Глава 37
Нервите ми са на привършване, грабвам кошницата с кучешкия подарък, кимвам на портиера и бръмча в пентхауса на Брадън.
В продължение на няколко секунди няма отговор. Звъня отново.
– Да? – Казва женски глас.
– Аника, ти ли си? Това е Скай Манинг.
– Здравейте, госпожо Манинг. Г-н Блек не е вкъщи.
– Знам, че е в Ню Йорк. Исках да се отбия, защото имам нещо за Саша. Подаръчна кошница за кучета от бутика „Барк“.
– Колко мило от ваша страна. Ще изпратя Кристофър да го вземе.
– Не, аз…
Но тя щраква интеркома.
Няколко минути по-късно Кристофър излиза от личния асансьор на Брадън в далечната част на фоайето.
– Госпожо Манинг.
– Здравей, Кристофър. – Подавам му кошницата. – Днес Адисън направи публикация в Инстаграм за бутика на Бетси за лаици и Бетси ни подари по една кошница. Тъй като аз нямам куче, реших да дам това на Саша.
– Това е мило от твоя страна. Искаш ли да я вземеш с мен горе и да я поздравиш? Саша ще я хареса.
– Разбира се. Благодаря.
Няколко минути по-късно излизаме от асансьора и влизаме в луксозния пентхаус на Брадън. Кристофър изсвирва и Саша притичва.
– Здравей, бебе. – Коленича и я галя по меката глава. – Донесох ти разни лакомства. – Взимам кошницата от ръцете на Кристофър. – Само ще сложа това в кухнята.
Кристофър смръщва чело, но не ме спира. Поставям кошницата върху острова и развързвам панделката.
– Ела тук, Саша!
Тя тича в кухнята.
– Знаеш ли някакви заповеди?
– Знае ги всички. – Кристофър очевидно ме е последвал в кухнята.
– Чудесно. Саша, седни.
Кучето се спуска на задните си части.
– Добро момиче! – Подавам ѝ малко лакомство с фъстъчено масло. – Тук има и малко сурова кожа. Изглежда, че има и играчки.
След минута наблюдение на играта на Саша поглеждам към Кристофър.
– Мога ли да използвам тоалетната, преди да си тръгна?
– Разбира се.
Вървя бавно към тоалетната, като наполовина очаквам да ме последва, но той не го прави.
Прекарвам няколко минути в тоалетната, след което пускам водата в тоалетната и си измивам ръцете. Преди да отворя вратата, за да си тръгна, хвърлям поглед надолу към етажерката със списания. Тя е пълна с поща.
Странно. Тук ли Брадън чете пощата си? За първи път съм в тази стая. В миналото винаги съм използвала банята в апартамента на Брадън.
Не е твоя работа, Скай. Отиди си. Просто си тръгни.
Но да си тръгна ли? Не. Навеждам се и прелиствам отворените пликове.
Нищо, което да привлече погледа ми, докато не се появява един близо до дъното.
Обратният адрес.
Хотели „Еймс“.
Без да се замислям, го грабвам и го пъхам в чантата си. Не знам защо. Честно казано, не знам защо.
Но излизам от тоалетната и тръгвам по коридора към кухнята, а плътта ми изтръпва, преди мозъка ми да се задейства. Трябва да го върна обратно, но ако се върна в тоалетната и някой от персонала му ме види, ще изглеждам подозрителна. Кошницата все още стои на острова, но Кристофър го няма. Преминавам през всекидневната към входа. Кристофър стои до асансьора, държейки края на каишката.
– Извеждаш я на разходка сега? – Питам го.
– Да. Тя трябва да излиза всеки път, когато хапне нещо.
– О, съжалявам. Предполагам, че не трябваше да и давам това лакомство.
– Не се притеснявай. Харесва ми да я разхождам.
– И аз трябва да вървя – казвам.
Писмото изгаря дупката в чантата ми. Нервите ми плъзват по кожата.
Това беше огромна грешка. Бих го върнала обратно, ако можех, но тъй като не мога, трябва да се прибера и да видя какво е. Защо Брадън прави нещо с хотелите на Еймс? Изглежда, че двамата с Адисън се мразят.
И това ме притеснява повече от малко. Между любовта и омразата има тънка граница. Много бих предпочела той да е безразличен.
– Вероятно така ще бъде най-добре, госпожо Манинг.
Кимвам и влизам в асансьора пред Кристофър и Саша. Навеждам се, за да погаля Саша. Тя изпъшка и облиза лицето ми. След това вратата на асансьора се отваря и Кристофър ме изчаква, докато излизам.
– Благодаря, Кристофър – казвам аз.
– До скоро, госпожо Манинг.
До скоро? Това е добър знак.
Махам и излизам от сградата, като потискам треперенето, което заплашва да ме обземе.
Току-що откраднах част от пощата на Брадън.
Какво, по дяволите, си мислех?
Половин час по-късно съм вкъщи и се взирам в плика от „Еймс Хотелс“.
Той вече е отворен. Остава ми само да погледна вътре. Вероятно няма нищо. Боже, дано да е нищо, защото ако не е, не само ще имам разбито сърце, но и ще трябва да го върна по някакъв начин в дома на Брадън.
Не мога да го направя. Не мога.
Пулсът ми тупти във врата ми.
Не приличам на себе си, да бъда толкова измамна. Трябва да занеса този плик обратно в дома на Брадън. Сега. Изваждам една от телените си обеци от ухото си и я пъхам в чантата си. След това се връщам в дома на Брадън. Мога само да се надявам, че Кристофър все още е на разходка със Саша, а Аника отговаря на интеркома.
Буквално треперя, докато влизам в сградата на Брадън. Усмихвам се нервно на портиера. Проправям си път към интеркома…
Мобилният ми телефон звъни.
Назад към част 37 Напред към част 39
