Глава 26
– Все още нося неговия анцуг и блуза – казвам на Теса по телефона, след като се прибирам. Включвам телефона на високоговорител и се прегръщам. Носенето на дрехите му ме кара да се чувствам… Близка до него, но това е нещо повече от това. Сякаш ми позволява да взема част от него със себе си вкъщи. – Не мога да се накарам да ги сваля.
– Значи втория път беше също толкова добър? – Казва тя.
– По-добър. – Не мога да спра нелепата усмивка, която се лепна на лицето ми. Поглеждам към пълния си кош. Време е да изперем малко. Трябват ми чисти дрехи, които да занеса на Брадън. Което ми напомня… – Между другото…
– Какво?
Събирам нещата от коша си.
– Той малко… Унищожи роклята ти.
– Какво? – Казва тя отново.
– Скъса я от мен. Буквално.
Няколко секунди няма отговор. Дали е в шок? Тогава:
– Когато казваш „буквално“, имаш предвид буквално.
– Да. Съжалявам, но той ще я замени. Просто трябва да знам откъде си я взела.
– Рос, мисля. – Тя въздъхва. – Така или иначе изглеждаше по-добре на теб, отколкото на мен. Кажи му, че е „Шанел“, а аз ще взема парите.
– Теса…
Тя се смее.
– За Бога, Скай, шегувам се. Не се притеснявай за роклята. Ако ти е помогнала да се отпуснеш и да си легнеш, с удоволствие ще даря няколко дрехи за каузата.
– Ти си най-добрата, Тес. Наистина съжалявам.
Телефонът ми изпиука.
– Имам още едно обаждане. Чакай. – Поглеждам към екрана.
Адисън.
– Това е шефа – казвам.
– Брадън?
Засмивам се.
– Разбира се, че не. Това е Ади. Ще се видим на обяд утре.
Кликвам върху следващото обаждане. – Здравей, Ади.
– Предполагам, че си прекарала додро време снощи.
– Беше добре. Пощата се справя добре. Току-що я проверих.
– Пощата е добре. Какво прави там с Брадън Блек?
А? Откъде знаеше?
– За какво говориш?
– Моля те. Снимките са качени на уебсайта на MADD. Има една, на която ти и Брадън седите заедно на първокласна маса.
Хвърлям мръсен чорап на земята в знак на раздразнение.
– Брадън беше на бенефиса. Поздравихме се. Помниш ли? Онзи ден го срещнах в офиса?
– Изглеждаше доста уютно.
Отивам в кухнята и слагам Bluetooth в ухото си. След това запалвам лаптопа си на кухненската маса и намирам уебсайта.
– Просто си говорихме на една маса.
И защо това е твоя работа?
– Казах ти, че е гадняр, Скай.
– На мен ми изглежда приятен.
Бинго! Намирам снимката. Надписът гласи: „Брадън Блек и приятелка“. Поне осветлението на дансинга ме кара да изглеждам бляскава. Не си спомням някой да ме е снимал, но, разбира се, няколко фотографи работеха в балната зала.
– Спиш ли с него?
Бузите ми се затоплят и всъщност усещам как ноздрите ми се разширяват.
– Що за въпрос е това?
– Директен.
Не се шегувам.
– С кого спя си е моя работа.
– Това ми отговаря на въпроса. Той е лоша новина.
– Аз дори не го познавам, Ади. – Истински думи. Но да, аз спя с него.
– Приеми съвета ми – казва тя. – Запази го по този начин. Ще се видим утре.
Това е всичко. Тя приключва разговора. Ставам от масата и изхвърлям коша си на пода. Адски съм ядосана, а сега трябва да правя шибаното пране. Но първо трябва да поговоря отново с Теса.
– Тя явно ревнува – казва Теса в ухото ми, след като ѝ се обаждам обратно. – Не мога да кажа, че я обвинявам.
– Не мисля така – казвам аз. – Тя не може да го понася.
– Тя казва, че не може да го понася.
Обмислям думите на Теса. Да, Ади и Брадън имат предистория, но аз работя с нея повече от година и нито веднъж не го е споменала, въпреки че лицето му е разлепено из всички медии.
– Вероятно е така – лъжа. – Ще се видим утре.
Каквито и да са притесненията на Ади за Брадън, това не е мой проблем.
***
На следващата сутрин, когато се прибирам в офиса, Ади я няма. Понеделник сутрин винаги е зает с отговаряне на имейли и проверка на всички публикации за коментари, които може да съм пропуснала през уикенда. Заровила съм нос в документите, когато някой влиза в офиса.
– Добро утро – казва един женски глас.
Вдигам поглед от екрана на компютъра. Пред бюрото ми застава привлекателна брюнетка.
– Здравейте – казвам аз. – Мога ли да ви помогна?
– Казвам се Кей Браун от „Бостън Бабблър“.
„Бостън Бабблър“ – нашия местен таблоид, който преследва Ади, сякаш тя е Grateful Dead.
– Страхувам се, че Адисън не е вътре. Имахте ли среща? – Бързо влизам в календара на Ади.
– Не, нямам.
– Съжалявам. Не съм сигурна кога ще дойде.
– Всъщност съм тук, за да говоря с вас, госпожо Манинг.
Дръпвам се на стола си. Правилно ли я чух?
– Искам да поговоря с вас за снимката на вас и Брадън Блек на галавечерята на MADD.
– Името ми не беше на снимката.
– Трябваше само малко проучване, за да ви идентифицирам.
– Малко проучване?
– Вие сте асистентката на Адисън Еймс. Не е трудно да ви намерим.
– Как точно…
– Не разкривам източниците си. Достатъчно е да кажа, че познавам всички в този град.
Кимвам. Включително организаторите на събитието, без съмнение.
– Нямам какво да ви кажа.
– Значи не се срещаш с Брадън Блек?
Изправям се.
– Мисля, че казах, че нямам какво да ти кажа.
– Но това на снимката си ти?
– Без коментар.
– Госпожо Манинг, рано или късно ще бъдете разкрита. Бих искала да съм първата, който ще се сдобие с информация за новата партньорка на Брадън Блек.
– Партньор? Шегувате ли се с мен? Без коментар. – Проверявам часовника си. – Имам среща за обяд.
– Единайсет е.
– Да, аз ям рано. Тъй като Ади не е тук, трябва да затворя офиса. Моля, извинете ме. – Грабвам чантата си и излизам иззад бюрото.
Точно когато Брадън влиза в офиса.
Назад към част 26 Напред към част 28
