Глава 42
Избухвам.
Избухнах като гейзер в Йелоустоун.
Избухнах като буреносен облак, който избухва в дъжд.
Избухнах като слънце, което се превръща в свръхнова.
Избухнах.
Избухвам в интензивна нирвана.
От устата ми излизат разбъркани думи. Кокалчетата на пръстите ми побеляват, докато притискам ръцете си към ръба на мраморния плот. Тялото ми се стяга, отпуска, отново се стяга, докато електрическия ток сякаш преминава през мен, а артериите и вените ми са като електропроводи.
– Брадън! – Извиквам. – Да, Брадън, Брадън!
Той ме вкарва в още по-голяма еуфория, като продължава да повтаря.
– Свърши. Сега. Свърши. Сега.
Това е безкрайно.
Перфектно и безкрайно.
Той изтръгва от мен още една кулминация и после още една. Всичко във вселената пулсира с клитора ми, с путката ми, с цялото ми тяло. Отпуснала съм се върху гранитния плот, изцяло в негова милост.
– Точно така – казва той. – Продължавай да идваш. Дай ми още един.
Избухвам. Наистина, сякаш съм негова, за да се включвам и изключвам по звука на гласа му, аз се разбивам, пулсирам, скачам от пропастта отново и отново.
– Дай ми още, бебе. Още.
Отново отговарям на командата му. Летя. Летя отново. И отново.
Оргазъм след оргазъм ме връхлитат, изкривяват света ми и разбиват възприятията ми. Ту съм високо, ту ниско, ту горещо, ту студено, през цялото време емоции преминават през мен.
– Продължавай – призовава ме той.
Още един започва в клитора ми, изтичва навън към крайниците ми, загрявайки кръвта ми.
Краката ми вече не ме държат. Ако Брадън отслаби хватката си, ще рухна.
– Отново – казва той.
Но аз съм изчерпана. Не мога.
Докато не ме помолиш да спра.
Това е, което той иска. Подсигурявам се, докато поредната кулминация се опитва да се появи. Затварям очи, позволявам му да ме завладее и отново се издигам в облаците, като този път намирам вътрешен мир, който никога не съм изпитвала. Аз съм в сън. Прекрасен еротичен сън, толкова цветен и интензивен.
– Още един, Скай.
Все още съм дрогирана, все още се нося в страната на сънищата, но тялото ми е готово. Не мога да поема повече. Той ми каза да не говоря, но аз трябва да изтръгна думите. Да му кажа…
– Не мога – измъквам се аз.
– Можеш.
– Не. Моля те. Не мога. Спри.
В един миг той заменя пръстите си с член и се впива в мен, докато аз изпадам в последния си оргазъм. Той блъска, блъска и блъска, а стенанията му се превръщат във вибрации около балона от похот, който ни обгръща.
Той ме чука силно и бързо, отново и отново, докато не се впие дълбоко в мен.
– Боже! Скай!
Чувствам всеки полъх на дъха му върху врата си, всеки пулс на члена му, когато се освобождава.
И продължавам да държа ръцете си залепени за плота.
След няколко минути той се отдръпва и чувам как вдига и закопчава панталоните си.
Въпреки това не помръдвам.
– Вече можеш да се движиш – казва Брадън. – Кристофър ще те закара до вкъщи.
Кристофър – както подозирах, той е бил тук през цялото време – имаше място на първия ред за нашата малка интерлюдия. Вероятно не е гледал, но със сигурност е чул всеки малък детайл.
Задушавам тъгата и объркването, които ме заплашват. Не беше ли казал Брадън току-що, че е благодарен на Ади, защото тя го е завела при мен?
– Ти каза, че никога повече няма да ме изгониш от дома си.
– Това е вярно. Направих го. – Той излиза от кухнята, но поглежда през рамо.
– Добре дошла си да останеш, колкото време искаш. Оставих деловите си срещи, за да се върна тук, така че имам много работа. Ще бъда в офиса си и ще работя.
Семантика. Това е всичко, което е това. Той не ме „изгонва“, но ме напуска.
Той е приключил с мен за тази нощ. Въпреки че е тук заради мен и вероятно има работа за вършене.
Невидимите му връзки ме дърпат в две различни посоки.
Проверявам часовника си. Десет часа, а аз имам работа сутринта. Мога да остана тук и да спя в една от допълнителните му спални, но нямам никакви запаси. Все още не съм донесла никакви допълнителни дрехи.
Той изобщо не ми е дал възможност за избор.
Намерил е вратичка. Брадън е бизнесмен милиардер. Вероятно е много добър в намирането на вратички.
Скачам от плота, обличам се, събирам чантата си и се отправям към асансьора.
– Вкъщи ли, госпожо Манинг? – Казва Кристофър.
Мисълта, че трябва да пътувам с Кристофър, когато той знае какво точно се е случило – не само срещата ни в кухнята, но и какво се е случило след това – ме кара да изтръпна.
– Не, благодаря. Ще се обадя на Uber.
– Г-н Блек иска да ви закарам до вкъщи.
– Моля. Не се притеснявайте.
– Не се притеснявам. – Той извиква асансьора и слиза с мен.
След като се качвам в колата, събирам нервите си.
– Кристофър?
– Да?
– Колко добре познаваш Брадън?
– Толкова добре, колкото всеки служител познава работодателя си, госпожо Манинг.
– Моля. Можете ли да ме наричате Скай?
– Ако желаете.
– Искам.
– Много добре… Скай.
Когато стигаме до жилищната ми сграда, Кристофър слиза от колата и ми отваря вратата.
– Благодаря – казвам аз.
– Господин Блек иска да ви придружа до вратата.
– О. – Всичко е за първи път. – Добре.
Двамата с Кристофър влизаме в сградата и се качваме с асансьора до моя етаж. Когато стигаме до вратата на студиото ми, изваждам ключа си.
– Позволете ми. – Той взема ключа ми, отваря вратата и ми го връща.
– Благодаря, Кристофър. Лека нощ.
– Скай?
Обръщам се.
– Той е добър човек.
– Знам това.
– Той се грижи за теб.
Повдигам вежди.
– Дали?
– Да.
– Откъде знаеш?
– Казал съм всичко, което мога. Лека нощ.
Назад към част 42 Напред към част 44
