колата и.
Аз я поглъщах, а тя ме посрещаше удар след удар.
Устните и се движеха трескаво по моите, докато ръцете ми се движеха по раменете и, следвайки извивката на гръбнака и. Както бях обгърнал лицето и, поставих дланите си върху дупето и. След това го стиснах. Но не се задържах. Проследих бедрата и, после ребрата и, исках да усетя всеки сантиметър от тази жена. Исках да се изгубя в стройните и извивки и сладкия и вкус.
Езикът ми се бореше с нейния, докато я обгръщах с ръце, придърпвайки я към гърдите си. Когато нарастващата ми възбуда се впи в бедрото и, тя се задъха, а това очарователно заекване в дъха и само ме накара да я искам още повече.
Откъснах устата си от нейната, искайки да вкуся кожата и. Докато устните ми се спускаха по дългия стълб на гърлото и, пръстите на Стела се вкопчиха в косата ми и се провряха в кичурите. Едно дръпване и бях твърд като скала.
Тя изви гръб и аз се спуснах по-ниско, като дръпнах плата на роклята и, за да открия една перфектна гърда. Без сутиен. Слава богу.
Розовото зърно се освободи и аз не се поколебах да го засмуча в устата си.
– Хийт, – промърмори тя.
Захапах и притиснах пъпката, докато Стела отново изстена името ми. Кожата и беше толкова гладка. Гърдите и бяха идеално набъбнали, за да се поберат в чашката на ръката ми. Тъкмо се канех да се преместя от другата страна, когато вратата на дневната се отвори.
– О, Боже мой – изпищя една жена. – Съжалявам.
Стела се задъха, като се вкопчи в раменете ми.
Погледнах през рамо, докато Стела се мъчеше да оправи роклята си.
– Натали?
– Хийт?
Натали погледна между нас двамата, очите и бяха широко отворени.
– Аз не бях тук. Не съм видяла нищо. Вие двамата, хм, забавлявайте се.
На устните на Нат се появи усмивка, докато тя се измъкваше от стаята, оставяйки мен и Стела сами.
Дъхът ми идваше накъсано. Лицето на Стела беше красиво зачервено, а розовата и уста – подута. Боже, можех да я целувам с години, ако това означаваше, че цветът е само и единствено мой.
Прокарах ръка през косата си и проверих вратата. Нямаше ключалка. По дяволите. Бях на ръба на контрола, но нямах нужда друг човек да влиза при нас – като брат и. Затова направих крачка встрани.
Стела прочисти гърлото си и изглади полата на роклята си.
Това беше грешно. Толкова, толкова погрешно. Причините да не преследвам Стела не се бяха променили през последната седмица. Нищо не се беше променило. И все пак всичко се беше променило.
Като я видях с онзи мъж на дансинга, се почувствах като гръмоотвод, който прониза сърцето ми. Никоя жена не ме беше карала да изпитвам такава ревност. Единственият мъж, с когото тя щеше да танцува тази вечер, бях аз.
– Хийт, аз… – Тя сложи ръце на бузите си. – Какво правим?
Приближих се и отдръпнах ръцете и.
– Не се крий от мен.
Тя вдигна поглед към мен и тези изразителни очи бяха толкова пълни с несигурност, че ме заболяха гърдите.
– Не знам какво искаш. Това е доста ужасяващо за мен, защото единственото нещо, което винаги съм искала, си ти.
Стела говореше така, сякаш тези думи бяха чакали седмица, година, за да си проправят път на свобода. Уязвимостта в гласа и беше смиряваща.
– Имах предвид това, което казах онази вечер. Стела, искам те от много време.
– Наистина?
– По-дълго, отколкото бих си позволила да призная.
Тя придърпа долната си устна между зъбите, за да скрие срамежлива усмивка.
Сложих палеца си върху тази устна, за да я освободя.
– Трябва да спрем.
– Не. – Тя поклати глава. – Трябва да си тръгнем.
– Заедно?
Тя кимна и изпусна забързан дъх.
– Но трябва да знаеш, че го изчерпах.
– Какво изчерпа?
– Смелостта ми от шампанското. – Тя прибра кичур коса зад ухото си. – Току-що ти казах, че винаги съм те искала. Това изразходи цялата ми смелост. Така че сега ти трябва да поемеш отговорността, защото аз съм твърде заета с психически ужас от това, че току-що ме целуна и засмука едно от зърната ми и каза, че и ти ме искаш, и о, Боже мой, и ти ме искаш? Как изобщо се случва това…
– Дишай, бейби.
Тя се подчини и кимна, докато вкарваше въздух в дробовете си.
– По-добре?
– Да.
– Добре. – Наведох се напред и я целунах по челото, после взех ръката и в моята и я извлякох от стаята.
Първата ни спирка беше на гардеробната за дрехи. След като взехме якето и, тя повери на гардеробиера ключовете на Гай да ги сложи в дрехата на негово име, а аз ни поръчах Uber. Веднага щом се сдобихме с вещите и, я издърпах надолу по стълбището и излязохме в зимната нощ.
Снегът падаше леко, когато се плъзнахме на задната седалка на черен седан. Ледените люспи се стопиха мигновено върху предното стъкло на колата. Дори над миризмата на освежител за въздух и кожа сладкият аромат на Стела изпълни носа ми.
Шофьорът потвърди адреса ми и това беше последната частица внимание, която си спечели. Съсредоточих се изцяло върху Стела, вдишвайки парфюма и, задържайки го за един удар на сърцето, преди да се наведа по-близо за по-дълбоко вдишване.
Бяхме само на няколко пресечки от „Бакстър“, когато зарових нос в накъдрените и коси и я отдръпнах от рамото и, за да мога да се сниша и да целуна гърлото и.
В момента, в който устните ми попаднаха върху пулса и, дъхът и секна. Срамежлива. Секси. Звукът се стрелна право към члена ми. Тази вечер щях да спечеля сто такива, ако тя имаше какво да даде.
– Стела – прошепнах аз срещу кожата и.
Ръката и се вдигна, обхвана задната част на главата ми и ме задържа на място.
Усмихнах се и обсипах деликатното място под ухото и с целувки с отворена уста, докато пръстите и не се впиха в скалпа ми.
Освен устата си, не смеех да я докосна. Не си вярвах, че няма да я взема на задната седалка на тази кола, проклет да е шофьорът, който гледа през огледалото за обратно виждане.
Трафикът беше слаб и докато спрем пред къщата ми, членът ми вече ме болеше. Стела първа разкопча колана си и на практика ме избута от колата. После се втурнахме по тротоара към входната ми врата.
В момента, в който поставих ключа в ключалката, Стела посегна под подгъва на сакото ми и плъзна ръце нагоре по гърба ми. Наклоних се към докосването, забравяйки за миг, че сме навън. Че снегът падаше и улавяше бялото сияние на коледните лампички, които бях закачил на стрехите.
– Влизаме ли вътре? – Попита тя.
Отговорих, като завъртях ключалката и влязох вътре със Стела по петите ми. След това ритнах вратата, преди да запечатам устните си върху нейните.
Тя се изправи на пръсти, завъртя езика си срещу моя, а аз я обгърнах с ръце и я придърпах към гърдите си. Когато се пресегнах към най-близката стена на входа и я вдигнах, тя обви крака около кръста ми, притискайки центъра си в ерекцията ми.
Стела може и да ми беше казала да поема контрола, но аз я следвах. Тя засмука и аз засмуках, вкусвайки всяко кътче от устата и. Едната и ръка се плъзна между нас, пръстите и търсеха катарамата на колана ми.
Откъснах устата си от нея, като стиснах зъби. Болеше ме за нея, но когато преминехме тази граница, нямаше връщане назад.
– Стела, бъди сигурна.
Тя вдигна ръката си свободно и я поднесе към челото ми, отмятайки косата ми.
– Сигурна съм.
– Това променя всичко.
– Мисля, че вече променихме всичко, нали?
– Да, – прошепнах аз, потънал в погледа и. – Предполагам, че сме.
Тя се наведе, притисна устни в ъгъла на устата ми, докато накланяше бедрата си напред, подтиквайки ме да продължа.
Може би не беше използвала цялата тази смелост. Или може би е имала повече смелост, отколкото си е позволила да повярва, шампанско или не. Плаха или смела, щях да я приема във всяко едно отношение.
Пръстите и намериха закопчалката на колана ми и започнаха да дърпат.
– Чакай. – Отдръпнах се, задъхан. – Няма да правим това срещу стената.
– Не?
Поклатих глава.
– Не.
Тя помръдна, за да отпусне краката си, но аз я задържах, като си спечелих лек смях, докато я изнасях от антрето. Във всяка стая беше тъмно, единствената светлина идваше от коледната елха в ъгъла. Разноцветните и лампички хвърляха червена, синя, зелена и жълта светлина над всекидневната.
Ако Стела беше любопитна към дома ми, тя не даваше да се разбере. Не откъсваше поглед от лицето ми, нито разхлабваше хватката си на раменете ми, докато вървях по дългия коридор към спалнята си.
Подобно на дневната, бях поставил малко дърво в ъгъла. Може би други мъже не биха се нагърбили с украса, като се има предвид, че за моето жилище не бяха планирани семейни събирания, но аз обичах Коледа и заспиването под блясъка на запаленото дърво.
Стела развърза крака, когато я поставих в подножието на леглото. Тя посегна към мен, но аз поклатих глава и паднах на колене. Ръцете ми трепереха.
Кога за последен път се бях тревожил с жена? Може би за първи път? Беше в гимназията, след бала. Дори тогава всеки от нас беше изпил достатъчно евтин алкохол, за да прогони нервите.
Това беше Стела.
Пръстите ми се заиграха с каишките на обувките и. Поисках сърцето ми да спре да бие. Когато ръцете и отново стигнаха до косата ми, аз се наведех към докосването ѝ и затворих очи.
– Не мога да повярвам, че това се случва. – Признанието и беше едва чуто. Честността в гласа и, сърцето, което проблясваше в тези ослепителни очи, бяха моята гибел. Нямаше по-красива жена от Стела Мартен.
А аз бях страхливец твърде дълго. Глупак, че не действах по-рано.
Сега тя беше моя.
Когато се върнах към петите и, треперенето в пръстите ми беше изчезнало. Ако всичко, което направих тази вечер, беше да направя това добро за нея, щях да го нарека победа. Свалих обувките от краката и, захвърлих ги настрани, след което прокарах пръсти по гладката кожа на глезена ѝ и се насочих към вътрешната страна на коляното и.
Върховете на пръстите ми се движеха с бавни, мъчителни въртеливи движения, без да се отделят от кожата и, докато се придвижвах по краката и. Тръпки разтърсиха раменете и, когато прокарах полата на роклята и по бедрата, избутвайки я все по-високо и по-високо. Дъхът и отново секна, онзи секси дъх, когато се плъзнах по бедрата ѝ и по дантелата на бикините и.
Очите и бяха закрити, когато срещнах погледа и, а долната и устна отново беше между зъбите.
Усмихнах се, докато стисках роклята и в юмруци и я издърпвах нагоре по торса и. Тя вдигна ръце, когато я освободих.
– Ти си… – Устата ми пресъхна при картината, в която тя лежеше на леглото ми, гола, с изключение на тези бикини. – Перфектно. Моята Стела. Толкова шибано перфектна.
Дори на приглушената светлина видях розовия цвят на бузите и.
Взех лицето и в ръцете си и го придърпах към устата си. След това се изправих, без да разхлабвам хватката си, докато я полагах на матрака.
Манипулациите, които правех с ръце, сега правех с уста, като с отворена уста целувах шията и гърдите и, спирайки да обърна повече внимание на зърната и. След това се спуснах по-надолу и прокарах език по пъпа и.
Тя хлипаше – звук, който започвах да обичам също толкова, колкото и онова дишане.
Задържах се над ръба на бикините и, вдишвайки сладкия и аромат, докато вмъквах пръстите си в дантелата и ги изтеглях от голата и могила.
– Хийт. – Стела изтръпна в момента, в който платът се освободи и се свлече на пода до роклята и токчетата и. – Аз, хм, никой никога не е… Искам да кажа, че не съм девствена, но… знаеш ли.
О. Майната му. Аз.
Аз щях да съм първият, който щеше да я опита. Единственият. Устата ми се разтвори.
– Вярваш ли ми?
Тя кимна.
– Добре. – Натиснах коленете и, разтваряйки ги.
Сгъвките и блестяха, сърцевината и беше красиво розова като устните и. Мускулите и се стегнаха, краката и се напрегнаха. Щеше да е забавно да я дразня някой от тези дни. Да я целувам навсякъде, но не и там, където тя се нуждаеше от това. Но за първия ни път не се забавих.
Прокарах езика си през цепнатината и, стенейки от вкуса и.
Стела нададе лек вик, като захлупи устата си с ръка.
Засмях се и я облизах отново.
– О, Боже мой. – Беше приглушено изпод ръката и, но аз го приемах като одобрение да поглъщам.
Облизах я, засмуквайки клитора и в устата си, довеждайки я до ръба, отново и отново. Когато краката и се разтрепериха, а тялото и се изви, се отдръпнах.
На петия път ръката върху устата и изчезна, а ръцете и стиснаха одеялото. На десетия вече ръмжеше от неудовлетворение.
– Искаш ли да свършиш, бейби? – Попитах я.
– Да.
– Твоето желание, Стел. – Този път не се отдръпнах. Продължих да я насилвам, докато гърбът и не се отлепи от леглото, а цялото и тяло се сви, докато тя издаваше поредица от стонове. Едва когато пръстите и се разтвориха, спрях.
Гърдите и бяха розови, а тялото и отпуснато.
Облизах си устните и се изправих, като свалих сакото си, докато запомнях образа на голата Стела на леглото ми. Пенисът ми беше болезнено твърд, а издутината се опъваше в ципа на панталона ми. Съблякох се бързо и когато дрехите ми бяха разхвърляни до нейните, хванах члена си и го погладих силно.
– Отдавна не съм бил с никого, – казах аз. – И миналия месец ми направиха преглед.
Стела кимна трескаво.
– Аз също. И съм на хапчета.
Тази нощ просто продължаваше да става все по-добра. Подложих коляно на леглото, вдигнах я и я завлякох във възглавниците. Тя разтвори краката си за мен, като направи място в люлката на бедрата си.
Целунах я, като я оставих да опита вкуса си върху езика ми. Целувах я, докато тя отново се извиваше, молейки за още.
С един дълъг удар нахлух в стегнатото и тяло. Един дълъг удар, стените и трептяха около дължината ми и едва не се изпуснах.
– Майната му, Стел. – Отне ми всяка фибра от силата ми да не свърша, усещайки топлината и, докато се разтягаше около мен. Обгърнах я в ръцете си, зарових лице в косата и. – Чувствам те толкова добре.
Тя ме обгърна с ръце и ме притисна към себе си.
– Движи се.
Целунах я по пулса, след това се отдръпнах и се измъкнах, за да вляза вътре.
– Хийт, – извика тя, а очите и се затвориха.
Чух името си още три пъти от устните и, преди да дойде отново, пулсирайки и стискайки ме с такава сила, че нейният оргазъм предизвика моя собствен. Дойдох с рев, пулсирайки вътре в нея, докато зад очите ми избухваха бели звезди.
Обезкостен и наситен, аз се сринах от ръцете си, като се претърколих така, че тя да бъде преметната през гърдите ми. След това я притиснах здраво, усещайки как сърцето и бие в противоположен на моя ритъм.
Как бях издържал толкова дълго без нея? Защо не бяхме правили това през цялото време? Тя ме беше съсипала за други жени.
Една нощ и аз бях съсипан.
Това беше безразсъдно. Тя беше служител. Беше сестра на Гай.
Но тя беше Стела.
Моята Стела.
Тя направи крачка, за да се изправи, но аз я държах здраво.
– Остани.
Тя отметна косата от лицето си и ми се усмихна сънливо.
– Добре.

***

– Стела? – Обадих се през къщата, прозявайки се, докато се взирах в ярката светлина, която проникваше през прозорците. – Стела.
Тишина.
Приближих се до входната врата и надникнах през страничното стъкло. На алеята ми имаше пресни следи от гуми, които не бяха оставени от снощния Uber.
Не, те вероятно бяха от тази сутрин. След като Стела се беше измъкнала от къщата.
– По дяволите.
Защо би си тръгнала? Защо не се събудих първи? Разстроена ли беше?
Потрих стърнището на челюстта си, ядосан на себе си, че не съм се събудил, и разочарован от нея, че се е измъкнала.
Всеки нормален ден щях да я проследя. Щях да се появя на прага ѝ и да поговорим за това. Но този ден не беше нормален.
Беше Коледа.
Весела Коледа, Стела.

Назад към част 6                                                                         Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!