Глава 31
Аз съм приятелката на Брадън Блек.
Поне така ме описва един от новите ми последователи.
Имаш голям късмет да си приятелка на Брадън Блек!
#завиждам
Този нов коментар се появява върху публикацията на Теса и мен от галата, след като се прибирам от работа. Затоплям остатъка от говеждото задушено, когато мобилния ми телефон звъни. Сигурно е Теса. Тя е видяла публикацията. Без да поглеждам номера, го поставям до ухото си.
– Здравей, Теса.
– Не е Теса.
Брадън. Как се е сдобил с номера на мобилния ми телефон? Нелеп въпрос. Той е Брадън Блек.
– Здравей – казвам, опитвайки се да звуча безгрижно.
– Виждам, че имаш доста последователи.
– Да. Доста е странно.
– Свикни с това.
– Ще се опитам. Винаги мога да върна профила си в частен режим.
– Можеш – казва той – но няма да го направиш.
– Защо да не го направя?
– Просто ми се довери. Искаш ли да вечеряме?
– Подгрявам остатъците от храната.
– Достатъчно за двама?
– Е, да, но…
– Чудесно. Ще бъда там след три минути.
– След три минути? Какво…
– Намирам се точно пред сградата ти.
– Как… Няма значение. Кристофър знае къде живея.
– Знае, но не ми беше нужен, за да те намеря. Ще се видим след малко.
Тръгвам към банята и прокарвам четка през косата си, като я разрошвам. Гримът ми е наред, но съм се преоблякла в шорти и потник, а краката ми са боси.
Е, добре. Това ще трябва да свърши работа.
Минута по-късно Брадън чука на вратата ми.
Отварям.
Дъхът ми спира. Той е облечен в черен костюм с бяла риза. Свалил е вратовръзката си и е разкопчал първите няколко копчета на ризата си. Очите му са с тежки клепачи, а пълните му устни са леко разтворени. Никога няма да се уморя от мъжката му красота.
Фактът, че рядко се усмихва, само го прави още по-секси, по някаква неизвестна за мен причина.
Влиза, сякаш мястото е негова собственост. Като се замисля, той винаги влиза така във всяка стая. Моето скромно студио е голям килер в сравнение с неговия дворец. Изказвам бърза благодарност на Вселената, че тази сутрин си оправих леглото.
Вероятността за това е петдесет на петдесет във всеки един ден.
– Мирише добре – казва той.
– Говеждо задушено. Един от моите специалитети. Рецептата на майка ми, основна от детството ми.
Устните му потрепват и за миг си мисля, че ще се усмихне.
Но не го прави.
– Обичам задушено говеждо.
– Добре. Въпреки че съм сигурна, че Мерилин може да ти приготви гурме версия, която напълно да засрами моята.
– Мерилин никога не е приготвяла задушено говеждо.
Той обича задушено говеждо, но личния му готвач не го приготвя? Озадачаващо. Но приключих с темата за яхнията.
– Толкова за малките разговори. Защо си тук, Брадън?
– За да се присъединя към теб за вечеря.
– Току-що се видяхме на обяд.
Той повдига вежда.
– Ще си отида, ако предпочиташ да не съм тук.
– Не това имах предвид. – Искам той да е тук. Наистина го искам тук. Просто съм объркана до краен предел. – Остани.
– Добре.
– Исках да кажа, че не искаш да имаш връзка, но ето че си тук.
– И…?
– И… За кратко време се видяхме много. Това не ни ли прави… Нещо?
Той разтрива челюстта си.
– Това те прави моя приятелка, Скай. Не искаше ли това?
– Приятелка? – Поклащам глава. После ме осени. – Ти видя коментара на публикацията ми в Инстаграм.
– Видях. Ще попитам отново. Не е ли това, което искаше?
– Не знам какво искам, честно казано. Знам само, че искам нещо повече от чисто сексуално споразумение.
– Ето защо се съгласих да се срещам с теб.
– Тогава нека се срещнем.
– Не правим ли точно това в момента?
Поглеждам надолу към краката си.
– Не. Обикновено не се срещам с боси крака и шорти. Защо наистина си тук, Брадън? Защото съм абсолютно сигурна, че не е, за да ми изядеш остатъка от говеждата яхния.
– Трябва ли изобщо да ме питаш?
Загрявам се цялата. След това се вцепенявам.
– Да. Трябва да попитам.
– Тук съм, за да те чукам, Скай.
Коленете ми се разклащат.
– Тогава определено трябва да ям.
Той се усмихва. Почти.
– Аз също.
Насочвам се към малката си масичка. – Седни. Вечерята ще бъде готова след минута. Мога ли да ти предложа нещо за пиене?
Той сваля сакото си, окачва го на облегалката на един стол и сяда.
– „Дива пуйка“.
Усмихвам се.
– Винаги имам такава. – Изваждам бутилката от горния шкаф, вземам ниска чаша и му наливам двойна. След това добавям едно кубче лед и му подавам чашата.
Той отпива глътка.
– Ще се присъединиш към мен?
– Не тази вечер, не. – Той вече е променил плановете ми, като се е появил. Не че имам нещо против, но тази вечер искам да имам всичките си способности. Занимавам се с приготвянето на яхнията. След работа се отбих в пекарната – не за да разгледам еротични торти, макар че ми мина през ума – и взех още една багета. Нарязвам я и я поставям в чиния. Какво липсва? Разбира се. Вода. Наливам две чаши и поднасям всичко на масата.
– Хапвай – казвам.
Той кимва, с лъжица си взима малко яхния, подушва я и след това я слага в устата си.
Изчаквам, като затаявам дъх. Моята яхния е добра. Макар че е по рецептата на майка ми, през годините я направих своя собствена.
– Вкусна – казва той.
Изпускам дъха си, кимвам и отхапвам и аз. Добре е. Гювечът е едно от онези ястия, които са още по-добри като остатък. Допълнителното време, през което билките и подправките омекват и се смесват, е от значение.
– Хляб?
– Да. Благодаря. – Той взима парче. – Имаш ли масло?
– О, да. – Изправям се и устоявам на желанието да се ударя в главата. Кой забравя маслото? Намирам една клечка в хладилника, разопаковам я и я поставям в чинията за масло.
– Ето ти го.
– Благодаря.
Минават няколко минути. След това…
– Ти си добър готвач, Скай.
– Благодаря.
– Това е най-добрата яхния, която съм ял от много време насам.
– Радвам се, че ти харесва. Не бях сигурна, че си почитател на яхниите.
– Шегуваш ли се? Майка ми правеше яхния през цялото време, докато растях.
– Точно така. Понякога е лесно да се забрави.
– Какво имаш предвид?
– Ами… – Начин да си сложиш крака в устата, Скай. – Ти си израснал като мен. Невинаги си имала милиарди.
– Искаш да кажеш, че яхнията е храна за бедняци?
Бузите ми се затоплят.
– Не знам какво казвам. Забрави, че съм казала нещо.
– Все още се радвам на простите неща – казва той. – Разходка под дъжда, гледане на изгрева на слънцето, топла купа с яхния и филийка хрупкав хляб. Парите не променят това, което е човек.
– Не исках да кажа, че го правят.
– Добре. Няма страшно.
Но може би е голяма работа.
– Ако толкова много харесваш яхнията, Брадън, защо не караш Мерилин да ти я сготви?
Той не се поколебава.
– Няма да е същото.
– Като тази на майка ти?
Той кимва.
Майката на Брадън е починала, преди той да направи своите милиарди. Това е общоизвестно. Той се отваря малко. Малко, но ще взема каквото мога да получа.
– Разкажи ми за майка си – казвам аз.
Той преглъща хапка яхния, а очите му се стрелкат настрани.
– Не говоря за нея.
– Защо?
Този път той среща погледа ми.
– Твърде трудно е.
Толкова за това.
– Ами баща ти? Можеш ли да ми разкажеш за него?
– Можеш да го потърсиш в Гугъл и да разбереш всичко.
– Не искам да го прочета в някой парцал, Брадън. Искам ти да ми разкажеш.
– Не говоря за семейството си.
Тогава за какво говориш? Но не казвам думите. Вместо това…
– Какво се случи между теб и Адисън?
Той избърсва устата си със салфетка и се изправя.
– Гювечът ти е вкусен, Скай, но за една вечер ми стигат разговорите.
Назад към част 31 Напред към част 33
