Глава 52
Следвам Бетси до щанда и поставям багетите си.
– Нямам куче, но ще купя малко лакомства за кучето на една приятелка. – Поставям на щанда пакетче с малки бисквити с форма на кост.
Тя ми съобщава бързо.
– Единадесет долара и тридесет и осем цента.
Вкарвам кредитната си карта в четеца за чипове.
– От какво се страхуваш, Бетси?
Тя не ме поглежда в очите.
– Не се страхувам от нищо.
– Погледни ме.
Тя се колебае няколко секунди, но след това среща погледа ми и заговаря тихо.
– Харесвам те и харесвам Теса. Всички си паснахме толкова добре и ще ми липсвате, но не мога да направя това.
– Какво да направиш?
– Да излизам повече с вас.
– Защо?
– Просто не мога.
– Каквото и да има Ади върху теб…
– Тя няма нищо върху мен. Това съм аз, Скай. Аз съм тази, която има нещо върху нея.
Вдигам вежди.
– Тогава какво те интересува какво казва тя?
– Тя е огромен фактор на влияние. Тя може да ме съсипе.
Ръцете на Бетси леко треперят. Само леко, но аз забелязвам. Тя се страхува от Адисън. Но защо?
– Може би се страхува, че ти ще я съсипеш – казвам тихо.
Бетси се оглежда в магазина. Двама клиенти разглеждат магазина. Единият си тръгва.
Когато другия избира няколко артикула и после ги плаща, Бетси му благодари учтиво, след което заключва вратата на магазина, поставяйки надпис ЗАТВОРЕНО на витрината.
– Затваряш за обяд ли? – Питам.
Тя кимва.
– Искаш ли да се присъединиш към мен?
Тя отново кимва.
– Току-що каза, че не искаш повече да излизаш с мен.
– Казах, че не мога повече да излизам с теб. Голяма разлика.
Кимвам. Разбирам.
– Права си. Съжалявам.
– Много ви харесвам, момичета. Отдавна не съм срещала нови приятели. Магазинът ми ме държи заета. Имам само един служител и той е на непълно работно време. Работи няколко вечери в седмицата. Магазинът се справя добре, но без влиянието на Ади не съм сигурна, че ще остана на повърхността. Всеки пост, който тя публикува, носи огромен приток на бизнес.
– Ти си местна. Защо да не се разшириш?
– Не мога да си го позволя.
– Разбира се, че можеш. Разшири дейността си в областта на онлайн пазаруването. Ади носи бизнес на големи компании като „Сюзан“, които имат магазини по целия свят, плюс уебсайта си.
Тя разширява очите си. Наистина ли никога не се е сещала за това?
– Мислиш ли, че ще проработи?
– В днешно време всички пазаруват онлайн. А хората обичат кучетата си. Винаги търсят начини да ги поглезят.
– Вярно. Имам страхотен бизнес по време на празниците. Няма да повярваш колко много харчат хората.
– Помиси колко повече можеш да продадеш онлайн. Можеш да създадеш и магазин в Etsy!
Тя се колебае.
– Има милион онлайн магазини за домашни любимци.
– Но има само един Betsy’s Bark Boutique.“
Тя се усмихва.
– Мислиш ли, че мога да го направя?
– Мисля. Можем да го обсъдим по време на обяда.
***
Връщам се у дома след обяд. Не притисках Бетси да говори за Ади и прекарахме целия обяд, говорейки за разширяването на нейния бизнес. Тя се върна в магазина си развълнувана, със съгласието на Теса – обадихме ѝ се – да провери някои числа.
Мобилният ми телефон звъни.
– Здравей, Теса – казвам.
– Никога няма да познаеш какво направих.
– Вероятно не.
– Ами, Бетси е кукла, а аз се чувствах супер виновна, че съм я излъгала, че имам куче, така че взех късен обяд, след като вие се обадихте, и отидох в приюта. Намерих Рита!
– Ти си осиновила куче?
– Да. Тя е очарователна малка смес от териер. Прибирам я тази вечер след работа. Искаш ли да дойдеш с мен?
– Разбира се. Но какво ще кажеш за апартамента си?
– Мога да имам домашен любимец.
– Можеш ли?
– Да, и това ще ме накара да изляза да се разхождам, което е добре. Освен това тя вече е на две години, така че обучението в къщи няма да е голяма работа.
Смея се.
– Случи се така, че днес взех няколко лакомства от Бетси.
Прекарвам остатъка от следобеда в работа по публикациите си, докато не тръгна да посрещам Теса в приюта.
Аз едновременно обичам и мразя приюта. Обожавам да гледам всички кучета, но накрая ми се иска да взема всяко едно от тях у дома, а не мога.
Днес е особено трудно. Влюбвам се.
Едно малко кученце седи самотно, далеч от останалите от кучилото си. Сякаш плаче пред мен, а тъжните ѝ кафяви очи се впиват в душата ми. Тя е черна с бели маркировки, вероятно смес от хелер или бордър коли.
Тя е моето куче. Чувствам това толкова дълбоко, но в моята сграда не се допускат кучета.
– Можеш ли да вземеш и нея? – Питам Теса.
– Знаеш, че не мога да се справя с две кучета.
– Моля те, Теса? Сърцето ми се къса.
– Обади се на Брадън.
– В никакъв случай.
– Той е супер влюбен в теб. Вероятно ще я вземе и ще можеш да я посещаваш през цялото време.
Обмислям идеята ѝ за кратко. Брадън все още е в Ню Йорк. Вече е след шест, макар че като го познавам, вероятно още работи. Или пък е излязъл на вечеря по работа.
В крайна сметка обаче не мога да го направя. Не мога да бъда нуждаещата се приятелка, която моли за кученце.
Служител на приюта извежда Рита за Теса. Тя е бяла и сива, може би шотландска или хайлендска смеска, и опашката ѝ се върти непрекъснато. Тя е толкова щастлива, че ще се прибере у дома, а аз мисля само за моята сладка Пени.
Да, вече и дадох име. Аз съм жадна за наказания.
– Трябва да се махна оттук – казвам на Теса.
– Добре, разбирам. Вече направих всички документи, така че можем да тръгнем. – Тя слага Рита на каишката, която е донесла, и тръгваме.
Планирах да се прибера вкъщи с Теса и да ѝ помогна да настани Рита, но не мога. Изморих се.
Загубих сърцето си заради едно сладко малко кученце.
Точно както губя сърцето си за Брадън Блек.
А аз все още не знам тайната, която той и Адисън пазят.
В какво, по дяволите, съм се забъркала?
Назад към част 52 Напред към част 54
