УИЛА НАШ – Братята Холидей Книга 2 ЧАСТ 13

ГЛАВА 12
СТЕЛА

– Толкова за веселата новогодишна нощ, а? – Спуснах поглед в скута си, докато Хийт ни караше през целия град към дома си.
Когато се приготвях по-рано тази вечер, грижейки се за прическата и грима си, бях необикновено замаяна, че приключвам една година и започвам друга с Хийт до мен. Сега единственото, което исках да направя, беше да измия блестящите сенки от клепачите си и да съблека тези панталони с пайети.
Тази дискотечна топка се беше изпарила.
Цялата ни седмица на срещи беше катастрофа. Това знак ли беше, че тази връзка е грешка? Бяхме ли обречени?
– Хей. – Хийт се пресегна през конзолата и прокара палец по бузата ми. – Не се отказвай още от тази нощ. Все още имаме час до полунощ.
Усмихнах се тъжно.
– Може би просто трябва да ме заведеш вкъщи. Тогава ще можем да започнем отначало утре.
– Не. Можеш да започнеш отначало от моето място. – Той кимна към задната седалка. – Освен това ти вече си опаковала багажа.
Всъщност, той беше опаковал. Куфарът ми беше на пода зад нас. Бях натъпкала всичко в една раница, когато той пристигна да ме вземе тази вечер. Както и предишната вечер, чантата беше натъпкана до степен, в която шевовете се опъваха. Хийт я беше погледнал само веднъж, след което отиде до гардероба ми, за да извади куфар.
– Добре. – Проверих телефона си за стотен път, откакто се качихме в пикапа.
Все още нямаше нищо от Гай.
Когато се върнахме на алеята, Уенди ни чакаше. Беше решила да остане в центъра, разбирайки защо не бях в настроение за парти. Вероятно щеше да се прибере с мен, но Хийт не и беше дал възможност да предложи. След спора ми с Гай той ми беше отделил само миг, за да прегърне Уенди, преди да ме качи в пикапа си и да пусне парното.
В далечината в небето избухна златен фойерверк. Пипалата му избледняха, докато очите ми се напълниха със сълзи.
– Боли ме, че не иска да съм щастлива – прошепнах аз.
– Съжалявам, бейби. Това е моя грешка.
– Не, това е негова вина. – Една сълза падна. – Как може да не иска да те имам?
– Не плачи. – Ръката му стигна до рамото ми и се плъзна по шията ми. – Или изчакай да се приберем вкъщи, за да те прегърна.
Подсмръкнах, но битката беше загубена. Сълзите прииждаха на равномерен поток и до момента, в който се отбихме в гаража му, бях сигурна, че блестящите ми сенки и спиралата са по цялото ми лице.
Хийт изключи пикапа и слезе, заобикаляйки капака, за да отвори вратата ми.
Когато ме измъкна, зарових лице във врата му и го оставих да ме внесе вътре.
– Този човек е гаден.
Той се засмя.
– Тази вечер? Да.
– Как е лицето ти? – Повдигнах глава, за да погледна червеното петно на челюстта му.
– Ще се оправи. Не за първи път ме удрят.
– Наистина? Кой друг те е удрял? – И как не знаех за това?
– Тобиас и Мадокс, когато бяхме деца. – Той сви рамене. – Братята се бият.
– О. – Отново отпуснах глава на рамото му. – Ние с Гай не се караме наистина.
– Той ще се справи. Когато види, че сме сериозни, ще се оправи.
– Прав си. Но дотогава ще му прилагам мълчаливо лечение. Дрънкалото. Искам да кажа… ти си най-добрият му приятел. Как изобщо може да говори такива неща с теб? Това не те ли вбесява? Това, че смята, че си лош за мен? Защото това ме вбесява.
Във вените ми нахлу гняв. Гневът беше добър. Той пресушаваше сълзите и когато Хийт ме настани на края на леглото си, аз изръмжах и скръстих ръце на гърдите си.
– Той няма право да говори за теб по този начин.
– Ти защитаваш честта ми? – Хийт смъкна едната ми обувка.
– Да.
– Адски секси е. – Пръстите му се плъзнаха по глезена ми, преди да премине към другата обувка, да я свали и да я захвърли настрани. След това ръцете му тръгнаха нагоре по краката ми и стигнаха до колана на панталоните ми.
Ако гневът беше победил тъгата, то похотта щеше да изрита задника на гнева.
Вдигнах ръка към косата на Хийт, разбърквайки кичурите, които той беше разчесал по-рано.
– Ще ме целунеш ли в полунощ?
– Глупав въпрос, Стел.
Стиснах косата му и я дръпнах.
– Подиграваш се с мен?
– Винаги. – Той се засмя и се приближи, като застана на колене, преди да допре устните си до моите. – Всичките ти среднощни целувки са мои. В новогодишната нощ или не. Ти си моя.
Моя. Това беше дума, която щях да слушам многократно, стига да идваше от дълбокия му глас.
Наведох се, исках още една целувка, но той се отдръпна и загрижен поглед беляза красивите му черти.
– Какво?
– За онова нещо в колежа. Когато Гай ми каза, това ме шокира до смърт. Не бях сигурен какво да кажа. Трябваше да го повдигна тази седмица, но… всеки път, когато се сетя за него, се ядосвам. Много съжалявам, че ти се е случило.
– Всичко е наред. – Свалих ръката му от коляното си и сплетох пръстите ни. – Можеше да бъде много по-лошо и това е зад гърба ми.
– Трябва ли да говорим за това?
– Говорих за това. Гай си мисли, че е тайна, но мама знае. Тя ме насърчи да ходя на терапия. Срамно е, че се поставих в това положение. Че се доверих на някого, на когото не трябваше да се доверявам. Тези емоции вероятно винаги ще бъдат там. Научих тежък урок. Но иначе това е в миналото.
– Ако някога искаш да поговорим, аз съм тук.
– Благодаря ти. – Наведох се за целувка, но той отново ми отказа.
Той се усмихна, докато аз се мръщех.
– Съвсем скоро ще получиш това, което търсиш.
– Какво чакаш?
– Съжалявам, че те помолих да бъдеш тайна. – Той обгърна лицето ми с ръце. – Няма повече тайни.
Нещо се отключи в гърдите ми. Чувството на съмнение, че той наистина ме иска. Не знаех колко много имах нужда да чуя това, докато думите не излязоха от устата му.
– Красива си, – каза той. – Умна си. Забавна си, а странностите ти са очарователни.
– Аз нямам странности.
– Не сме съгласни да се съгласим. – Той се усмихна. – Уважавам те, Стела. Не мога да кажа, че винаги съм се отнасял към жените по правилния начин. Не се гордея с това. Не знам докъде ще стигне това нещо, но винаги ще те уважавам.
– Знам, че ще го правиш.
– Няма повече тайни.
Поклатих глава.
– Никакви тайни повече.
– Ще говоря с татко в понеделник. Предполагам, че няма да му пука, но ще помоли да не го излъчваме в офиса.
– Добре за мен. – Трябваше ми време в Холидей Хоумс, за да се установя. Не ми трябваше колегите или клиентите ми да мислят, че получавам преференциално отношение, защото се срещам с Хийт.
– Добре. – Този път, когато се наведох, той ме срещна по средата за целувката, която исках.
Целувката, която изтриваше напрежението от нощта. Целувката, която ме увери, че няма да има повече криене. Целувката, която обещаваше, че всичко ще бъде наред.
Тази една целувка доведе до още една и още една, докато не бяхме свързани по всякакъв начин. Без дъх, кожа в кожа, точно в полунощ с Хийт, заровен в мен, спрях да се влюбвам в Хийт Холидей.
И вместо това го обикнах.

***

– Знаеш ли какво не знам за теб? – Попита ме Хийт, докато стояхме в кухнята на следващата сутрин.
– Какво?
– Как обичаш кафето си? Би трябвало да знам. Виждал съм те да си взимаш на работа. Но бях твърде зает да гледам задника ти, за да си спомня дали добавяш сметана или захар.
– Сметана и захар.
– Сладко. – Той ме придърпа към гърдите си. – Като теб. Трябваше да се досетя.
На плота до нас се вари кафе.
Тази сутрин бяхме спали, защото той ме беше задържал до късно. Събудих се в прегръдките му и след като отново ме люби, скочихме под душа, преди да се облечем в анцузи. Хийт ме беше помолил да прекарам деня тук. Само ние двамата.
Що се отнася до началото на новата година, тази беше най-хубавата, която някога съм имала.
– Какво ще хапнем за почивка…
Звънецът на вратата го прекъсна.
Той измърмори.
– Толкова за деня ни насаме.
– Ами ако просто го игнорираме?
– Добър план. – Застанахме неподвижно, а погледите ни бяха насочени към вратата.
Звънецът на вратата се обади отново, не само веднъж, а пет пъти.
– Има само един човек, който прави това. – Гай. Вдигнах поглед към челюстта на Хийт. Оформяше се слаба синина, но стърнището прикриваше по-голямата част от нея. – Можем да го игнорираме.
– Твоето решение, бейби.
Ноздрите ми се разшириха.
– Не искам той да провали деня ни. Но искам да чуя какво има да каже.
– Добре.
– Ще му дадем пет минути. Или ще се извини през тези минути, или ще го запратим в снега.
– Аз ще го направя.
Засмях се.
– Парче шоколадова торта.
Хийт отвори уста, но вместо да ме поправи, просто се усмихна.
– Обичам шоколадова торта.
– И аз. Нека направим една по-късно.
– Стига ти да я изпечеш.
– Разбира се.
Той ме пусна и ме хвана за ръка, като ни поведе към вратата. Той я отвори, но се отдръпна, за да мога да поема инициативата.
Гай стоеше на верандата.
С Уенди.
– Здравей. – Усмихнах и се, а после погледнах брат си. – Какво?
– Можем ли да влезем вътре? – попита той. – Тук е студено.
– Тогава трябваше да си вземеш палто.
– Стела.
Махнах на Уенди да влезе.
– Тя може да влезе. Ти не можеш.
– Добро утро. – Уенди стисна устни, за да скрие усмивката си, докато прекрачваше прага. – Честита Нова година.
– Честита Нова година. – Погледнах между нея и Гай. Тя държеше в ръката си зелен коктейл. Гай имаше още един. За разлика от мен той беше изпил половината чаша. – Как се оказахте заедно?
– След като вие си тръгнахте снощи, партито ни се премести в друг бар, – каза тя. -Намерих този идиот там, пиян. И понеже съм по-добър човек от него, го оставих да се наспи на дивана ми.
– А. – Кимнах.
– Стела. – Зъбите на Гай се разклатиха. – Моля те.
– Не. Ти си дрън-дрън, задкулисен неудачник.
Като деца това беше най-голямата обида. Нямах представа защо ми хрумна, но се случи и добре… пасна.
Гърдите на Хийт се разтресоха от тих смях.
Уенди изхърка.
– Знам – промълви Гай.
– Нарани чувствата ми. Задник. – И така. Обида на възрастна жена.
– Съжалявам, – каза той.
– Добре. – Победа. – Сега можеш да влезеш вътре. Но най-вече защото и на мен ми е студено, а ти изпускаш цялата топлина навън.
Гай влезе вътре и изрита снега от ботушите си. Беше доста съсредоточен върху мен, но рискува да хвърли поглед към Хийт.
– Как е челюстта?
Хийт сви рамене.
– Стела я целуна, по-добре е.
Уенди, която отпиваше от смутито си, се задави с напитката си, кашляйки и пръскайки.
– О, Боже, това ми харесва. Толкова се радвам, че нито един от вас не се отнася лесно към него.
– Съжалявам, че се качих в колата ти снощи – каза и Гай.
– Продължавай да се хилиш, Мартен – нареди Уенди. – Върни се на образните си колене, за да можем да оставим тези двамата сами да се наслаждават на деня си.
Той въздъхна, но не спори. После сви рамене и се обърна с лице към Хийт.
– Обичам сестра си.
– Знам.
– Не искам тя да пострада.
– Аз няма да я нараня. – В гласа на Хийт имаше такава убеденост.
Гай я чу. Уенди също.
Тя се облегна на ръката ми и примижа.
– Добре. – Гай кимна, после се обърна към мен. – Хийт е най-добрият ми приятел.
– Знам.
– Не искам и той да пострада.
Кимнах, а сърцето ми се разтуптя. За такава болка в задника ми той наистина имаше меко сърце.
– Съжалявам за това, което казах снощи. – Гай се приближи и протегна ръце. – Прости ми?
– Да. – Пристъпих в прегръдката му. Но само едно подсмърчане и го отблъснах. – Миришеш като бара.
– Уенди не ми позволи да си взема душ. – Стомахът му изръмжа. – И всичко, което ми даваше за закуска, беше тази отвратителна зелена слуз.
– Това е здравословно – казахме в един глас и аз, и тя.
Хийт се приближи и потупа Гай по рамото.
– Тъкмо щяхме да правим закуска. Искаш ли да останеш наоколо?
Гай кимна.
– Стига Стела да готви, а не ти.
– Аз готвя, – казах аз.
– Имаш ли нещо против да скоча под душа? – Попита Гай, миришейки собствената си подмишница, и се намръщи.
– Заповядай. – Хийт тръсна глава по коридора към банята за гости. – Ще ти дам дрехи.
Когато Гай изчезна, Уенди въздъхна.
– Работата ми тук е свършена.
– Благодаря ти, че го взе вкъщи. – Прегърнах я. – И го доведе тук.
– Няма за какво.
– Какво ще правиш днес?
– Нищо особено. Защо?
– Искаш ли да останеш наоколо?
Тя погледна между двама ни.
– Имаш ли нещо против?
– Остани, – каза и Хийт.
Усмихнах се и прескочих до кухнята, за да направя закуска на всички ни. След като чиниите ни бяха чисти и съдомиялната машина работеше, се преместихме в хола.
– Трябва ли да гледаме нещо? – Попита Хийт.
– Иска ми се последният сезон на „Състояние на разруха“ да беше излязъл по Мадкаст, – казах на Хийт, докато се гушехме на дивана.
– Мадокс ми даде ранен достъп.
Задъхах се и седнах изправена.
– И ти ми казваш това чак сега?
– Имахме натоварена седмица. Нямаше време за телевизия.
– Вярно. – Отпуснах се в прегръдките му, докато той изтегляше изключително популярното предаване и натискаше play. – Струва ми се, че е по-дълго от седмица.
Той ме прегърна по-силно.
– Защото винаги е трябвало да бъдем ти и аз, Стел.
– Бихте ли млъкнали? – Изръмжа от стола Гай. – Искам да гледам.
Хийт отговори, като замахна с една хвърчаща възглавница и я хвърли в лицето на брат ми.
– Трябва да се прибера вкъщи – каза Гай, отблъсна възглавницата, но не направи никаква крачка да си тръгне. – Никога не съм попадала на това шоу. – Уенди се беше свила в края на един мек диван, със затворени очи, загърната в одеяло.
– Дремни си.
– Шшш, – изсъска Гай.
Хийт се засмя и се протегна зад мен, свивайки ръка около мен, докато аз прилягах с гръб към гърдите му, докато течаха началните надписи.
– Честита Нова година.
– Честита Нова година.
Той се наведе, за да ми прошепне в ухото.
– Вярваш ли вече?
Срещнах светлите му очи. Видях обещанието в погледа му. Бяхме заедно само от една седмица. Но това беше седмицата, в която всичко се беше променило.
Хийт Холидей беше мой.
– Вярвам в това.

Назад към част 12                                                                 Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *