Глава 51
– Как мина тестът? – Попита Едуин Касия.
– Добре. – Ръката и с ръкавица беше заключена в неговата, докато вървяха през кампуса. – Имаше само един въпрос, за който се притеснявам.
Но ако пропуснеше един от сто, това нямаше да наруши оценката и.
– Чувствам се добре, че съм приключила. – От раменете и се свали тежест. Семестърът беше приключил. Оставаше последният срок, след което щеше да се сбогува с Бостън. Макар че не чувстваше онази неотложност, която изпитваше само преди седмица, да се премести на другия край на света. Оказа се, че Бостън не е толкова лош. Да живее с Едуин за една седмица беше истинска мечта.
И макар че все още искаше да замине за година-две, Касия имаше чувството, че ще се върне. Че те ще се върнат.
След едно приключение.
Едуин лобираше да се преместят в Австралия. Едва снощи и беше прочел списъка с плюсовете, които беше изтъкнал за живота в Мелбърн. Номер едно? Кенгуру. Наистина искаше да живее там, където има кенгурута.
Толкова много, че и беше направил ранен коледен подарък. Снощи я изненада с два билета първа класа до Австралия за пролетната ваканция.
– Ще се изчакаш ли? – Попита той, когато наближиха сградата, в която държеше последния си изпит. – Или ще се прибереш пеша?
– Колко време мислиш, че ще отнеме този изпит?
– Двадесет минути. Най-много трийсет.
– Тогава ще изчакам. Можем да се приберем заедно. – Беше студено, но тя беше облечена за зимата с палто, шапка и ръкавици. Свежият въздух беше ободряващ и тя нямаше нищо против да прекара малко повече време навън. Едуин бе настоял да карат заедно днес и на Касия и липсваха ежедневните разходки из кампуса.
– Добре. – Той я целуна, прекалено дълго и прекалено дълбоко, за да се счита за нещо друго освен за откровено разголване. Но на нея не и пукаше.
Касия искаше светът да знае, че Едуин Кларънс е неин.
– Обичам те. Успех.
– Аз също те обичам, Ред. – Той се усмихна, след което се отправи навътре, а тя се запъти към една пейка под дървото, като почисти снега, преди да седне.
Днес в кампуса беше тихо. Тъй като беше четвъртък следобед от финалната седмица, имаше много ученици, които бяха приключили с последните си тестове и се прибираха у дома за празниците.
Това щеше да е първата Коледа без татко. Изпитите бяха добре дошло разсейване, но сега, след като свършиха, страхът се засили. Едуин сигурно щеше да се престарае, за да я накара да се усмихне. Тя щеше да му позволи.
Касия прегърна раницата си в скута, чантата беше почти празна, след като беше продала обратно учебниците си. Парите, които беше получила днес, щяха да отидат за коледния подарък на Едуин – AirPods, тъй като беше загубил своите някъде вкъщи, и за черно дантелено бельо, което беше купила в един магазин за бельо. На Бъдни вечер тя му позволи да свали последното от тялото и.
– Здравей.
Касия извърна глава, когато Елора седна до нея на пейката.
– Здравей.
– Свърши ли с изпитите? – Попита Елора.
– Да. А ти?
– Току-що приключих. Как си?
– Добре съм. – Касия не беше виждала Елора от седмици. Не и отпреди схватката с Айви в имението. – Как си?
– Добре. – Усмивка се разтегли по лицето на Елора. Усмивка, толкова ярка и жизнена, че Касия едва разпозна бившата си съквартирантка. – Ти се премести при Едуин, нали?
– Да. А ти живееш със Заин?
Елора кимна.
– Все още имам някои неща в имението. Сигурно ще си ги взема по Коледа. Ти ще отидеш, нали?
– Да, ще дойде. – Айви се запъти към пейката и седна от другата страна на Касия. – Здравей.
– Хм, здравей? – Касия все още не беше сигурна какво да каже на Айви.
Те не бяха приятелки. Но дали все пак бяха врагове? След седмица, прекарана извън имението, тя имаше достатъчно време да помисли. Колкото и да и се искаше да се съмнява в Айви и да остане нащрек, Касия вярваше, че Айви не се е обадила на Джош.
А когато Майкъл се бе приближил към нея в понеделник след теста, Касия го бе игнорирала напълно.
– Как минаха изпитите? – Айви беше загърната в дебела зелена парка. Цветът беше почти неонов на фона на снега и рязко контрастираше с черните палта на Елора и Касия. Но той подхождаше на Айви. Зеленият цвят от всякакъв нюанс наистина беше нейният цвят.
– Сигурно трябваше да уча повече. – Устата на Елора се изкриви в нова усмивка. – Лекарят на Заин му разреши да прави секс, така че…
– Аууу. – Айви се престори, че се дави. – Трябва да поставим някакви граници. Колкото по-малко подробности знам за сексуалния живот на братята ми, толкова по-добре.
Елора се засмя, звук, който беше толкова безгрижен и щастлив, че Касия отново я гледаше, сякаш беше съвсем друг човек.
– Това е странно – изригна Касия. – Ние познати ли сме? Или…
– Приятелки, – заяви Айви. – Ние сме приятелки. Ще свикнеш с това.
– Как е в имението? – Попита Елора.
– Не знам, – каза Айви. – Не съм била там от една седмица. Отсядам при Тейт. Но Джеф ще го приготви за Коледа. Украсителите дойдоха днес с елхата.
– Аз… – Каквото и да искаше да каже Елора, беше прекъснато, когато по тротоара мина мъж.
Той забави ход и се вгледа в Касия. После сведе поглед към краката си, готов да продължи да върви. Щеше да се престори, че тя не съществува, просто защото така го беше помолила.
– Здравей, Хенри – изръмжа тя. Очевидно днес думите просто изригваха от устните и.
Той спря да върви, като се обърна, за да и се усмихне леко.
– Здравей, Каси.
– Честит празник.
– Честити празници – повтори той, после потопи брадичката си, преди да продължи по пътя си.
– Познаваш Дийн Нилсън? – Попита Айви.
Касия кимна.
– Той е мой чичо.
– Той е биологичният ми баща, – каза Елора и ако Касия не беше седнала, можеше да падне по задник.
Биологичният и баща? Хенри дори не я беше погледнал. Знаеше ли? Това правеше ли ги братовчеди?
Челюстта на Айви падна.
– Какво?
– Той не знае за мен – каза Елора. – И бих искала това да остане така. Това беше по-скоро ситуация на донор на сперма. Но Заин знае. Може би и ти също.
– Ти ми доверяваш тази тайна? – Попита Касия. Може би беше заспала на пейката. Може би това беше сън.
Елора сви рамене.
– Ние сме приятелки.
– Точно така, – каза Айви.
От устата на Касия се изтръгна кикот. Започна малко, после се разрасна и се разрасна, докато тя се разсмя. Защо се смееше? Може би защото от всички хора в Астън последните двама, с които очакваше да споделя тайни, бяха нейните съквартирантки – бивши съквартирантки. Каквато и да беше причината, тя не можеше да спре.
Айви се присъедини следваща. После Елора. Докато трите не вдигнаха такъв шум, че погледите на малкото хора, които минаваха покрай тях, ги заобиколиха.
Минаха минути, докато най-накрая се съвзеха. Касия трябваше да избърше сълзите от ъгълчетата на очите си. Встрани я болеше. Тя не се беше смеела така от, ами… от много дълго време.
– Изглежда, че имаме истории за споделяне. Какво ще кажете да отпразнуваме края на семестъра в „Измяна“ тази вечер? – Попита Айви.
Тази малка среща беше изненадваща. Това беше достатъчно за един ден. Най-добре беше да не го насилва.
Айви се изправи.
– Да се срещнем в девет.
Преди Касия да успее да откаже, Айви си тръгна.
– Заин така или иначе искаше да отиде в клуба тази вечер. Той бавно си проправя път към нормалното си състояние. – Елора се изправи и махна с ръка. – Ще се видим довечера.
Касия все още седеше онемяла, когато Едуин я намери на пейката.
– Какъв е този поглед? – Попита той.
– Аз… – тя поклати глава – Предполагам, че тази вечер отиваме в „Измяната“.
***
– Наздраве! – Айви вдигна шампанското си.
Всички чукнаха чашите си заедно, а в групата им прозвуча хор от наздравици.
Касия отпи глътка от чашата си, след което се засмя. Как беше забавно това? Една вечер в „Измяната“ с Айви и Елора не би трябвало да е приятна. Но още от момента, в който стъпи в клуба, тя се забавляваше.
– Какво е смешното? – Попита Едуин, обгърнал раменете и с ръка.
– Нищо. – Тя се наведе, за да го целуне по устата. – Просто съм изненадана, че това е забавно.
– Запази малко енергия за допълнително забавление по-късно, – промърмори той и я придърпа по-близо до себе си. Другата му ръка се беше разпростряла върху бедрото ѝ и той я повдигна по-високо.
Преди да дойдат в клуба, вече бяха празнували след семестъра в леглото. Откакто бяха тук, ръцете му нито веднъж не бяха напускали тялото и, а от прелюдията започваше да я боли.
– Бузите ти са зачервени, Ред – прошепна той в ухото и. – Още един час. След това изчезваме.
Тя кимна и отпи още една глътка от шампанското си.
Елора седеше в подобна позиция със Зайн, притисната до него, докато той се облягаше на дивана в офиса си. Тази вечер откачалките не бяха пуснали много хора на този етаж, като искаха да са сигурни, че Заин ще има място и няма да стане толкова претъпкано, че някой случайно да блъсне счупения му крак.
До тях Айви седеше в скута на Тейт. Докато Елора носеше черни панталони, а Касия беше избрала дънки и секси топ, Айви беше в зелена рокля без презрамки. Разрезът на полата стигаше до бедрото и, а ръката на Тейт се движеше нагоре-надолу по голия и крак.
Касия отдаде дължимото на мъжете за това, че тази вечер разговорът беше лесен. Удобен и неочакван. Тейт и Заин бяха споделили истории от собствените си дни в Астън. Елора и Едуин се бяха посъветвали за общите си курсове и за това какво са записали за следващия семестър. Айви им беше казала, че скоро ще кандидатства в магистърската програма по история на Астън.
А Касия беше слушала, доволна, че просто се чувства включена.
Може би някой ден тя щеше да сподели повече за миналото си. А може би не. Тази вечер тя просто се наслаждаваше на скъпото шампанско и се гушкаше близо до Едуин.
Шумът от главния етаж стана достатъчно силен, за да привлече вниманието. Касия седна малко по-изправена, точно когато Майкъл влезе през парадния вход с група мъже. Вероятно братята му от братството.
– Е, добре, добре. – Блясъкът в очите на Айви беше ужасяващ.
– О, познавам този поглед. – Засмя се Елора. – Какво планираш, Айви?
– Той накара Алисън да симулира бременност, за да прецака връзката ми с Тейт. Направих няколко обаждания и разбрах, че едно от момичетата в женското и дружество е бременна, а не Алисън. Няма съмнение, че Майкъл е замесен. Това, както и че се е обадил на бившия на Касия, за да я нарани. – Айви отпи глътка от шампанското си. – Така че очевидно ще си отмъстя.
– Ще ми трябва нещо по-силно за това. – Тейт даде знак на сервитьорката и поръча кръг от шотове текила.
– Какво точно планираш? – Попита Елора Айви.
Айви хвърли поглед към дансинга, където Майкъл се показваше.
– Оказва се, че нашият приятел Майкъл е чукал едно симпатично момиченце. Моят следовател ми изпрати няколко интересни снимки тази вечер.
– На практика ти финансираш пенсионирането на Сал в този момент, нали? – Попита Едуин.
– До голяма степен. Струва си. Момичето, с което Майкъл се чукаше, наистина е просто момиче. Тя учи в местната гимназия. Измъква се от дома на родителите си през нощта, слага си куп гримове и се преструва, че учи в колеж. Ходи на партитата на братството. Но сладураната е само на петнайсет.
Челюстта на Касия падна.
– И Майкъл не знае?
– Скоро ще разбере. – Айви се усмихна. – Майкъл Бамфорд вече няма да е проблем. Забъркал се е с грешните хора.
– Задник – промълви Елора.
– Съгласна съм. – Айви запрати чашата си за шампанско в центъра на кръга. – Да вдигнем още един тост.
– Отново? – Заин се учуди. – За какво ще вдигаме тост този път?
– За тайните. – Айви се усмихна. – И приятелите, на които вярваме, че ще ги пазят.
Касия и Едуин се спогледаха. След това и двамата се засмяха заедно с останалите, като всички отново стиснаха чаши.
– ЗА ТАЙНИТЕ.
Назад към част 50 Напред към част 52
