УИЛА НАШ (Девни Пери) – За тайните ЧАСТ 41

Глава 41

Зад прозорците на спалнята на Айви беше настъпила нощ. Беше наблюдавала как светлината избледнява, с очи, залепени за стъклото, докато цветовете преминаваха от следобедно злато през вечерно синьо до черното на полунощ.
Стомахът и къркореше, гладна от пропуснатата вечеря. Но тя не вярваше, че ще излезе от стаята си. Беше прекалено опустошена. Твърде слаба.
След като видя Тейт с Алисън, тя прекара един час, взирайки се в онова хапче на бюрото си. Един час, прекаран в бушуваща вътрешна война. Но тя беше спечелила, нали? Беше прибрала хапчето обратно в чекмеджето и си беше тръгнала.
Само че можеше ли наистина да се нарече победителка, ако не беше изхвърлила лекарството? Докога щеше да се измъчва? Да проверява собствените си граници?
Скоро нямаше да може да се съпротивлява. А ако се пречупи веднъж, можеше никога да не се възстанови.
Така че остана свита на този стол, опряла рамене на единия подлакътник, с крака, прехвърлени през другия, и се загледа в нощта.
Клепачите и натежаха. Беше се прозяла и се канеше да си легне, когато в коридора се чу ехото от стъпки. Айви седна по-изправена, когато гостът и се приближи.
По дяволите. Сигурно е бил Майкъл. Беше толкова разхвърляна, когато се прибра по-рано, че вероятно беше забравила да заключи задната врата. Беше станал прекалено дързък с дома и, ако се беше поканил вътре без нейно разрешение.
Освен ако не беше Едуин? Той имаше собствен ключ за имението.
Стъпките спряха пред вратата ѝ и вратът и настръхна. Нямаше нужда да извива врат, за да види посетителя. Въздухът в стаята се размести като електрическия заряд преди докосването на мълния.
Майкъл не притежаваше такова присъствие.
Но Тейт имаше.
Дъхът и се ускори. Кожата и изтръпна.
– Какво правиш тук? – Попита тя, като все още отказваше да се обърне.
– Казвах ти, че ще обсъждаме онзи номер, който направи в болницата. – От здравия му, дълбок глас я побиха тръпки по гърба.
– Малко закъсня, нали?
– Просто ти давам време да страдаш.
О, и тя беше страдала. Беше еднакво дразнещо и впечатляващо колко добре я беше разбрал.
– Нямам време за игри, Айви.
– Тогава е по-добре да стоиш настрана от Алисън Уинстън. По-рано изглеждаше ужасно уютно.
– Ревнива?
Да. И с разбито сърце.
– Как се запознахте вие двамата? Предполагам, че не е било случайно.
– Не, не беше.
– И кой кого е срещнал?
– Тя се обърна към мен.
Зъбите и изскърцаха.
– Ако си я хванал, какво правиш тук? И как влезе в къщата ми?
– Не бива да оставяш резервен ключ под саксия с цветя. – Тейт направи крачка в стаята и решителността и се разсея. Тя се обърна, забелязвайки ленивата му крачка. Той отиде точно до стола и, издигайки се над нея, а одеколонът му напояваше въздуха и я караше да се замайва.
Слаба. Боже, тя беше слаба. Защото не можеше да откъсне очи от него. Тя наклони глава назад и задържа погледа му. Слабата светлина подчертаваше остротата на чертите му. Тази изсечена челюст. Меката нацупеност на устните му. Миглите от сажди и тъмните, шоколадови очи.
Тази вечер той толкова много приличаше на мъжа от първата им вечер в „Измяна“. Опасно. Разкошен. Съблазнителен. Тейт беше по-съблазнителен от онова шибано хапче.
– Никога не трябваше да те чукам на задната седалка на колата си – промърмори той, хвърляйки поглед към прозореца.
– Защо го направи?
Беше толкова твърдо решен да изчака. Да я побърка. Но тя го беше помолила и той се беше съгласил. Не че не е бил възнаграден. Но дразненето бе спряло моментално.
– Защото ти ме помоли.
Тя преглътна трудно.
– Помолих и преди.
– Тогава, защото имаше нужда от това. Ти се разпадаше.
Да, беше се разпаднала. Той го беше видял и се беше притекъл на помощ.
– Опита се да ме отблъснеш.
– И предполагам, че се е получило.
Тейт се наведе, като се подпря с ръце на стола, а носът му почти се допря до нейния.
– Можеш да ме отблъснеш. Можеш да ме буташ толкова силно, колкото искаш. Но аз няма да отида никъде. Ще приключим, ако кажа, че сме приключили. Нито минута по-рано.
– Тогава къде беше? – Тя мразеше уязвимостта в гласа си. Той и липсваше и нямаше как да го скрие.
– Както казах. Давам ти време.
Устните и се свиха.
– И докато аз чаках, ти си прекарваше времето с Алисън? Чукаше ли я и на задната седалка?
Челюстта на Тейт се стегна, докато се гледаха неподвижно един друг, докато около тях не се завихриха толкова много гняв и сексуално напрежение, че тя на практика можеше да ги види да висят във въздуха.
Тя го искаше. Дори след като го видя с Алисън днес, тя жадуваше за Тейт.
Проклет да е той. Той я беше съсипал. Едно повърхностно, вкусно чукане в колата му и той я беше съсипал. И ето че той беше в спалнята и.
Оставаха и секунди, за да разкопчае ципа на дънките му и да го вземе в устата си. Стига устата на Алисън да не е била там първа.
– Ти чука ли я? – Повтори тя. Колко дълбоко беше предателството му? Беше ли толкова лош, колкото Кристофър?
– Просто използвах Алисън.
Айви се почувства така, сякаш я бяха зашлевили, по-силно, отколкото когато мъжът пред Клуб 27 я беше ударил. Тя помръдна. Не толкова лошо, колкото Кристофър. По-лошо.
– За информация, бейби. Не за секс.
– За информация? – Веждите и се събраха. – Какво имаш предвид?
– Докато Заин беше навън, аз помагах в „Измяна“. Бях там, когато той не можеше.
– О. – Сърцето и се разтопи малко. Трябваше да се сети да се включи като доброволец в клуба. Не че имаше някакъв опит. Тейт беше правилният човек, който да помогне на брат и, но все пак трябваше да попита. – Как се вписва Алисън в това?
– Тя ме намери миналия уикенд. Флиртуваше. Даде да се разбере, че си пада по мен. После ме попита откъде те познавам. Дали те познавам от дълго време. Дали сме били заедно.
– Аз? – Тя размърда крака от стола и седна права.
Майната му. Айви подозираше, че интересът на Алисън към Тейт не е само заради красивото му лице и изваяното тяло. Дали Алисън правеше крачки към Тейт, защото Айви го искаше? Или пък Алисън се опитваше да надникне в миналото на Айви? Дали Майкъл беше потърсил помощта на Алисън?
Сърцето и се разтуптя. Трябваше да е миналото. Трябваше да става дума за Кристофър.
Алисън винаги е искала да знае повече за нощта на катастрофата. Беше в неведение, както и всички останали. Беше чувала и слуховете, които се носеха в Астън Преп. Но Алисън винаги бе стигала по-далеч. Беше стигнала дотам, че да преследва Купър и да го моли за информация за смъртта на брат му.
Парите бяха единствената причина, поради която Купър не беше разказал ужасните подробности. Защото животът, който Купър живееше в Сан Франциско, беше финансиран от същото споразумение, което беше накарало Карол Кенеди да мълчи. Единственият път, когато Карол нарушаваше мълчанието си, беше да изпрати на Айви неделен имейл.
– Какво и каза? – Попита Айви.
– Че съм приятел с брат ти. И че съм те познавал… отблизо. – На устата му се появи усмивка. – Това привлече вниманието и. От любопитна се превърна в ревнива толкова бързо, че едва не получих камшичен удар. Предложи ми да се чукаме на паркинга зад клуба.
Устните на Айви се свиха.
– Курва.
– Тя те мрази страстно.
– Чувствата са взаимни – промълви Айви.
– Разбрах го по-рано. – Той се наведе по-близо, а устните му бяха само на един дъх от нейните. – Боже, ти си прекрасна, когато ревнуваш.
Айви отвори уста, за да отрече, но нямаше смисъл.
– Какви други въпроси зададе за мен?
– Все още никакви. Но именно затова бях с нея днес. Тя не се държеше търпеливо с мен. В любопитството и имаше отчаяние. Сякаш се хващаше за нещо. Ето защо ме видя с нея днес. Отказах и да се срещна с нея на улицата. Вместо това я поканих на среща. Мислех да я заведа в онова малко кафене в квартала на Заин, да я оставя да задава повече въпроси.
– И тя го направи?
– Беше доста отзивчива след онази среща на тротоара. Разказа ми как сте учили заедно в Астън Преп. Как си мислиш, че си много над другите хора. Как ти се разминава всичко. Как гаджето ти от гимназията е загинало в автомобилна катастрофа след парти. Как всички са ви видели да си тръгвате с него, но никой не знае какво всъщност се е случило.
Айви усети как цветът от лицето и се изчерпва.
– Катастрофата. Това е свързано с онези имейли, които видях, нали?
Тя успя да кимне.
– Катастрофата е причината да се изгубиш в болницата.
Тя отново кимна. Имаше много пропуски, които да попълни, цяла история, която да сподели, но не можеше. Не и тази вечер.
– Хей. – Тейт хвана брадичката и, накланяйки лицето и, така че тя нямаше друг избор, освен да го погледне. Очите му омекнаха. Това, което видя в лицето и, го накара да поклати глава. – Не трябваше да те чукам в колата си.
– Но ти го направи, – прошепна тя. Защото го беше помолила за това.
– Това беше твое. Тази вечер е моя. – Той се приближи и не отпусна хватката си върху лицето и, докато устните му се допираха до нейните.
Тя се надигна, търсейки повече, но преди да успее да задълбочи целувката, той се отдалечи.
Проследи устата си по челюстта ѝ и се премести, за да прошепне в ухото и.
– Какво искаш?
– Теб. – Повече от следващия и дъх.
Тези устни оставиха следа от тръпки по скулата и.
– Без повече игри. Кажи го.
– Край на игрите, – прошепна тя.
Тогава устата на Тейт я завладя.
Едно движение на езика му срещу нейния и двамата бяха навсякъде един в друг, хващаха се и се галеха, докосваха се и се люлееха. Краката и се разтвориха, когато той я притисна към стола, а силното му тяло я задържаше на място, докато устата му я поглъщаше.
Хватката на Тейт върху брадичката и не секваше. Другата се вплете в косата и, дланта му се оформи по формата на черепа и, накланяйки я точно както искаше, за да може езикът му да направи тези невероятни вихри срещу нейния. Той захапа долната и устна, достатъчно силно, за да я накара да се задъха. И тъкмо когато тя се канеше да отвърне на удара, той я вдигна, обгърнал с ръце тялото и, и я понесе към леглото.
Айви се удари в матрака и той беше върху нея, твърд, топъл и облечен в твърде много дрехи. Тя бръкна в палтото му, преметна го през раменете му и се опита да го бутне на пода. Но Тейт беше прекалено зает да я целува, да я опитва, за да освободи устата си.
Вместо това той я натовари с по-голяма част от тежестта си, като се настани в люлката на бедрата и. Възбудата му се впи в сърцевината и, разтърсвайки тялото и от желание. Всеки път, когато тя настояваше за повече – дърпаше дрехите му или извиваше бедрата си – той просто даваше още едно движение на езика си и удължаваше целувката.
Тейт командваше.
Тази вечер беше негова.
И Айви беше безпомощна да се съпротивлява. Така че тя го целуваше, потъвайки все по-дълбоко и по-дълбоко във вкуса му. Езиците им се бореха, мокри и небрежни. Той не остави нито едно кътче от устата и недокоснато.
Пулсацията в сърцевината и се разцъфтя, пулсирайки все по-силно. По-бързо. Само тази целувка и тя беше на ръба да се разтрепери. Още. Тя се нуждаеше от повече. Затова наклони бедрата си, търсейки частица триене, за да задоволи болката си. Само че в мига, в който тя се раздвижи, той изчезна, стана и избърса устата си до сухо.
По дяволите, той щеше да си тръгне ли? Беше я разгорещил до безумие, а сега щеше да се превърне в призрак. Още страдания заради поведението и в болницата.
Но тогава палтото му се удари в пода и въздишката и на облекчение изпълни стаята. Той посегна зад врата си, стисна с юмрук пуловера си и го издърпа над главата.
Устата на Айви пресъхна при вида на голия му торс.
Тя не беше оценила достатъчно тялото му онзи ден в колата. Напрегнатата кожа се простираше върху набраздените мускули. Изящни, жилави ръце. Силен гръден кош и – Боже, кога някой мъж е имал толкова перфектни зърна? Тя посегна към него, отчаяна да усети топлината на кожата му под своята.
Тейт хвана протегнатата и китка и се приближи, за да вземе другата. После вдигна и двете и ръце над главата и.
– Не мърдай.
Тя се надигна.
Айви обичаше контрола в секса. Харесваше и контрола през цялото време. А това твърде много приличаше на последния път с Кристофър. Нощта, в която той бе притиснал ръцете и над главата и я чукаше на капака на колата си. Колата, в която той беше умрял.
Паниката се смеси със спомените и тя сви лакти, прибирайки ги отстрани.
Тейт се намръщи и отново хвана китките и. Но спря, вместо да ги вдигне към таблата на леглото.
– Вярваш ли ми?
– Да. – Това беше истината.
Той се наведе и целуна вътрешната страна на двете китки, след което отново вдигна ръцете и.
– Дишай, бейби.
Тя вдиша рязко, докато пръстите му се спускаха по долната страна на предмишниците и, покрай раменете и до ребрата.
Той хвана подгъва на пуловера и, като го издърпа нагоре точно толкова, колкото да стигне до колана на дънките и. Едно движение и копчето беше разкопчано. Щракването на ципа беше толкова силно, колкото и биенето на сърцето и, докато той го освобождаваше.
Той свали панталоните от бедрата и, като ги съблече от краката и, докато не паднаха на пода с приглушен звук.
Когато хладният въздух погали кожата и, Тейт отново се премести върху нея, а леглото потъна от тежестта му.
Устните му намериха пъпа и. Езикът му опита кожата и, докато я изследваше. Нагоре-надолу той обсипа корема и с целувки. Всеки път, когато се доближаваше до ръба на бикините и, той се отдалечаваше.
Изтезание. Изящно мъчение.
Тя се пребори с желанието да прокара пръсти през косата му, да го насочи там, където имаше нужда от устата му. В противоречие на всичко, което беше преживяла, да го остави да си играе. Да го остави да определя темпото.
Но тя затвори очи и когато той най-накрая плъзна ръцете си под пуловера и, плъзгайки ги по плътта и, докато не докоснаха сутиена и, тя изстена.
Устните на Тейт я последваха, докато той избутваше пуловера ѝ и го сваляше от ръцете и. Когато ръцете и напуснаха таблата, по-скоро по навик, отколкото от страх, той не каза нито дума, докато отново хващаше китките ѝ и ги поставяше обратно на таблата.
Още един треперещ дъх. Още един намек за страх. И двете изчезнаха, когато той взе зърното в устата си и го засмука през дантелата на сутиена и. Материята придаваше на устата му по-груб характер, но тя се нуждаеше от повече. Имаше нужда да усети хлъзгавината на езика му без преграда.
– Тейт, – промърмори тя.
Той прочете мислите ѝ и свали презрамките на сутиена и. След това горещата му уста обходи едно зърно и гърбът и се изви от удоволствие.
– Да – изсъска тя.
Той заблиза. Засмука. Измъчваше гърдите и, докато тя не се увери, че ще получи оргазъм само от устата му. Тялото и беше обхванато от пламъци.
– Моя – промърмори той срещу кожата и, докато се местеше, спускайки се надолу по корема и, позволявайки на езика си да я опита по пътя.
Пръстите му се вкопчиха в бикините и, освободиха ги и ги хвърлиха на пода. След това отдръпна коленете и настрани и целуна чувствителната плът от вътрешната страна на бедрата и.
Тя потрепери. Тя пулсираше. А ръцете и не се отлепиха от таблата, защото страхът да не спре беше по-силен от страховете и от миналото.
Тейт издуха струя въздух върху напоените и гънки, последвана от бавно облизване.
Айви изтръпна, а погледът и се насочи към мястото, където той беше седнал между краката и.
Тъмният поглед на Тейт я очакваше.
– Моя. Разбираш ли?
Тя кимна.
– Кажи го, Айви.
– Твоя.
Това беше всичко, от което се нуждаеше, за да захване клитора ѝ и да го засмуче, което изтръгна вик от гърлото и. След това се отдаде на пиршество, великолепният му език демонстрираше талантите си, докато също толкова опитен пръст навлизаше във вътрешността и, за да намери перфектното място.
Айви се разтърси. Още преди да е разбрала, че идва, тя се разлетя на милион парчета, които никога повече нямаше да се съберат по същия начин. И когато се свлече, ръцете и все още бяха на сигурно място срещу таблата на леглото.
Той беше взел ръцете и. Беше взел контрола и. Така че тя нямаше друг избор, освен да се предаде.
И никога не се е чувствала толкова свободна.
Последвалите трусове разтърсиха тялото и, когато Тейт се измъкна от леглото, събличайки дънките си. Дебелият му член се поклащаше и нов прилив на топлина прониза кожата на Айви. Още.
Той се върна на леглото и се надвеси над нея.
– Трябва ли ми презерватив?
– Не. – Тя беше на противозачатъчни и не беше имала връзка с никого от месеци. Не и от времето, когато Тейт танцуваше с нея в „Измяна“.
Той се протегна между тях, с ръка стисна члена си, за да прокара главата на члена си през гънките и. Беше толкова хубаво, колкото и езикът му. Но не натисна напред. Не навлезе вътре и не се втурна да улови собственото си освобождаване. Замълча, очите му се затвориха, сякаш беше на ръба и се нуждаеше от момент, за да спре. За да намери своя контрол.
Това беше най-чувствената гледка в живота и, когато го видя по този начин. Красиво, едва сдържано. Мускулите му бяха напрегнати, веждите му бяха набръчкани. А когато най-сетне отвори очи, тези зашеметяващи басейни преливаха от похот. Той спря дъха и.
Разрушена.
Тейт ги люлееше заедно, сантиметър по сантиметър, плъзгайки се дълбоко, докато дъхът и не застина. Чертите му се напрегнаха.
– Ебаси, но те чувствам страхотно.
Тя се разтегна около него, наслаждавайки се на пълнотата. После наклони бедрата си под ъгъл, притискайки клитора си към корена на ствола му.
– О, Боже.
Той се отдръпна само за да се напъха вътре отново. Бързо. Гърдите и подскачаха между тях. Нейното хлипане от изненада го накара да се усмихне.
Тя му се усмихна със собствената си лукава усмивка и стисна вътрешните си мускули.
Той изстена и дразненето спря. Времето за игра беше свършило. Той я чукаше силно и грубо, точно както тя искаше. Натисна я, докато не се превърна във въртяща се каша, загубена за всичко, освен за усещането, че са заедно.
Айви се взриви отново. Нейното освобождаване предизвика освобождаването на Тейт и той дойде с рев на нейното име, вливайки се в тялото и.
Те се свлякоха заедно, обезкостени и изтощени. Тейт се претърколи по гръб, придърпвайки Айви през гърдите си, докато двамата възвръщаха дъха си. И след това я задържа. Тези силни ръце я държаха, докато тя се потапяше в ритъма на спокойното му сърце.
Чувстваше се… изтръпнала.
Не, не изтръпна.
Блаженство. Това беше блаженство. Реалността не съществуваше. Нямаше Алисън, Майкълс, Кристофър или Купър. Тук, в ръцете на Тейт, тя беше негова.
И той е мой.
Тя беше съсипана.
Всичко хубаво в живота на Айви в крайна сметка беше съсипано. Но сега тя си беше пожелала нещо, нали? Така че тя затвори очи и си пожела нещо. Че когато тази връзка се срине, този път ще бъде загубен нейният живот.
А не този на Тейт.

Назад към част 40                                                                     Напред към част 42

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!