Глава 3
Замръзвам.
Брадън Блек не ми каза току-що, че иска да ме заведе в леглото.
Джентълмените не говорят така, а аз не си лягам с всеки мъж, който ми се изпречи на пътя. Или който ми купува вечеря.
Не съм сигурна какво да кажа. Накрая излиза „Извинете?“.
В ъгъла на окото му се появява блясък. Дали е закачливо? Не съм сигурна.
– Почти съм сигурен, че не съм заеквал – казва той – а също така съм сигурен, че няма нищо нередно със слуха ти.
Прочиствам гърлото си.
– Няма да си легна с вас, господин Блек. – Въпреки че бедрата ми вече треперят при тази мисъл.
Сериозно. Те треперят.
– Наричай ме Брадън.
Гласът му е нисък и секси и предизвиква гъделичкане направо между краката ми – гъделичкане, с което съм свикнала в компанията на мъж, когото искам, но гъделичкане, което знам, че няма да доведе до нищо.
– Винаги ли си толкова рязък?
– Смятам, че е полезно в преговорите да излагам повечето си карти на масата.
Поглеждам го. Той не се усмихва и поведението му е помрачено.
– Предполагам, че не съм разбрал, че това са преговори.
– Всичко е преговори, Скай.
– Това е вечеря, а не преговори.
– Точно в това грешиш. Помисли за това. Имаш причина за всичко, което правиш. Може и да не го обмисляш, но подсъзнанието ти го прави. Например имаше причина да приемеш поканата ми за вечеря.
Само че аз всъщност никога не я приех. Просто отидох.
– Аз? Освен че съм гладна?
– Не беше нужно да приемеш поканата ми, за да утолиш глада си. – Той облизва долната си устна.
Бедрата ми отново се разтреперват. – Каква друга причина да имам?
– Ти ми кажи.
Начин да ме постави на място.
– Не знам. Може би искам да ме видят с теб.
– Това е глупост.
– Откъде знаеш?
– Защото работиш за Адисън Еймс. Работиш зад кулисите. Не се интересуваш от това да те виждат само заради самата теб. Интересуваш се от развитието на кариерата си и си готова да отделиш време.
Странно, че ме чете толкова добре. Той е абсолютно прав. Прочиствам гърлото си.
– Може би искам да…
– Престани с тази игра, Скай. Има само една причина, поради която си приела, и двамата знаем каква е тя. – Очите му горят със син огън. – Искаш да си легнеш с мен.
Той не греши, но аз съм решена да остана спокойна. Моля гласа си да не се пречупи.
– Казахте, че слагате повечето от картите си на масата предварително. Повечето, не всички.
– Вярно. Обикновено държа по едно асо в ръкава си.
– Какво е това асо тази вечер?
– Ще бъда гаден преговарящ, ако се откажа от него толкова рано – казва той и леко спуска клепачи.
Искри пробягват по гръбнака ми и експлодират в путката ми. Поемам си дълбоко въздух.
– Все още няма да си легна с вас, г-н Блек.
– Брадън – казва той отново. – И ти ще го направиш, Скай. Ти определено…
Появява се сървър.
– Здравейте, господин Блек. Аз съм Кори и тази вечер ще се грижа за вас и вашата дама. Искате ли да започнем с един коктейл?
– Разбира се, Кори – казва Брадън. – Скай?
Питие? Напитка е последното нещо, от което се нуждая в момента. Какво би си поръчала една жена, която вечеря с Брадън Блек?
Като се замисля, едно питие може да е точно това, от което имам нужда. Ще го задържа на едно, но отчаяно се нуждая от нещо, което да ми помогне да се отпусна.
– Водка мартини – казвам аз. – Допълнителни маслини.
– Някаква конкретна водка?
– Грей Гус? – Единствената марка, за която се сещам.
Сигурно е добре, защото Кори кимва и се обръща към Брадън.
– „Дива пуйка“ с лед.
„Дива пуйка“? Не е ли някоя от най-добрите марки, които Адисън поръчва? Тя харесва петнайсетгодишната Pappy Van Winkle на стойност около седемдесет и пет долара за бройка.
Тогава се сещам.
Брадън Блек е нов за парите си. Той произхожда от работническо семейство в Южен Бостън. Обичам „Дива пуйка“. Израснала съм на нея. Дядо ми ми позволяваше да отпия съвсем малка глътка от неговата, когато седяхме на верандата през летните вечери.
В крайна сметка майка ми спря това, но аз вече бях придобила вкус към нея. Трябваше да си поръчам него, а не мартинито. Харесвам мартини с водка, но честно казано предпочитам бърбън пред почти всичко.
Невероятно, че имам нещо общо с мъжа срещу мен.
Все още няма да си легна с него.
Въпреки че ми се иска.
Наистина искам.
Брадън си поръчва сурови стриди.
– Искаш ли нещо друго? – Казва ми той.
Поклащам глава.
– Обичам сурови стриди.
Той се усмихва и сърцето ми прескача. Толкова е клиширано, но се кълна, че наистина прескача.
Няколко тихи минути по-късно пристигат напитките ни. Слава Богу. Сега имам какво да правя с ръцете си.
Брадън вдига чашата до устните си и изхвърля малко течност върху езика си.
Представям си как този език прави други неща и стискам бедрата си, за да облекча болката между тях.
– Разкажи ми – казва той, след като преглъща – малко за Скай Манинг. Трябва да си нещо, за да работиш за Адисън.
– Завършила съм фотография и медии в университета. Тя ме нае заради фотографските ми умения.
– За да и влияе?
– Да.
– Но това са селфита.
– Всъщност, не са. – Разправям как си правим фалшиви селфита, преди да осъзная, че Адисън може да не иска тази информация да стане публична. Тогава се сещам, че минувачите ни виждат постоянно на обществени места, когато правим снимките.
Широка усмивка разсича красивото лице на Брадън.
– Звучи като класическа Ади. Всичко трябва да изглежда перфектно.
Съгласна съм, но в никакъв случай не казвам това. Не искам да загубя работата си.
Събирам смелост и питам:
– Откъде познаваш Адисън?
– Тя не ти е казала?
Казала е, но това ми дава възможност да разбера неговата версия на историята.
Каквато и да е била връзката им, тя явно не е завършила добре.
– Не съвсем. С удоволствие бих го чула от теб.
– Но ти беше свидетел на взаимодействието между нас.
– Да. Не бяхте прекалено приятелски настроени.
– Не.
Интересно. Не съм научила точно нищо.
Кори пристига със стридите. Тя изрежда името и произхода на всяка от тях, но нищо от това не е важно за мен. Обичам ги всичките, колкото по-солени, толкова по-добре.
Брадън вади телефона си и прави снимка на пристигналите стриди.
– Трябва да поддържам последователите щастливи.
Дали той публикува в Инстаграм? Брадън Блек? Това ме изненадва, макар че вероятно не би трябвало. В края на краищата той коментира публикацията на Ади.
– Колко последователи имаш? – Питам го.
– Не толкова, колкото Адисън, но достатъчно.
Лесно мога да проверя, затова не питам за подробности.
– Никога не бих си помислила, че си от типа на социалните медии.
– Не съм, наистина, но хората сякаш искат да знаят с какво се занимавам. Вероятно само защото съм по-богат от Бога, което все още ми се струва малко нереално. Определено съм човек, който сам се е създал. Не съм се родил с пари като Адисън и сестра ѝ.
Бях срещала братската близначка на Адисън, Епъл, само веднъж. Тя е анти-Адисън, занимава се с дзен, йога и чакри и носи само плавни бохемски рокли.
– Както и да е, никога не съм се отърсвал от навика си – казва Брадън. – Ти в Инстаграм ли си?
– Да. Разбира се.
– Какъв е твоя профил?
Бузите ми се затоплят. – „@stormyskye15.“
Устните му потрепват.
– Сторми? Защо не слънчева или синя? Или дори облачно?
– Защото харесвам бурното небе. То е много по-интересно от синьото или слънчевото небе, не мислиш ли? Когато растях, бурното небе често беше норма. Когато бях дете, се укривах от не едно и две торнада. Говорим за усещане за липса на контрол.
Ъгълчетата на очите му се набръчкаха.
– Предполагам, че никога не съм се замислял за това. Какво ти е интересно в тях?
Бузите ми стават още по-горещи. Никой досега не ме е питал за името на профила ми.
– Цветовете. Сивото, което преминава почти в зелено. Облаците кумулонимбус, които се простират на километри, но отгоре са пухкави.
– Симпатично – казва той.
Симпатично? Преди да успея да реша дали съм трогната, или обидена, той продължава.
– Защо петнайсет?
– Защото четиринайсет беше заето.
Той ме гледа за момент, като изражението му изглежда едновременно озадачено и забавно.
– Слагам ти етикет.
– На снимка на стриди?
– Разбира се. Споделяме ги, така че защо не?
Нервите ми скачат. Да бъда тагната с Брадън Блек не е нещо, което някога е било дори миниатюрна точка на радара на живота ми. За миг се притеснявам, че Адисън ще види публикацията, но после си спомням, че тя следва само десет души и аз не съм сред тях. А Брадън? Съмнявам се, като се има предвид, че тя изглежда го ненавижда.
Той прибира телефона си и кимва към стридите.
– Първо дамите.
Дали да се измъквам или да използвам малката виличка? Ако използвам вилицата, ще изглеждам като новак? Накрая се решавам на вилицата, защото така винаги ям стриди. Така и не успях да се справя с бъркането. Избирам една от по-малките и изстисквам няколко капки лимонов сок върху нея. След това майсторски я загребвам с вилицата в устата си и отпивам глътка от мартинито си. Мартинито беше добра идея в крайна сметка. Много по-добре е със стриди, отколкото с дива пуйка.
Ммм. Вкусно.
– Само лимон? – Казва Брадън.
Преглъщам.
– Да. Перфектно е.
– Харесвам малко коктейлен сос.
– Аматьор – казвам, преди да осъзная, че думата е излязла от устата ми.
Той ме гледа, очите му са хипнотични.
– Ще видим кой е аматьора, докато свърши тази вечер.
Назад към част 3 Напред към част 5
