ГЛАВА 10
МАДОКС
– Какво правиш тук, Сиси? – Затварям вратата на офиса зад нас. Вайълет имаше склонност да подслушва, а аз не исках тя да чуе, ако се скараме.
Сиси отиде до бюрото и седна на ръба му.
– Коледа е. Исках да видя Вайълет.
– И не можа да се обадиш първо?
Тя скръсти ръце на гърдите си.
– Щеше ли да скриеш бавачката, ако го бях направила? Сериозно, Мад. Друга бавачка? Можеш ли да бъдеш по-голямо клише?
– Не. – Вдигнах пръст. – Няма да обсъждаме Натали.
Това с кого се срещам не беше работа на Сиси. Тя беше изгубила правото си на обяснения, когато беше изоставила дъщеря ни. Освен това тя си беше взела решение от години. Това не беше първият път, в който ме обвиняваше, че съм спал с бавачката.
За нея нямаше да има значение, че Натали познаваше семейството ни от години. Че е завършила заедно с Хийт и Тобиас. Или че работата и като детегледачка на Вайълет е продължила два дни и едно парти. Сиси никога нямаше да приеме Натали.
– Отговори на въпроса ми – наредих аз. – Какво правиш тук?
– Исках да видя Вайълет.
– И?
– И нищо. – Тя сви устата си в твърда линия.
Изчаках, с ръце, свити на бедрата ми. Зад това посещение се криеше нещо повече от това, че тя искаше да види Вайълет. Ако беше така, тя щеше да дойде тук навреме за Коледа.
Лешниковите очи на Сиси се стрелнаха към моите, докато чаках. Бяхме имали това противопоставяне много, много пъти, по време на брака ни и след това. Тя беше прозрачна като прозорците на офиса.
И така, аз чаках, а часовникът на стената тиктакаше, докато секундите минаваха. Ако трябваше, щях да го правя цяла нощ. Макар че най-дългият период, който Сиси беше издържала в един от нашите погледи, беше три минути.
Тя изсумтя и изпъна китката си.
– Боже, мразя, когато просто ме гледаш. Добре. Трябваше да съкратя ваканцията си, разбира се? С Рип се разделихме и последното място, на което исках да бъда, беше Калифорния, докато той развява новата си приятелка из целия Инстаграм.
Рип. Моделът. Идиотът.
Сега това посещение имаше смисъл. Сиси винаги бе бързала при Вайълет, когато нямаше някой, когото да сметне за по-добър спътник за времето си.
Притиснах носа си.
– Не можеш просто да се появяваш, когато прецениш, че е удобно. Трябва първо да се обадиш, като на гости.
– Гост?
– Да, ти всъщност си гост.
– Аз съм нейната майка.
– Тогава се дръж като такава, по дяволите – изръмжах аз.
Тя помръдна.
Майната му. Свих се, като се надявах по дяволите дъщеря ни да не слуша отвъд вратата.
Мама беше дръпнала Вайълет настрана, когато казах на Сиси да ме последва в офиса. При късмет, те все още бяха в хола. Натали вероятно вече се беше прибрала. Няколко хапливи забележки от страна на Сиси и тя почти бе тръгнала към вратата.
Беше ми физически болно да оставя Натали да си тръгне тази вечер, но нямаше да я принудя да изтърпи това, което обещаваше да бъде катастрофа. Сиси имаше нокти и макар да подозирах, че Натали има достатъчно собствена захапка, щях да запазя драмата за друга среща. Ако имаше друга среща.
По дяволите, надявах се, че тя ще ми даде друга среща.
– Няма да правим това. – Прокарах ръка през косата си. – Не отново. Нямаш право да се появяваш без покана. Нямаш право да нахлуваш в дома на семейството ми. Можеш да останеш тук тази вечер, защото е късно, но утре си в хотел.
– В хотел? – Челюстта и падна. – Шегуваш се.
– Не, не се шегувам. Няма да причиня това на Вайълет.
– Нямаш право…
– Имам пълно право! – Изригнах. – Имам пълно право. Съдията ми ги предостави, а ако си беше направила труда да се появиш на изслушването, щеше да го чуеш и ти. Само че парите бяха по-важни от детето ни.
Сиси се взираше в мен, очите и бяха широко отворени. Вайълет беше наследила носа на Сиси и формата на лицето и. Но иначе Вайълет беше моя – със сини очи и тъмна коса. Тя беше моя. И беше време да поставим нови граници.
– Преместваме се тук.
– Каза, че това е възможно, след като училището приключи тази годината.
– Това се случва. Сега. Няма да чакаме училището да свърши. Искам да вкарам Вайълет в училищната система на Бозман възможно най-скоро. Преместването влиза в сила незабавно. Ще останем тук с мама и татко, докато собствената ми къща стане готова.
– Не можеш да се преместиш…
– Мога. Колко пъти трябва да ти го казвам? Мога. Ти я продаде за двадесет и пет милиона долара.
Лицето и пребледня.
– Мадокс.
Никога досега не съм бил толкова рязък и суров със Сиси. Вместо брутална откровеност и се бях подмазвал, надявайки се, че ако не правя вълни, тя ще се появи заради Вайълет. Надявах се, че ако ходя по черупки, тя ще спази поне едно обещание.
Не повече. Натали беше показала на Вайълет повече искрена обич и внимание за няколко дни, отколкото Сиси за години.
– Донесе ли и коледен подарък? – Попитах.
Вината на лицето и беше достатъчен отговор, но тя започна да се оправдава, типично в стила на Сиси.
– Бързах за полета си. Прибрах се от Хаваите, смених някои дрехи и отидох направо на летището. Нямаше време да пазарувам.
– Бързаше за полета си. – Подиграх се. Не беше като да е трябвало да мине навреме през опашките за сигурност. Имаше си шибан частен самолет и пилот, който щеше да я изчака да се отбие в някой магазин и да купи подарък в последната минута.
– Моля те, не се ядосвай. – Тя се отдръпна от бюрото и прекоси стаята. Прочутата и гримаса, тази, която не ми действаше от години, се беше закрепила на лицето и. – Съжалявам, че не взех подарък. Утре ще заведа Вайълет да пазарува каквото иска. Надявам се, че ще успея да намеря нещо различно от магазин за долар. Кажи ми, че има поне мол или нещо подобно.
– Недей да го правиш.
– Какво да правя?
– Мръщиш нос към Монтана. Бозман е фантастичен град. Била си тук и преди и знаеш, че в центъра има няколко престижни магазина. И търговски център. Няма да позволя да опетниш това място за Вайълет, като се държиш като сноб. Това ще бъде нейният дом.
Тя изръмжа.
– Защо се държиш като задник тази вечер?
– Наистина ли имаш нужда да ти отговарям на този въпрос?
– Хайде, Мад. – Сиси въздъхна, поставяйки ръцете си на гърдите ми. – Не искам да се караме.
Ръцете ми се вкопчиха в китките ѝ и я изтръгнах.
– Не.
Това не беше първият път, в който тя се опитваше да ме нападне след развода. Сексът беше нейният начин да се измъкне от неприятностите и по време на брака ни той работеше. Но никога след като се разделихме.
– Става въпрос за онази жена, бавачката, нали? – Изохка тя и се отдалечи.
– Натали. Тя се казва Натали. И можеш да свикнеш, че тя е наоколо. – Защото, ако исках, Натали щеше да бъде познато лице в живота на всички, включително и на Сиси.
– Откога се чукате с Натали?
– Това не е твоя работа. И приключих с този разговор. Можеш да останеш тук тази вечер, а утре ще очаквам да си намериш хотел. Можеш да посетиш Вайълет, докато си тук, но първо трябва да се обадиш. Ако я заведеш някъде, трябва да ми кажеш къде отиваш и колко време ще отсъстваш.
Тя подхвърли ръцете си във въздуха.
– Държиш се така, сякаш съм престъпник.
– Не, държа се като родител. Аз бях този, който прибираше Вайълет, след като си тръгнеш. Аз съм този, който остава да я държи, докато тя плаче и се справя с факта, че на майка и не и пука за живота и. Така че нещата ще се променят. Моята дъщеря, моите правила. Можеш или да се съобразиш, или да се махнеш. Разбираш ли?
Устата и се отвори.
– Да. Сега. Разбираш ли?
Тя примигна.
– Приемам това за „да“. – Без да кажа и дума повече, отидох до вратата, отворих я и я задържах, докато тя излизаше от кабинета и тръгваше по коридора, за да намери дъщеря ни.
За щастие, раздразнението и от мен не се отрази на времето и с Вайълет. Сиси успя да потисне разочарованието си и с удоволствие обсипа Вайълет с прегръдки и целувки.
Прекарах остатъка от нощта, надничайки и наблюдавайки как Вайълет показва на майка си всички коледни подаръци, които е получила. Докато Вайълет си взимаше душ, аз занесох трите куфара на Сиси в стаята на Вайълет, защото бяха решили да спят в едно легло. След това, след като Вайълет беше облечена в пижамата си и беше срясала косата си, я сложих в леглото.
– Лека нощ, принцесо. – Наведох се, за да целуна Вайълет по челото и да я прегърна. – Обичам те.
– Аз също те обичам, татко. – Тя се сгуши във възглавницата си.
Изправих се и погледнах към Сиси, която се беше подпряла на куп възглавници до дъщеря ни.
– Лека нощ, Мад.
– Лека нощ. – Кимнах, а сърцето ми се сви от усмивката на лицето на дъщеря ми.
Сиси можеше да бъде добра майка. Когато се опитваше, когато оставяше настрана собствения си егоизъм, тя можеше да бъде добра майка. Вайълет я обожаваше и жадуваше за вниманието и.
Но Сиси не беше достатъчно до нея. Никога не е била.
Излязох от стаята, като затворих вратата оставяйки малка пролука. После се наведох да вслушам.
– Знаеш ли, че се местим тук? – Попита Вайълет Сиси.
– Така каза татко. Харесва ти тук, нали?
– Да. Доста е забавно.
Вчера, след подаръците и коледната трапеза, бях седнал с Вайълет и я попитах дали няма да има нищо против да се премести в Монтана по-скоро. Макар че беше огорчена, че ще напусне приятелите си, обещах и, че ще намери нови. И обещах, че всяка събота ще се пързаляме с шейни.
Натали беше предложила да си намерим специално занимание – шейната, плуването в джакузито и каквото и да е друго, което щеше да се вмести в съботите ни, щяха да бъдат нашите специални занимания.
– Можеш ли и ти да се преместиш тук, мамо?
Затаих дъх и се наведех по-близо.
– Не знам дали мога. Съжалявам.
– О – промърмори Вайълет.
Извъртях очи. Не беше като да има намерение да задържа Сиси в Калифорния.
– Дали да отидем на шопинг утре? – Попита Сиси.
– Разбира се. – Зашумяха завивки, докато Вайълет се преместваше. След това се чу прозявка – бяха минали три часа от обичайното време за лягане на Вайълет.
Отдалечих се от вратата и слязох долу, където мама ме чакаше в хола с пълна чаша вино.
– Къде е татко? – Попитах.
– Отиде в джакузито.
Кимнах и седнах на дивана до нея, като си поех дълго дъх.
– Ако просто се опита… защо не може да е така всеки път?
– Не знам, сине.
– Това разбива сърцето ми. Защото когато иска да бъде майка, Вайълет я обожава. – Не бях виждал Вайълет толкова щастлива от седмици. Усмивката и. Смехът и. Беше почти болезнено да го наблюдавам, защото знаех, че всичко това ще изчезне, когато Сиси си тръгне. – Какво да правя?
– Това, което правиш. – Мама сложи ръка на коляното ми. – Бъди там за Вайълет, когато тя си тръгне.
– Господи, това е трудно. – Прокарах ръка по стърнището на челюстта си. – Колко е ядосан татко?
– О, доста е ядосан. Очаквам да изчезне още сутринта, както брат ти направи тази вечер. Притеснява се, че ако е около Сиси, няма да може да си държи устата затворена.
Татко беше стабилният в къщата. Когато мама се ядосваше, тя го оставяше да избухне. Но не и татко. Семейството ми мразеше Сиси и с право. Мама можеше да се разсърди, но татко просто се държеше настрана и го пазеше за себе си. В редките случаи, когато губеше самообладание, най-добре беше да е извън окръга.
– Всъщност би било доста забавно да видя как татко се изпуска.
Мама се засмя.
– Той рядко го прави, но не бих искала да съм в нейните Джими Чоу, ако го направи.
– Имахме толкова хубава вечер.
– Да, така беше.
– Прецаках се с Натали. Не трябваше да я оставям да си тръгне. – Може би трябваше да изритам Сиси вместо нея и да направя избора си кристално ясен.
– Не, беше редно да поговорим със Сиси насаме.
Може би. Но не можех да оставя нещата с Натали така цяла нощ. Тя трябваше да знае, че и тя е важна.
– Мамо, имам нужда да подишам малко въздух. – Станах от дивана. – Ще имаш ли нещо против да си тук, ако Вайълет има нужда от нещо?
– Имам я. Ти върви. И кажи здрасти на Натали.
Усмихнах се.
– Откъде знаеш, че ще се видя с Натали?
– Защото имам трима много умни синове. Не е лесно да се впишеш в микса на Холидей, но Натали го прави. Така, както винаги е принадлежала.
Добре е да знам, че не съм единственият, който го е усетил.
Може би това трябваше да ме разтревожи, гмуркайки се с главата напред в нова връзка. След катастрофата със Сиси се колебаех дали да се срещам с някого. Но не и с Натали. Всяка костица в тялото ми вибрираше от нуждата да бъда около нея. Да я държа близо до себе си и да видя накъде отива това.
Наведох се и целунах бузата на мама.
– Благодаря.
– Ще се видим сутринта.
Забързах към гаража, като взех едно от палтата на татко от закачалката до вратата. След това обух обувките си и се качих в колата, препускайки през града към тъмнозелената къща и жената, която бързо открадваше сърцето ми.
Светлините бяха угасени, с изключение на трептенето на сини и бели светкавици през предния прозорец от телевизора. Почуках на вратата и зачаках на студа, докато дъхът ми се разнасяше около мен. После ключалката щракна и тя стоеше там, облечена в пижама с щампа на Дядо Коледа. Косата и беше събрана на върха на главата в небрежен кок. Гримът, който беше сложила по-рано, беше изчезнал.
Никога не е изглеждала по-красива.
– Мадокс?
– Съжалявам.
– Прекоси целия град, за да се извиниш? – Тя ми махна да вляза вътре. – Можеше просто да се обадиш.
– Не, исках да го направя лично. Съжалявам, че не успяхме да си уговорим среща. Съжалявам, че срещата, която имахме, беше прекъсната.
Погледът и омекна.
– Забавлявах се.
– Все пак не това исках. Но какво ще стане, ако се престорим?
– За какво да се преструваме?
– Ами ако се престорим, че всичко е било точно така, както съм го планирал? Отидохме на вечеря. Поласках те с чара си и те целунах за лека нощ на тази врата.
– Хм. – Тя хъмка, а в ъгълчето на устата и се появи усмивка. – Знаеш ли, не съм добра в преструването. Може би да ми покажеш какво имаш предвид.
– Като това. – Взех лицето и в ръцете си и отпуснах устни към нейните, вдишвайки сладкия и аромат и наслаждавайки се на мекотата на устните и.
Тя потъна в ръцете ми и отвори устата си за езика ми.
Само един вкус, а после я пуснах.
– За това, което каза Сиси. Коментарът за бавачката. Това не е вярно. Никога не съм бил с някоя от бавачките на Вайълет. До теб.
– Знам.
– Знаеш?
– Вярвам ти, Мадокс. Вярвам ти.
Бях имал късмет в живота си. Със семейството си. С дъщеря ми. Кариерата ми. Някои дни се отличаваха от останалите. Като деня миналата седмица, когато отворих вратата на Натали.
– Ще те целуна отново.
– Задръж тази мисъл. – Тя преплете пръстите си през моите и ме поведе през къщата, като спря във всекидневната, за да изключи телевизора. После ме повлече по коридора към спалнята си.
– Натали. – Спрях на вратата.
– Мислех, че ще ме целунеш.
О, бих. Навсякъде.
– Преди да го направя, искам да знаеш, че аз искам това. Ти и аз. Не искам да се бавим. Не искам да чакам, за да бъда с теб. Но ако имаш нужда от време…
– Не знам. – Тя се приближи и плъзна ръце по палтото ми до раменете. След това го свали, а сакото се приземи с трясък до краката ми.
Вкопчих се в нея, докато тя се приближаваше към мен, а устните ни се сблъскаха. В тази целувка нямаше колебание, нямаше резерви. Целунах я така, както исках да я целуна от първия път. Целувка, която беше само прелюдия към това, което предстоеше.
Тя бръкна в подгъва на пуловера ми и прокара ръцете си. После те стигнаха до коремната ми преса и тя отдръпна устните си.
– Какво? – Погледнах надолу към мястото, където ръцете и бяха замръзнали върху кожата ми.
Тя се изчерви и посегна покрай мен към ключа за осветлението, заливайки стаята с цветове.
– Няма как да правим това на тъмно.
Засмях се и хванах с юмрук пуловера си и тениската под него, като ги издърпах през главата си.
Очите на Натали се разшириха, когато се спуснаха по гърдите ми и стигнаха до мястото, където дънките се намираха ниско на бедрата ми.
– Здравей, Мадокс Холидей.
Всеки час, прекаран с личния ми треньор в Лос Анджелис, в който го оставях да ме измъчва, се отплащаше с пламъка в очите и.
– Твой ред. – Разкопчах едно по едно копчетата на ризата на пижамата и, като не бързах. Когато стигнах до последното, дъхът и се учести. Пръстите ми докоснаха кремавата кожа на корема ѝ и малкото бижу, което украсяваше пъпа и. След това, както тя беше направила с палтото ми, избутах горнището от красивите рамене.
Ръцете ми я обгърнаха и я придърпаха към гърдите ми. Розовите зърна се забиха в кожата ми, докато бутах колана на долнището и.
Пръстите и работеха върху ципа на дънките ми, но аз се въздържах, въпреки че пенисът ми болеше да се вмъкне в стегнатото и, вкусно тяло. Ако тя искаше да получи оргазъм при включени светлини, аз бях за това. Можех да се взирам в дългите и, стегнати крака и секси извивки с дни и да не се наситя.
Спуснах устни към шията и, засмуках под ухото и, после паднах на колене.
Пръстите и се вплетоха в косата ми, докато разглеждах голата и сърцевина.
– Нат. – Целунах я под пъпа.
– Мадокс. – Името ми на устните и беше най-хубавият подарък от години насам.
Наведох се и прокарах език по гънките и, а сладостта и избухна в устата ми.
Ръцете на Натали се вкопчиха в косата ми, а убождането в скалпа ми беше цялото насърчение, от което се нуждаех, за да го направя отново.
Плъзнах едната си ръка нагоре по вътрешната страна на крака и, намерих влажния и център и потопих пръст вътре. Тя се разтрепери, докато я смучех, облизвах и чуках с език, докато не изкрещя името ми и почти не рухна, когато я заля първият оргазъм.
Крайниците и трепереха от последиците на освобождението, когато я вдигнах и я занесох до леглото, отметнах завивките и я настаних върху хладните чаршафи. След това се върнах до ключа за осветлението, като облякох стаята в тъмнина.
Щеше да ме убие, ако си тръгнех оттук.
Отидох до нея и я целунах по челото.
– Лека нощ.
– Ни-чакай. Какво? – Тя се повдигна на лакти. – Къде отиваш?
– Нямам презерватив. – Така че се прибирах вкъщи за студен, студен душ. Може би просто щях да скоча в някоя снежна преспа.
– О. – Разочарованието по лицето и накара жилото на сините топки да щипе малко по-малко. – Не съм била с никого от повече от година. И съм на противозачатъчни.
– За мен е по-дълго.
Тя отмести завивките и се усмихна, а ръцете и се плъзнаха нагоре по плоския и корем до зърната, където ги притисна между пръстите си.
Въздъхнах и се измъкнах от дънките си, а пенисът ми, болезнен и твърд, се освободи. Обгърнах с ръка ствола му и го погалих, преди да се кача в леглото ѝ и да се настаня в люлката на бедрата и.
Тя ме целуна, без да се интересува, че вкусът и все още е върху устните ми.
И когато се плъзнах вътре, очите ми се втренчиха в нейните, знаех, че това е Коледа, която ще промени всичко.
Назад към част 10 Напред към част 12
