Глава 28
– Теса каза, че си изпратил роклята в офиса ѝ – казвам на Брадън, след като си поръчваме храна в едно симпатично малко френско бистро. – Откъде знаеш къде работи?
– Не е трудно да се намери такава информация – отговаря той.
– Не и когато можеш да си платиш за нея – казвам аз. – Само от любопитство, колко ти струваше тази рокля в толкова кратки срокове?
Устните му потрепват. Мисля, че може да се усмихне, но не го прави.
– Никога не обсъждам личните си покупки.
– А?
– Не. На никого не му е до това колко плащам за каквото и да било.
Не мога да споря по въпроса. Той е прав.
– Е, беше мило от твоя страна. Много мило.
– Казах, че ще я заменя.
– Знам, но не очаквах, че наистина ще я възпроизведеш. Защо би го направил?
Брадън отпива глътка вода.
– Защото мога.
Не съм сигурна какво да кажа на това. Харесва ми, че той не обсъжда покупките си.
Това е готино, според мен. Колко от Брадън е новобогаташ и колко е старата школа на сините якички? Бих искала да разбера, но той е такава загадка.
Пъзел, който наистина бих искала да сглобя.
Да. Харесвам го. Харесвам Брадън Блек. Много. Отначало си мислех, че Ади е права, че е глупак, но сега? Той ми харесва, което ме плаши, защото вече ми каза, че не може да има връзка с мен. Не ми каза защо, а и е твърде рано да го питам.
Искам да се срещам с него. Ако прекарвам повече време с него извън спалнята, може би ще мога да го разбера. Може би ще успея да го накарам да иска връзка.
– Скай – казва той.
– Да?
– Може би ще ти е интересно да знаеш, че поръчах на моя шивач да ми ушие две рокли.
Преглъщам глътката вода, която току-що изпих.
– А?
– Направих го. Ще носиш тази рокля отново, но следващия път ще бъдеш на ръката ми и няма да има никакво съмнение с кого си.
Потискам усмивката си.
– Ще я унищожиш ли отново?
Той се взира в мен, тези сини очи са хипнотичен сапфирен пламък.
– Да. Определено.
Бузите ми се затоплят и знам, че се оцветявам в около дванадесет нюанса на ярко червено.
– Кога точно ще бъда на ръката ти?
– Ти решаваш.
Изпускам кратък смях.
– Това е коктейлна рокля, Брадън. Може би ще се изненадаш да разбереш, че не посещавам много официални събития.
– Сега ще го направиш. Канят ме на много от тях и тъй като настояваш да се срещаме, ще ме придружаваш.
– Като настоявам?
Очите му потъмняват.
– Искам да си в леглото ми, Скай. Ако това, че понякога те извеждам навън, е начина това да се случи, ще го направя.
– Ами ако искам нещо повече?
– Какво повече има?
– Връзка…
Той почуква с пръсти по масата.
– Казах ти, че не мога да имам връзка с теб.
– Да, но не си ми казал защо.
Той смръщва чело. Мисли ли как да отговори на въпроса ми?
Или се ядосва? Не мога да разбера. В Брадън винаги има нотка на гняв. Всъщност това е част от онова, което ме привлича към него – неговата тъмнина, мистерията, която витае около него като плътен облак.
– Единствената причина, която мога да ти дам, е, че не искам да имам връзка.
– Защо?
Той разтрива слепоочието си.
– Ти си упорита. Ще ти го призная. Но отговор няма.
– Искаш да кажеш, че няма отговор, който да ме задоволи.
– Семантика, както обичаш да казваш.
– Харесвам те, Брадън.
Той не се усмихва, но поведението му сякаш малко се облекчава.
– Аз също те харесвам. Не спя с хора, които не харесвам.
– Не ме остави да довърша. Харесваш ми, но защо аз? Можеш да имаш всяка жена там. Трябва да знаеш това.
– Казах ти.
– Да. Харесваш устните ми и гърдите ми. Както и много други мъже, а секси устни и големи цици не е толкова трудно да се намерят.
– Няма да отрека, че това са прекрасни твои черти, но ти казах и нещото, което най-много харесвам в теб. Нуждата ти от контрол.
Отпивам глътка вода и поставям чашата си по-строго, отколкото искам.
– Значи аз съм игра. Ако ти дам контрол, ти печелиш. Това ли е?
– Ако ти ми дадеш контрол, и двамата печелим.
– И колко дълго очакваш да продължи това споразумение? – Питам. – Докато не ти омръзна?
Това най-накрая го кара да се засмее.
– Толкова дълго, колкото ти искаш.
– Трудно ми е да повярвам в това.
– Защо?
Изпъшквам тихо.
– Защото можеш да имаш всяка. Ще се умориш от мен много преди аз да се уморя от теб.
– Не бъди толкова сигурна в това.
– Защо казваш това?
– Ще видиш.
Ще видя? Какво, по дяволите, означава това?
Сервитьорът донася ястията ни и аз изучавам кок о вин в чинията си. Вдишвам аромата на бургундско, пилешко и гъби. Мирише божествено, но изобщо не съм гладна след този разговор.
Защо да се уморявам от Брадън?
Въпросът ме интересува не само защото не мога да си го представя, но и защото той намекна, че може да се случи в някакъв момент в бъдещето.
Той е лоша новина.
Думите на Ади.
Теса смяташе, че Ади вероятно ревнува, и има право, но аз не съм убедена. Ади и аз не сме точно приятелки. Да си приятел с шефа си никога не е добра идея, а в случая с Ади това така или иначе не е възможно. Ние идваме от два различни свята.
Както и Брадън и аз.
Брадън отхапва от подметката си и преглъща.
– Нямаш какво да кажеш? Това не прилича на теб. – Той става и поставя салфетката си върху облегалката на стола си. Изважда телефона си от джоба, присяда до мен и си прави селфи на нас.
– Какво, по дяволите? Да ги накараме да говорят.
– Побликуваш?
– Кей ще накара целия град да говори за нас в рамките на един ден, така че защо не? Не се срамуваш да те видят с мен, нали?
Сериозно?
– Разбира се, че не.
– Тогава няма проблем, който да виждам. – Той се заиграва с телефона си за няколко секунди.
Телефонът ми звънва в чантата ми.
– Маркирах те – казва той.
Изваждам телефона си. Същото като предишния път. Той е препълнен с известия.
– Трябва да направиш профила си публичен – казва той.
– Защо?
– Защото моите последователи ще искат да те познават.
– Аз съм личен човек, Брадън.
– Вече не.
Вдигам вежди. Той е прав. Кей Браун ме намери на работното ми място.
Тя несъмнено ще бъде първата от многото.
– Не съм се записала за това.
Той се смее. Здрав смях, толкова неприличащ на него, и аз се наслаждавам на радостния звук.
– Ти обаче си го направила. Искаше да се срещаш, Скай. Ето какво е да се срещаш с мен.
Удържам челюстта си да не се отвори.
– Всъщност – продължава той – аз съм на път да се занимавам с благотворителност. Защо не се присъединиш към мен?
– Ти се занимаваш с благотворителност?
– Това изненадва ли те?
– Не. – Въпреки че е. Някой толкова богат като Брадън може просто да напише чек, вместо да свърши работа. Радвам се, че и той е готов да отдели време. Прави го прави още по-привлекателен, отколкото вече е.
– Давам много пари за благотворителност – казва той – но нищо не може да замени това да се гмурнеш и да си изцапаш ръцете.
Поглеждам надолу към работните си дрехи.
– Не съм облечена така, че да си изцапам ръцете.
– Просто израз, Скай. Въпреки че помагам в обществената градина в стария ми квартал. Но не това правя днес.
– Да? Какво правиш днес?
– Искаш да кажеш „какво правим днес“?
Усмихвам се.
– Добре, какво ще правим днес?
– Изчакай и виж.
Назад към част 28 Напред към част 30
