Уила Наш (Девни Пери) – Блъфът ЧАСТ 17

ГЛАВА 17
ЕВЪРЛИ

Днес беше лош ден.
Със сигурност това не беше първият лош ден. Нямаше да бъде и последният.
Как можеше Хък да мисли това за мен? Как можеше да вярва, че съм мръсна златотърсачка, която иска да го ограби на сляпо? Може би трябваше да се боря повече за колата и пръстена. И двете щяха да му бъдат върнати, когато си тръгна от Каламити, но трябваше да го кажа ясно. Само че и през ум не ми е минавало да подозирам, че Хък е предположил, че съм с него за пари.
След всичко, през което бяхме преминали, как би могъл? По-рано бях бясна, но сега бях изтръпнала.
Днес беше лош ден. Наистина лош ден. Болката в гърдите ми беше по-дълбока от океана. По-голяма от небето.
Извинението на Хъкс не намали болката.
Колкото и лесно да беше да го обвиня за тази болка, проблемът в тази кола не беше в него. Беше в мен.
Макар да ми даваше толкова малко милост, вярата ми в него беше безкрайна.
Съпругите трябва да вярват в съпрузите си. Истинските съпруги трябва да вярват. И по дяволите, исках да е истинско. С всеки изминал ден исках да принадлежа на някой специален човек и този специален човек да принадлежи на мен.
Исках този специален човек да бъде Хъкс.
Невъзможно. Той беше изяснил желанията си кристално ясно. Любовта, бракът и семейството бяха изключени. За щастие, благодарение на провалената си певческа кариера, имах практика да живея с разочарованието.
Ливадата вече беше почти тъмна. Лунните лъчи осветяваха върховете на тревните стръкове и едва разцъфналите цветни листенца. Погледнах разочарованието в лицето и го оставих да проникне през кожата ми.
Този брак беше грешка.
– Ходя по черупки със Савана. – Тихото му признание привлече вниманието ми.
– И двамата ходим.
Той кимна.
– Липсваше ми нейният живот. Липсваше ми нейното раждане. Липсваше ми като бебе. Липсваха ми първите ѝ стъпки и първото ѝ зъбче. Липсваше ми първият ѝ ден в детската градина.
– Нищо от това не беше по твоя вина.
– Да, беше. Попаднах в затвора. Не минава ден, в който да не ми се иска да се върна назад и да вкарам малко разум в по-младото си аз. Да му кажа, че е на път да пропусне най-хубавото нещо в живота си.
Сърцето ми се сви. Никога през времето, което бяхме заедно, Хъкс не беше говорил с такава емоция. А тази вечер за пръв път ми показваше сърцето си. Показваше ми човека, който създаваше картини от душата си.
– Всичко, което някога съм имал, са били проблясъци от нейния живот – каза той. – А сега…
– Сега, когато я имаш, не искаш да я загубиш.
– Да. – Той се пресегна през конзолата и вдигна ръката ми от скута към своя.
– Прецаквам това. Не, не с нея. – Въпреки че на Хъкс не му беше позволено да участва в живота ѝ, никой не можеше да застане между тях двамата и да не усети любовта между баща и дъщеря.
– Съжалявам – прошепна той. Съжалението в гласа му беше моята гибел. – Ще можеш ли да ми простиш? Грижа ме е за теб.
Той се грижеше за мен.
Грижата не беше обещание за бъдещето. Грижата не беше същото като безсмъртна любов. Само че грижата беше нещо, нали? Беше признал, че изпитва повече чувства към мен, отколкото се надявах.
Грижеше се. И аз се надявах.
Беше глупаво да сваля гарда около сърцето си. Беше безразсъдно да погледна в очите му и да се отдам на тази надежда.
Но днес беше лош ден. Утре щях да събера парчетата.
Затова се наведох през конзолата и долепих устни до неговите.
– Простено ти е.
Хъкс не ме остави да водя целувката дълго. Той никога не го правеше. В един момент езикът ми контролираше ситуацията, прокарваше се по устните му, дразнеше ъгълчето на устата му. В следващия момент се появяваше доминиращият, ненаситен любовник, когото бях заобичала, а аз бях само боя върху неговата умела четка.
Конзолата се впи в ребрата ми, докато ме придърпваше по-близо. Не беше достатъчно близо.
Разкопча колана ми, после с ръце под мишниците ми ме издърпа откъм неговата страна на колата, като прекъсна целувката ни само за най-кратко, докато намествах коленете си извън обемистите му бедра.
Докато ме целуваше отново, аз бръкнах в джоба му, търсейки презерватива, който винаги държеше от лявата страна. Но джобът беше празен, затова откъснах устните си от неговите.
– Хъкс, къде е презервативът?
Той се премести по-ниско, а ръката му зае моето място. Тя също излезе празна.
– Мамка му. Те са вкъщи.
Вероятно защото работеше изключително вкъщи и именно там бяхме заедно. Което не ми правеше никаква услуга днес. Хъкс ми дължеше един или два оргазма, по дяволите. Исках да го усетя как се движи в мен и да го оставя да си играе с тялото ми, докато не експлодирам.
Винаги бяхме използвали презерватив, въпреки че бях на противозачатъчни.
– Аз съм на хапчета.
Той се поколеба, а гърдите му се издигаха от тежките му вдишвания. Хъкс не изрази решението си. Просто разкопча копчето на дънките ми и ги смъкна заедно с черните ми бикини по бедрата ми.
Не беше лесно в тясното пространство, но успях да събуя обувките си и след това да изгубя панталоните напълно.
– Рокли. Трябва да носиш повече рокли – промърмори той, докато спускаше собствените си дънки по бедрата.
Усмихнах се, след което сведох поглед. Твърдата дължина на пениса му изскочи на свобода и прилив на топлина ни обгърна, когато отново се настаних в скута му, очаквайки командата му.
Хъкс сложи ръце на бедрата ми, насочвайки ме надолу към члена му. Бавно, сантиметър по сантиметър, ние се свързахме. И когато той беше заровен, разтягайки ме докрай, аз се свих на гърдите му и се насладих на удоволствието.
– Ебаси, чувствам те страхотно, бейби.
Съгласих се, притиснах нос към върха на шията му и си поех дълго дъх. Подправки, сапун и боя. Това беше моят Хъкс. И той беше гол в мен. Нищо не ни разделяше, освен емоционалните стени, които бяхме поставили. Прегради, които може би не трябваше да съществуват в тази кола. Правила, които глупавото ми сърце искаше да наруши.
– Движи се – нареди той, а ръцете му ме водеха.
Нагоре и надолу, аз ни сработвах заедно, като раздвижвах бедрата си всеки път, когато той се вкореняваше дълбоко. Клиторът ми пулсираше срещу твърдостта му. Подпрях ръце на раменете му, а върховете на пръстите ми се впиха в меката му ризата.
– Повдигни коляното си – каза той, като го изтласка от вратата, където се беше заклещило, и мина покрай ребрата му. – По дяволите, ти си гъвкава.
Това беше негово дело. Всяка вечер Хъкс сякаш ме разтягаше по нови начини. Извиваше телата ни заедно, натискаше с тези големи ръце, докато не се оформих в тялото му. Докато не можехме да достигнем нови позиции и нови височини.
Той беше причината сега да мога да потъвам в него, да променям ъгъла, така че върхът на члена му да попадне на мястото, което караше всеки мускул в тялото ми да трепери. Мястото, за което Хъкс се бе погрижил още през първата нощ. Хъкс притежаваше всеки спомен от Каламити, дори тези преди да се срещнем. Защото всички те ме бяха довели до него.
– Ев. – Грапавият му глас ме обгърна като коприна. – Погледни ме. – Очите ми се втренчиха в сините му и… се сринаха.
Обичах го.
Бях безспорно влюбена в Рийз Хъксли.
Сладките му моменти. Мрака му. Начинът, по който обичаше дъщеря си. Начинът, по който ме караше да се чувствам в безопасност.
Емоцията драпаше към гърлото ми, но аз я преглъщах, задържайки онези сини очи, които се взираха право в душата ми. Той ме накара да се почувствам като най-красивата жена на света. Той ме накара да се чувствам специална. Жадувана. Аз бях негова зависимост, а той беше моята.
През погледа му премина светкавица. Интензивността на погледа му се повиши, когато прозорците се замъглиха.
Никога през времето, което бяхме заедно, не беше било така. Връзката между нас не беше само физическа. Вече не беше. Тук, в този момент, бяхме сурови и уязвими. Две наранени сърца. Наранени, изпочупени и счупени, техните парчета се вписваха в едно произведение на изкуството.
Тази вечер бяхме истински.
– Ев. – Шепотът му накара дъха ми да замре. Той спря да ми помага да се движа и вдигна ръце към лицето ми, а дланите му обхванаха бузите ми. Върховете на пръстите му проследиха линиите на скулите ми. Гръбнака на носа ми. Контурите на устните ми.
След това едната му ръка се спусна между нас и с лекото завъртане на палеца му оргазмът, който преследвах, ме връхлетя.
– Хъкс. – Тялото ми се напрегна, когато удоволствието ме завладя.
Когато скочих заедно с Хъкс, и двамата нададохме викове и стонове, яхнали вълната, докато не се сринах на гърдите му и не стиснах очи, за да заключа друг спомен.
Хъкс ми помогна да сляза от скута му, след което ме притисна в силните си ръце, държейки ме здраво, докато дишахме тежко.
Това беше нежен момент. Такъв, какъвто обикновено не споделяхме. Хъкс не обичаше да се гушка и след секс обикновено бяхме толкова изтощени, че се свличахме на възглавниците си и заспивахме.
– Ев, аз… – Стисна го и зарови нос в косата ми.
– Какво?
– Нищо – промърмори той.
После моментът изчезна. Той ме пусна и отвори вратата, а нощният въздух нахлу и прогони парата. Излезе и ми помогна да обуя дънките и обувките си.
Когато и двамата бяхме облечени, той ме хвана за ръка, целуна кокалчетата на пръстите ми и каза:
– Да се приберем вкъщи.
Може би тази вечер беше нощта, от която имахме нужда. Това можеше да е повратната ни точка.
Нищо в този брак не беше фалшиво. Не и за мен. Вече не. Може би тази вечер Хъкс също го беше осъзнал.

***

– Татко, можем ли да излезем на закуска? – Попита Савана, влизайки в кухнята на следващата сутрин.
Погледнах часовника. Беше седем и тридесет. Това дете не се беше събуждало през уикенда преди десет през нито една от седмиците, в които беше при нас. Но беше тук, облечена в симпатичен зелен пуловер и дънки.
Тази идея за закуска беше за момче.
– Какво ще кажете за Белия дъб? – Предложих.
Тя вдигна рамене, но устните ѝ леко се свиха.
– Да, предполагам. Просто не искам зърнени храни.
Ами.
Хвърлих поглед към Хъкс, който беше на острова, пиеше кафето си и скролваше нещо на телефона си.
– Добре.
– Дай ми десет минути, за да се облека – казах аз.
За разнообразие Савана нямаше умен коментар. Никаква закачка, че десет минути са твърде много или недостатъчно. Така че се втурнах от кухнята, преди демонът тийнейджър да се върне.
Облечена в чифт клин и една от фланелките на Хъкс с навити ръкави, обух едни дълги до коляното ботуши и ги посрещнах долу.
– Аз ще карам. – Савана разклати ключовете на своята „Мазда“ във въздуха.
Вчера, на връщане от автокъщата, бях гледала как Савана се изнизва от паркинга и оставя следи от гуми по асфалта. Нямаше как да се кача в колата ѝ, ако тя беше зад волана, но си прехапах езика.
За щастие, Хъкс измъкна ключовете от ръката ѝ.
– Това е закуската. Не е последното ни хранене.
– Хей! – Тя се опита да си върне ключовете, но той вдигна ръката си във въздуха и се засмя, когато тя скочи.
Погледът му срещна моя над главата ѝ и блясъкът там беше достатъчен, за да ме разтопи в локва.
Боже, тази усмивка. Изчезна мъжът, който беше обвил сърцето си във вериги. Той стоеше там, отворен и свободен, показвайки игривата и щедра душа, която бе крил зад тази строга външност.
Савана имаше късмет да го има за свой баща. Вероятно никога нямаше да разбере какъв късмет е имала и докъде е стигнал заради нея.
Но аз знаех. Щях да го оценя от нейно име, докато тя не беше достатъчно голяма, за да научи истината.
– Добре. – Савана постави ръце на хълбоците си, като най-накрая се отказа от ключовете. – Ти можеш да караш.
Хъкс се наведе, за да пусне целувка в горната част на косата ѝ, след което повтори жеста с мен.
– Хубава риза, бейби.
Господи, бях в толкова голяма беда.
Какво ще стане, ако…
Ами ако и Хъкс не искаше да се развеждаме?
Можехме да живеем тук заедно. Щастливо. Ако все пак поиска да напусне Каламити, след като Савана завърши, можехме да си изберем нов дом заедно. Може би щяхме да увеличим семейството си.
Надеждата набъбна и аз я пуснах на свобода. Ами ако…
– Идваш ли? – Попита ме Савана, като ме изкара от съня ми.
– О, хм… да. – Принудих се да се усмихна и ги последвах от къщата и в пикапа.
Двамата разговаряха, докато Хъкс ни караше към центъра, а умът ми продължаваше да се върти.
Дали щеше да иска да остане женен? Искам да кажа, че щеше да е лесно. Без развод. Няма да се изнасяме. Не беше като сексът да става нещо друго, освен по-добър. А и нямах нужда от всепоглъщаща любовна история. Родителите ми бяха преживели десетилетия заедно с много, много по-малко.
Защо трябваше да се развеждаме, след като това, което се случваше, беше хубаво нещо?
Стигнахме до „Белия дъб“ твърде рано, паркирахме на едно от малкото свободни места на Първа.
Хъкс излезе пръв и отвори задната врата за Савана. След това дойде при мен, отвори вратата ми, преди да ни въведе вътре.
Кафенето беше оживено, почти всички маси и кабини бяха заети. Определено беше твърде оживено, за да бъде Нелсън тук, макар че аз все пак сканирах помещението за него.
– Добро утро. – Сервитьорът, момче в тийнейджърска възраст, взе три менюта от купчината до вратата. Едва погледна Хъкс или мен. Очите му бяха приковани към Савана.
А, да. Причината да сме тук.
– Здравей, Джордан. – Тя преметна кичур руса коса през рамото си. Джордан се усмихна. – Искаш ли ъгловото сепаре?
– Предполагам. – Тя сви рамене. – Разбира се.
Джордан тръгна, а Савана вървеше в крачка зад него.
– Кой, по дяволите, е този? – Хъкс се намръщи и беше великолепен както винаги.
Бедният Джордан.
– Джордан, очевидно. Мислех, че харесва Травис.
Той измърмори нещо, след което тръгна след децата. Джордан беше достатъчно умен, за да постави менютата и да изчезне, преди Хъкс и аз да успеем да я настигнем.
– Савана… – започна инквизицията той, но после в един момент вниманието му се насочи и устата му се затвори, като се вгледа в сепарето до нашето.
Всичко в поведението на Хъкс се промени. Лекото отношение от тази сутрин изчезна. Смуглата гримаса, която носеше от раздразнение, се превърна в студен, безразличен поглед. Ръцете му се свиваха встрани, докато се взираше в един възрастен мъж, седнал до жена с либерално прошарена сива коса. Срещу тях седеше мъж, който много приличаше на съпруга ми.
Савана проследи погледа на Хъкс към масата, а в нея се забелязваше признание. Семейството на Хъкс. Това трябваше да са родителите и брат му.
По-възрастният мъж се плъзна от мястото си, а очите му се спряха върху Хъкс, докато той се изправяше. Приликата също беше налице, не толкова силна, колкото с брата на Хъкс, но беше налице, скрита зад изветрялото лице и оредяващата коса.
Бащата на Хъкс не каза нищо. Нито дума. Той просто извади портфейла си, извади купчина банкноти и ги постави на масата. После мина покрай мен, без да ме погледне. Жена му, майката на Хъкс, беше близо до него.
Братът застана последен, като всъщност призна присъствието ни.
– Рийз. – Ако преди това Хъкс беше напрегнат, то при първото си име той се скова напълно.
Плъзнах ръката си в неговата, принуждавайки юмрука му да се отпусне. От другата страна Савана направи същото. Може би и двете още не бяхме открили своя коловоз, но в това бяхме единни.
– Кейлъб. – Хъкс дръпна брадичката си.
– Чух, че си се оженил. – Погледът на Кейлъб, матово син, се насочи към мен.
Не можах да се сдържа. Протегнах дясната си ръка.
– Аз съм Евърли. А ти си?
Кейлъб се напрегна. Той имаше същия нос като Хъкс. Същият профил, но този човек беше мек. Тялото му не беше толкова отсечено и стройно. Външността му не беше толкова поразителна и красива.
– Аз съм Кейлъб. Брат на Рийз.
– О. – Ръката ми падна. Усмихнах се по-широко, вливайки в нея малко злоба. – Този Кейлъб.
Той бързо отвърна поглед, погледът му се стрелна към Савана, а после към Хъкс, преди да мине покрай нас, както и родителите му, за да изчезне през вратата.
Ето защо се хранех в странни часове. Белият дъб беше страхотен ресторант, но явно не беше безопасно до след обяд.
– Хубаво е да те поздравят. – Савана извъртя очи и се плъзна в сепарето.
Но Хъкс стоеше твърд и неподвижен, загледан в мястото, където бяха седнали родителите му.
– Изглеждат стари.
Болката в гласа му изкриви сърцето ми.
– Кога за последен път ги видя?
– Преди пет години.
Бяха минали пет години, без да се сблъскат един с друг в този малък град.
– Как… о, точно така. Различни кръгове?
Той отговори, като изтръгна ръката си от моята. Направи го толкова рязко, че се стреснах. След това ме погледна толкова студено и дистанцирано, че изкара въздуха от дробовете ми.
Не. Снощи бяхме стигнали толкова далеч, нали? Имахме този момент в колата. Смехът тази сутрин.
Но докато стоях там, заобиколена от разговорите в ресторанта и звука на вилиците, които се удряха в чиниите, съпругът ми се затвори. Изключи ме. Хъкс издигна стена, три пъти по-дебела от тази, която беше имал там преди.
– Савана, хайде да вървим. – Той направи знак към вратата.
– Но…
– Сега.
Беше мъдро да не спори. Тя се измъкна от сепарето с подсмърчане и тръгна към вратата.
– Хъкс, скъпи…
Той не ме изчака да довърша. Просто си тръгна. Последван от дъщеря си.
И ме остави зад себе си.

Назад към част 16                                                                         Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!