Глава 40
Той излиза от спалнята.
Лежа неподвижно за момент. Фантомният отпечатък от ръката му върху дупето ми все още щипе, но в добрия смисъл на думата. Взирам се в необичайното приспособление над леглото му. Използва ли го някога? И какво точно прави?
Все още толкова много неща не знам за този загадъчен мъж, към когото съм се пристрастила.
Мога да загубя сърцето си, а не съм сигурна, че той някога ще успее да ми даде своето. Вълна от тъга ме залива. Поне той ме желае. Мога да живея с това. Засега. Всъщност съм късметлийка, че желанието му е толкова силно, защото в противен случай подвига ми с пощата можеше да ми струва нещо много повече от пропуснат оргазъм.
Събирам дрехите си и отивам в банята. Почиствам се и прокарвам четката на Брадън през косата си. Червилото ми все още е непокътнато.
Разбира се, че е. Той не ме е целувал.
Липсват ли му целувките ни толкова, колкото и на мен?
Наистина ли всичко това е физическо за него?
Как мога да изпитвам толкова много чувства към мъж, за когото не знам нищо? Дали не бъркам физическата ни химия с нещо повече?
Нямам отговори на собствените си въпроси.
Излизам от спалнята и намирам Брадън на бара, който ми налива „Дива пуйка“.
– Ето те – казва той. – Поръчах тайландска храна.
Кимвам.
– Звучи вкусно.
Той ми подава чаша.
– „Дива пуйка“ върви чудесно с тайландска.
Усмихвам се.
– „Дива пуйка“ върви чудесно с всичко. – Отпивам глътка и оставям кехлибарената течност да седи на езика ми за минута. Опушеният карамелен вкус успокоява нервите ми. Преглъщам и тя изгаря гърлото ми. В добрия смисъл на думата.
Той отпива глътка.
Тишината в стаята се увеличава, като дъждовен облак над нас, който всеки момент ще се разкъса.
Или това съм само аз?
Брадън изглежда напълно в реда на нещата да не казва нищо.
– Брадън?
– Хм?
– Наистина съжалявам за… Знаеш.
– Не е нужно да говорим за това.
– Но трябва. Не искам да си мислиш, че съм от хората, които…
– Скай, ти направи това, което направи. Никакво разказване за това какъв човек си, няма да промени това, което вече се е случило.
Тухла към червата. Какво сега?
– Мислиш ли, че никога не съм правил лош избор? – Продължава той. – Да съм направил нещо, за което да съжалявам?
– Не. Искам да кажа, че не знам.
– Не можеш да стигнеш до върха, без да правиш грешки по пътя си. Аз се уча от всяка грешка и никога не правя една и съща грешка два пъти. Виждаш ли към какво се стремя?
– Да. Няма да го направя отново. Вече ти го казах.
– Разбирам грешките. И аз съм правил своите.
Кимвам. Никога повече няма да споменавам за откраднатата поща. Няма да споменавам и Адисън – поне не тази вечер.
Отпивам още една глътка „Дива пуйка“. Кристофър внася тайландската храна в кухнята. Брадън промърморва благодарности и освобождава шофьора си. След това вади чинии и прибори от шкафовете и чекмеджетата. Изненадана съм, че знае къде се намира всичко. Той пълни чиния с храна и ми я подава.
– Благодаря – промърморвам аз. Сядам на един от барстоловете на гранитния остров и леко се превивам.
– Боли те? – Пита той с блясък в очите.
– Не. Само малко ме щипе. – Отхапвам от пикантното къри.
Отново настъпва мълчание.
– Днес в работата се случи нещо интересно – казвам накрая.
– А? Какво?
Предавам му кратката версия на обаждането от Юджини от козметичното студио „Сюзан Козметикс“.
– Ще и се обадиш ли? – Пита той.
– Още не съм решила. На Ади няма да ѝ хареса. Вероятно ще си загубя работата.
– Тя още не те е уволнила.
– Не, но днес имахме снимки. За бутика за домашни любимци, откъдето взех подаръчната кошница на Саша. Тя имаше нужда от мен.
– Тя винаги ще има нужда от теб.
– Не съм сигурна в това. Освен това единствената причина, поради която „Сюзан“ иска да направя публикация за оцветителя за устни, е заради теб.
– И така?
– Как можеш да бъдеш толкова безразличен? Аз съм никой. На никого не му пука какъв оцветител за устни нося, освен факта, че очевидно сега съм твоя приятелка.
– И какво? – Казва той отново.
Вдигам вежди, като леко поклащам глава.
– Какво не разбираш в това?
– Ето какво разбирам – казва той. – Това е възможност за теб. Щеше ли да имаш тази възможност, ако не бях аз? Може би не, но все пак това е възможност, която се е появила. Възползвай се от нея, Скай. Ще бъдеш глупачка, ако не го направиш.
– Глупачка? Как смееш…
Той ми прави жест да спра.
Аз го правя.
– Не се вълнувай толкова. Всеки, включително и аз, е глупак, за да не се възползва от това, което му е подхвърлено в скута. Мислиш ли, че не съм се възползвал от всяка възможност, която ми се е паднала? Няма да те оставя в напрежение. Възползвал съм се, а някои от тях са се появили просто защото съм бил на правилното място в правилното време. Те нямат нищо общо с мен.
– Не мога да повярвам в това.
– Защо не?
– Ти си човек, който сам се е създал, Брадън.
– В по-голямата си част това е вярно. Но наистина ли мислиш, че никога не съм имал помощ по пътя си? Че възможностите са паднали в скута ми просто защото съм аз?
– Прочетох всичко за теб.
– Медиите никога не разказват цялата история.
Нахвърлих се върху началото и се усмихнах.
– Тогава ще го направиш ли, Брадън? Ще ми разкажеш ли цялата история?
Устните му потрепват.
Да, хванах го. Опитва се да не се усмихне.
– Ти си предизвикателство, Скай.
– Казвал си го много пъти – казвам аз. – Нима ти е убягнало, че и ти си предизвикателство?
– Никога не съм казвала, че не съм.
– Какво ще правим тогава?
Той преглъща хапка храна.
– Никога не съм се отказвал от предизвикателство.
– Аз също не съм.
– Тогава ти ще направиш пост за козметиката на „Сюзан“.
Замръзвам, а вилицата ми с храна спира по средата между чинията и устата ми. Как се върнахме към това? Вече знам отговора.
– Ти не играеш честно – казвам аз.
– Разбира се, че играя. Просто съм по-опитен от теб.
Не мога да виня наблюдението му.
– Да пишеш за гланц за устни не е точно предизвикателство.
– Разбира се, че е. Това е нещо ново. Нещо, за което не си сигурна, че си готова, но ти е паднало в краката. Можеш сама да си правиш снимки, Скай. Можеш да си ги признаеш. Това е, което искаш.
– Искам да правя снимки на неща, които вълнуват хората. Никой няма да се трогне от това, че нося оцветител за устни на Сюзан.
– Откъде знаеш?
– Защото това е грим, Брадън. На кого му пука?
– Последователите ти.
– Тълпите, които следват инфлуенсърите, не се интересуват от нищо истинско.
– Познаваш ли всички тях?
– Разбира се, че не, но…
– Не виждаш ли, Скай? Имаш шанса да развиеш една платформа. Да достигнеш до хората. След като достигнеш до тях, можеш да ги запознаеш със снимките, които ще ги трогнат.
Назад към част 40 Напред към част 42
