Глава 31
Касия спря на стълбището в библиотеката. Над входа за третия етаж беше изписано името на Бриджит. Сатенените, сребърни букви се сливаха прекрасно с робинзово-синята боя на стените.
– Наблюдателна, Каси – промълви тя със смях. Седмици наред се беше изкачвала по тези стълби и нито веднъж не беше забелязала името.
Така или иначе не би имало смисъл за нея, не и преди Едуин.
Стигна до стълбищната площадка и измъкна телефона си от джоба на палтото, набирайки текст, докато вървеше към обичайния си тих ъгъл до автомата за напитки. Тяхното обичайно кътче.
Как си?
Вчера сутринта, след като Едуин се беше облякъл набързо и се втурна от спалнята и, обяснявайки, че Заин е претърпял инцидент с мотоциклет, Касия не беше сигурна какво да прави.
Ако Едуин беше нейно гадже, може би щеше да отиде в болницата, за да му прави компания. Да долива кафета и да предлага прегръдки. Но те бяха . . .
– Нещо – прошепна тя.
Те бяха нещо. Просто все още нямаше име за това нещо.
Взираше се в екрана, прелиствайки текстовете, които му беше изпратила снощи.
Добре ли си?
Как е Заин?
Мога ли да помогна с нещо?
Повечето от отговорите му бяха кратки. Беше и изпратил кратко съобщение, че Заин е в критично състояние, но това беше около полунощ и оттогава тя не беше чувала нищо. Касия не очакваше дълъг разговор, но искаше да знае, че е там.
Сърцето и подскочи, когато на екрана се появиха три точки.
Добре съм. Докторът току-що ни даде актуална информация. Състоянието на Заин е стабилно. Наблюдават го отблизо, но той изглеждаше по-обнадежден, предполагам. Не знам. Може би просто съм обнадежден.
Пръстите и прелитаха по екрана, докато набираше отговор.
Сигурна съм, че той ще се оправи
Тя го изтри. Написа отново.
Стабилно е добре
Това също беше изтрито. Какво, по дяволите, знаеше тя за медицинската терминология?
Дръж се здраво
Изтрий. Изтрий. Изтрий. Всичко, което пишеше, изглеждаше повърхностно. Касия беше преживяла само една спешна ситуация и когато бяха прибрали тялото на баща и, не беше в болницата.
Беше в моргата.
Накрая попадна на съобщение, което не мразеше.
Много съжалявам. Аз също се надявам.
Тя натисна бутона „Изпрати“ на отговора си, след което бързо набра друго.
Знам, че ти се случват много неща. Ако текстовете ми те притесняват, просто ми кажи да спра.
Отговорът на Едуин беше мигновен.
Не спирай
– Добре. – Тя се усмихна тъжно на екрана и отиде до масата, като постави телефона си на повърхността, докато се измъкваше от палтото си, за да седне.
Ученето вчера беше безполезно. Мисълта и беше насочена към Едуин, а не към икономиката. На всеки пет минути беше влизала в интернет, за да търси новини за инцидента със Заин. До късно снощи нямаше такива.
Но тя не можеше да пропусне още един ден за учене, така че беше тук, в библиотеката. Само ако не беше записала толкова много уроци в графика си. Касия искаше да може да си вземе цял уикенд почивка, без да изостава. В началото претоварването с работа беше необходимо. Само че сега имаше Едуин и тяхното… нещо.
– Мислех, че те видях да идваш тук.
Касия се завъртя на седалката си.
– О, Боже мой, Майкъл. Вдигни шум. Предупреди едно момиче.
– Съжалявам. – Той се ухили и вдигна ръце. С онази уверена самоувереност заобиколи масата и зае другия стол. Столът на Едуин.
Тя сдържа намръщената си физиономия.
– Какво работиш днес?
– Тази изследователска работа за 410. А ти?
– Същото. – Тя разкопча раницата си и извади лаптопа си. – Още дори не съм я започнала.
– Искаш ли да поработим заедно? Току-що дойдох. Вещите ми са зад ъгъла.
Тя сви рамене.
– Разбира се.
Това не беше групова задача, а и нейната тема беше съвсем различна от неговата, но някой, който да я държи отговорна, да не и позволява да проверява телефона си на всеки няколко минути, можеше да и помогне. Затова беше дошла в библиотеката в неделя сутрин, вместо да работи в спалнята си. С надеждата да намери поне частица фокус.
– Хубаво. – Майкъл се изправи. – Ще се върна.
Работиха тихо в продължение на час, преди Майкъл да изстене и да затвори капака на лаптопа си.
– Мразя този клас.
– Но толкова ли е лош, колкото здравната икономика? – Захили се Касия.
– Хм. – Майкъл потупа брадичката си. – Равен е.
Професорът им по Здравна икономика беше скучен и всяка едночасова лекция му се струваше като цял ден. Освен това задачите бяха елементарни. Скучни. Теорията и беше, че професорът им иска да имат занимания заради хабенето на хартия, вместо да изразходват някаква критична мисъл.
Касия бутна собствения си лаптоп настрани и посегна към телефона си с надеждата да види нещо от Едуин. Но екранът беше празен, затова тя му изпрати бърза бележка.
Мисля за теб. Имаш ли нужда от нещо?
Колко време щеше да чака в болницата? Беше ли гладен? Трябваше ли да му занесе храна или прилично кафе?
– Какво ще правиш тази вечер? – Попита Майкъл.
– Не много. – Тя върна телефона си на масата. – Защо? Среща ли се учебната група?
– Чак утре. Не си се присъединявал към нас напоследък.
– Бях малко претоварена, така че може да се каже, че страдам в самота. – Това бяха пълни глупости. Беше пропуснала учебната група, за да може да се надпреварва със задачите си и да прекарва по няколко часа всяка вечер с Едуин.
Погледът на Майкъл се стесни върху лицето и, сякаш можеше да види лъжата и. В изражението му проблясна раздразнение, но то изчезна също толкова бързо, а чаровната му усмивка си остана на мястото.
– Е, какво ще кажеш да си вземеш една вечер почивка от страданията и да отидеш на вечеря с мен?
– О, ами… – По дяволите. Не бяха ли твърдо в платоничната зона на съучениците си? – Като среща?
– Да. – Той се усмихна. – Защо не?
Телефонът и иззвъня, а вибрацията привлече вниманието и. И на Майкъл.
Добре съм. Обади се по-късно
Касия махна известието за текст на Едуин, но не и преди Майкъл да види името на екрана.
– Ах. – Майкъл кимна. – Търсиш Кларънс.
Тя взе телефона си и го постави в скута си, извън полезрението на околните.
– Ние просто… – Нещо.
– Виж, Касия. – Майкъл опря ръце на масата. – Ние сме приятели.
Бяха ли приятели? Тя вече не беше сигурна какво е приятел, но ако трябваше да сложи етикет на Майкъл, вероятно приятелят беше правилен.
– Така че приятел на приятел – каза той, – бъди внимателна. Едуин е известен с това, че сдъвква жените и ги изплюва.
Чакай. Какво? Тя седна по-изправена.
– А?
– Дълго време се срещаше с братовчедка ми. Взе и девствеността. Обеща, че ще бъде единственият и. Тя щеше да се омъжи за него. Тя го обичаше. Това, което направи с нея – Майкъл поклати глава – я сломи. Отне и години да се възстанови.
Това трябваше да е бившата на Едуин, жената, която Бриджит беше презирала. Братовчедката на Майкъл беше бившата на Едуин. Всеки ли познаваше всекиго тук?
– Какво имаш предвид под „това, което и направи“? – Попита Касия. Начинът, по който Майкъл говореше, беше такъв, сякаш за краха на тази връзка беше виновен единствено Едуин.
– Той и изневери толкова много пъти, че тя започна да си прави ежеседмични тестове за венерически болести. Използваше я, когато му беше удобно. После, след като няколко години бяха в Астън, той реши, че може да се справи по-добре. Захвърли я настрана.
Не. Това изобщо не приличаше на Едуин. Да, той и беше казал, че е бил различен. Че връзката му с бившата му е била токсична. Но отровата е текла и в двете посоки.
– Той ти каза за нея, нали? – Попита Майкъл. – Вероятно е казал, че и тя е изневерявала. Че е лъжкиня и кучка.
– Той не… не я е наричал кучка, – промълви тя.
Майкъл се подигра.
– Просто внимавай, става ли? Не бих искал да те видя съсипана като нея.
– Ние не сме… това е нищо.
– Той се е вкопчил в теб.
О, как Касия мразеше този израз. Вкопчил. Джош го използваше постоянно на шега. Вкопчил се е в теб и никога няма да те пусне.
Проклетият лъжец. Неговите куки бяха хвърлени в съвсем друго езеро.
– Оценявам предупреждението – отсече тя и приближи лаптопа си. Последното нещо, което искаше да направи, беше да се потопи отново в хартията си, но това беше нейната маса. Масата на Едуин. И тя нямаше намерение да си тръгва.
– Ти си луда.
– Аз съм… – Въздъхна Касия. Да, беше ядосана. Но не можеше да стовари цялото си разочарование върху него.
Защото беше ядосана и на себе си. Заради съмненията, които разцъфтяваха в съзнанието и. Повече от всичко и се искаше да може да каже на Майкъл как точно греши, но истината беше, че не можеше. Не познаваше Едуин достатъчно дълго. А и бяха провели само един разговор за бившата му.
Колкото и да и се искаше да го защити, тя просто нямаше достатъчно амуниции.
– Не говоря само от името на братовчедка си – каза Майкъл. – Имам собствен опит със семейство Кларънс.
– Имаш предвид Айви.
– Да. – Той кимна. – За никого не е тайна, че от години сме в контакт и не сме се виждали. Всеки път, когато си мислех, че сме заедно, научавах обратното. Тя си взема каквото иска. Използва хората, докато не се насити. Тогава ти си нищо. Хората са излишни.
– Едуин и Айви са различни хора. – Аргументът прозвуча солидно в ушите и, но в увереността и се появи пукнатина. Надяваше се, че Майкъл няма да забележи това.
– Може би, – каза той. – Може би не. Познавам ги и двамата от много, много време.
– Може би. – Тя махна с ръка от темата, като се настани с ръце върху клавиатурата.
– Не се опитвам да бъда задник. Просто съм честен.
– Знам. – Тя набра една дума. Изтри я. Написа друга. Проклетия. Сега Майкъл беше развалил и нейния фокус. Тя прерови раницата си за четвъртинка и намери една на дъното на най-малкия си джоб. После се изправи и се запъти към автомата.
Кутиите на Майк и Айк бяха изчезнали.
Устните и се свиха, докато въвеждаше кода за Starbursts.
Зад нея Майкъл събираше нещата си.
– Ще си тръгна – каза той.
Слава Богу.
– Добре.
– Не звучи толкова облекчено. – Ухили се Майкъл. – Просто се опитвах да помогна.
– Да. – По дяволите. – Съжалявам. Просто не очаквах, че това ще бъде днешният ни разговор.
– Просто помисли за предупреждението ми, става ли? Айви си играе с хората. Брат и също.
Тя кимна.
– Достатъчно справедливо.
– Успех в работата ти. Ще се видим утре в клас?
– Ще дойда. – Тя се усмихна и му махна с ръка, докато той минаваше покрай нея и изчезваше зад ъгъла. След това тялото и се отпусна и се облегна на автомата за напитки.
Защо Майкъл я беше предупредил за Едуин, ако това не беше вярно? Дали това беше просто ревност? Може би Майкъл е знаел, че тя ще му откаже среща, и това е бил неговият начин да се отклони. Или може би е бил искрен.
В съзнанието и изплува друго предупреждение – предупреждение, което беше чула преди години в една пиянска нощ на братско парти, когато едно момче и беше казало да внимава. Този Джош не беше такъв, какъвто изглеждаше.
Тогава Касия не се беше вслушала.
И това и е струвало всичко.
Беше и струвало живота.
Може би трябва да послуша Майкъл. Може би трябваше да забави това нещо с Едуин. Но защо? Само че този път всичко беше различно.
Касия нямаше какво да губи. Дори сърцето си.
Беше го загубила в Хюз.
Назад към част 30 Напред към част 32
