УИЛА НАШ (Девни Пери) – Братята Холидей Книга 3 ЧАСТ 7

ГЛАВА 6
ТОБИАС

Ева беше гола под душа. Преди минути се беше прибрала от вечеря при сестра си и се оплакваше, че миризмата на чийзбургери с бекон е заседнала в косата и. Затова се беше оттеглила в банята си, за да си вземе душ, докато аз седях сковано на дивана и се взирах неконцентрирано в телевизора, защото вниманието ми беше приковано от жената, обитаваща другия край на къщата ми.
Погледнах часовника. Осем и седемнайсет. През двата дни, откакто беше дошла да остане тук, наблюдавах как минутите минават твърде бързо.
Тя заминаваше след четири дни, а все още не бяхме говорили за бебето. Или за целувката. Темите може и да не бяха заслужили гласност, но витаеха във въздуха, натежали върху раменете ни.
Не исках да повдигам темата вчера, когато тя беше прегърнала тоалетната и повръщаше проклетите си вътрешности. Днес Ева не се беше разболяла, но преди да успея да повдигна темата за бебето, тя беше тръгнала на работа и на гости на баща си по време на обяда.
Трябваше да поговорим. Само че аз не бях сигурен какво да кажа.
Да останем? Да не се местим? Не я бях молил да остане след предложението от ада. Нямаше смисъл. Тогава тя беше взела решение, както подозирах, че е и сега.
Не, разговорът ни трябваше да бъде за попечителството. Всеки път, когато тази дума зазвучаваше в главата ми, се стрясках. Щях да настоявам бебето да живее тук. Да бъде в Монтана на пълен работен ден, заобиколено не само от моето семейство, но и от нейното.
Това беше единственият вариант. Тя трябваше да знае, че това е единственият вариант.
– Каква глупост, – промълвих аз.
– Какво?
Обърнах се и видях Ева по средата на пътя между коридора и всекидневната. Косата и беше мокра и усукана на възел. Стройното и тяло беше покрито с торбест сив анцуг.
– Нищо. – Кимнах към телевизора, където ESPN показваше най-интересните футболни събития. – Отборът ми загуби, – излъгах.
– О. – Тя въздъхна и заобиколи дивана, свивайки се в същия край, където беше дремнала вчера.
– Как мина вечерята?
– Добре. – Тя сви рамене. – Елена се беше съсредоточила върху момичетата си и готвенето. Съпругът ѝ и аз отговаряхме на въпросите на мама. Знаеш каква е тя. И предполагам, че се е преместила.
– Преместила се е? Къде?
– В Солт Лейк. Добре, че не изпратих коледен подарък на старото и място във Флорида.
Поклатих глава. Еди Уилямс беше дяволски добър човек. Елена беше мила и добра. Но можех да се справя и без Мишел.
Ева имаше търпение към майка си, повече, отколкото Мишел заслужаваше. За четирите години в колежа тя беше дошла да види Ева веднъж. Бяхме излезли на вечеря и Мишел беше задала толкова много въпроси, че имах чувството, че това е разпит. Сякаш искаше да натъпче годините на пропуснати разговори в едно хранене. Една вечеря, след това тя отлетя, за да се върне към живота си в небето, а после от време на време изпращаше на Ева съобщения, за да провери какво става.
По всичко личеше, че нищо не се е променило. Мишел живееше своя живот. Всички останали бяха помощни.
– С Елена решихме да не казваме на татко, че е в града. Това го притеснява.
– Говорят ли си?
– Не мисля, че е така. Тя му се обади след инсулта му, но иначе . … не ми е известно.
– Често ли си говорите? Ти и баща ти?
Тя кимна.
– Почти всеки ден. Обикновено пиша на Елена няколко пъти седмично, а в неделя се чувам с нея и момичетата във FaceTime.
Затова ли не смяташе, че да живея в другия край на страната с бебето ми ще бъде проблем? Защото е успяла да се справи с баща си и сестра си?
Това не беше същата ситуация. Еди можеше да няма нищо против, защото Ева беше възрастна жена, но аз отказвах да поддържам връзка с детето си чрез FaceTime. На върха на езика ми беше да и кажа точно това, но вместо това посегнах към дистанционното и смених канала.
Да, трябваше да поговорим.
Но аз не исках.
Нямаше как тази дискусия да завърши щастливо.
– Искаш ли да гледаш филм? – Попитах.
– Разбира се. – Тя сви крака на мястото си, потъвайки в една хвърчаща възглавница. – Може би ще си взема нещо за хапване. Не бях много гладна на вечеря.
– Как се чувстваш? Чипс? Бисквитки? Пръчици от моркови?
– Ей, внимавай с езика.
Примигнах.
– Какво съм казал?
– Моркови на пръчици. – Лицето и се вкисна. – Какво ще кажеш за пуканки?
– Пуканки тогава. Ти избираш филма. – Подхвърлих и дистанционното и се оттеглих в кухнята, за да се отдалеча. Този сладък, мек аромат беше твърде примамлив.
Поставих купа с пуканки, за да си ги поделим, между нас и и подадох одеяло.
– Ето.
– Откъде знаеш, че ми е студено?
Защото я познавах. Или някога беше така.
– А така ли е?
– Да. – Тя го измъкна от ръката ми, като го преметна през краката си. После грабна шепа пуканки и увеличи звука на телевизора. – Гледаме филм на Каубойска Коледа. Този току-що започна.
– Сериозно?
– Декември е, Тобиас. Пускат ги само веднъж в годината.
Което означаваше, че тя ще гледа „Каубойска Коледа“ или нищо.
– Добре. – Скоро щяхме да имаме за какво да спорим. Тази вечер нямаше да се караме за „Каубойска Коледа“.
Ева вдиша пуканките, като изяде по-голямата част от купата, преди да разбере, че не съм изял нито едно зърно.
– Не искаш ли?
– Не. Вече си направих тренировката. – Бях се прибрал по-рано в празна къща, която миришеше на Ева. Имах нужда да изгоря малко енергия, затова се обърнах, качих се обратно в пикапа си и се отправих към фитнеса.
– Страхуваш се, че ще загубиш шестте си плочки? – Погледът и се плъзна по тялото ми, а очите и потъмняха.
Ева обичаше шестте ми плочки. Харесваше очертанията на бедрата ми и силата на ръцете ми. И този поглед на лицето и… ебаси. Това беше погледът, който обикновено ни вкарваше в леглото.
Загребах шепа пуканки и ги напъхах в устата си, като с всяко хрускане си пожелавах да остана от тази страна на дивана. Само че не бях гладен за нищо друго освен за нея.
Тя се изви, приближавайки се до собствения си подлакътник. И двамата се обърнахме към телевизора точно навреме, за да видим как двойката на екрана се целува.
Майната му на живота.
Не бях бил толкова сексуално разстроен, откакто бях на шестнайсет години на партито в дома на един приятел, където всички мажоретки от последния курс бяха решили да се къпят в джакузито.
Но нямаше какво да направя, освен да страдам. Филмът се проточи и след около час Ева остави празната купа с пуканки настрана, после се премести и се приближи до средата на дивана.
Тя се прозя три пъти и с всеки следващ се приближаваше към мен. На четвъртото тя изпусна стон.
– Какво става?
– Не мога да се настаня удобно.
Преметнах ръка през облегалката на дивана.
– Ела.
Тя не се поколеба. Пространството между нас изчезна и тя се сви в страната ми. Минаха само шестдесет секунди, докато заспи.
Дистанционното управление беше твърде далеч, за да мога да го достигна, без да я събудя, така че седнах и изгледах остатъка от филма на Каубойска Коледа, като изтърпях пътуването на тази измислена двойка към щастливия живот, докато мократа коса на Ева мокреше ризата ми.
Когато филмът свърши, се облегнах по-дълбоко в дивана и се загледах в тавана. Ами ако това беше нашият живот? Наистина ли беше толкова лош? Нима тя не можеше да бъде щастлива тук?
Не. Тя беше имала своя шанс за това и си беше тръгнала. Нямаше да направя грешката да коленича отново само за да ме ритне в лицето.
Издишах дълбоко и се преместих, като подложих ръцете си под коленете и раменете и. След това с един замах станах от дивана с Ева в ръце и я отнесох в спалнята за гости.
– Филмът свърши ли? – Промърмори тя с все още затворени очи.
– Най-накрая.
– Добър ли беше?
– Не.
– Лъжец, – прошепна тя. – Обичаш коледни филми.
Засмях се и влязох в тъмната стая, като я отведох до леглото.
– Спи спокойно.
С бърза целувка по челото и се отдалечих, но ръката и ме хвана.
– Тобиас? – Очите и се отвориха и тези лешникови басейни бяха моята гибел.
Тя не каза друга дума. Не беше нужно. Бяхме танцували този танц стотици пъти.
Прегърнах я в обятията си, като и двамата се преместихме по-дълбоко в леглото.
В момента, в който устните ми се допряха до нейните, паднах в дълбокото и се удавих.
Ева издаде леко мяукане, когато езикът ми се заплете с нейния, а сладостта и се смеси с лек привкус на сол от пуканките. Лизах, смучех и хапех, докато тя не започна да драпа по гърба ми и да дърпа ризата ми.
Настаних се в люлката на бедрата и, притиснах възбудата си в сърцевината ѝ и преглътнах въздишката и, преди да откъсна устни от нея.
– Скъпа, кажи ми да спра.
– Не спирай. – Ръцете и се спуснаха надолу, дланите и се оформиха върху извивката на дупето ми, преди да го стисне силно.
Извих се в нея, като си спечелих стон, след което проследих устните си по дългия стълб на гърлото и. Ръцете ми се плъзнаха под ръба на потника ѝ и се спуснаха по ребрата и. Кокалчетата ми докоснаха набъбналите и гърди.
– Ева.
– Тобиас.
Името ми в гласа и, преплетено с топлина, и пенисът ми пулсира.
– Последно предупреждение.
Тя отговори, като пусна дупето ми, за да стисне ерекцията ми през ципа.
– Недей. Не сприрай.
Повдигнах се от нея, освобождавайки ризата си. След това издърпах потника от тялото и, като го пратих да се свлече на пода. След това последваха панталоните и бикините и, докато всеки сантиметър от гладката и кожа се показа.
Ева се повдигна и трескаво разкопча копчетата на дънките ми. Освободи ме от боксерките, като обгърна с ръка члена ми.
– Господи. – Насладих се на усещането на ръката и за няколко удара, преди да се отдалеча и да се съблека.
Ева следеше всяко мое движение, а очите и пламтяха от похот, докато се спускаха по корема ми. Този поглед си струваше всяка минута във фитнеса и всеки километър на бягащата пътека.
Поставих едно коляно на леглото и се настаних между бедрата и, след което прокарах ръка по бедрото ѝ и надолу по прасеца, взех го в ръка и закачих крака и около кръста си.
– Какво искаш?
– Теб.
Оставаше ми само секунда, за да се втурна дълбоко и силно, когато погледът ми попадна на корема и. Бебето ми беше там. Нашето. След месеци щяхме да имаме бебе.
– Какво? – Ева се подпря на лакът.
– Това. Нашето… – Кимнах към стомаха и. – Добре ли си с това?
Ева пусна крака си и се заизкачва до седнало положение. След това с бърз тласък ме избута и ме постави по гръб, докато не разпъна бедрата ми. Едната и ръка остана поставена на гръдната ми кост, докато с другата ме позиционираше на входа си, потъвайки надолу, докато не ме обгърна.
– Майната му. – Изпънах бедрата си нагоре, заравяйки се в плътната и топлина.
– О, Боже. – Тя стисна очи, докато вътрешните и стени трептяха.
Всеки път, когато бяхме заедно, беше невероятно. Сякаш тялото и беше създадено, за да пасне на моето.
– Движи се, – наредих, хванах бедрата ѝ и я повдигнах, за да може да се забие обратно.
Притесненията, страховете, всичко това беше изхвърлено настрана, докато тя ме яздеше, отново и отново, докато краката и започнаха да треперят.
С едно завъртане промених позициите ни, като я притиснах с гръб към матрака, за да мога да влизам и излизам от сърцевината ии, удар след удар, докато тя не се изправи под мен.
Ръцете и стискаха леглото. Зъбите и държаха долната и устна. Крайниците и се напрегнаха.
– Отпусни се, Ева.
Тя поклати глава.
– Още не.
– По дяволите, да.
– Заедно, – издиша тя.
Изръмжах и се втурнах по-бързо, докато натискът не стана прекалено силен, за да устоя.
– Сега.
Едно докосване на палеца ми до клитора ѝ и тя избухна. Тя пулсираше около мен, нейният оргазъм предизвика моя, а аз се влях в нея, дълго и силно, докато и двамата останахме сякаш без кости.
Паднах на леглото до нея.
– По дяволите.
– Уау. – Гръдният и кош се надигна, докато възвръщаше дъха си.
Звездите в очите ми се избистриха за минути и след като сърцето ми се успокои, се свлякох от леглото и отидох в банята, като взех кърпа, за да я почистя.
Вместо това последваха стъпките и.
– Вземи душ с мен.
– Можем да отидем при мен. Той е два пъти по-голям от този.
Тя поклати глава и пусна водата. Затоплянето и отне само няколко секунди, тъй като тя беше тук не толкова отдавна, и когато ме хвана за ръка, аз я последвах с готовност под водата.
Ръцете ѝ се плъзгаха нагоре-надолу по тялото ми, докато парата ни заобикаляше. Тя се надигна на пръсти, искайки устата ми.
Тя не я получи. Вместо това я завъртях, хванах бедрата ѝ и се плъзнах отново вътре, губейки се в жената, която ме беше свила на възел.
Чукахме се бавно и дълбоко, докато и двамата не дойдохме на себе си с вик. След това изстисках малко сапун и измих телата ни.
Огледалото беше замъглено, когато се изкъпахме. Държах една хавлия вързана около кръста си, докато Ева се оттегли в спалнята, за да си сложи дрехите.
Тя се качи в леглото, като потупа мястото до себе си.
– Ще се гушнеш ли с мен, бейби?
Беше минало много време, откакто ме беше наричала бейби. Дори по време на нощта ни преди шест седмици не беше изпускала тази стара ласка. И тази единствена дума предизвика леден удар във вените ми.
– Какво правим? – Прошепнах.
– А? – Тя се прозя.
– Ева, какво правим? Наричаш ме бейби. Правим секс. Прегръщаме се. Какво правим?
Раменете и паднаха. Погледът и падна към одеялата над скута и.
– Не знам. Намираме се в затруднение, нали?
– Доста голямо. – Изпъшках. – Трябва да разберем това.
– Ще се преместиш ли?
– Къде? В Лондон?
Тя сви рамене.
– Би било приключение.
– Не ми трябва приключение. – Това бебе щеше да е достатъчно начинание. Отворих уста, за да я помоля да остане, но я затворих, преди думите да избягат.
Нямаше да я помоля. Не и когато знаех отговора.
Ева ме гледаше в очакване. Сякаш виждаше сдържаността ми. Сякаш неизказаният въпрос се носеше във въздуха като аромата на душа. Когато разбра, че няма да кажа нищо, тя отново сведе поглед.
– Тогава предполагам, че това са FaceTime и шейната на Дядо Коледа.
Гърлото ми се стегна, докато се движех, за да наметна дрехите си и да се измъкна от стаята.
FaceTime. Летища. Отдалеч. Това бяха нейните решения. Какво, по дяволите, си бях помислил тази вечер? Сексът беше сложен и интимен и… имаше смисъл.
Защо тя не можеше да види колко смисъл има в нас? Колко добър можеше да бъде животът ни? Колко хубав беше той заедно?
Бях шибан глупак. Тя отново щеше да ме изостави. Точно както преди.
Този път с детето ми.

Назад към част 6                                                                  Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!