Глава 37
На първия етаж на библиотеката имаше група до масата на Касия. Шумна група. Библиотекарят ги беше смъмрил три пъти, но те все още не се бяха успокоили.
– Замълчете. Замълчете. Замълчете, – промълви тя под носа си.
– Ха! – Изръмжа едно момче. – Веднъж видях нещо, в което едно момче беше помолено да напише стихотворение за любовта. Единственото, което направи, беше да посочи телефонния номер на най-добрата си приятелка. Ами ако направим нещо подобно? Остроумно, разбираш ли? Креативно? Лесно.
– Мързеливо, – промълви Касия.
Вече час слушаше как този екип по проекта си поднася идеи един на друг. В този момент, предвид напредъка им, тя беше сигурна, че всеки от тях ще се провали в първи курс по психология.
Касия потърка слепоочията си и съжали, че си е забравила слушалките вкъщи тази сутрин. Грешка, която никога повече нямаше да допусне. Тя се наведе по-близо до книгата си и сведе очи към текста.
– Фокус. За бога, съсредоточи се.
Това беше последната седмица от занятията за семестъра. Следващата седмица беше мъртва. Последващата – изпитите. След това Астън щеше да се оттегли за зимната ваканция.
Наближаваше Коледа.
Но Касия щеше да се тревожи за това, че ще прекара празника сама по-късно. След като завърши семестъра с безупречните си оценки.
– Какво ще кажете за това? – Едно момиче от групата се изправи, а ръцете и полетяха във въздуха, докато обясняваше поредната си ужасна идея.
Касия изстена.
– Идиоти.
– Говориш със себе си ли, Ред?
Лицето и се вдигна от книгата, когато Едуин издърпа стола до нейния.
Сините му очи я заслепиха и предателското и сърце се разтуптя.
Бяха минали две седмици от Деня на благодарността. Две седмици, откакто той беше излязъл от спалнята и. Две седмици, откакто беше говорил с нея.
И през тези две седмици тя реши, че предупреждението на Майкъл е било точно.
Едуин Кларънс беше получил това, което искаше от Касия, и се беше превърнал в призрак.
Беше толкова уморена от призраци.
– Ти си на грешния етаж, – каза той.
Касия повдигна вежди.
– Сериозно?
– Онова място горе е и твоето място за учене.
– Невероятно. – Две седмици и той иска да говори за мястото на ученето и?
Тя захлопна книгата си, движенията и бяха забързани и гневни, докато натъпкваше вещите си в раницата и закопчаваше ципа и. После се изправи, като едва не преобърна стола си, и дръпна палтото си. Заобиколи масата и се канеше да напусне библиотеката, но се спря. Вместо това отиде до масата на екипа по проекта.
– Трябваше да представите презентация за любовта, нали? – Попита тя първокурсниците. – Но всяка идея, която ви хрумне, е гадна.
Всеки човек я гледаше с широко отворени очи и разтворена челюст.
– Направете нещо различно. Напишете за това кога любовта се обърква. Разбито сърце. Предателство. Манипулации и лъжи. Разкажете грозните истории на любовта. Това е вашата презентация.
– Да. – Момчето, което беше предложило идеята за телефонния номер, се изстреля от стола си с вдигнати ръце. – Бихме могли да направим нещо като истории на ужасите, нали разбираш? Някой изневерява на жена си, а тя го разрязва на хиляди парчета и го заравя в градината си с петунии.
– Имаш идеята. – Касия хвърли поглед през рамо към Едуин, след което остави групата да се занимава с мозъчната си атака, а посланието и беше предадено.
Беше имала нещо с Едуин, а след това той беше изчезнал, без да каже нито дума. Той я беше разочаровал. Беше се разочаровала достатъчно от мъжете в живота си, за да има цяла вечност.
– Касия. – Едуин я настигна, докато тя се промъкваше през входната врата на библиотеката.
Тя продължи да върви, а дъхът и се разнасяше из замръзналия декемврийски въздух. Снощи бе паднал сняг, който покри територията на кампуса с девствена бяла покривка.
– Съжалявам. – Едуин застана в крачка до нея. – И осъзнавам, че това извинение закъсня с две седмици.
– Простено. – Тя щракна с китката си. Определено не е простено. – Ще се видим наоколо.
– Говори с мен. – Той я хвана за лакътя, принуждавайки я да спре.
Тя се завъртя срещу него, като издърпа ръката си на свобода.
– Нямаш право да ме докосваш.
Едуин вдигна ръце, изражението му беше наранено.
– Ред.
– Недей, Едуин. Просто недей. – Четиринайсет дни трупано разочарование избухна от бутилката, в която го държеше запечатано. – Няма да бъда използван. – Не отново.
– Аз…
– Млъкни. – Касия прокара ръка през въздуха.
Днес поне някой се вслушваше в „шшш“. Едуин затвори уста, а устните му се свиха в тънка линия.
– Няма да бъда удобна. – Не отново. – Няма да бъда второстепенна мисъл. – Не повече. – Няма да бъда играчка. – Не повече.
– Ти не си нито едно от тези неща, – каза той.
– Не ти вярвам. След всички тези глупости, които ми каза, как щеше да тестваш границите ми. Как щеше да ми кажеш какво да мисля и как да се чувствам по отношение на нас. Как щеше да го изясниш. Е, предполагам, че това, че си тръгваш, го е направило много, много ясно.
Гърдите на Касия се надигнаха, когато всичко, което искаше да каже, изплува на повърхността. То се изцеди от нея, а с него и желанието и да се бори. Затова тя си тръгна.
Едуин я остави да си тръгне.
И това, преди всичко останало, доказваше, че тяхното нещо е приключило. Какво трябваше да направи, за да намери мъж, който да се бори за нея? Който да застане на нейна страна? Кой ще я избере?
Никой не избира Касия.
Което означаваше, че тя трябва да избере себе си.
Разходката до имението беше по-топла, отколкото тази сутрин, и тя не си направи труда да си сложи ръкавици. Дали обаче температурата навън наистина се беше повишила, или гневът и съжалението бяха стоплили кръвта и?
Кога щеше да се научи да разпознава вълка в овча кожа? Кога щеше да спре да позволява на чаровните усмивки, неделните закуски и хвърлянето на монети да се промъкват през защитата и?
– Боже. – Тя отвори вратата на имението и я затръшна зад себе си. Напоследък Касия беше затръшвала много врати. След това се запъти нагоре по стълбището, като на всяка крачка се усещаше раздразнението и. Когато стигна до спалнята си, тя се насочи към забравените тази сутрин слушалки и ги запрати на мястото им.
Палтото и беше захвърлено на пода, а раницата и – до него. След това намери телефона си, превъртя плейлиста, която отговаряше на безумното и настроение, готова да я пусне да звучи в ушите и. Може би щеше да изтанцува това раздразнение, както беше направила на Деня на благодарността.
Но преди да натисне „play“, една ръка издърпа слушалката.
Касия изтръпна и се завъртя.
Едуин се извисяваше над нея, а красивите му черти бяха помрачени, докато сваляше другата слушалка. Бузите му бяха зачервени. Върхът на носа му беше зачервен, а пръстите му – студени.
Колко време я беше следил?
– Какво правиш тук? – Попита тя.
– Водя разговора, който нямаше да водя в кампуса.
Зад него вратата се затвори. Тя не беше суперзлодей. Сериозно, как беше пропуснала да я проследи до дома ѝ и до стаята и?
При друг мъж можеше да се паникьоса, но това беше Едуин. И да, в момента беше бясна на него, но дълбоко в себе си знаеше, че най-лошото, което би направил, е да нарани сърцето и.
Веднъж вече беше преживяла унищожение. Можеше да го направи отново.
– Прецаках се – каза той.
– Да.
Той прокара ръка през косата си.
– Не искам това да свършва.
Тя отвори уста, готова да му каже, че е твърде късно, но той сложи пръст върху устните и, сякаш знаеше какво ще каже.
– Съжалявам.
Очакваше литания от извинения. Брат му. Училището. Изпити. Бла. Бла. Бла. Но докато чакаше оправданията му, те така и не дойдоха.
Вместо това той повтори:
– Съжалявам.
Молбата в сините му очи я подръпна за сърцето.
Касия направи крачка встрани, искаше да се отдалечи, и докато го правеше, видя това, което беше пропуснала в библиотеката. Под очите му имаше тъмни кръгове. Дрехите му отново бяха измачкани, както по време на Деня на благодарността, но това беше много по-лошо, сякаш не просто ги носеше, а живееше в тях. Стърнището на челюстта му беше толкова гъсто, че почти приличаше на брада, а той сигурно не се беше бръснал от… две седмици.
– Знам, че имаш много работа с брат си – каза тя. – Той добре ли е?
– Изписаха го от болницата в неделя. Спя на дивана му, помагам му.
– Това е мило от твоя страна.
– Той е мой брат. – Едуин сви рамене. – Има медицинска сестра, която му помага през деня, ако има нужда, но през нощта по-добре аз, отколкото някой непознат в дома му.
Ами родителите им? Не бяха ли те наблизо, за да помогнат?
– Можем ли… мога ли да седна за минута? – Едуин мина покрай нея и стигна до своя стол с облегалка. Той се свлече на седалката, както и последния път, когато беше в спалнята ѝ, и отпусна лакти на коленете си, изглеждайки на секунди от заспиване. – От седмици спя на столове. Диванът на Зайн е подобрение, но бях до късно и се опитвах да уча преди изпитите.
– Спал си на столове? Къде?
– В болницата.
Касия примигна. Инцидентът със Заин беше станал преди седмици.
– През цялото това време?
– Да. – Той се прозя.
– Защо не ми каза?
Той и се усмихна тъжно.
– Истината? Не знам.
– Не знаеш?
– В момента ми се случват много гадости и не знам дали трябва да прехвърлям това върху теб.
Тя се намръщи.
– А?
– Това е типът тежко, който бих сложил на приятелката си. А аз не знам дали сме там.
Бруталната честност на признанието му я накара да иска да се свие на кълбо и да се скрие. Защото той беше прав. Те бяха нещо. Но в континуума на „нещо“ те бяха твърдо по средата. Неутрална зона.
Не съвсем непринудени. Не съвсем сериозни.
Не съвсем доверчиви.
И Касия не можеше да го вини за това. От самото начало тя старателно поставяше граници. По дяволите.
– Ами… – Тя въздъхна и отиде до леглото си, като се свлече на възглавницата. – Това е справедливо.
Само че тя искаше той да и се довери. Искаше да и се довери и да и каже, когато изпитва затруднения. Не искаше той да се отдръпне от нея.
– Имам проблеми с доверието, – каза тя, вперила очи в тавана.
Дълбокият кикот на Едуин изпълни стаята.
– Не казваш нищо ново.
Тя се усмихна, когато той се изправи от стола и се отправи към леглото. Той зае мястото до нея, като легна по гръб. Тялото му се простираше дълго до нейното, само на сантиметри разстояние, но не се докосваха. Близостта беше достатъчна. Засега.
– Говорих с адвокати – каза той. – За доверителните ми фондове. След злополуката със Заин си помислих, че родителите ми могат да се съберат. Те го направиха за около ден. Но след това животът им се върна към нормалното и сякаш забравиха, че имат дете в болницата. Заин е възрастен, но все пак. Нима не би посетила детето си в болницата?
– Да, – каза тя и сплете пръстите си с неговите.
– Те просто се върнаха към нормалния живот. Дариха куп пари на болницата. Погрижиха се да му осигурят най-добрите лекари и медицински сестри. Но това е всичко. Баща ми го посети два пъти. Мама три пъти. Мина почти месец и това беше всичкото време, което можеха да му отделят. След това на Деня на благодарността те организираха шибана вечеря.
Спорът с Айви, разочарованието на Едуин през този ден, сега имаше смисъл.
– Това не е правилно. – Той поклати глава. – И единственото, което мога да си помисля, е, че това е, защото Заин не играеше играта на татко. Заин прави нещо свое. Живее свой собствен живот. Така че сега в очите на татко той е по-малко.
– Съжалявам, – прошепнах аз.
– Свърших. Татко очаква от мен да работя за компанията му, но може да си ходи. Искам да съм сигурен, че напълно разбирам клаузите на довереният ми фонд. Именно за това са адвокатите. Ако трябва да изчакам да стана на трийсет, за да докосна тези пари, така да бъде. А дотогава, добре…
– Можеш да си намериш работа като всички останали.
Ъгълчето на устата му се изкриви.
– Може би ще ми помогнеш да си оправя автобиографията.
– Ще ти бъда препоръка за характера.
– Можеш да удостовериш броя на оргазмите, които си получила за една нощ.
Касия се засмя.
А той я дари с мегаватова усмивка, включително и с трапчинки.
– Липсваше ми, Ред.
– И на мен ми липсваше. – Не беше толкова трудно да признае, колкото си мислеше. – Благодаря, че ми каза.
Едуин се премести и се обърна настрани, за да прибере кичур коса зад ухото и.
– В момента ми трябва приятелка.
Тежестта на тези думи я удари като ковашки чук. Той искаше довереник. Убежище. Приятел. А тя толкова много искаше да бъде този човек.
Трябваше да изпадне в паника при това осъзнаване. Вълна от ужас.
Приятелка.
О, тя искаше тази работа.
– Имаш нужда от доброволка? – Попита тя.
За миг той я преобърна по гръб и се надвеси над нея. След това устата му беше върху нейната, открадна дъха ѝ и накара разочарованието от последните две седмици да изчезне с вкусно въртене на езика му.
Тя се вкопчи в него, обичайки тежестта на тялото му, което я притискаше по-дълбоко в матрака. Тези устни и липсваха. Широките му рамене. Силата в тялото му. Липсваше и начинът, по който той засмукваше долната и устна и докосваше с върха на езика си нейната.
Тялото на Касия се възпламени от една-единствена целувка и тя се вкопчи в него, жадувайки за още.
Само че Едуин откъсна устата си от нея и отпусна чело към нейното.
– Иска ми се да мога да прекарам остатъка от деня тук. Но след час имам занятия.
– Искаш ли да подремнем? Изглеждаш така, сякаш можеш да се възползваш от сън.
– Да, всъщност. – Той ги завъртя и я придърпа обратно към гърдите си. – Ще останеш ли с мен?
Тя се сви по-дълбоко в ръцете му.
– Съжалявам за Заин. И за родителите ти.
– Родителите ми са задници. Искам да кажа, че това не е шок. Просто… се надявах, че този път ще са различни.
– Мога да го разбера. Майка ми е задник. – И ако беше честна със себе си, баща и в крайна сметка се беше превърнал в такъв. Но беше по-лесно да се съсредоточи върху недостатъците на Джеса Нилсън.
– Ще ми разкажеш ли за нея? – Попита Едуин.
– Тя замина, когато бях на две години. Върна се, когато бях на три. Напусна отново, когато бях на четири. Върна се, когато бях на пет. Отново си тръгна, когато бях на шест. Това беше моделът. Тя щеше да бъде майка по-малко от година, преди това да стане прекалено. След това си тръгваше, напълно ни изтриваше от съзнанието си, докато не си спомнеше, че има съпруг и дъщеря.
– По дяволите. – Едуин се вцепени.
– Не знам какво я връщаше обратно. – Това беше най-трудната за разбиране част от спорадичното присъствие на майка и. – Разбирам защо е напуснала. Спомням си, че веднъж я намерих в пералнята да ридае над кош с дрехи, напълно разстроена, че трябва да ги сгъва. Тя си тръгна скоро след това.
След това имаше спомен за мама в кухнята, алармите за дим се бяха разнесли, защото беше сложила замразена пица във фурната и беше забравила да настрои таймера, така че тя беше изгоряла докрай.
Татко винаги е бил готвачът. Джеса не обичаше да прекарва времето си в кухнята, дори по-малко от пералнята, но по някаква причина тази вечер се беше заела да направи вечерята. След като татко извади пицата на въглени от фурната и успокои мама, тя се затвори в спалнята. На следващия ден, когато Касия се прибра от училище, майка и я нямаше.
Била е на осем години. Скоро след това баща и я записа на балет.
Може би е знаел, че Джеса няма да се върне този път.
– Тя не искаше да бъде майка и съпруга – каза Касия на Едуин. – И в интерес на истината, годините, когато я нямаше, бяха по-добри. С татко разчитахме един на друг и бяхме щастливи.
Или тя си е мислела, че са щастливи.
– Но защо ще се върне? Това е, което не разбирам, – каза Касия. – Защо, след като нищо не се е променило, защо ще ни подлага на това отново? Струва ми се… жестоко. Трябваше да знае колко много ни боли, когато си тръгна. Щях да го преодолея, особено ако беше престанала да си ходи, когато бях на две години. Дори нямаше да я познавам. Но тъй като тя продължаваше да се връща, това ми даваше надежда.
И тази надежда беше истинската жестокост в действията на Джеса.
Надеждата, че тя ще се върне. Надеждата, че когато се върне, животът ми ще бъде различен. Надежда, че Касия може да бъде достатъчна, за да накара майка си да остане.
– Ред. – Едуин я прегърна по-силно.
– Нямам представа къде е тя. Дали е… мъртва. – Ако Касия наистина е сама.
– Много съжалявам. – Той зарови лицето си в косата и. – Да минеш през това. Да загубиш баща си. А след това и аз те зарязах. Майната му. Съжалявам.
– Не ти го казвам, за да се чувстваш виновен. Това е просто истината.
– Благодаря ти. За това, че ми каза. – Ръцете му се отпуснаха, за да може да я обърне и да погледне лицето и. Палецът му я погали по бузата. – Казах ти го.
– Какво ми каза?
– Че ще изтръгна истините на свобода.
Тя се усмихна.
– Така и стана.
– Толкова ли беше трудно? – Попита той.
Тя се приближи и затвори очи, докато вдишваше аромата му. Не, не беше трудно да говори за Джеса. Но Джеса беше по-малък демон в миналото на Касия. Разказът за майка и беше лесна изповед.
И Касия нямаше намерение да споделя останалото.
Назад към част 36 Напред към част 38
