Глава 19
Поставям си усмивка.
– Върнах се.
Боже, звуча толкова захаросано.
Брадън се изправя.
– Скай, запознай се с Лори Симс.
Протягам ръка, като искам да не трепери, и отново залепвам усмивка.
– Скай Манинг.
Тя поема ръката ми и я разклаща силно.
– Брадън току-що ми разказа за теб. Работиш за Адисън Еймс?
– Работя.
– Тя е кукла. Моля, седнете.
Само че тя седи на мястото, което освободих само преди няколко минути. Брадън държи стола от другата му страна. Предполагам, че не мога да очаквам от него да се държи грубо и да накара другата жена да се премести, макар че тайно ми се иска да го направи. Коя изобщо е Лори Симс?
Сядам. Допълнителният бърбън е на една ръка разстояние.
Да, вземам го. Тази вечер изглежда като за четири питиета.
– С Ади се познаваме отдавна – казва Лори. – Работих за баща ѝ.
– А? – Казвам. – С какво се занимаваш?
– Адвокат съм. – Тя ми подава една визитка.
Хубава визитка. Лъскава. Въпреки че нямам нужда от адвокат, а и съм сигурна, че така или иначе не мога да си я позволя.
– Стажувах при Брок Еймс, когато бях в юридическия факултет. Той ме уреди в сегашната ми фирма.
Не си спомнях да съм питала, но е добре да знам.
– И така, откъде се познавате? – Питам сладко.
– Всъщност не се познаваме – казва Брадън.
– А?
– Безсрамна самореклама. – Лори се усмихва. – Разбира се, че разпознах Брадън и трябваше да дойда да се представя.
– Както казах, госпожо Симс, доволен съм от сегашното си представителство.
Тя се изправя.
– Не мога да виня едно момиче, че се опитва. Приятно ми е да се запозная с теб, Скай.
– И на мен. – Отново се усмихвам. Този път е истинска.
Лори е руса и красива, а също и много приятна. Упреквам се, че се съмнявам в мотивите ѝ. Тя не търси Брадън. Тя преследва бизнеса му.
– Благодаря – казва Брадън.
– За какво?
– За това, че се върна тук. Изглеждаше, че си изчезнала завинаги. Когато съм сам, хората се нахвърлят върху мен. Лори е поредния човек, който се приближи до мен, докато теб те нямаше.
– Другите също ли бяха красиви жени?
Той се усмихва.
– Има ли значение?
Как да отговоря на този въпрос? Да, има значение, защото изпитвам дребнава ревност, от която ми се гади. Или не, няма значение, което е голяма проклета лъжа.
– Предполагам, че не. – Връщам се към опитите си да звуча безгрижно.
– Единият беше Питър Риърдън. Явно е чакал пред балната зала и когато е видял теб и Теса да си тръгвате, се е върнал и ме е потърсил. Извини се, че е танцувал с теб.
– О, за Бога. Това е нелепо. Той имаше пълното право да танцува с мен. Наслаждавах се на компанията му.
– Сигурен съм, че и той се е наслаждавал на твоята. Той просто не знаеше, че си с мен.
– Не съм била с теб.
– Сега си и имам за цел да остане така.
Думите му едновременно ме ядосват и разпалват.
– Мислила ли си вече да се върнеш в леглото ми? – Пита той.
Тези думи просто ме възбуждат.
– Не искам да говоря за това тук – казвам.
– Защо?
– Защо? Защото почти крещим един на друг, за да се чуем над групата.
– Тогава да излезем във фоайето.
– Не мога. Трябва да гледам чантата на Теса.
– Чантата на Теса ще бъде добре. Ако не е, ще заменя всичко в нея. – Той се изправя. – Хайде.
– Тя никога няма да прости…
– За Бога. – Той посяга към ръката ми и ме дърпа след себе си.
Вървим покрай външния край на балната зала до входа и после през коридора във фоайето.
– Защо си дошъл тук, Брадън?
– Вече ти казах. За да те предпазя от това да влезеш в чуждо легло.
Накланям брадичката си нагоре.
– Защо това те интересува?
– Защото искам да си в моето легло, Скай. Не го ли казах ясно? А аз не съм много добър в споделянето.
– А какво ще кажеш за това, което аз искам? Замислял ли си се за това?
– Изглежда, че ти беше приятно да си прекарваш добре в леглото с мен.
О, да, така беше. Проблемът се появи, когато то свърши.
– Ти не отричаш – казва той.
– Не, не отричам. Самият акт беше… Приемлив.
Той изпуска бурен смях – първия път, в който наистина го чувам да се смее и искам да кажа, че наистина го изпуска. Цялото му лице светва и, Боже, той е красив.
Най-накрая той овладява смеха си.
– Приемлив? Ти си нещо друго, Скай.
Кръстосвам ръце, опитвайки се да не се намръщя.
– Пак ми се подиграваш?
– Не, всъщност не се шегувам. Ти си предизвикателство, Скай Манинг, а аз никога не се отказвам от предизвикателство.
Добре. Не знам какво да кажа на това, затова не казвам нищо. Просто отстоявам позицията си, надявайки се, че ще успея да запазя тази шарада, че контролирам ситуацията.
Защото не съм под контрол. Брадън ме лишава от него.
– Самият акт беше приемлив – казва той. – Искаш да кажеш, че нещо друго от времето ни заедно не беше приемливо?
– Да, точно това казвам.
Той се усмихва.
– Не ме оставяй в напрежение.
Сега или никога, Скай. Време е да си признаеш. Искам този мъж. Искам да се върна при него, но не и ако има навика да ме изритва след това.
Прочиствам гърлото си.
– Добре. Не ми хареса как свърши.
– Спомням си, че завърши с кулминацията и на двама ни. Какво не беше наред с това?
– Това е част от акта. Актът беше приемлив, както вече ти казах. Говоря за след акта.
– Мисля, че си тръгна.
– Не бих го формулирала така. Не ми каза нито дума, освен че ми каза, че Кристофър ще ме закара до вкъщи. Остави ме сама да се облека…
– Искаше ли да ти помогна да се облечеш?
Разтварям ръцете си и протягам пръсти, опитвайки се да облекча напрежението, което ме завладява.
– Би ли ме оставил да свърша? Боже. – Отдръпвам косата си от врата. Толкова е горещо в това фоайе. Само че температурата във фоайето е добра – Брадън е този, който доставя топлината.
– Добре. Продължавай.
– Ти ме изгони, Брадън. Това беше…
– Какво беше?
– Унизително, ясно? Беше шибано унизително. Чувствах се… За еднократна употреба.
– Не регулирам как се чувстваш, Скай. Ти го правиш.
Поклащам глава, а в стомаха ми се надига гняв. Това е целия проблем. Нямам никаква власт над Брадън.
И това изобщо не ми харесва.
Освен че ми харесва. И наистина мразя това.
Поглеждам го с поглед.
– Аз не те смятам за човек за еднократна употреба, така че защо го правиш ти?
Свивам ръцете си в юмруци. Сериозно, юмруци. Наистина искам да му ударя превъзходния нос. Още един начин да не се контролирам. Толкова за освобождаване на напрежението.
– Не се смятам за човек за еднократна употреба, ето защо, Брадън, ако толкова силно ме искаш в леглото си, не можеш да се отнасяш с мен така, сякаш съм. Не можеш просто да ме изхвърлиш, когато свършиш.
– И двамата бяхме свършили.
– Може би беше – казвам аз. – Лично на мен ми бяха останали още няколко оргазма.
Каква шибана лъжа. Единствените два оргазма, които някога съм получавала, се случиха тази нощ, но той не знае това, а аз не смятам да му подсказвам.
Той сякаш се бори какво да каже по-нататък, преди най-накрая да прокара ръка през косата си, да я разроши и да изглежда изключително секси.
– Обикновено не позволявам на никого да пренощува при мен.
Защо? Какво те е накарало да бъдеш такъв? Ще мога ли някога да се сближа с теб по друг начин, освен сексуално?
Думите витаят на езика ми, но не мога да задам въпросите. Вместо това:
– Тогава недей. Няма да се върна в леглото с теб, ако ще ме караш да си тръгна след това. Това е просто.
Той въздъхва, потривайки челото си като в знак на примирение.
– Добре. Ако това е необходимо, за да се върнеш в леглото ми, можеш да останеш до сутринта. Достатъчно ли е това?
Не. Не е достатъчно. Дори не знам какво би било достатъчно.
– Не е нужно да оставам. Просто искам да имам тази възможност.
Той поклаща глава и спира за няколко секунди, преди да отговори. – Започвам да разбирам какво всъщност искаш – казва той. – Не толкова, че искаш да останеш, а че искаш ти да си тази, която да решава, нали?
Как така той и Теса изглежда ме познават по-добре, отколкото аз самата се познавам?
Колкото и да го искам – дори да стоя тук, във фоайето на хотела, където гостите се суетят късно вечерта – не мога да се съглася с това, което иска, дори ако ми позволи да прекарам нощта. Не искам да му бъда приятелка за секс.
Искам нещо повече от това.
– Не мога да се върна в леглото ти, Брадън.
– Можеш.
– Не, не мога. Просто не се чувствам…
Брадън премества топлото си тяло в моето пространство.
– Искаш да кажеш, че не се чувствам добре, Скай. Но ти не си толкова добра актриса. Това е лъжа и ти го знаеш.
Той е прав. Въпреки че искам повече, отколкото той е готов да ми даде, всичко в това да бъда с него се чувства правилно.
Коленете ми се превръщат в желе, когато топлината преминава през тялото ми като огнени топки, които рикошират навсякъде едновременно и след това се приземяват точно между бедрата ми. Той е близо до мен, толкова близо, че мога да се облегна на него и лесно да възвърна равновесието си.
– Ела вкъщи с мен – прошепва той – и можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.
Назад към част 19 Напред към част 21
