Глава 11
– Беше унизително – казвам на Теса на следващия ден по време на обяда. – Най-добрият секс в живота ми, а после просто… Свърши. Той ми каза, че шофьора му ще ме закара до вкъщи, а после излезе от стаята, като каза, че има важно съобщение, на което трябва да отговори. Беше ужасно.
– Поне най-накрая си получила оргазъм. – Тя отпива глътка студен чай. – Казах ли ти? Или аз казах ли ти?
Не мога да се въздържа от усмивка. Първата истинска усмивка от снощи насам.
– Ти беше права. Не го разбирам обаче. Опитах всичко. Всеки вибратор там. Всяка техника… И нищо. До Брадън Блек.
– Момиче, само погледа към Брадън Блек може да е достатъчен, за да ме накара да се престраша.
Теса беше мултиоргазмична, или поне така казваше. След двата, които изпитах снощи – начина, по който тялото ми се тресеше и трепереше – съм почти сигурна, че множествената кулминация би довела до бърза – но много задоволителна – смърт. Все пак не мога да виня наблюдението ѝ. Брадън Блек е най-красивия мъж на планетата и беше прав, когато каза, че няма да забравя къде е бил. Не само путката ми, но и глутеусите и бедрата ми са възпалени. Мускулите, които никога не съм знаела, че имам, ме болят адски много днес.
– Има нещо в него – казвам аз. – Нещо, което не мога да установя с пръст.
– Какво имаш предвид?
– Мрак. Почти като невидим облак, който витае над него. Знам, че няма никакъв смисъл, но не мога да го обясня по-добре. Не мога да го видя, но знам, че е там. – Нарочно не споменавам другата загадка за него – че искам да му се подчинявам без въпроси. Това изобщо не прилича на мен.
– Сигурно си въобразяваш нещо. Може би защото името му е Черно. И, знаеш, черното е тъмно. – Тя се захилва.
– Това е нелепо.
– Да, вероятно – съгласява се тя.
– Сигурна съм, че никога повече няма да го видя, така че никога няма да разбера каква е тъмнината. – Изпускам кратка насмешка, за да се опитам да скрия тъгата, която изпитвам. – Забавно. Почти не го познавам, но усещам загуба.
– Това е така, защото той те накара да свършиш. – Тя се усмихва.
– Ами ако никога повече не мога да швърша?
– Знаеш как се чувстваш сега, така че можеш да го дублираш. Опитай у дома с играчките си. Със сигурност ще се случи.
Смея се тихо.
– Ще опитам.
– Атака момиче. Ще се справиш с Брадън Блек за нула време.
– Може би. Не знам. Нещо в него наистина ми допадна.
– Опитай се просто да го запомниш такъв, какъвто беше. Една нощ на наистина добър секс, който ти даде първия от многото оргазми, които ще получиш в дългия си живот. Наистина, трябва да му благодариш.
– Може би да му изпратя цветя? – Казвам с насмешка.
Теса допива студения си чай и дава знак на сервитьора да му платим.
– Може би една от онези еротични торти.
Не мога да си помогна. Изпускам смях. Да изпратиш на Брадън Блек еротична торта? Това е адски смешно и не е нещо, което някога бих направила.
– Сериозно. Можеш да ги накараш да направят путка от марципан и после да напишеш нещо от рода на: „Благодаря, че свърши“. Страхотен двоен смисъл. – Тя се смее истерично.
Теса е най-добрата ми приятелка на всички времена и аз я обожавам, но понякога си мисли, че е по-смешна, отколкото е в действителност. Добре де, това е доста смешно, но в никакъв случай не бих изпратила някому марципанова путка.
– Не трябва ли всъщност да е „благодаря, че свърших“? – Казвам. – Аз съм тази, която получи първия си оргазъм.
– Да, но това звучи нелепо.
– Като че ли всичко не звучи нелепо. Ти си смешна. – Смея се и грабвам сметката, когато тя идва. – Мой ред. Миналия път ти плати.
– Все пак трябва да бягам. Срещата е в два, а аз съм безнадеждно неподготвена. – Тя се изправя и огромна усмивка разцепва лицето ѝ. – Помисли за тази торта.
Извръщам очи, вземам кредитната карта от портфейла си и я поставям върху сметката.
После допивам диетичната си сода и си играя с остатъците от маруля, останали в чинията ми.
И си мисля за снощи.
Как Брадън ме накара да се почувствам. Как ме накара да се откажа от контрола. Ако някой друг мъж поискаше да се държа за таблата, щях да му се изсмея в лицето.
Какво е това в Брадън?
Въздишам. Няма значение. Никога повече няма да го видя. И все пак, какво точно направи той, за да ме накара да избухна по този начин? Всичко беше невероятно, но кое конкретно нещо? Трябва да знам, защото съм адски сигурна, че искам да свърша отново, независимо дали ще е с него, с друго момче или със себе си. Не ме интересува.
Само че много ми се иска да е с него.
Имам няколко минути, преди да се върна в офиса, затова се разхождам малко из града и се озовавам пред любимата си пекарна – пекарна, в която правят и еротични торти. Влизам там по прищявка.
– Мога ли да ви помогна? – Пита една млада жена.
– Да. – Моля се гласа ми да не се пречупи. – Имам нужда от багета, моля.
Страхливка.
Тя опакова една за мен.
– Още нещо?
– Не, благодаря.
Плащам за багетата и отивам до вратата.
И се чудя какво ли прави Брадън в същия този момент.
***
Обратно в офиса, Адисън прави последни уговорки с козметичната компания „Сюзан“. Те най-накрая повишават офертата си на двеста хиляди, така че днес следобед ще снимаме публикацията за пулверизатор за устни. Очевидно това е сумата, необходима на Адисън, за да се похвали с продукт, за който се предполага, че ще премахне бръчките по устните.
Навършването на двайсет и девет години я е накарало да изпадне в криза.
Създадох мини студио в офиса, където мога да регулирам осветлението, при нужда. Там ще заснемем днешната публикация.
Подготвям пространството, когато Ади нахлува.
– Промяна в плановете. Искат снимката да е на щанда на Сюзан в Macy’s.
– Глупости. Наистина?
– Да. Опитах се да ги разубедя.
– Универсалните магазини са най-лошите.
– Знам – казва тя. – Осветлението е ужасно, но за това си имам теб. Ти можеш да направиш своята магия.
Леко се затоплям. Това е, което минава за комплимент от Адисън Еймс.
Ще приема това, което мога да получа. Тя ме оценява – знам това. Просто през повечето време не го показва много добре.
– Разбира се. Искаш ли да тръгваме?
– Да. Ще затворим, а после можеш да си вземеш почивка до края на деня.
Сдържам се да не се разсмея. Вече е почти три и половина. Снимките ще отнемат поне час, а след това през следващия час ще наблюдавам за негативни коментари. Толкова за „остатъка“ от деня.
По свой начин обаче тя си мисли, че ми прави услуга. Това е начина на дивата.
Macy’s е само на една пряка разстояние, така че вървим пеша, което означава, че Ади ще се суети с косата си около петнадесет минути, преди да започнем.
Щандът на козметиката на Сюзън не е зает. Само една-две клиентки разглеждат продуктите. Това ще се промени след днешния ден. Тонове жени ще искат новия нюанс на бургундска орхидея на плъмера за устни на Сюзан. Надявам се, че имат достатъчно запаси, за да посрещнат хилядите, които ще искат устните им да изглеждат така, сякаш току-що са дояли гроздова пуканка.
– Мога ли да ви помогна? – Пита ни продавачката.
– Аз съм Адисън Еймс – казва Ади. – Тук сме, за да си направим селфи с новия пулвер за устни.
– Не съм запозната с това.
– Обадете се на корпорацията. Те ще го потвърдят. Това е моята асистентка Скай.
– Да, приятно ми е да се запознаем. Ще трябва да проверя всичко това в магазина.
– С цялото ми уважение – Ади поглежда табелката с името на служителката. – Бланш, не ни трябва разрешение от магазина, за да си направим селфи. Това е обществено място.
– И все пак, аз…
– Тя е права – казвам аз. – Ние правим това през цялото време.
Бланш въздъхва.
– Не искам да имам проблеми.
– Няма да имаш. Донесохме си собствен пулвер и всичко останало. – Ади се взира в едно от огледалата. – Боже, косата ми е ужасна. Къде е тоалетната, Бланш?
– В южния ъгъл.
– Благодаря. Ще бъда само за минута, Скай.
Кимвам. Да. Направете го поне на петнайсет минути. Обикалям около щанда с козметика, за да намеря най-доброто място за снимка. След това изваждам телефона си, за да проверя коментарите към публикацията за кренвиршите и може би да прегледам някоя електронна поща, докато чакам.
Влизам в Instagram. Хм, имам известие. Кликвам.
И сърцето ми се разтуптява.
Имам нова молба да ме последва.
@bradenblackinc
Назад към част 11 Напред към част 13
