Глава 44
Айви говореше по телефона и обикаляше спалнята си, когато Тейт влезе през вратата. Съсредоточи се върху разговора, тъй като трябваше да завърши този разговор със Сал.
– Всичко, което можеш да ми дадеш. Колкото по-мръсно, толкова по-добре.
– С фамилията Бамфорд мръсотията няма да е лесно да се намери. Вероятно скелетите им са заключени в железни ковчези и са заровени на дъното на океана.
Не по-различно от семейство Кларънс. Особено като се има предвид колко близък е бил баща и с този на Майкъл.
– Е, Сал. Надявам се, че си добър плувец. Каквато и да е цената. Намери ми информация.
Той въздъхна.
– Ще се свържа с теб.
– И Касия.
– Работя по въпроса.
Тя приключи разговора и стомахът и се сви. Щеше да повърне, да се разплаче или да изкрещи. Все още не беше решила кое от двете.
– Искаш ли да ми кажеш за какво става дума? – Попита Тейт.
Айви вдигна рамо, защото носът и започна да я щипе. Плаче. Тя щеше да плаче. Защото ето че отново нареждаше на Сал да нахлуе в личното пространство на още един човек в живота и. Нима Едуин току-що не и се беше скарал, че прави точно това?
Беше накарала за Касия да я разследва от любопитство. Преди всичко. Днешната молба беше продиктувана единствено от нуждата за отмъщение. Но тя и преди беше използвала този мотив, нали? И ето че отново беше в ролята на…
– Жестока – прошепна тя.
– Какво? – Тейт скъси разстоянието помежду им. – Какво става, бейби?
Айви преглътна буцата в гърлото си.
– Аз се обърках. Това е краткият извод.
– А дългият?
– Аз не съм добър човек.
Може би Айви не беше прочела доклада на Сал за Касия, но по отношение на Едуин, тя все още го имаше. Беше на компютъра ѝ и чакаше удобния момент. Трябваше да го изтрие.
Трябваше да прекъсне връзките си със Сал и да си тръгне.
Вместо това се беше прибрала в стаята си, след като Едуин беше нахлул от имението и Сал беше първото телефонно обаждане на Айви. Майкъл трябваше да си плати за това, че я е манипулирал. За манипулирането на Касия.
Първият и инстинкт беше да замисли отмъщение.
Това беше един и същ цикъл, отново и отново. Кога щеше да спре? Кога тя щеше да спре?
В очите и се появиха сълзи.
– Хей. – Тейт я погали по бузата. – Говори с мен.
Айви почти се извини. Почти смени темата. Но когато срещна погледа му, признанието и се освободи.
Тя разказа всичко на Тейт. За другите съквартирантки. За своите глупави опити. За Касия и спора им по-рано. За Майкъл. Признанието избухна напред и когато най-накрая излезе на въздух, очакваше да види как Тейт си тръгва.
Айви беше шибана влакова катастрофа.
– Не се ли радваш, че попита? – Промълви тя със сух смях. – Аз съм най-лошата.
– Не си най-лошата. – Той прибра кичур коса зад ухото и, после стисна ръката и. – Хайде. Да отидем някъде.
– Къде? – Подсмръкна тя.
– Да се махнем от тази къща.
Това беше най-добрата идея, която беше чувала от месеци насам.
Айви взе палто от гардероба си, прибра телефона си в джоба, в случай че Едуин се обади, и позволи на Тейт да я поведе надолу.
Когато стигнаха до първия етаж, Джеф беше във фоайето, вероятно е изчакал, след като е пуснал Тейт вътре.
– Скоро ще си тръгна за вечерта, мис Айви. Мога ли да ви предложа нещо преди да си тръгна?
– Имам я. – Тейт намигна на камериера, преди да я изтегли навън до колата си.
Айви се разтопи върху топлата кожа. Слаба усмивка се отскубна от устата и, мислейки за последния път, когато бяха заедно в този автомобил.
Тейт затвори вратата и проследи погледа и до задната седалка. Ъгълчето на устата му също се изкриви, когато той запали двигателя. Докато се движеше по алеята към портата, той хвана ръката на Айви, сплете пръстите им и вдигна кокалчетата и към устните си.
Беше виждала подобна целувка във филмите. Гледаше как двойките в кампуса се държат мило един с друг. Никога, нито веднъж, нито един мъж не беше правил това за Айви, включително Кристофър.
– Не бъди мил с мен, – каза тя. Не защото не го обичаше. Не защото не го искаше всеки ден. Но защото днес от всички дни Айви не заслужаваше нищо мило.
– Не ми казвай какво да правя. – Хватката му върху ръката и се затегна и той я целуна отново.
Да, тя щеше да се разплаче.
Начинът, по който държеше ръката и, беше същият като този, по който я беше държал снощи. Твърдо. Непоколебимо. Тази сутрин се беше събудила в прегръдките на Тейт и беше толкова обнадеждена за деня.
След като той се изкъпа и я целуна за довиждане, обещавайки да се върне по-късно, тя закусваше с Франсис. Беше учила до обяд, а после отиде в кухнята за кокосова вода. Когато забеляза Касия, тя се държа мило. Нима не беше мила?
Майкъл ги беше прекъснал. Беше развалил краткия им разговор, както беше развалил и целия следобед.
Какво щеше да стане, ако Сал не можеше да намери нищо за Майкъл? Можеше ли да остави това да се случи? Не. Никога. Защото ако Майкъл беше стигнал толкова далеч с Касия, Айви не се съмняваше, че той няма да се спре пред нищо, за да разбере връзката на Айви с Карол Кенеди.
Не трябваше да му позволява да я вози на Деня на благодарността. По дяволите. Единствената и надежда беше да намери лост. Да открие слабостта на Майкъл с надеждата, че това ще го накара да мълчи.
Следобедното слънце залязваше, приближавайки се все повече към хоризонта. Добре. Айви беше готова този ден да свърши.
– Къде отиваме? – Попита тя, когато Тейт премина през портата и излезе на пътя.
– Никъде. Мислех, че можем просто да караме.
В раменете и се прокрадна напрежение. Ръката и веднага намери вратата и я стисна здраво. Айви не прекарваше времето си в шофиране. Ако имаше къде да отиде, тя отиваше или сама, или с Рой. Но нямаше никакво желание просто да шофира наоколо.
– Можем да излезем да хапнем.
Тейт хъмкаше, като се насочваше право надолу по улицата.
– А какво ще кажете за някой филм? – Предложи тя.
– Друга вечер.
Възел от нерви се сви в стомаха и, когато стигнаха до кръстовището с магистрала и той зави, като увеличи скоростта, присъединявайки се към потока от автомобили.
Ако Тейт караше бясно, ако беше безразсъден, Айви нямаше да го погледне по същия начин отново. Като се има предвид, че той нямаше представа, че тя се нуждае от допълнително внимание, когато ставаше дума за шофиране, това щеше да е напълно несправедливо. И все пак това щеше да промени всичко. Накърни всичко.
В момента единственото обещание за добро в живота и беше Тейт.
Не беше като да може да го уволни, както другите си шофьори. Дали щеше да и се разсърди като Майкъл, ако го помолеше да намали скоростта?
Айви беше научила от различните си шофьори, че един от най-бързите начини една жена да накърни егото на мъж е да критикува шофирането му.
Тя се подготви, очаквайки Тейт да ускори. Да заобиколи автомобила отпред, който явно не е спазил ограничението. Вместо това той се успокои и продължи да се движи по-бавно, а ръката му, свързана с нейната, не се отпусна.
Тейт намаляваше скоростта на всеки жълт светофар. Пропускаше другите коли, ако бързаха, докато той се придържаше стриктно към ограничението на скоростта или под него.
Единственият друг човек, който караше така, беше Рой.
И това беше, защото някой, вероятно Джеф, го беше предупредил да се пази, ако иска да запази работата си.
Шофирането на Тейт беше толкова сходно, че беше странно.
Това означаваше, че и той е бил предупреден.
– Заин ти каза за инцидента – каза тя.
Той погледна към нея и кафявите му очи омекнаха. След това отново поднесе кокалчетата на пръстите си към устата си.
– Това не беше неговата история. – Тя се опита да освободи пръстите си, да ги отдалечи, но той само ги стисна по-силно.
– Пусни ме.
– Не.
– Тейт, пусни ме.
Той я погледна, за да види решителността в погледа му, преди да върне погледа си към пътя.
– Какво ти казах снощи?
– Много. – Тя се намръщи, но спря да се бори с хватката му. Той шофираше и тя имаше нужда той да се съсредоточи върху тази задача, а не да се бори с нея физически.
– Казах ти, че можеш да ме натискаш толкова силно, колкото искаш. И аз няма да отида никъде. – Гласът му се успокои. – Няма да отида никъде, бейби.
– Начинът, по който използваш бейбито, за да ме накараш да не ти се сърдя, е напълно несправедлив.
Усмивката му накара сърцето и да прескочи. Тейт имаше най-зашеметяващата усмивка – още едно от несправедливите му предимства.
Тя се отпусна на седалката, изучавайки профила му.
– Какво ти каза Заин?
– След като се преместих във Вегас, се чувахме на всеки месец или нещо подобно. Един ден се обадих, за да видя как се справя. Случи се в деня след инцидента ти.
– О. – По дяволите. – Какво още?
– Заин е мой приятел от години. Той правеше коментари за теб и аз ги долавях.
– Като какво? – Колко точно беше споделил брат и?
– Например как преминаваш през шофьорите като през вода. Как дори не си помисляш да се качиш зад волана след пиене. Как винаги се уверява, че в „Измяна“ имат номера на шофьора ти, за да те закарат безопасно до вкъщи.
Айви не беше сигурна какво накара сърцето и да се разтупти най-много. Това, че Заин винаги се е грижил за нея. Притеснявал се е за нея. Или това, че Тейт е обръщал внимание, когато Заин е говорел за нея.
А те дори още не се бяха запознали.
– Не говоря за инцидента – каза тя.
– Не питам.
– Но какво ще стане, ако го направиш? – Прошепна тя.
Защо беше казала това? Не беше говорила за злополуката от години, не и от гимназията, когато беше казала на Елора. Но какво, ако Тейт знаеше? Не би ли трябвало да го предупреди за демоните в миналото и? Ако Тейт наистина искаше да остане наоколо, не трябваше ли да знае в какво се забърква с Айви?
Той отново целуна кокалчетата ѝ и докосна спирачката, давайки знак да се отклони от пътя и да влезе в паркинг пред търговски комплекс. Мина покрай редица коли, докато заобиколиха сградата и паркираха в един уединен ъгъл. След това постави джипа на паркинг и превключи на другата предавка, като и обърна цялото си внимание.
– Добре, ще попитам. Какво се случи?
Айви напълни дробовете си. И му разкри тайната си.
– Приятелят ми в гимназията, Кристофър, беше първото ми всичко. Първата ми среща. Първата ми целувка. Първият ми любовник. Той беше и първият мъж, който ме удари.
Гневът на Тейт беше незабавен и осезаем.
– Какво ебаваш се нали?
Айви сведе поглед, изучавайки коленете си.
– Отначало беше игриво. Преминаваше физическите граници, като ме хапеше по време на секс или ме щипеше достатъчно силно, за да остави рана. Винаги на места, които щяха да бъдат скрити, като например на бедрата ми, където бикините ми прикриваха синината. Ребрата ми под презрамката на сутиена. Вътрешната страна на бедрата ми. Той се шегуваше и казваше, че това е неговият начин да ме бележи. Да ме направи своя завинаги.
И Айви се беше убеждавала, че това е любов, дори когато е било болезнено.
– Кристофър беше… пристрастяващ. Той беше момчето в училище, около което всички искаха да бъдат. Уверен. Умен. Контролиран. Имаше злобна жилка, която му даваше предимство, но не беше толкова ужасен, че да отблъсне хората. Имаше остър език, но беше забавен. И аз го обичах. Обичах го до такава степен, че той беше целият ми свят.
Фалшива любов.
Плитката любов.
– Той те е удрял. – Зъбите на Тейт се сляха. – Заин ми каза, че приятелят ти е загинал в тази катастрофа. Не ми каза, че този кучи син те е удрял.
– Това е… – Не, разбира се, че Заин не беше казал на Тейт тази подробност. Дори не и се беше налагало да моли някого от семейството си да не споделя цялата истина. – Това е унизително.
– Това не е твоя вина.
– Не, не е. – На Айви и беше нужно много време, за да осъзнае, че не е виновна за насилието на Кристофър. – Но това все още не го прави по-малко смущаващо.
Най-вече се срамуваше, че го е прикрила. Срамуваше се, че е останала, особено след като нещата са се изострили.
Кристофър я беше взел по време на пролетна ваканция в гимназията в една къща в Хемптън. Първата вечер се бяха напили и тогава той за първи път я удари в лицето. Беше се извинил. Почиташе я през останалата част от седмицата. И доказателствата бяха избледнели, докато се приберат у дома.
Другите пъти, ами… Айви се беше научила да прикрива почти всичко с грим и дрехи. И всичко това, защото го беше обичала. Или си мислеше, че го обича.
– В нощта на катастрофата имаше парти в дома на един приятел. Родителите ми бяха организирали коледно празнично събитие в художествена галерия, на което се очакваше да присъстваме с Едуин. Така че Кристофър отиде на домашното парти и аз го срещнах късно.
Кристофър вероятно е чукал Алисън, докато Айви се е разхождала из галерията, гледала е часовника и е чакала родителите и да я освободят.
– Когато стигнах там, той беше пиян и дрогиран. Беше взел много кокаин. Това бяха лошите нощи. Партито беше шумно и аз не исках да оставам. Бях трезва и му казах, че ще ни закарам до вкъщи.
На Айви и се искаше да остане на партито. Да беше изтърпяла шума само още няколко часа, докато Кристофър не се напиеше толкова, че щеше да припадне в колата.
– Той ми се разсърди, че го накарах да си тръгне, но дойде с мен. На около километър от партито в къщата той ми каза да спра.
– Защо? – Попита Тейт.
– Секс. – Айви пропусна подробностите. Не каза на Тейт как Кристофър я е ударил толкова силно, че едното и око се е подуло. Как е хапал зърната и, докато не е потекла кръв. Не разказа на Тейт, че Кристофър е притиснал ръцете и над главата към колата и я е чукал толкова грубо, че няколко дни я е боляло да ходи.
– След това той искаше да шофира. – Върху гърдите на Айви се стовари тежест и говоренето стана трудно. Коленете и подскочиха. – Казах му „не“. Опитах се да държа ключовете далеч от него, а на него, ами… това не му хареса много.
Ноздрите на Тейт се разшириха.
– Какво направи той?
– Няма значение.
– Кажи ми, Айви. – От тялото на Тейт се излъчваха вълни от ярост, но това беше различен вид ярост от тази на Кристофър. Яростта на Тейт беше заради нея, а не срещу нея.
Тя преглътна тежко и му каза грозната истина.
– Той ме удари в корема. И докато се опитвах да си поема дъх, той взе ключовете. Каза ми, че ми е изневерявал с Алисън Уинстън в продължение на месеци.
И до днес тя не е сигурна кое я е наранило повече. Този удар, нанесен с цялата сила на Кристофър, или фактът, че е правил секс с друга жена.
В погледа на Тейт проблесна разбиране.
– Алисън.
Айви кимна.
Алисън олицетворяваше някогашното и разбито сърце. Алисън беше живото лице на предателството на Кристофър.
– След това почти бях приключила с борбата. Оставих го да шофира.
И така тя го беше убила.
– Когато се качихме в колата, той караше толкова бързо. Казах му да намали скоростта. Вместо това той само ускори. Все по-бързо и по-бързо. Мина на няколко червени светофара. Имаше клаксони. Каза ми, че ще намали скоростта, ако му смуча пениса.
Тейт се вцепени.
– Не го направих, – каза му тя. – Той продължаваше да се протяга към мен. Опитваше се да ме хване за косата и да ми дръпне устата. Ударих го. А той ме удари с гръб. Дори не мога да си спомня как стана сблъсъкът. Спомням си, че извиках. Спомням си писъка на гумите и въртенето извън контрол. Той крещеше нещо. Не си спомням какво. Но това бяха последните му думи и аз не можах да ги запомня. Той се завъртя и ни блъсна странично в едно дърво. Не беше поставил предпазния си колан.
И въпреки че въздушните възглавници са се задействали, това не е попречило на тялото му да бъде смачкано.
– Той умря при удара.
Айви хвърли поглед през прозореца, загледана в паркинга, и отблъсна сълзите си.
– Айви, погледни ме.
Тя поклати глава.
– Това не е твоя грешка.
– Да, моя е. Можех да се боря по-силно. Да си тръгна. Да взема ключовете и да ги хвърля в някой храст. Всичко друго, но не и да го оставя да кара. Майка му обича да ми казва какво е трябвало да направя в някои от имейлите си.
– Тя е тази, която ти пише имейли?
– Баща ми и е платил много пари, за да си мълчи. Той плати пари на много хора, за да не се свързва името ми с катастрофата. Официалните документи бяха запечатани. Не съм сигурна как точно е направил това, но е добър приятел на един съдия. Така че Карол ми пише имейли, защото това е единственият и отдушник.
– Това не е правилно.
– Това са само няколко имейла. – Тя би ги приела пред телефонните обаждания на Купър във всеки един ден от седмицата.
Купър не беше искал да вземе парите. Обичаше Кристофър и си приличаха толкова много. Очарователни, жестоки и непредсказуеми. Искаше Айви да страда публично. Искаше катастрофата да я преследва до края на времето. Но Карол бе настояла.
Тъй като публичният позор не беше възможен, Купър беше наложил наказанието си чрез смъртни заплахи. След катастрофата Купър се обажда на Айви всеки ден в продължение на три месеца, като и казва как точно ще я убие.
Тя не беше сигурна защо обажданията бяха спрели. Въпреки това заплахите на Купър щяха да я държат в напрежение с години, затова Айви плати на Сал Теста да проследи местонахождението на Купър. Не би предположила, че Купър ще си отмъсти, дори и толкова години по-късно.
Историята имаше още нещо. След инцидента Айви бе тръгнала по разрушителен път. Но тя беше изчерпана. Времето за разкази беше свършило.
– Всичко се промени след катастрофата, – каза тя. – Най-вече… аз.
– Бейби.
Защо той беше с нея? Защо някой като Тейт я искаше? Нямаше смисъл.
– Ще ме закараш ли до вкъщи сега?
Той я изучаваше дълго, после развърза пръстите им. Пусна я.
– Добре.
Тя се застави да не ридае.
Това винаги е щяло да бъде крайният резултат. Бяха обречени от самото начало.
Но когато стигна до пътя, той не се върна по пътя, по който бяха дошли от имението. Зави в обратна посока.
– Къде отиваме? – Попита тя.
Той насочи роувъра към Бек Бей. Към неговия квартал.
– Към вкъщи.
– Но… защо? След всичко, което току-що ти казах, не искаш ли да се махнеш от мен?
– Какво казах снощи?
– Че мога да натисна.
Той кимна.
– Какво друго?
– Не знам. – Тя потърси в паметта си, опитвайки се да си спомни какво още беше казал в мъглата на похотта.
– Казах, че сме приключили, когато кажа, че сме приключили. Казах ли, че сме приключили?
– Не?
Той отново хвана ръката и.
– Не.
Сърцето на Айви се разтуптя. Вътре в него имаше твърде много и то излезе като вик. Смях. Сълзи. Успокоение. Може би дори любов. Може би точно тогава тя се влюби в Тейт Леджър.
Истинска любов.
Или може би се беше влюбила преди месеци.
На дансинга в Измяна.
Назад към част 43 Напред към част 45
