Уила Наш (Девни Пери) – Блъфът ЧАСТ 14

ГЛАВА 14
ЕВЪРЛИ

– Изглеждаш готова да заспиш на този стол. – Джейн събра празните бутилки от последния ни рунд напитки. И под рунд се разбираше две води за Хъкс и мен, плюс бира за Чейс.
– Аз съм. – Зяпнах. – Без да се обиждаш, но съм готова да се махна от бара ти.
Тя се усмихна, кожата на бузите ѝ образуваше линии около устата и очите.
– Скъпа, дори аз искам да се махна от моя бар. Има ли някакъв шанс да събереш тези двамата?
– Ще направя всичко възможно.
През последния час наблюдавах как тя избърсва плотовете на всички маси, с изключение на нашата, и почиства самия бар. После изми чашите и изнесе боклука.
Хъкс беше разбрал, че вече е минало времето да си тръгваме, но сякаш протакаше вечерта, сякаш не искаше да се прибере у дома с неканения ни гост.
Ние тримата бяхме единствените посетители тук вече два часа. На вечерята имаше много хора – специалният чийзбургер беше привлякъл някои местни, които също като нас не искаха да готвят. Но сега навън беше тъмно и минаваше полунощ.
Отново се прозях и погледнах нагоре, за да видя Хъкс на билярдната маса, който ме наблюдаваше.
– Почти сме готови – измърмори той. Кимнах, а клепачите ми натежаха.
Може би ще се науча да играя билярд, за да не ми се налага да гледам, когато приятелите на Хъкс от затвора решат да се отбият в Каламити за понеделнишка вечер в града.
Хъкс и Чейс бяха прекарали по-голямата част от вечерта, припомняйки си старите времена. С напредването на нощта скованото напрежение бавно се бе изпарило от раменете на съпруга ми, но не бе изчезнало напълно.
Може би защото Чейс беше сериозен гадняр.
Бях научила, че Чейс е бил в затвора заедно с Хъкс, двамата са били съкилийници. Чейс беше доста откровен за престъплението си – тежка кражба с взлом. Беше нахлул в магазин за авточасти с намерението да открадне някои части, които да препродаде. Незнайно защо в сградата е имало пазач и вместо да се прибере вкъщи и да обмисли гнусния си план, Чейс е ударил пазача с фенерче по главата и е продължил с веселата си кражба.
Той се смееше и се шегуваше през цялото време, докато разказваше историята си. Аз, глупачката, не я намирах за смешна. Хъкс също не го беше направил.
Но Чейс продължаваше да се смее, говорейки така, сякаш съдбата е била такава, че той е бил арестуван и изпратен в затвора, където се е сприятелил с Хъкс.
След предсрочното им освобождаване Чейс идва в Каламити, за да посети Хъкс няколко пъти през годините. От това, което успях да разбера, Чейс беше скитник. Дали по избор, или по стечение на обстоятелствата, човекът нямаше постоянен адрес или собствено легло – освен ако не се брои леглото на собствения му пикап.
Заради Хъкс, исках да харесам Чейс. Съпругът ми имаше толкова малко приятели и тъй като с Кейти все още не бяхме намерили своя ритъм, харесването на Чейс щеше да е добре дошло. Въпреки че Хъкс също не изглеждаше да се радва на компанията на Чейс. По-скоро я понасяше.
Той кимаше с глава на историите на Чейс. Подари още от онези стегнати усмивки. Може би нещо се беше случило в затвора и Хъкс се чувстваше задължен да приема гостуването на приятеля си.
Каквато и да беше причината, поради която бяхме тук, в бара, онази страховита вибрация, която имах от самото начало, не беше изчезнала. Тя само се беше влошила.
Наречете го параноя, но знаех какво е да те наблюдават. А Чейс ме наблюдаваше.
Вратът ми настръхна и със сигурност, когато отново погледнах към билярдната маса, на която Хъкс и Чейс играеха от часове, не ме чакаха очите на съпруга ми. Беше Чейс.
Той се усмихна, сякаш се радваше, че съм го хванала да гледа.
По гърба ми премина тръпка и аз обгърнах с ръце тялото си.
Това не е същото. Бях си повтаряла цяла нощ. Не беше същото.
Чейс не беше преследвач. Утре сутринта нямаше да се събудя със снимки на мен в пощенската кутия. Той не искаше да нарани мен или приятеля ми. Това беше просто един странен мъж, който се оказа, че е приятел на Хъкс. Може би социалните му умения бяха ръждясали от затвора и времето, прекарано в живот извън превозното средство.
Когато миналата седмица се бяхме сблъскали с Кериган, Хъкс беше споменал, че причината да не се е запознал с нея е, че не се движат в едни и същи кръгове. Това ли беше неговият кръг? Хора като Чейс?
Защото, ако беше така, ние му намирахме нов кръг.
Удъра на билярдната топка, която се удари в осмицата, отекна в празната стая, както и плясъкът на Хъкс, който потъна в последния удар.
Слава Богу. Играта свърши. Време е да се махнем оттук. Преди Чейс да пусне още две четвъртинки в билярдната маса, аз се изправих и навлякох палтото си.
– Беше забавно – излъгах аз. – Но Джейн иска да затваря, така че е по-добре да се приберем вкъщи.
– Още една игра – възрази Чейс.
Хъкс окачи билярдната си щека, след което дойде до масата, за да вземе палтото си.
– И аз се уморих.
– Хайде. Не бъди такъв, Хъкс.
– Какъв?
– Този, който прави всичко, което жена му каже. – Ноздрите на Хъкс се разшириха.
– Хайде да вървим.
– Преди беше по-забавен – промълви Чейс, хвърляйки билярдното триъгълниче върху зеления филц.
Супер глупак. Преборих се с въртенето на очи.
Хъкс хвана ръката ми и сплете пръстите ни. После махна на Джейн и ни поведе към паркинга.
– Помниш ли Мат? – Попита Чейс, докато се качвахме в пикапа. – Голям човек. Три килии по-надолу от нашата.
– Не съвсем – промълви Хъкс.
– Разбира се, че знаеш. Както и да е, изпратиха го обратно – каза Чейс, след което продължи да ни разказва как Мат е бил такъв гадняр.
Това не беше първата му история за бивш познат от затвора. През цялата вечер Чейс подхвърляше имена в разговора, като питаше Хъкс дали си спомня Джим, Грег или Боб. Той метафорично пикаеше на крака на Хъкс, маркирайки територията си, за да разбера, че съм нова тук.
Ти познаваше Хъкс първи. Разбрах.
Ако Чейс не говореше за стари приятели от затвора, той питаше за Кейти. За жалост Хъкс се беше намесил, преди Чейс да може да се свре на дивана вместо нея. Защо просто не беше оставил Чейс да си тръгне? Защо го спря?
В секундата, в която останахме сами, зададох на Хъкс всички въпроси, които бях отлагала тази вечер.
Чейс беше намекнал, че ще спре в Каламити две вечери. Което означаваше, че утре щях да планирам преспиване при Люси, защото нямаше как да преживея още една такава вечер.
Не се нуждаех от напомняне, че Хъкс е бил в затвора, а едно „Замълчи, бе, Чейс“ беше на върха на езика ми. Не че се срамувах от Хъкс. Не, това, което мразех, беше фактът, че всеки път, когато Чейс повдигнеше въпроса за затвора, Хъкс се напрягаше. Оттегляше се по-дълбоко. Той също не се нуждаеше или не искаше напомнянията.
– Е, аз съм пребита – казах в момента, в който влязохме в къщата ни. – Отивам да си легна.
– И аз. – Хъкс потупа Чейс по рамото. – Имаш ли нужда от нещо?
– Всичко е наред. Ще си взема чантата и ще се чувствам като у дома си.
– Ще се видим на сутринта. – Хъкс постави ръка на гърба ми и ме поведе нагоре по стълбите.
– Уф – казах, когато той затвори вратата на спалнята зад нас. – Добре, какво става с този човек?
Хъкс се приближи до ръба на леглото и се свлече до него.
– Той беше мой съкилийник.
– Да, разбрах.
– В затвора имаше някои битки. Той винаги ме подкрепяше. Когато излязохме, той продължи да поддържа връзка. Понякога идваше на гости.
– Когато живеехте с Кейти? Оттам ли я познава?
Хъкс кимна.
– Той я втрещи по погрешен начин. Тя не го харесва много.
– В това отношение с Кейти сме съгласни.
– Не исках той да отиде там. Да я безпокои. Помислих си, че ако успеем да го изтърпим само за една нощ, ще е по-лесно за всички.
Кейти. На Кейти ще ѝ е по-лесно. Междувременно съпругата му трябваше да страда.
– Защо трябваше да останем толкова дълго в бара? – Зяпнах.
– Наистина ли искаше да седим тук и да водим светски разговори?
– Справедлива гледна точка – промълвих аз. – Не можеш да го оставиш да остане тук. Тази вечер трябва да е всичко. Той е… досаден.
Хъкс потърка с ръка челюстта си.
– Една нощ. След това ще си тръгне. Най-накрая взех Савана. Последното нещо, от което се нуждая, е Ейприл да разбере, че някой, когото съм познавал в затвора, се мотае наоколо.
– Още една добра забележка. – Ще бъде ли грубо да го изселим тази вечер? Да. По дяволите. – Ще бъде добре. – Хъкс се изправи, като освобождаваше копчетата на фланелената си риза.
– Като познавам Чейс, той ще стане неспокоен и ще си тръгне от Каламити още утре сутринта.
– Надявам се да е така – казах аз и отидох в банята, за да се приготвя за лягане. Заспах секунди след като главата ми се удари във възглавницата.
Затова, когато чух трясък посред нощ, седнах, за да си поема въздух, и претърсих затъмнената стая, ослушвайки се за друг шум. Освен дишането на Хъкс, беше тихо. Той се беше прострял по корем до мен, напълно мъртъв за света.
Извърнах се към зеленото сияние на будилника. Уф. Три четиридесет и седем. Трябваха ми поне пет часа сън, за да съм работоспособна. Сгуших се във възглавницата си, стиснах очи и се насилих да заспя. Но в главата ми се появиха мисли за Савана. Дали щеше да ѝ хареса да живее тук? Как беше приела новината? Дали Джулиан и Ейприл вече са ѝ казали?
След трийсет минути разбрах, че сънят е безсмислен. Колкото и да бях уморена, умът ми беше буден и нямаше да може да го изключи. Затова се измъкнах от леглото и на пръсти отидох в банята, за да си измия зъбите и да отмия грима, който не си бях направила труда да направя снощи. След това облякох червената си сатенена роба кимоно, която Люси ми беше подарила преди две Коледи, и завързах колана ѝ около кръста си.
Бях на половината път долу, когато си спомних, че имаме гост. По дяволите. Пристегнах халата си по-плътно и закрачих колкото се може по-тихо, надявайки се Чейс да спи толкова добре, колкото и Хъкс, защото наистина имах нужда от кафе. После щях да изчезна в офиса на горния етаж и да се скрия, докато всички се събудят.
Но надеждите ми бяха осуетени. На дивана се намираше само едно измачкано одеяло.
Дрехите бяха струпани на пода до масичката за кафе.
– Добро утро. – Гласът на Чейс ме стресна, когато той зави зад ъгъла на кухнята. Беше облечен в чифт черни слипове и нищо друго. Вероятно той беше предизвикал шума, който ме беше събудил.
– Здравей. – Това е неловко. Държах погледа си залепен навсякъде, но не и върху почти голото му тяло. – Просто отивам да си взема чаша кафе. После ще се махна от пътя ти.
– Не се притеснявай. – Той кимна, като продължаваше да държи погледа си залепен за мен.
Чейс стоеше между острова и хладилника, голямото му тяло запълваше пространството, така че аз заобиколих целия път, за да стигна до кафемашината. Извадих една чаша от шкафа и я поставих на мястото ѝ, докато водата се просмукваше. Никога в историята на света чаша кафе не се беше пълнила толкова бавно.
Варете, по дяволите.
Чейс се приближи, като стигна до пространството до мен. Облегна се на плота, кръстосвайки масивните си ръце върху гърдите.
Преместих се, като се отдръпнах встрани. Той отново се приближи.
Още една странична крачка за мен. Напредване от негова страна.
Какво, по дяволите? Това бяха глупости. Абсолютна глупост. Това беше моята къща, а той беше гост. Това беше някакъв вид тактика за сплашване?
Майната му на този човек. Срещнах погледа му и вдигнах брадичката си.
– Би ли имал нещо против да излезеш от пространството ми?
Той подуши въздуха.
– Миришеш приятно.
Стрелката на менталния ми мерник скочи от лека до крайна.
– Наистина не съм твоя, за да ме миришеш. – Не е изречение, което някога съм мислила, че ще трябва да кажа. – Моля те. Отстъпи назад.
Той разтвори ръце и направи крачка, сякаш щеше да си тръгне, но тогава една ръка се изстреля и се уви около предмишницата ми, като ме притегли по-близо.
Маймуната допря носа си до косата ми.
– Не ме докосвай. – Опитах се да изтръгна ръката си от хватката му, но той я държеше толкова здраво, че щеше да имам синина.
– Виждах те да ме гледаш цяла нощ.
Е, какво? Това момче се заблуждаваше.
– Пусни ме.
– Видях те и този уикенд. Пазарувах в магазина. Ти и Хъкс вървяхте заедно нагоре-надолу по пътеките. Не можех да повярвам. Радвах се за него, че е намерил добра жена. Но после снощи ти ме чукаше с очи и сега той трябва да знае, че си просто поредната курва. Знам всичко за това, което бившата му е направила с него. Няма да позволя и на теб да го направиш.
Сърцето ми се сви. Не. Не, не отново това. Паниката от миналото се върна. Страховете, които толкова упорито се опитвах да превъзмогна, се съживиха.
Чейс ни беше наблюдавал. Беше ме наблюдавал.
Не можех да напълня дробовете си. Силите напуснаха ръцете ми и съзнанието ми се замъгли, когато той се наведе отново. Ароматът на сутрешния му дъх ме изтръгна от паниката ми. Но дори да се опитах да се освободя, хватката му само се засили.
– Махни се от нея. – Ръмжене изпълни стаята и за миг Чейс се измъкна от пространството ми. Хъкс го беше откъснал от мен с един тласък бедрото на Чейс се удари в плота. – Какво не ти е наред?
– Тя ме иска, човече. – Чейс вдигна ръце. – Снощи тя продължаваше да ме гледа. После се промъкна тук тази сутрин, за да си поиграе. Трябва да знаеш. Аз просто се оглеждам. Винаги съм ти пазил гърба.
– Какво?
– Казвам ти, че тя ме иска.
О, Боже. Стомахът ми се сви.
– Не. Никога.
– Излизай. – Ръцете на Хъкс се впиха в гърдите на Чейс и го избутаха от кухнята. Едно избутване, после две и Чейс се препъна в собствените си крака, едва не падна, но се улови в последния момент. Преди да успее да се изправи, Хъкс го бутна отново.
– Хъкс. Хайде – помоли Чейс. – Ние сме приятели.
– Вземи. Излез. Никой няма да докосва жена ми. – Той продължи да бута, докато гърбът на Чейс не се заби в стената до входната врата. Чейс беше по-едър от Хъкс, но Хъкс имаше ръст, скорост и ярост.
Хъкс отвори вратата и без ни най-малкото колебание избута Чейс навън.
Трясъкът на вратата разтресе къщата.
Хъкс отиде до дивана и взе от пода чантата и дрехите на Чейс. Останах на краката си достатъчно дълго, за да гледам как той отвори вратата и хвърли вещите на Чейс на студа.
Но след това коленете ми се подкосиха и аз се свлякох на пода, свивайки се на топка. Същата топка, в която се гърчех с часове в деня, в който преследвачът беше стрелял с пистолет в дома ми в Нешвил.
На заден план се чуваха викове. Вратата се затръшна отново. Но аз останах плътно в кълбото си, страхувайки се, че когато погледна нагоре, няма да съм в кухнята на Хъкс. Моята кухня. Щях да се върна в Нешвил със счупени стъкла, разпръснати по пода. Или щях да съм отново във фермата, знаейки, че животът ми и животът на приятелката ми са на път да приключат.
– Ев. – Ръката на Хъкс стигна до рамото ми, но аз не отпуснах хватката на коленете си. – Бейби, погледни ме.
Не можех да го погледна. Нима той не знаеше това?
– Той ни наблюдаваше – прошепнах аз.
– Какво?
– Той ни наблюдаваше.
Тръпка премина през костите ми, заплашвайки да ме разкъса. Гърлото ми се свиваше. Главата ми се въртеше.
Искаше ми се да плача, да крещя и да изчезна. Но преди да успея да реша какъв психически срив ще преживея, Хъкс ме грабна в ръцете си и ме отнесе нагоре.
С най-нежното си докосване той ме положи в леглото. Останах свита на кълбо, прибрала брадичка в коленете си, докато се разтапях в матрака. Тогава Хъкс беше там, ръцете му ме обгърнаха, докато той обгръщаше голямото си тяло около моето.
– Той ни наблюдаваше – прошепнах отново.
– Ти си в безопасност, Ев. – Той зарови носа си в косата ми. – Тук съм. – Може би днес си тук.
Но какво щеше да се случи, когато тази шарада свърши? Той имаше дъщеря си.
В крайна сметка блъфа щеше да приключи.
И аз щях да се върна на прозореца, да бъда тази, която наблюдава другите.
Защото нямаше кой да се грижи за мен.
Не и в действителност.
Дори съпругът ми.

Назад към част 13                                                                        Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!