Глава 29
Озоваваме се в социален килер в Южен Бостън, където е израснал Брадън.
Определено не е това, което очаквах.
– Идвам тук веднъж седмично за един час и раздавам храна – казва той. – Хайде да вървим.
Минаваме покрай опашката от чакащи хора и влизаме в сградата.
Няколко души се втурват да го поздравят.
– Приятно ми е да ви видя, господин Блек – казва един млад мъж.
– Брадън! – Една по-възрастна жена го хваща за ръката. – Виждам, че си довел приятелка.
– Черил, това е Скай.
Жената протяга ръката си.
– Приятно ми е да се запознаем, Скай.
– Черил е стара приятелка – казва Брадън. – Бяхме съседи.
– Когато той беше съвсем малък – казва Черил. – Всички се гордеем с неговия успех.
Аз съм в някакъв вид шок. Да, Брадън е имал скромно начало, но защо в социален килер? Защо просто не напише един дебел чек и не финансира всички социални килери в Бостън?
Кой е този човек? Всеки път, когато си мисля, че съм надраскала повърхността му, той отново ме изненадва.
– Всички вие имахте пръст в това – казва Брадън на Черил.
– Той е невероятен човек – казва тя на мен. – Никога не забравя корените си. Неговите дарения ни държат в бизнеса. В наши дни сме в състояние да помагаме на повече хора от всякога.
Усмихвам се. Не съм сигурна какво да кажа. Харесвам тази страна на Брадън. Наистина ми харесва.
Брадън грабва една количка за пазаруване.
– Това място означава много за мен. Хайде, Скай. Ще ти покажа как да се справиш. – Той отвежда количката до човека в началото на опашката.
– Аз съм Брадън. – Той протяга ръка.
Млада жена, носеща малко дете, поставя детето в седалката на количката и след това подава ръка на Брадън.
– Елис.
– Колко души са в домакинството ви, Елис? – Пита Брадън.
– Само Бенджи и аз.
– И как си днес, Бенджи? – Брадън отива да стисне ръката на малкото момче.
Момчето отвръща поглед.
– Съжалявам. Той е срамежлив.
– Не е проблем. Аз също бях срамежливо дете.
Бил е? Новина за мен.
– Това е Скай – казва той.
– Здравей. – Протягам ръка към Елис. – Приятно ми е да се запозная с теб.
Елис слабо стиска ръката ми. Тя е красива млада жена, облечена в дънки и потник. Синът ѝ е очарователен, светлокафявата му коса е прибрана назад.
– Ще ви трябва малко мляко на прах за Бенджи – казва Брадън. – Скоро ще имаме прясно мляко, след като инсталираме новия хладилен агрегат. Много съжалявам за неудобството. Хладилната инсталация не работи по време на монтажа.
Обзалагам се, че новия хладилен агрегат е платен от Брадън. Сърцето ми се стопля и усмивка разцепва лицето ми.
– Бенджи не обича мляко – казва Елис. – Иска ми се да го пие.
– Няма проблем. Можем да ти дадем малко шоколадов аромат без захар, който да сложиш в млякото. Гарантирано ще се хареса. – Брадън повежда по първата пътека.
Аз го следвам, вървейки до Елис.
Каква е нейната история? Любопитно ми е, но не е моя работа. Също така много ми се иска да направя снимка на нея и Бенджи, но не смея да поискам тази привилегия.
Елис не е дошла тук, за да бъде снимана. Тя е дошла тук, за да получи помощта, от която се нуждае. Никога не съм била гладна, нещо, което съм приемала за даденост. Благодарността плува в мен. Трябва да си спомням каква късметлийка съм.
Усмихвам се на Бенджи и за моя изненада той ми отвръща с усмивка. Той е щастливо момченце, което не се различава от всяко друго малко дете. Има ли баща на снимката?
– Какво обичаш да правиш, Бенджи? – Питам го.
Тогава той поглежда встрани.
– Все още не говори много – казва Елис. – Бенджи, трябва да поговориш с приятната дама.
– О, не. Всичко е наред. Той е прекрасно дете.
– Благодаря ви. – Усмихва се Елис.
Брадън сваля продукти от рафтовете на килера и ги слага в количката. Мляко на прах, консервирани плодове и зеленчуци, нарязан хляб, фъстъчено масло и желе. Макаронени изделия и сос, макарони и сирене в кутия и малко ябълков сок. В друга пътека намира зърнени закуски, овесени ядки и разтворимо кафе.
– Бенджи научен ли е на гърне? – Пита той Елис.
– И да, и не. Той все още носи памперс през нощта.
Брадън завива по нова пътека и изтегля от рафта пакет пелени с размер на малко дете.
– Имаш ли нужда от нещо друго от тази пътека?
Елис поклаща глава.
– Има ли нещо специално, което бихте искали днес?
– Не, нямам нужда от нищо – казва Елис. – Само храната е добре.
Разбирам го. Елис е горда. Тя идва тук, за да нахрани сина си и себе си. Тя не иска да вземе нищо повече от необходимото.
Брадън не я насилва. Той помага на Елис да опакова покупките, а после двамата с него ги отнасяме в малката червена количка, която тя остави пред вратата.
– Наблизо ли живееш? – Питам.
– На около двайсет пресечки оттук – казва тя. – Хубаво е да се разходиш.
– Точно там има автобусна спирка. – Кимвам. – Нека ти дам…
– Не, благодаря – казва Елис. – С Бенджи се наслаждаваме на разходката. Много ви благодаря за храната.
– Няма за какво – казва Брадън. – Връщайте се по всяко време.
Елис се усмихва и кимва, а след това поставя Бенджи в количката сред торбите с храна. Тя започва да върви към дома. Наблюдавам ги за момент. Бенджи изважда хляб от торбата и го стиска. Усмихвам се. Никога не можех да устоя да не стисна пресен хляб. Майка ми свикна да прави сандвичи с деформирани филийки.
– Благодаря, че ме доведе тук – казвам аз.
– Няма нужда да ми благодариш.
Поглеждам през рамо. Черил води друга жена с малко момиченце, което виси на ръката ѝ, в чорапогащника. Друг доброволец взема млад мъж от опашката.
– Защо това място, Брадън? Можеш да бъдеш доброволец навсякъде.
– Защото – казва той – майка ми водеше мен и Бен тук, когато бяхме малки, за да получим храна.
Устата ми се отваря.
– Явно днес съм пълен с изненади – казва той.
В съзнанието ми изниква образа на доброволец, който води красива жена – защото майката на Брадън сигурно е била красива – с великолепно малко момче, което я дърпа за ръката. Вероятно две момченца, тъй като Брадън има брат. Дали майка им ги е возила вкъщи в количка? Дали Брадън е обичал да стиска пресен хляб?
– Мисля, че е чудесно, че си доброволец тук и също така подкрепяш финансово социалния килер.
– Това е най-малкото, което мога да направя. Никога не забравяй откъде си дошла, Скай. Това е част от теб. Винаги.
Отправяме се към мерцедеса, където Кристофър ни чака. Той ми отваря вратата.
Брадън се плъзга до мен на задната седалка.
– Днес ти показах част от миналото си. Сега бих искал да знам нещо за теб.
Назад към част 29 Напред към част 31
