Глава 41
Устата ми се отваря.
Нищо чудно, че Брадън е стигнал толкова далеч.
Той е шибано гениален.
– Но – продължава той – никога не приемай първото предложение. Не ме интересува колко е високо, предлагай нещо по-високо.
– Ами ако ми кажат да отида да скоча в езерото?
– Тогава ще ти кажат да отидеш да скочиш в езерото.
– Но тогава…
– Скай, покажи им, че знаеш колко струваш. С теб няма да получат само приятелката на Брадън Блек. Получават фотограф-актьор, човек, който може да направи продукта им да изглежда невероятно. Те знаят това и ако не го знаят, скоро ще го разберат.
– Чакай малко – казвам аз, а ума ми работи извънредно. – Ти не си…
– Разбира се, че не. Нямам нищо общо с това, че са ти се обадили. Може би ще се изненадаш, ако знаеш, че нямам време да звъня на козметични компании и да ги моля да наемат приятелката ми.
Кимвам. Звучи наистина нелепо, когато той го казва.
– Никога не се страхувай да откажеш първото предложение. Ти си нова в тази област, така че те знаят, че могат да ти намалят цената.
Всичко, което казва, е напълно логично.
– Наистина си гениален.
– Не съм по-гениален от другите – отвръща той. – Просто знам кои са силните ми страни и знам каква е тяхната стойност.
– Брадън…
– Да?
– Адисън смята, че ти стоиш зад всичко това, че се опитваш да ме превърнеш във влиятелна личност и да я унищожиш в този процес.
Той отпива една глътка.
– Това ли каза тя?
– Да.
– И ти и вярваш?
– Не. – Поклащам рязко глава. – Разбира се, че не.
Той не отговаря веднага. Странно. Възможно ли е да има нещо в теорията на Ади?
Най-накрая той проговаря, след като изпива остатъка от „Дива пуйка“.
– Адисън е проблемна жена.
– Какво трябва да означава това?
– Мисля, че знаеш.
– Не, наистина не знам.
– Не знаеш? Работиш с нея повече от година. Не е ли ясно, че тя трябва да бъде център на вниманието? А когато не е, и поникват нокти?
Умът ми се връща към разговора ми с Теса. Според Бетси преди единайсет години Ади е искала Брейдън безмилостно, до степен да го преследва. Класическа Ади, искаща вниманието на Брадън и… Какво прави, когато не го получава?
Нито Адисън, нито Брадън искат да говорят за този период.
Защо?
– Разбирам какво искаш да кажеш – казвам аз. – Можеш ли да ми кажеш повече за нея?
Той си налива още една „Дива пуйка“.
– Добър опит.
– Не разбирам. Защо не искаш да говориш за времето, прекарано с Адисън? И двамата сте били млади. Сигурно не е било толкова ужасно.
– „Ужасно“ е твърде кротка дума.
Преглъщам, а кожата ми става ледена. Какво се е случило през онова лято и защо не искат да говорят за това?
Ревността надига грозната си зелена глава и въпреки че знам, че не е добре, изричам,
– Как беше в леглото?
Той мълчи.
– Кажи ми, Брадън. Моля те.
– Защо ти пука?
– Просто… Ми пука.
– За Бога, Скай. Бяхме деца. Никой от нас не знаеше какво прави по дяволите.
– Така че ти си и отнел девствеността.
– Кой каза това?
Не отговарям. Не мога да наруша доверието на Теса и Бетси.
Той пристъпва към мен и аз се разтрепервам пред него.
– Защо всичко това има значение за теб? Искаш ли да знаеш дали тя е била по-добра в леглото от теб?
Да. Но не го казвам.
– Искаш ли да знаеш за всичките ми предишни любовници? Те са много и аз няма да се извиня за нищо, което съм направил в миналото.
Потръпвам, без да искам.
– Не те моля за това.
– Тогава какво точно искаш, Скай?
– Аз… Не знам.
– Ще ти кажа какво искаш. Искаш да знаеш как се сравняваш с Ади, с всички, с които съм спал. – Той отпива дълго от бърбъна си. – Ще ти кажа само това. Никога не съм прекъсвал бизнес пътуване заради някоя жена. Никога… Досега.
През мен преминава топлина, а клитора ми се втвърдява и пулсира.
Той се приближава, докато ни разделят само няколко сантиметра, но не ме докосва.
– Ти ме предизвикваш. Изпитваш недоумение. И, по дяволите, Скай, ти ме вбесяваш. Искаш ли да знаеш какво чувствам към Адисън Еймс? Честно?
Кимвам треперещо.
– Благодарен съм.
– Б-благодарен? Защо?
– Ако не беше тя, нямаше да те познавам.
Задушавам сълза от радост.
– Брадън, аз…
– Замълчи. – Устните му се стоварват върху моите.
Отварям се мигновено и приемам поглъщащия му език. Откога съм тук? Това е първата ни целувка за тази нощ. Преди това той ми отказваше, а сега ме боли за тази насилствена среща на устата ни.
Разширявам краката си, обгръщам твърдото му бедро и се притискам към него, облекчавайки болката в клитора ми. Само че това ме кара да искам още. Още целувки, езика му по зърната и между краката ми, онзи оргазъм, който ми отказа по-рано.
Най-накрая Брадън прекъсва целувката, обръща ме към кухненския остров и сваля панталоните и бикините от бедрата ми.
– Брадън… Кристофър. И Аника.
– Това е моята къща, не тяхната.
– Но…
– Тихо! – Изръмжава той.
След това члена му е в мен, натиска като парна машина между затворените ми бедра и в тесния ми канал.
Извиквам, без да искам.
Той хваща ръцете ми и ги поставя плоски върху мраморния плот.
– Не мърдай – заповядва той.
Вкарва се в мен отново и отново, студения мрамор се впива в корема ми при всеки гневен тласък. Клиторът ми не получава никаква стимулация, освен непрякото дърпане от силните удари на Брадън.
Искам повече. Толкова много.
Но не мога да помръдна. Той ми каза да не мърдам.
Ако можех само да намеря нещо, което да търкам. Нуждая се само от леко триене, достатъчно, за да…
– Чувствам, че търсиш – казва той на врата ми. – Недей, Скай.
– Но аз имам нужда…
– Недей! – Той удря по бузата на дупето ми и след това се хваща за нея, стиска ме здраво, държи ме неподвижна, докато ме чука по-силно. – Казах ти да мълчиш. Ще получиш своя оргазъм, но при моите условия.
Затварям очи, подпирам се на плота, подпирам се на тласъците му. Толкова е хубаво, толкова пълноценно… И почти мога да бъда щастлива от самата му пълнота в тялото ми.
– Боже, ти си стегната. Чувствам се толкова добре. – Той захапва леко шията ми и след това я засмуква. – Моя. Моя. Моя.
Моя.
Харесва ми тази дума. Харесва ми, че той я казва. Харесва ми всичко в нея. Искам да бъда негова. Искам да бъда негова дори повече, отколкото искам този неуловим оргазъм.
Той отпуска бузата на дупето ми, докато се измъква от путката ми.
Задъхвам се от изненада и поглеждам през рамо.
– Ти не си…
– Всичко беше навреме. Имах нужда да бъда в теб за минута. Сега имам нужда от нещо друго.
– Какво?
– Забрави ли, че не трябва да говориш? – Той ме пляска по дупето, а после през мен преминава тласък, когато докосва клитора ми.
Отново. И пак. Докато не се превърне в потупване, а в меко пляскане.
Всяко пляскане ми дава само един вкус от триенето, което желая. Само един вкус… А аз искам толкова много повече.
Докато ударите не се превърнат в пълноценни удари.
– Ах! – Викам, подтиквайки го да продължи и надявайки се, че не съм си заслужила наказание с говоренето си. Изтръпвам цялата и когато Брадън най-накрая спира да измъчва клитора ми, той плъзва езика си между краката ми. Опипва соковете, които покриват бедрата ми, и след това се плъзга напред към клитора ми, въртейки се около него.
Затварям очи.
Интензивността на емоцията, която се надига в корема ми, ме завладява. Искам да се повтори последния път, когато правихме това – онези многобройни оргазми, които той ме принуди да изтърпя.
И какво издържане беше това.
Каза ми да го моля да спре онази нощ и макар че интензивността премина от удоволствие в почти болка, не се поддадох.
Не се отказах от контрола.
Моят контрол е това, което той все още иска.
Дори сега, когато се наслаждавам на вниманието му, на езика му, който изследва путката и дупето ми, намирайки всеки нерв, който ме води до ръба, аз се сдържам.
Обещах му контрола си, а в замяна той обеща да спи само с мен и да не използва презервативи.
Сключих сделка.
Ще се придържам към нея, въпреки че съм се превърнала в марионетка, а Брадън манипулира конците ми.
Боже! Прекалено много мислене. Удоволствието се прелива през мен на меки вълни и аз се изкачвам, достигайки, достигайки…
Той вкарва пръст в мен, докато ближе дупето ми. Изстенвам от удоволствие.
Върхът е в далечината, приближава се, приближава се…
Докато гласа му не прониква през мъглата.
– Скай – казва той, гласа му е тих. Вкарва пръстите си в мен и масажира онова гъбесто вътрешно място в мен. – Свърши. Сега.
Назад към част 41 Напред към част 43
