Глава 20
– Аз… Трябва да кажа на Теса.
Той ме хваща за ръка и ме повежда обратно към балната зала. Когато стигаме, Теса седи на нашата маса.
– С какво се занимавате двамата? – Пита тя.
– Ние просто…
– Тръгваме си – казва Брадън. – Мога ли да ви закарам до вкъщи?
– Всъщност мисля, че ще остана. С Гарет си допаднахме. Питър обаче е объркан.
– Какво става?
– Той се страхува от теб – казва тя на Брадън и се усмихва. – Макар че на мен не ми се струваш толкова страшен.
Тя отново започва да флиртува. Брадън е доста страшен, макар и не по начина, по който Теса има предвид.
– Той просто иска договор с моята компания – казва той – и си мисли, че няма да му го дам, защото е танцувал със Скай.
– О, това вярно ли е?
– Не. Аз така или иначе няма да му го дам. Решението вече е взето.
– Знае ли той? – Пита тя.
– Ще знае. – Брадън се обръща към мен. – Готова ли си?
– Да, разбира се. Ще се видим, Тес.
– Ще ти се обадя утре – казва тя.
След няколко минути отново седя на задната седалка на колата на Брадън с Кристофър зад волана. Вдишвам. Нелепият мъжки аромат на Брадън вече е любимия ми одеколон на света. Неволно се прозявам.
– Уморена ли си? – Пита той.
– Не, добре съм. – Въпреки че съм малко уморена, вероятно от Дивата пуйка.
Не съм пияна, но съм сънена.
– Добре. Трябва да си будна за това, което съм намислил тази вечер.
Потискам треперенето си. Вече съм мокра. Толкова съм готова.
През останалата част от пътуването сме тихи. Брадън ме оставя сама… Докато не стигнем безопасно до мястото му.
Още не сме влезли през вратата, когато…
– Ебаси – изръмжава той и ме притиска към стената до входа, а вратата все още е отворена. – Цяла нощ исках да те целуна. Тази твоя секси уста… И тази рокля. Трябва да я скъсам от теб, за да не може никой друг мъж да те види в нея.
Треперя.
– Тя е на Теса.
– Не ме интересува. Ще и купя нова.
– Но аз харесвам…
– Все още не ми пука. – Той притиска устата си до моята, хваща една от презрамките на роклята ми и рязко се дърпа, докато вкарва езика си между устните ми.
Ниският писък на разкъсващия се плат. Не, не роклята на Теса!
Но това е последната мисъл за роклята на Теса. Това е последната мисъл за известно време, докато чистата емоция бълбука в мен, отнемайки всякаква логика и рационалност. Всичко, което искам, е тази целувка, тази сурова среща на устата ни, на устните ни, на езиците ни.
Разтапям се в целувката, докато той я задълбочава. Целувките на Брадън не са обикновени целувки.
Нищо в Брадън не е средно. Волята и амбицията му се проявяват във всичко, което прави, включително в целувките и чукането.
Нямам търпение да стигнем отново до чукането.
Засега обаче се отдавам на устните, зъбите и езика му, оставям глада ми да надделее, докато устата ни се плъзгат заедно в завладяващ ритъм, който съвпада с каданса на бързо биещото ми сърце. Устата му е груба и безмилостна и докато ме поглъща, той разкъсва другата каишка и я премята през рамото ми. Роклята ми е пристегната около талията, а черния ми сутиен без презрамки се вижда напълно.
Той плъзга ръцете си нагоре по страните ми и опипва гърдите ми, а след това се отдръпва и устата ни се разделят с пукот.
Вглежда се в мен, като се фокусира върху устните ми.
– Иска ми се да можеш да видиш устата си точно сега, Скай. Червилото ти е размазано, а устните ти са набъбнали, блестят и са разтворени по онзи лек начин, който е присъщ само на теб. – Той сваля поглед. – И тези цици. Впечатляващи.
Задъхвам се при думите му, а бикините ми се топят от горещината. – Сутиен – казвам.
– Да, шибано секси. Направен за циците ти.
– Сутиена. Не го разкъсвай. Сутиенът е мой и не е бил евтин. Намирането на сутиен без презрамки, който да поддържа адекватно моите цици, не беше лесно.
Но моля те, скъсай го.
Той следва мисълта ми вместо изречената молба и все пак го разкъсва, освобождавайки гърдите ми.
– Ще ти купя сто сутиена, Скай. По един нов за всеки път, когато те чукам, само за да мога да го скъсам.
Зърната ми са стегнати и твърди, толкова готови за неговото докосване. Но той не ги докосва. Не вижда ли, че се протягат към него? Вместо това продължава да опипва розовата плът на гърдите ми, продължава да се взира в тях.
– Моля те – казвам, когато вече не мога да понасям болката.
– Моля какво?
– Зърната ми. Докосни ги.
Устните му се изкривяват в мрачна усмивка.
– Искаш да докосна зърната ти, Скай?
– Да, Боже. Моля.
Той допира устните си до горната част на гърлото ми.
– Как искаш да ги докосвам, бебе?
– Не ме интересува. Просто ги докосни. Моля те.
– Ами ако не го направя? Какво ще направиш?
Какво? Какво мога да направя? Нищо. Не мога да направя нищо, ако той не докосне зърната ми. Каква мисловна игра си играе с мен? Може би просто ме дразни, а аз не съм в настроение за дразнене. Срещам огненосиния му поглед.
– Аз… Ще си тръгна.
Той се отдръпва назад, освобождавайки гърдите ми.
– Продължавай. Не си длъжна да оставаш тук.
Сериозно? Той ме разгорещява, а после иска да си тръгна? Готова съм да му се обадя за тази малка мисловна ебавка, докато не хвърлям поглед към разкрача му.
Панталонът на смокинга му е набъбнал. Голям.
Той не иска да си тръгвам.
Двама могат да играят тази игра.
Прочиствам гърлото си.
– Добре. Но ще ми трябва… Риза или нещо друго. Палто би било по-добре.
Той изстрелва стрелички към мен с очи.
Повтарям ли се? Той знае, че не мога да си тръгна оттук, без нещо да покрива горната част на тялото ми, а сутиена и роклята ми са на парчета. Отварям уста, за да говоря, но той ме притиска обратно към стената, а ръцете му стискат раменете ми. Придвижва се бавно към мен, докато устните ни се разминават само на милиметри. Той отново си играе. Знам, защото устните му треперят. Използва цялата си воля, за да не ме целуне. Не съм напълно сигурна, но това е моето мнение.
Намалявам разстоянието и притискам устните си към неговите.
Той се отдръпва, все още стискайки раменете ми.
– Мислех, че искаш да си тръгнеш.
– Мислех, че ти искаш да си тръгна.
– Кога съм казал това? – Пита той. – Ти си тази, която го повдигна. Каква игра си мислиш, че играя, Скай?
– Аз… Не знам.
– Това е, защото не играя игра. Може би си мислиш, че това е игра на котка и мишка, но не е така. Харесва ми да те накарам да ме искаш.
– Брейдън, знаеш, че те искам, но ако някога отново ми кажеш да си тръгна, всичко това приключва.
– Така ли?
Преглъщам. От колко ще се откажа, за да остана начело? Колко много, по дяволите?
– Страхувам се, че е така.
Издутината му все още е очевидна. Той не ме пуска. Няма да го пусне.
Пуска ме, минава през входа до една голяма врата и я отваря. Изважда нещо и се връща, като ми го подава. Това е син половер.
– Продължавай, Скай. Напусни.
Назад към част 20 Напред към част 22
