Глава 8
Никога повече. Докато Елора не получи отговори, тя никога повече нямаше да дойде на вечеря в дома на родителите си. Вилицата и застърга по чинията, избутвайки храната. Стомахът и беше прекалено свит, за да яде.
Тя вдигна поглед, наблюдавайки Лукас, който пъхаше огромна хапка в устата си, а бузите му се издуваха като на катеричка, докато се опитваше да дъвче. Елора се усмихна. Беше го направил, за да я накара да се усмихне, и тя нямаше да го разочарова. И все пак.
– Лукас, – порица майка им.
Той сви рамене, за да се извини.
Откакто тя му беше говорила за последен път, той си беше направил прическа. Страните бяха късо подстригани, но горната част, която обикновено беше права като нейната, беше накъдрена на тъмни къдрици. Явно това беше актуалната тенденция и всяко момче от футболния и баскетболния му отбор беше с трайна фризура. Тя безмилостно го дразнеше за това, когато пристигна по-рано.
Но новият му стил не прикриваше чертите, които тя не можеше да спре да забелязва.
Очите му бяха сини като тези на татко. Но нюансът беше различен. Твърде различен.
Лукас преглътна хапката си и я улови как се взира.
– Държиш се странно тази вечер.
Елора бутна още храна в чинията си.
– Добре ли се чувстваш, скъпа? – Попита баща и от мястото си на масата в трапезарията.
– Добре. Обядвах късно в кампуса – излъга тя.
– Когато знаеше, че ще дойдеш тук. – Тонът на майка и беше изпълнен с порицание, но лицето и беше безизразно.
Елора беше копие на майка си. Човекът, когото презираше най-много, беше този, който я посрещаше в огледалото всяка сутрин. Човекът, който я беше научил на този празен поглед.
За щастие на Лукас единствената обща черта между него и мама беше цветът на косата им.
– Как вървят занятията? – Попита баща и.
– Добре.
– Мислиш ли, че ще завършиш? – Усмихна и се Лукас.
– Все още е в началото на семестъра, но най-вероятно. – Обичаше да я подиграва за оценките и, макар да знаеше, че никога през живота си не е получавала по-малко от петица.
Личният живот на Елора Малдонадо може и да беше провал, но в академично отношение тя беше звезда.
– Как върви училището? – Попита тя Лукас.
Погледът му се стрелна между родителите му, преди отново да падне в чинията.
– Не особено добре.
– Имаме малко работа по математика. – Баща и сложи ръка на рамото на Лукас. – Но от понеделник имаме нов учител.
Елора отвори уста, готова да се включи като доброволец в помоща, но спря. Тя се мъчеше да се справи с тази петъчна вечеря, която се провежда веднъж месечно, и не се беше прибирала от последната. Ако Лукас се нуждаеше от помощ по математика, щеше да и се налага да го посещава всеки ден, а тя нямаше как да го направи.
– Как е футболът? – Попита Елора.
– Добре. – Това предизвика усмивка на лицето му. – Треньорът ще ми позволи да играя куотърбек на мача ни утре. Ти все пак ще дойдеш да гледаш, нали?
– Да. – Тя кимна. Елора не беше пропускала нито един мач, от момента, в който започна във втори клас, през цялото средно училище.
– Добре. – Той се усмихна и отхапа още една огромна хапка, като се почеса по носа, за да я разсмее.
Лукас беше радостта в тази къща. Сладкият му характер все още не беше накърнен. Тези месечни вечери бяха негова идея, след като Елора се изнесе след гимназията. Тя се тревожеше за него, че е сам тук. Останал с майка им.
Той щеше да започне гимназия следващата година. Астън Преп имаше свойството да съсипва хората. Дали щеше да стане намръщен като Елора? Дали ще му откраднат светлината?
Ако само можеше да го държи в балон. Само ако можеше да го измъкне от тази проклета къща.
– Отново ме гледаш. – Той изплези език. – Престани да се държиш странно.
– Извинявай. Просто… тази коса. – Още една лъжа, която се плъзна лесно по езика и. Още един талант, който беше наследила от майка си.
– Страхотна е. – Лукас прокара ръка по къдриците си.
– Може би трябва да го направя и аз. – Татко разроши късата си кафява коса.
– Сигурна съм, че на бавачката ще и хареса – промълви майка и. – И на асистентката ти.
Масата замря.
Мама винаги се възползваше от възможността да разхвърля делата на татко като бонбони на парад. Ирония на съдбата, нали? В същото време татко никога не беше изричал и дума на обвинение. Може би защото знаеше, че това не е подходящ разговор за семейната вечеря. А може би защото живееше в отрицание също толкова, колкото и Елора.
Никога повече.
Телефонът му иззвъня, прекъсвайки неловката тишина. Татко вдигна ръка, стана от стола си и я притисна до ухото си, докато излизаше от стаята.
Мама дори не си направи труда да се сбогува, тъй като се изправи и излезе с чаша вино в здравата си хватка.
– Може би ще се срещнем на обяд или нещо подобно – каза Лукас. – Петъчните вечери сега са доста заети, знаеш, с приятели и така нататък.
Или пък беше достатъчно възрастен, за да намрази и семейната им динамика.
– Би ми харесало. Какво ще кажеш за след мача ти утре?
– Добре. Готино.
Двамата споделиха поглед, изпълнен с извинение. Той за това, че я е поканил да дойде. Тя, че е видяла истината.
– Какво ще правиш тази вечер? – Попита тя.
Лукас сви рамене.
– Вероятно ще играя видеоигри или нещо подобно. А ти?
Ще пия. Щеше да има много пиене.
– Нищо интересно.
Двамата се изправиха, оставяйки чиниите на персонала да ги изчисти. Лукас я придружи до вратата, като я прегърна за довиждане, докато тя разрошваше къдравата му коса.
Тя изчака да се качи в колата си и да напусне имението на родителите си, преди да си позволи да си поеме дъх. Бяха минали седмици, откакто беше изпратила този имейл. Колко време щеше да отнеме отговорът?
Айви щеше да знае. Но тя не искаше да замесва приятелката си в това. Не и сега. В крайна сметка това щеше да е неизбежно, но засега беше бреме на Елора.
Пътуването до вкъщи отне един час с трафика и когато паркира в гаража си, вълна от умора се стовари върху раменете и. Но не можеше да се насили да влезе вътре. Нищо не я чакаше. Колата на Айви беше изчезнала. В петък вечер приятелката и вероятно беше в „Измяна“.
Обикновено там щеше да отиде и Елора. Щеше да изпие едно питие и да се изгуби в Заин. Но това вече беше приключило. Не беше чувала нищо от него, откакто го бе отрязала преди десет дни – беше ги броила.
Да го държи далеч от съзнанието си и отне доста усилия. Може би затова беше толкова уморена. Защото съжаленията бяха по-тежки от тайните.
Боже, липсваше и. В сърцето и зееше дупка с размерите на Заин.
Той беше единственият мъж, който никога не я беше принуждавал да говори само за да запълни тихите моменти. Той беше единственият човек, който гледаше покрай празното и изражение. Той беше единственият човек, когото тя допускаше до нежното си сърце.
И все пак тя не беше достатъчна.
Тя даде на заден от гаража си.
Вместо да съсредоточи енергията си върху училищната работа, пазаруването или часовете на бягащата пътека, тя щеше да успокои болката с водка.
Замина за още едно от популярните места за отдих в Астън, на петнайсет минути от имението. Клуб 27 не беше толкова ексклузивен или скъп като „Измяна“, но опашката за влизане беше също толкова дълга. Елора паркира, знаейки, че няма да се прибере сама, и тръгна към входа, прибрала ключовете в джоба си.
Разкъсаните дънки, с които беше ходила на вечеря, бяха накарали майка и да се разплаче. Изрязаният топ обгръщаше гърдите ѝ и показваше бледата кожа на торса и. Обувките и с токчета Louis Vuitton бяха украсени с метални шипове. Не беше точно клубно облекло, но тази вечер не ставаше дума за мода или оскъдни рокли. Тази вечер ставаше дума за алкохол.
Портиерите на входа и махнаха да влезе без колебание. Айви можеше да е водеща в „Измяна“, но когато ставаше дума за клуб 27, Елора беше фаворит. Тя отиде направо на бара и се плъзна на едно от последните свободни места.
След час заведението щеше да е пълно с хора. След един час се надяваше да забрави за света.
Поръча си мартини от бармана и след първата блажена глътка се завъртя на стола, за да огледа клуба. Музиката звучеше от тонколоните. Светлините проблясваха по оживения дансинг. Елора разпозна няколко лица от Астън.
И едно лице, което не би трябвало да е тук, седящо на три маси от нея.
Заин.
Сърцето на Елора се сви.
В скута му имаше жена. Русата и коса падаше на вълни до кръста. Имаше извивки. Усмихваше се без усилие, като отмяташе глава назад и се смееше. Един поглед и Елора разбра, че тази жена е всичко, което тя не беше.
Ръката на Заин беше увита около бедрото на жената, а пръстите му се бяха разпилели по тясната и рокля. На лицето на Заин също имаше усмивка. Елора не можеше да си спомни кога за последен път го беше карала да се усмихва.
Той държеше жената на коляното си, докато говореше с другия мъж на масата им. Тейт. Той беше приятел на Заин от колежа. Елора се беше запознала с Тейт миналата пролет по време на една вечер в „Измяната“, когато беше отишла в клуба без Айви.
Тейт не беше питал за връзката и със Заин. Нито защо е дошла в офиса на Заин, вместо да се забавлява с другите двайсет и няколко годишни в клуба. Той просто и беше налял питие и я беше поканил да се включи в разговора.
Тримата бяха останали до късно, говорейки за плановете на Тейт да се върне в района от Лас Вегас, докато Елора не беше заспала на дивана на Заин, докато приятелите си припомняха дните в Астън.
Елора харесваше Тейт. Или поне беше така, докато той не се изсмя на нещо, което жената в скута на Заин каза. Предател.
Тя притисна ръка към гърдите си, докато се взираше в Заин. В гърдите и се разнесе толкова поглъщаща, толкова унищожителна болка, че и беше трудно да диша.
Той изглеждаше прекрасно тази вечер. Щастлив. Беше облечен с риза с копчета, бялото светеше под черните лампи на клуба. Ръкавите бяха закопчани на китките му, скривайки татуировките, които Елора винаги бе обичала да проследява, докато той спеше.
Дали тази блондинка вече беше заела мястото и? Вероятно. Това беше, което той искаше, нали? Жена, която да седи в скута му. Някоя, която нямаше да крие чувствата си, защото я плашеха. Любовник. Приятелка. Съпруга.
Тейт беше този, който забеляза как Елора се взира в него. Усмивката му спадна, когато се наведе по-близо, за да заговори на ухото на Заин.
Очите на Заин се стрелнаха към нея. Раменете му се сковаха.
Елора вдигна чашата си с мартини и го поздрави. После отпи още една глътка, преди да постави питието си на бара и да излезе през вратата. Толкова за напиването.
Поне нямаше да и се налага да търси шофьор до вкъщи. Безнадеждността се разнесе по вените и, докато се връщаше към колата си. Не можеше ли да изчака още малко? Не можеше ли да се престори, че е с разбито сърце? Не можеше ли да си намери среща в собствения си шибан клуб?
Когато Елора влезе в спалнята си вкъщи, вече беше изтръпнала.
Тя събу обувките си и тихо закрачи през имението към най-големия салон, където Джеф винаги се грижеше да поддържа баровата количка заредена. Тя си наля чаша текила и я изпи на един дъх. Помръкна, наслаждавайки се на горещината, която сгряваше вътрешностите и, след което се отправи към спалнята си.
Защо не можеше да остане в „Измяна“? Елора беше прекарала десет дни, представяйки си го с барманката Томи. Защо Клуб 27? Знаеше, че тя ходи там от време на време.
Това ли беше неговият план? Да я нарани така, както тя бе наранила него? Ами… не беше необходимо. Тя беше достатъчно способна да се накаже сама.
Тя се запъти към пейката на прозореца, а крайниците и се отпуснаха, докато текилата се просмукваше в кръвта и. Сви се на седалката, притисна слепоочието си към студеното стъкло, докато се взираше в нощта, и остави горещи сълзи да се стичат по лицето и.
Майната му. Майната му на Заин Кларънс и неговата красива блондинка. Майната им на тези чувства.
Какъв беше смисълът? Да свърши като родителите си, в омразен брак, препълнен с лъжи и предателства?
Майната и на любовта.
Елора се изправи и съблече дрехите си, оставяйки ги на пътека по пода, докато се качваше в леглото си. Сълзите не спираха. Защо не спираха?
Не спираха. Моля, спрете. Болката беше толкова силна, че тя зарови лице във възглавницата и изкрещя.
На никого не му пукаше.
Никой не беше там, за да я изслуша.
Никой никога не е бил.
***
Елора се събуди с трясък, когато върху матрака се настани тежест. Стаята беше обляна от приглушена лунна светлина от прозореца, достатъчна, за да се различат изваяните му черти. Но тя нямаше нужда да вижда посетителя си. Любимият и одеколон, този, който му беше купила на Коледа, го издаваше.
– Тази жена ли е тази, която искаш? – Гласът и беше суров от викането по-рано.
Заин прокара кичур от косата и между пръстите си.
– Ще ходи ли с теб на вечеря?
Той не отговори и на този въпрос, тъй като се зае да освобождава копчетата на ризата си.
– Ще ти позволи ли да и купиш бижута? – Под завивките Елора сви крака до гърдите си в опит да скрие колко силно започна да трепери. – Ще се запознае ли с родителите ти?
– Тя вече познава родителите ми.
Елора стисна очи, като искаше да прогони сълзите. За щастие, сигурно ги беше проляла по-рано. Възглавницата и все още беше влажна.
– Ти също познаваш моите родители, Ел.
Тя мразеше родителите му. Но не в това беше въпросът.
Елора не познаваше Дейвид и Елена, защото Заин я беше довел у дома и я беше представил като своя. Тя познаваше Кларънс заради Айви.
И защото, когато беше на шестнайсет години, се беше сблъскала с майката на Заин, която излизаше от кабинета на баща и. Елена беше оправила подгъва на роклята си. Когато погледна към баща и, устните му бяха оцветени в червено от червилото и.
Изкривени малки дела.
Заин се изправи, събувайки обувките си. След това стаята се изпълни със звън на разкопчан колан, преди дънките му да паднат на пода. Той дръпна края на спалното и бельо, а хладният въздух предизвика тръпки по голата и плът. А след това прогони студа, като постави перфектното си, силно тяло върху нейното.
Елора нямаше друг избор, освен да отпусне краката си, да се обърне с лице към него и да протегне пръсти към неговите.
– Ти чукаш ли я?
Ръцете му обхванаха лицето и, носовете им почти се докоснаха.
– Замълчи.
Заин я целуна по устата, с вкус на мента и джин.
Тя откъсна устни от него.
– Отговори ми. Ти чукаш ли я?
Ако искаше да разбие остатъците от сърцето и, можеше и да е задълбочен.
– Не – изръмжа той и отново пое устните и. Тази целувка не беше сладка или очарователна. Устата му беше твърда, а езикът му се вмъкна между зъбите ѝ и взе каквото искаше. След това се откъсна, а пенисът му настоятелно се притискаше към влажните и гънки. – Но аз ще чукам теб.
На Елора и се искаше да има сили да му се противопостави. Но този кораб беше отплавал преди години, затова тя се претърколи по гръб и разтвори по-широко крака, като му направи място в люлката на бедрата си. След това изстена, когато той се вмъкна в нея и я изпълни изцяло, докато тя се разтягаше около дължината му.
– Заин – прошепна тя, а ноктите и се впиха в мускулите на гърба му. Те си паснаха като парчета от пъзел. Краищата и не бяха толкова назъбени, когато той я държеше близо до себе си.
– Проклета да си, Елора. – Той се измъкна и се заби отново вътре, а тялото и се стопи, когато коренът на члена му се притисна към клитора и. – Проклета да си.
– Трябваше да останеш в „Измяна“. – Тя наклони бедрата си и го изпрати по-надълбоко. – Трябваше да останеш далеч.
– Не мога. – Той говори през зъби. – Проклета да си.
Тя му позволи да я прокълне. Тя затвори очи и му позволи да я чука. И тъй като този път трябваше да е последният, заради сърцето си, тя запомни всеки удар.
Ръцете и изследваха плоскостите на гърдите му, докато той буташе бедрата си, задавайки претендиращ ритъм. Върховете на пръстите и се впиха в извивките на коремната му преса. Проследи мускулите по гръбначния му стълб и опипа перфектното му дупе.
След това задържа погледа му, потънал в сините езерца. Още един път.
Той я целуна отново, като вплете езика си с нейния. Той изстена, а телата им се движеха заедно в този съвършен танц. Или щеше да бъде съвършен, ако не беше ръбът на самоомразата. Тя беше толкова слаба.
– Майната му – изсъска той, когато вътрешните и стени започнаха да треперят. – Чувствам те толкова шибано добре.
– По-силно.
Заин не я разочарова. Той работеше с тялото си като с магия, като ги събираше, докато тя не се разпиля под него. Ароматът на пот и секс полепна по въздуха, когато устата му завладя нейната.
Никой мъж не би могъл да се сравни с него. Никой никога не би я накарал да почувства толкова много. Заин я беше съсипал.
Тя откъсна устата си от него, докато пръстите на краката и се свиваха.
– Заин.
– Ела, бейби. Ела върху члена ми.
Напрежението нарастваше, все повече и повече с всяко завъртане на бедрата му, докато тя не се пречупи. Елора пулсираше около него, докато зад очите и се появяваха бели петна. Тя полетя, забравяйки болката и мъката. Нищо нямаше значение, освен че той беше тук. Че беше неин.
– Елора. – Името и в този гърлен резонанс изтръгна оргазма и, докато той се вливаше в нея, а тялото му трепереше от собственото му освобождаване.
Тя наблюдаваше как екстазът обзема чертите му. Бръчките на веждите му. Частицата в устните му. Напрежението в челюстта му. Съвършенство. Той беше нейното съвършенство.
След последния удар Заин се свлече върху нея, като я обгърна с ръце, докато се търкаляше, поставяйки я върху гърдите си. Сърцето му се разтуптя под бузата и, докато се опитваха да си възвърнат дъха. След това отметна косата от слепоочията и, а очите му се присвиха, докато изучаваше лицето и. Дори в тъмната стая мекотата на изражението му подсказваше, че вижда подпухналостта в очите и.
Придърпа челото и към устните си, пусна целувка, после я сви по-близо, сякаш щеше да я държи през нощта.
Но тя се измъкна от прегръдката му и се премести да седне на ръба на леглото.
Щеше да се намрази в момента, в който той си тръгнеше, но той не можеше да остане. Ако останеше тази нощ, тя щеше да го иска и утре вечер. И следващата нощ. И още една нощ след това.
Заради нея и заради него той не можеше да остане. Затова тя вдигна дънките му и ги хвърли на леглото.
– Никога повече, – прошепна тя. На несигурни крака отиде до банята и се заключи вътре, за да скрие тихите си сълзи, докато пускаше душа.
Не чу как Заин си тръгва.
Но когато излезе, капнала от водата, него вече го нямаше.
Назад към част 7 Напред към част 9
