Глава 34
Ароматите на градински чай, масло и пуйка привлякоха Касия в кухнята в имението Кларънс, където тя намери Франсис до печката, бъркаща в тиган. По плотовете имаше купи, пълни със задушаваща се храна. Картофено пюре. Плънка. Сос от червени боровинки. Зелен фасул. А в центъра – печена пуйка, чиято кожа беше идеално златистокафява.
Касия примигна, сигурна, че това е сън.
– Франсис?
Готвачката я погледна и се усмихна любезно.
– Точно навреме. Сосът е готов.
– Ти си направил Деня на благодарността?
– Ами, разбира се. – Франсис се засмя. – Това е Денят на благодарността.
Да, беше. И Касия беше очаквала да си направи сандвич с шунка.
Цяла седмица тя се подготвяше психически, подготвяше се за празниците, прекарани в самота. Храната, която ядеше сама пред телевизора, не беше толкова лоша, нали? Денят на благодарността беше просто още един четвъртък. Тя щеше да го преживее и без пуйка и орнаменти. И все пак щеше да е Коледа, дори и да нямаше опаковани подаръци под елхата – или пък елха, изобщо.
Но това… очите и се наляха.
Касия мразеше изненадите, но това беше шок, който щеше да приеме с удоволствие. Най-вече беше благодарна, че не е сама.
Днес не беше чувала Едуин. Не че през последните десет дни се беше чувала с него много пъти, освен от време на време с текстови съобщения.
Айви и Елора бяха напуснали имението по-рано, вероятно за да прекарат време със семействата си. Както обикновено, Касия се държеше на разстояние от съквартирантките си и нямаше да има представа за плановете им за почивка, освен ако Джеф не беше спрял в стаята и вчера.
Камериерът я беше уведомил, че персоналът ще излезе в продължителен отпуск. Той щеше да отсъства до понеделник. Седмичното почистване на дома щеше да бъде преместено за понеделник. И беше отбелязал, че Айви и Елора ще заминат за Деня на благодарността, като попита Касия дали и тя има планове да напусне имението.
Когато тя му каза, че не, че плановете и включват сандвич с шунка, той я погледна с пълно съжаление. Касия не харесваше много Джеф до вчера, но след този поглед неприязънта премина в омраза.
Защо тогава Франсис беше тук? Защо се суетеше из кухнята, а сивата и коса се отъркваше в раменете и?
– Мислех, че всички ще си тръгнат този уикенд – каза Касия. – Не беше нужно да правиш това. Можех сама да си приготвя храната.
– Нашето ядене, – поправи я Франсис, като вдигна от шкафа две чинии вместо една. – Би ли имала нещо против да ядем заедно?
Буцата в гърлото на Касия се удвои.
– Съвсем не.
– Добре. – Франсис я дари с още една любезна усмивка. Усмивка, която Касия очакваше с нетърпение всеки път, когато влизаше в тази кухня.
– А какво става със семейството ти? – Попита Касия. – Нямате ли планове?
– Нямам планове. Партньорката ми, Дейзи, е медицинска сестра и днес е на работа. Така че щях да бъда сама вкъщи и да си приготвям пуйка. Тя е вегетарианка. Джеф ми каза, че ще останеш през уикенда, и ми предложи просто да сготвя тук, вместо вкъщи. Тогава ще можем да се насладим на компанията си.
Челюстта на Касия падна.
– Това беше идея на Джеф? Шегуваш се?
– Не се шегувам.
– Хм. – Добре, може би тя не мразеше Джеф.
Франсис се засмя, докато пълнеше чиниите им така, че Касия не беше сигурна къде ще намери място за всичката тази храна – не че нямаше да се опита да изяде всяка хапка.
– Мотивите му не са съвсем чисти. Накара ме да му обещая, че ще му запазя остатъците от плънката. Тя му е любима, а между нас казано, жена му не е много добра готвачка.
– Джеф е женен?
– От трийсет години. – Кимна Франсис. – Жена му е определението за прекрасна. Работи в Астън в офиса за прием на студенти.
– Нямах представа. – Вероятно защото Касия избягваше Джеф толкова, колкото избягваше Айви и Елора. Единственият човек, с когото прекарваше много време, беше Франсис. Дори и тогава не прекарваха часове заедно, говорейки за личния си живот.
Франсис вдигна грамадните им чинии.
– Подготвих трапезарията за нас, тъй като това е специален повод.
– Благодаря… – Касия се отлепи от краката си, като се втурна да помогне за носенето на една чиния и да последва Франсис от кухнята.
В трапезарията ги очакваха пресовани ленени салфетки и чаши с ледена вода. Трираменен свещник държеше тройка заострени свещи, чиито пламъци танцуваха. Над масата кристалният полилей хвърляше златни лъчи в цялата стая.
Когато Касия седна и се възхити на обстановката, в очите и се появиха сълзи. Това беше най-прекрасният Ден на благодарността в живота и.
Франсис погледна към нея точно когато една сълза се стичаше по бузата и.
– О, не, скъпа. Какво става?
– Нищо. – Касия махна с ръка и избърса лицето си. – Това просто е толкова… хубаво. Благодаря ти.
– Няма нужда от благодарност. За мен е удоволствие. – Франсис вдигна вилица. – Честит Ден на благодарността.
– Честит Ден на благодарността. – Сърцето на Касия се сви, затова тя се съсредоточи върху храната. При първата хапка от гърлото и се изтръгна стон. – Вкусно е.
Не само обстановката беше зашеметяваща, но и храната беше превъзходна. Едно от най-добрите ястия, които някога е опитвала. Франсис заслужаваше дъжд от комплименти, но Касия преглътна думите, чувствайки се… виновна.
Миналата година баща и беше работил с часове по приготвянето на храната за Деня на благодарността. Никога не е бил отличен готвач, но усилията, които полагаше по празниците, компенсираха уменията му.
Беше се старал толкова много. Толкова, толкова много.
Докато… не го направи. Докато не се отказа.
Докато не я остави сама.
Касия не би трябвало да се чувства виновна, но въпреки това обичаше това ястие като предателство.
– А какво става със семейството ти? – Попита Франсис. – Нямаш ли планове?
– Не, аз, хм… – Тя си играеше с един зелен боб. – Нямам семейство. Майка ми никога не е била на дневен ред. А баща ми почина тази година.
– Касия. – Вилицата на Франсис се удари в чинията и, когато тя я остави, за да стигне до ръката на Касия и да я стисне. – Много, много съжалявам. Нямах представа.
– Аз наистина не говоря за това. – Само няколко пъти спомена за Едуин. А сега и на Франсис.
– Разбираемо.
Касия я дари с тъжна усмивка, след което смени темата.
– От колко време сте заедно с Дейзи?
– Дванайсет години – каза Франсис, като любезно остави историята на Касия на мира. – Запознахме се на курс по готварство.
– Ти посещаваш курсове по готварство?
Готвачката се засмя и поклати глава.
– Не, аз бях инструктор. Преподавателската дейност ми е хоби, така че поемам по два-три класа годишно. Дейзи беше най-лошата ми ученичка в този конкретен курс. До края на занятието – беше само две седмици – бяхме ходили на три срещи. На четвъртата среща решихме, че аз ще готвя. Тя се заема с прането.
– Хармония. – Касия се захили.
– Точно така.
Франсис забавляваше Касия по време на храненето, като разказваше истории за други студенти по готварство и техните епични провали. После сподели плановете си за коледните подаръци на Дейзи и попита как върви семестърът на Касия.
Финалите наближаваха бързо, а агресивният учебен график на Касия не беше отслабнал. Не само че беше решена да поддържа перфектния си среден успех, но и работата беше неин спътник. Работата и даваше нещо друго, освен да мисли за Едуин.
Освен че той и липсваше.
Бяха минали десет дни от катастрофата с мотоциклета на Заин и макар че той все още беше в болницата, лекарите очакваха да се възстанови напълно. Това беше последното съобщение, което Едуин беше изпратил вчера рано сутринта.
Какво е правил за Деня на благодарността? Беше му писала по-рано, но той не беше отговорил. През последната седмица Едуин не беше отговорил на доста от съобщенията и.
Касия правеше всичко възможно да не го приема лично. Фокусът му беше семейството, както и трябва да бъде, нали? А и не беше като тя да му е приятелка. Те не бяха поемали ангажименти.
Така че защо изпитваше това стържещо чувство в стомаха си? Защо и се струваше, че той се изплъзва от ръцете и?
Бяха нещо само от няколко седмици. И все пак отсъствието му беше празнота.
Липсваше и.
И това я плашеше до смърт.
– Това е невероятно – каза Касия на Франсис, като отхвърли притесненията си настрана. Изтласка вината настрана. Готвачката беше заслужила похвалата. – Всичко, което правиш, е невероятно, така че това не е изненада.
– Благодаря ти. – Франсис присви брадичка. – Наистина ми харесва да готвя за вас, момичета.
– Как дойде да работиш тук? – Попита Касия.
– Джеф, всъщност. Той управлява имението от години. През по-голямата част от това време то е било празно, така че персоналът е бил минимален. Но когато Айви реши да живее тук, докато учи в Астън, Джеф се свърза с мен и ме попита дали не бих се заинтересувала да стана частен готвач.
– А. И как се запознахте с Джеф, преди да започнете работа тук? Друг клас по готварство?
– Всъщност в един книжен клуб. С Джеф се сближихме заради общата ни неприязън към всяка книга, която клубът беше избрал. Докато накрая решихме да напуснем тяхната група и да започнем своя собствена.
Касия се засмя.
– Все още ли имате клуб?
– Имаме. – Франсис се усмихна. – Само двамата сме и срещите ни се провеждат на случаен принцип в кухнята.
Говориха през останалата част от вечерята, предимно за книги, докато чиниите им не бяха празни, а коремите им – пълни. Тогава Касия настоя да помогне в миенето на чиниите и почистването на кухнята.
След като затвори съдомиялната машина, тя влезе в пространството на Франсис и я придърпа в силна прегръдка.
– Благодаря ти.
Франсис и отвърна с прегръдка.
– Няма за какво.
– Мога ли да се запозная с Дейзи?
– Тя ще се зарадва. – Франсис я пусна и се разсмя. – След като се справиш с изпитите, ще направим празнична вечеря.
Сега вече имаше храна, която да очаква с нетърпение, освен закуската в неделя. Ако все още имаше такова нещо като неделна закуска. Това беше просто труден период за Едуин, нали? Скоро Заин щеше да се прибере у дома и животът щеше да се нормализира. Щяха да имат своите срещи в кафенето и нощи в леглото на Касия.
– Прибирам се вкъщи за една мързелива вечер пред телевизора – каза Франсис и изрови ключовете си от чекмеджето в кухнята.
– Мисля, че и аз ще направя същото. – Касия се прозя и с една последна прегръдка напусна кухнята и се запъти по коридорите.
Тъкмо завиваше зад ъгъла, готова да прекоси фоайето и да се отправи към стълбището, когато входната врата на имението се отвори и Айви нахлу вътре.
– Майната ти – изръмжа Айви.
Очите на Касия се разшириха, устата и се отвори, за да се защити, но после осъзна, че Айви не говори на нея. Айви беше насочила коментара си към Едуин, който влезе вътре след сестра си, бутайки вратата.
– Какъв, по дяволите, е проблемът ти, Айви?
– Ти! – Тя се обърна към него, а русата и коса се разпиля по гърба на нефритената и рокля.
Докато тя беше облечена за специален повод, Едуин изглеждаше измачкан и уморен. Дънките му се бяха накъсали на коленете, сякаш ги беше носил толкова дълго, че денимът се беше разтегнал и преразтегнал. Бялата му риза с копчета беше измачкана, ръкавите навити до предмишниците. Косата му беше разчорлена, а челюстта му – настръхнала от небръснене.
Беше красив, но изглеждаше като гнездо.
Касия устоя на желанието да каже името му. Задържа дъха си, тялото и беше като статуя с надеждата, че ще остане невидима.
– Ти трябваше да си там днес – изръмжа му Айви.
– Снощи ти казах, че няма да отида на това шибано парти.
Чакай. Какво парти? Касия захапа вътрешната страна на бузата си. Ако само можеше да се слее със стените. Може би сега, когато не мразеше Джеф, той щеше да я научи на триковете си, защото този камериер беше наистина добър в това да бъде невидим.
– Денят на благодарността. – Айви говореше със скърцащи зъби, сложила ръце на хълбоците си.
– Да, и трябваше да го пропуснеш. Мама и татко се преструват, че всичко е наред. Мама показва на приятелките си изкуството, което е купила миналата седмица. Татко се хвали със своето Ферари. Всичко това са глупости. Те се преструват заради своите заможни приятели, докато Заин все още е в болницата.
– Знам това! – Изкрещя Айви. – Не мислиш ли, че го знам?
– Тогава защо си отишла? Можеше да дойдеш с мен в болницата.
Айви изригна.
– Ти знаеш защо не отидох в болницата. Защо няма да се върна там.
– Това е твой избор. Това са твои проблеми. Така че не прехвърляй кавгата, която си имала с татко, върху мен, разбра ли?
Тя се беше скарала с баща им? Касия мразеше, че слуша разговор, който явно трябваше да бъде личен. Да се забърка в семейната драма на Кларънс щеше да доведе само до катастрофа, затова се опита да се отдалечи, да се измъкне зад ъгъла, но в момента, в който вдигна крак, погледът на Едуин се насочи към нея.
– Съжалявам – промълви тя.
Той затвори очи и стисна върха на носа си, сякаш знаеше точно какво ще се случи.
Айви проследи погледа му и се обърна, за да види Касия – с един крак във въздуха и извинителна усмивка на лицето.
По дяволите.
– Не исках да ви слушам. Просто…
– Подслушваш? – Устните на Айви се свиха. – Жалка. Ти си жалка.
Касия изсумтя.
– Айви. – Едуин загреба с ръка през косата си, но ако Касия се надяваше, че той ще я защити, получи само порицаващ тон.
Това я жегна по-силно от обидата на Айви.
– Както и да е. – Като разроши златистата си коса, Айви пое по стълбите, а токчетата и подчертаваха всяка стъпка. Туптенето и избледня по коридора. После една врата се затръшна толкова силно, че би разтърсила стените на всяка друга къща.
– Майната и. – Едуин въздъхна, а челюстта му се сви.
– Не исках да подслушвам. – Касия се приближи и вдигна ръце. – Тъкмо излизах от кухнята.
– Всичко е наред, – промълви Едуин, но нищо в него не изглеждаше наред.
– Добре ли си?
– Не, не съм, добре, по дяволите – изсумтя той, което я накара да спре. След това се обърна и тръгна към вратата, като я отвори и се втурна в нощта.
Касия стоеше във фоайето, застинала до лъскавия мраморен под.
От десет дни Едуин и липсваше. Десет дни се тревожеше за него.
Очевидно тези чувства са били еднопосочни.
Ръцете и се свиха, докато се изкачваше по стълбището. Тя затръшна вратата на собствената си спалня, надявайки се Айви да я чуе от крилото си. След това Касия отиде до масата си, сложи слушалките си и увеличи музиката, докато не блокира всеки друг звук.
Отхвърли бележките, които беше прегледала тази сутрин от лекцията миналата седмица. Нямаше как да успее да се съсредоточи върху училището. Затова вместо това се изправи на пръсти, вдигна ръце над главата си и направи едно завъртане.
Движението беше грациозно, макар и леко откачено, подобно на последния път, когато танцуваше из стаята. В ушите и звучеше музика и докато се въртеше за втори път, тя отдаде емоциите си на движението. От върховете на пръстите и струеше разочарование. Раздразнението се изливаше от острите и пръсти.
Движенията течаха, но с неуравновесения ръб на гнева. Касия танцуваше, за да премахне болката. Танцуваше, за да не крещи.
Тя изля нараненото си сърце в мускулите си. Тялото и се затопли и потта изби по слепоочията и, когато първата песен свърши. Остави следващата песен да зазвучи, последвана от следващата, докато дробовете и не пламнаха, а главата и не се проясни. Когато песента отново се смени, тя изтръгна слушалките си и падна на петите си.
С ръце на коленете си затвори очи.
– Аз не съм жалка.
Касия Колинс беше много неща. Беше самотна. Беше тъжна. Но никога повече нямаше да бъде жалка.
– Не, не си. – Дълбокият глас се разнесе из стаята.
– Исусе. – Касия изтръпна. Едуин се беше облегнал на рамката на вратата и. – Не чукаш ли?
– Почуках. – Той влезе в стаята, като затвори вратата след себе си. – Ти не отговори, когато почуках, но чух стъпките ти. Не знаех, че си танцьорка.
Устата и се сви в тънка линия, докато кръстосваше ръце на гърдите си.
– Ти си невероятна, Ред.
Тя сви рамене.
– Това е просто хоби.
Едуин прекоси стаята, стъпките му бяха бавни. Хищнически.
– Ти не си жалка.
– Не, не съм. – Касия вдигна брадичката си, когато той застана пред нея.
– Трябваше да те защитя.
– Да, трябваше да го направиш.
Едуин въздъхна.
– Съжалявам.
Тя го накара да застане пред нея, а очите му молеха за няколко дълги мига, преди да му даде прошка.
– Простено ти е.
Може би тя прощаваше твърде лесно, не само на Едуин, но и на всички. Обикновено всичко, което беше нужно, беше едно честно извинение и истината.
Колко по-различен щеше да бъде нейният Ден на благодарността, ако баща и просто и беше поднесъл извинение? Ако и беше доверил истините си, вместо да ги крие?
Преди да успее да си позволи да проследи този ход на мисли, ръката на Едуин се уви около гърба ѝ и той я придърпа към гърдите си. Носът му се впи в косата и, завладявайки аромата на шампоана и.
– Липсваше ми тази миризма. Като ягоди и ванилия.
Тя обви ръце около кръста му, готова да потъне в твърдата му гръд, само че той я пусна твърде рано, отиде до креслото с облегалка и се строполи на седалката му.
– Не си казал на Айви за нас, нали? – Попита Касия.
– Не искаше ли точно това?
– Да. – Не. идеята да бъде негова тайна поразително я измъчваше. Тя изчерпваше енергията и.
След месеци и месеци на тайни, тя губеше сили да ги държи заключени зад железни решетки. Затворническата килия се разтягаше по шевовете. Добавянето на още една можеше да доведе до това, че всички те да се изсипят на свобода.
– Какво стана с Айви? – Попита тя.
– Драма – промълви той. – Някаква кавга с татко за работата, която искаше, но той се увери, че никога няма да се случи. Чувствам се зле, че Денят и на благодарността е бил съсипан, но и не. Тя знаеше какво ще получи, когато отиде там. Мама и татко почти са забравили, че синът им е в болницата. Докато Заин лежи в леглото, те са организирали проклета вечеря.
– Съжалявам.
Той махна с ръка.
– Не съжалявай за мен. Аз не отидох.
Значи и той е пропуснал Деня на благодарността?
– Франсис приготви цяла трапеза. В хладилника има достатъчно.
– Не, аз ядох. Занесох вечерята на Заин.
– Много мило от твоя страна. – Сърцето и се разтопи. Като единствено дете Касия можеше само да си мечтае за подобна лоялност. Непоколебимата любов на един брат. – Искаш ли да останеш за известно време?
– Не мога. – Едуин се наведе напред, като се подпря на бедрата си. Никога не го беше виждала такъв – изтощен и отнесен.
Тя направи крачка, готова да го издърпа в прегръдките си, но той се изправи светкавично.
– Ще се видим, добре?
– О. – Тя примигна, когато той мина покрай нея, без да я погледне.
„Е, разбира се. – Кога?“
Тя не си позволи да попита. Това беше нещо, което щеше да попита Джош. А той щеше да я нарече прилепчива. Така че тя преглътна, докато Едуин излезе през вратата, без да каже нито дума.
Касия стоеше неподвижна, едва дишаше и чакаше, докато звукът от отварянето и затварянето на входната врата не се разнесе нагоре. След това се запъти към леглото си, падна на ръба му и разтърка болката в гърдите си.
Той я използваше, когато му беше удобно. Захвърли я настрана.
Предупреждението на Майкъл се завъртя в съзнанието и. Беше я предупредил да внимава, че Едуин е оставил братовчедка му с разбито сърце. Но дали Касия го беше послушала? Не.
– И няма да започна сега. – Тя сви рамене и седна изправена.
Нямаше за какво да се тревожи. На Едуин му се случваха много неща, а след изтощителните десет дни му беше позволено да бъде в лошо настроение.
Той беше дошъл тук, нали? Беше я задържал. Каза и, че му липсва мирисът на косата и.
– Всичко е наред, – каза си тя. Всичко беше наред.
Само че в стомаха и се появи чувство на тежест и то нямаше нищо общо с храната на Франсис.
Назад към част 33 Напред към част 35
