Глава 6
– Не мога да повярвам. – Най-добрата ми приятелка, Теса Логан, повтаря собствените ми мисли на закуска на следващата сутрин. – Никога повече няма да имаш този шанс. Освен това той можеше да е човека, който да ти помогне с малкия ти проблем.
Обръщам очи. В момента не искам да мисля за моя „малък проблем“.
Опитвам се никога да не мисля за него. Така или иначе не е голям проблем. Защо трябва да ми липсва нещо, което никога не съм имала?
– Не съм чак толкова лесна – казвам.
– И какво? Това е Брадън Блек, изключителен красавец. Да не говорим за милиардер. Когато Брадън Блек те иска, ти го правиш.
– Просто се чувствах така…
– Не в твоята стихия? – Довършва тя вместо мен, накланяйки глава, така че кафяво-черната и коса да се разпилее по раменете.
Теса ме познава по-добре от всеки друг и е единствения човек извън семейството, който разбира защо имам нужда постоянно да командвам.
– Ами… Да.
– Скай, нека ти кажа нещо. Разбирам историята ти, но трябва да се отпуснеш, бебе. Пропускаш приключения заради нелепата си нужда да контролираш ситуацията. Никога не съм те виждала пияна.
Да. И никой никога няма да го направи. Преодолях това, когато бях на шестнайсет. Споделих бутилка Southern Comfort с приятел от гимназията и повръщах през целия следващ ден.
Никога повече. Позволявам си две питиета, ако шофирам – само едно, ако не ям, и не повече от четири, ако ям. Ако се напивам с третото, не го правя на четири. Знам границите си и се придържам към тях.
– Съжалявам, Тес. Никога няма да ме напиеш. Пийнала, но не пияна, и дори не споменавай за наркотици.
– Кой е казал нещо за наркотици? – Тя поклаща глава. – Знаеш, че не се отдавам на наркотици. Не искаш да се напиеш? Добре. Можеш да си пуснеш контрола по друг начин. Нека да те изчукат.
Класическа Теса. За нея секса е просто секс. Тя може да отдели акта от емоцията. Тя е късметлийка по този начин.
– Не си лягам с всеки. Мисля, че снощи го доказах.
Тя отново поклаща глава.
– Това е моята гледна точка. Да си легна. Да направя еднократна връзка. Да, пропуснала съм това, което вероятно е било единствената нощ в живота ми, но Брадън Блек не е единствения мъж в града.
Той е единственото момче, което искам.
Не изричам думите на глас, но те са запечатани в съзнанието ми. Провалих го. Напълно го провалих.
В интерес на истината никога не съм искала мъж така, както исках Брадън Блек снощи.
Тялото ми откликваше на всяка негова дума, движение, докосване по начин, по който никога досега не е реагирало. Мислех, че мога да се справя с Брадън Блек.
Но не успях. Не и когато той ме целуна, докосна ме, заведе ме в спалнята си.
Бях готова да му позволя да ме вземе по всеки възможен начин, да направи всичко, което поиска с мен. Беше ми все едно.
И това ме плашеше повече от всичко досега.
– Колкото и да ми се иска да търся по улиците някой, който да ме заведе в леглото – не – Трябва да ходя на работа. Тази сутрин ще снимаме селфи на онзи нов щанд за кренвирши.
– Няма да се измъкнеш толкова лесно – казва тя. – Тази вечер. Ще излезем.
– Аз не излизам…
– В работните вечери. Да, знам. Боже, Скай. Понякога се чудя защо изобщо излизам с теб. – Теса присвива кафявите си очи и се усмихва.
– Защото ме обожаваш – казвам аз и се усмихвам в отговор.
С Теса се запознахме в колежа в Бостънския университет. Бяхме на един и същи етаж в първи курс и ни сдвоиха за едно упражнение за сплотяване на екипа по време на ориентирането.
Нямахме нищо общо помежду си.
Тя е градско момиче от Бостън. Аз съм селско момиче от Канзас.
Тя учеше счетоводство и виждаше всичко в черно и бяло. Аз учех фотография и виждам всичко в нюанси и пластове.
Тя е загоряла и красива, с чудесно тяло. Аз съм светла и сравнително красива.
Да, аз също ще си призная имам доста добро тяло, което е комплимент от ходенето пеша, йогата и от време на време от часовете по джазъртайз.
Но ние си допаднахме и до днес сме приятелки. Бих направила всичко за нея. Освен нещо нелепо, като например да се напия без причина или да имам еднократна връзка с непознат, само за да изхвърля Брадън Блек от ума си.
Имам си граници.
– Наистина те обожавам. – Тя се усмихва. – Но ти няма да се измъкнеш от това. Този уикенд се приготви за нестандартно забавление.
***
Снимките преминаха безпроблемно и Адисън незабавно изхвърли кренвирша си в кошчето за боклук. Тя мрази въглехидратите почти толкова, колкото мрази и кафето. Всъщност тя обича въглехидратите, но не може да поддържа слабата си фигура, ако си ги позволява твърде често. Веднъж обаче я видях да изяжда цяла пица. Почти съм сигурен, че след това повърна.
– До края на деня си взимам почивка – казва ми тя. – Не забравяй да останеш в офиса до шест и половина, защото очаквам важни обаждания.
– Добре, пожелавам ти хубав ден.
Връщам се в офиса. Минавам през богато украсеното фоайе на хотела – пълно с кристални полилеи – към конферентното крило, където е офиса на Ади. Държим го заключен, когато сме на снимки.
Някой стои пред вратата и се подпира на стената. Облечен е в тъмносин костюм и чете „Ню Йорк Таймс“. Не мога да видя лицето му, но тялото ми вече реагира.
Това е той.
Това е Брадън Блек.
Назад към част 6 Напред към част 8
